Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……./ 05.03.2020 г. , гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на пети февруари през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10009 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 384178 от 13.04.2018 г. постановено по гр.д. №
64586/2017 г. на СРС, 41 състав, е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД по исковете с
правно основание чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.124 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.С.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД, от сумата от 4 201,62 лева главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. до апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к.
„*****с аб. № 062053 с включена сума за дялово разпределние, ведно със законна
лихва върху главница от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК
(11.04.2017 г.) до окончателното плащане и сумата от 945,06 лева,
представляваща лихва и начислена за времето от 15.09.2014 г. до 28.03.2017г. с
включена лихва върху сумата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 22.04.2017 г. по ч.гр.дело №
22848/2017 г. по описа на СРС, 1 ГО, 41-ви състав, като е отхвърлен иска с
правно основание чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ за разликата над 4 201,62 лева главница до пълния предявен
размер от 5 420,32 лева. С решението първоинстанционния съд се е произнесъл и
по разноските по чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца и по чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата.
Това решение е
обжалвано в срок от ищеца “Т.С.”
ЕАД, чрез пълномощник юрк.Л.Ч.в
частите, в които е отхвърлен предявеният от ищеца срещу И.Д. иск за сумата над
4201,62 лв. главница за потребена топлинна енергия . С въззивната жалба се
прави оплакване, че СРС не се е произнесъл по предявената искова претенция за
периода от м.05.2013 г. до м.06.2016 г. Твърди, че още със заявлението по
чл.410 от ГПК ищецът е претендирал задължения от м.05.2013 г., което е уточнил
и с молба по делото.
С писмен отговор подаден
чрез адв.И.К., ответницата И.С.Д. оспорва въззивната жалба с възраженията, че вземането
по фактурата от 31.07.2014 г. за предходен период извън този посочен в
заповедта по чл.410 от ГПк, а именно за период м.05.2013 г.-м.04.2014 г. не може да бъде предмет на иска по чл.422 от ГПК, тъй като за този период няма произнасяне по заповедта, а същата заповед е
издадена за претендирана ТЕ за период м.05.204 г.-м.04.2016 г. и не може в
производството оп иска по чл.422 от ГПК да се ретендира задължение по
основание, размер и период , които са различни от тези в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. По същество прави ивъзражения за
невъзможност да се измести началото на давностния срок за задълженията с
издаване на изравнителната фактура след изтичане на отоплителния сезон. Моли решението
в обжалваната част да се потвърди, претендира разноски.
Третото лице-помагач на
ищеца „Техем Сързисиз“ ЕООД не е взело становище по жалбата.
По направено с
въззивната жалба оплакване , че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
цялото искане на ищеца, е постановено от първоинстанционния съд решение по
чл.250 от ГПК № 133510 от 05.06.2019 г. по същото дело, с което е оставено без
уважение искането на ищеца “Т.С.” ЕАД з
адопълване на решението по същество. Това допълнително решение не е обжалвано и
е влязло в сила преди приключване на устните прения пред въззивния съд.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и достатъчно
мотиви, от които да се извлече волята на съда, както е отразена и в диспозитива
на решението, и допустимо в обжалваната отхвърлителна част, тъй като съдът се е
произнесъл по предявения иск по чл.422 от ГПК.
За да отхвърли иска
за главница цена на топлинна енергия /ТЕ/ за разликата над уважения размер 4 201,62 лева главница до пълния предявен
размер от 5 420,32 лева, първоинстанционният съд е приел в мотивите, че проекта
на доклад по делото е обявено за безспорно, че в претендираната главница от
5363,84 лв. е включена стойността на
потребената ТЕ за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. както и сумата 1 218,70
лева ТЕ потребена за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и отразена в обща
фактура № **********/31.07.2014 г., издадена след приключване на отоплителния
сезон и в частност през исковия период. Приел е още, че в тази част претенцията
– за сумата 1218,70 лева топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014
г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г., е неоснователна, тъй
като се отнася до ТЕ за доставена и консумирана преди очертания в исковата
молба (а преди това и в заявлението по чл.410 ГПК) период, както е признато изрично
от ищеца в молба вх.№5142202/02.10.2017 г. Така е приел, че искът за главница
за доставена и незаплатена ТЕ за процесния исков период м.05.2014 г.-м.04.2016
г. следва да бъде уважен за 4201,62 лв. (сбор от задължение за доставена и
незаплатена ТЕ в размер на 4145,14 и сума за дялово разпределение в размер на
56,48 лева) като за разликата над нея до пълния предявен размер от общо 5
420,32 лева следва да бъде отхвърлен.
С решението си по
чл.250 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че се е произнесъл по цялото
заявено от ищеца искане предмет на производството по чл.422 от ГПК, като е
отхвърлил иска за разликата над уважения размер 4201,62 лв. до предявения
размер 5420,32 лв. /или за 1218,70 лв./ по изложени в мотивите на решението по
същество мотиви, и като е съобразено, че разликата, за която искът е отхвърлен,
е за ТЕ потребена извън исковия период, очертан от заповедта по чл.410 от ГПК,
макар фактурата за тази ТЕ да е издадена през исковия период.
Въззивният съд
намира, че решението в обжалваната част е правилно. Съгласно т. 11б от ТР № 4
от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, е недопустимо да се изменя основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение
на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска.
Горното сочи, че предметът
на делото по иска по чл.422 от ГПК следва да съвпада с предмета на вземането, както е посочен в
издадената заповед по чл.410 от ГПК. В
случая заповедта по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от
22.04.2017 г. по ч.гр.дело № 22848/2017 г. по описа на СРС, 1 ГО, 41-ви състав сочи,
че ответницата И.Д. се осъжда да плати на „Т.С.“ ЕАД сумата 5420,32 лв. за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. със законната
лихва върху сумата от 11.04.2017 г. до плащането й, също и лихви за забава.
Заявителят в заповедното производство не е поискал поправка на издадената
заповед по чл.410 от ГПК относно основанието /вкл. и периода/, за който търси
главница цена на ТЕ, а едва в исковото производство по чл.422 от ГПК прави
уточнение, че в сумата от 5420,32 лв. се включва и сума от 1218,70 лв., която
обаче е за ТЕ за предходен период- за м.05.2013 г.-м.04.2014 г., но е
обективирана в издадена фактура от 31.07.2014 г., също се включва и сумата от
56,48 лв. стойност на услугата дялово разпределение. Доколкото обаче в исковото
производство по чл.422 от ГПК ищецът не може да изменя основанието на вземането
както е посочено в заповедта по чл.410 от ГПК, то направеното от ищеца
уточнение в исковото производство, че 1218,70 лв. е вземане за главница за цена
на ползвана ТЕ, но за период, който е различен от този, посочен в заповедта по
чл.410 от ГПК, не обвързва съда според
изложеното по-горе и съгласно т.11б от ТР № 4/2014 г., при което съдът в
исковото производство следва да установи само дали за исковия период м.05.2014
г.-м.04.2016 г. ответницата е потребила количество ТЕ в твърдения от ищеца
размер, както е отразено в заповедта по чл.410 от ГПК- а именно размер от
5420,32 лв. Дори и да има разминаване между отразеното в заявлението по чл.410
от ГПК и издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, то съдът в исковото
производство по чл.422 от ГПК не може да променя или да поправя заповедта по
чл.410 от ПК, тъй като именно тя
определя предментия обхват на исковото производство по чл.422 от ГПК с
посоченото в заповедта по чл.410 от ГПК основание, размер, период на паричното
вземане, кредитора и длъжника. Искът за
главница цена на ТЕ със сумата за дялово разпределение е уважен от СРС за сумата 4201,62 лв. за този
исков период м.05.2014 г.-м.04.2016 г.,в която част решението е влязло в сила
като необжалвано, и отхвърлен за разликата до предявения размер 5420,32 лв.,
т.е . за разликата от 1218,70 лв. Въззивният съд не може да проверява
правилността на решението в частта, в която искът е уважен за 4201,62 лв. за
главница за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г.
Не са събрани по
делото доказателства, от които да се установи, че ответницата като потребител
на ТЕ за битови нужди, е потребила ТЕ за исковия период м.05.2014 г.-м.04.2016
г. повече от тази, за която искът е уважен, т.е. не е доказано потребление на
стойност над 4201,62 лв. за този период. Ето защо искът за главница за цена на
ТЕ над 4201,62 лв. до предявения размер от 5420,32 лв. е недоказан и подлежи на
отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението на СРС в обжалваната част следва да се
потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени съобразно изхода на спора.
По разноските за
въззивната инстанция : Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
претендираните от въззивника-ищец разноски за въззивната инстанция остават за
негова сметка. Въззиваемата страна-ответник има право на разноски по чл.78, ал.3
от ГПК за претендираното с отговора на жалбата 300лв. за адвокатско възнаграждение
,договорено и платено съгласно договора за правна помощ с адв.К. за въззивната
инстанция от 06.07.2018 г., тъй като адв. възнаграждение от 300 лв. е в
минимален размер по НМРАВ № 1/2004 г. и не следва да се намалява повече по
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384178 от
13.04.2018 г. постановено по гр.д. № 64586/2017 г. на СРС, 41 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е бил отхвърлен
като неоснователен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу И.С.Д. иска с правно
основание чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.150 ЗЕ за установяване дължимост на разликата над 4 201,62 лева до пълния
предявен размер от 5 420,32 лева главница за ТЕ за периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г., както и в частта за разноските в исковото и заповедното
производства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканeто на въззивника-ищец „Т.С.“ ЕАД за разноски за въззивната
инстанция по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, партер, на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата 300
лева разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца- „Техем сървисиз“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.