Решение по дело №2922/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1177
Дата: 8 октомври 2024 г.
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20243110202922
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1177
гр. В., 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110202922 по описа за 2024 година
Образувано по жалба на "Д." ООД, против НП № 763976-F 758561/ 01.04.2024 г. на
Началника на Отдел - "Оперативни дейности"-В. в дирекция „Оперативна дейност“ в ГД
„Фискален контрол“ , с което на дружеството, за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-
18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна
страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се оспорва процесното НП, приема се, че същото е незаконосъобразно,
тъй като при издаването му не са взети предвид смекчаващите обстоятелства, оспорва се
извършването на нарушението от дружеството, тъй като софтуерът е поставен от
поддържащата фирма и нейно е било процесното задължение, твърди се, че липсва виновно
поведение, визира се наличие на предпоставки за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН
и в заключение се иска НП да бъде отменено.
Въззивното дружество, при редовност на призоваването, се представлява в с. з. от
управител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението и моли за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка на 02.03.2024г. в търговски обект по смисъла на параграф
1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автокозметичен център, находящ се в гр. Б. ул."Ц.И.А. 1ГМ,
1
стопанисван от „Д." ООД с ЕИК: *********.
При извършена контролна покупка на услуга - комплексно измиване на лек
автомобил на стойност 22,00 лв., платена в брой от свид. К., бил издаден фискален бон
Na009032/02.03.2024r. видно от издадения касов бон №009032/02.03.2024г. от въведеното в
обекта фискалното устройство: Датекс DP-150 с ИН на ФУ DT738682 и ИН на ФП 02738682
продажбата на услугата - измиване комплексно на лек автомобил на стойност 22,00 лв. е
отразена в данъчна група „А", за стоки и услуги, които са освободени от облагане с данък, за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не
се начислява ДДС. Тази покупка следвало да бъде отразена в данъчна група „Б" за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Съгласно чл.27, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, лицата по чл.3 с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая
в група „Б" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената
стойност.
Констатирано било, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало
нарушение на тази наредба предвид следното:
Предвид горното било прието, че задълженото лице "Д." ООД в качеството си на лице
по чл.3 от № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на Финансите е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите. Съгласно чл.27, ал. 1 от Наредба №Н-
18 от 13.12.2006г. на МФ, лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни
групи според вида на продажбите - в случая в група „Б" за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.
Резултатите от проверката били отразени съставен на место Протокол в присъствието
на представляващия санкционираното дружество, като протоколът бил подписан без
възражения.
Във връзка с резултатите от извършената проверка, съставил АУАН срещу
въз.дружество, в който било описано нарушението, констатирано по време на проверката,
квалифицирано като такова по чл. 7 ал. 1от Наредба Н 18/2006 г. на МФ. АУАН бил
надлежно връчен на представляващата дружеството, която го подписала и в съответната
графа вписала възражение, че не е била запозната с изискванията за реквизитите и след
проверката ги е "оправила", с молба да не бъде налагана парична санкция.
В законоустановения срок били депозирани допълнителни писмени възражения
срещу съставения АУАН, като АНО ги разгледал и приел, че възраженията са
неоснователни, поради което въз основа на АУАН и останалите събрани доказателства издал
НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Съдът кредитира напълно показанията на св. К. и К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи напълно с писмените доказателства по
2
делото, а и доказателства за различна фактическа обстановка не се ангажираха по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св. К.., протокол за проверка, АУАН,
дневен отчет, фискален бон, опис на паричните средства и от останалите приетите писмени
доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи:
Актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП/
съгласно приложената в материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени лица
и са законосъобразни от формална страна.
В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната
на НП. Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН,
така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които
потвърждават нарушението, както и коя е нарушената норма.
Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл. 27, ал. 1 от
Наредбата.
По делото е установено безспорно, че към датата на проверката - 02.03.2024 г. в
проверения търговски обект, стопанисван от въз. дружество не е било изпълнено
задължението фискалната касова бележка, издадена от монтираното и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство, посочено по-горе, да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая
в група „Б". Това е било установено от служители на на НАП. Законодателят е предвидил
за извършено нарушение на Наредбата да се ангажира на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
обективната отговорност на юридическото лице, поради което възраженията за липса на
виновно поведение са ирелевантни.
Съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата тя се издава
на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което следва да се приеме за нормативен акт
по прилагане на Закона за ДДС и нарушенията на нейните разпоредби да се санкционират
по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
"А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
3
Наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата. В случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни
цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В
конкретния случай безспорно се установи, че при извършената проверка било установено, че
плащания са регистрирани в група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, вместо в данъчна група „Б" за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Наложеното наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева е в минималния
размер, предвиден в закона и отговаря на тежестта на нарушението. В атакуваното
наказателно постановление не е посочено дружеството да е имало предишни нарушения,
поради което съдът приема, че това е първото нарушение на дружеството и счита, че
имуществена санкция в такъв размер ще изпълни целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН
и ще превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред.
Съдът не приема възражението на въззивника, че констатираните неточности в
касовия бон са по вина на софтуерната фирма, поддържаща касовите апарати, първо тъй
като не са представени никакви доказателства кое е това дружество и на второ място
съдържанието на въведените данни във ФУ и спазването на задължението те да отговарят на
нормативните изисквания е задължение на собственика на фискалните устройства – в случая
санкционираното дружество.
Съдът не приема възражението относно наличието на предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като счита, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай,
тъй като е нарушен реда за експлоатация на фискалните устройства, чрез които се отчитат
оборотите в търговските обекти. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното
законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за държавния бюджет, не
може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. За да се приеме, че
има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните по делото
категорично да се установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на
обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на обществена
опасност на останалите административни нарушения от същия вид, което от своя страна
оправдава прилагането на чл. 28 от ЗАНН вместо ефективното налагане на нормативно
установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите с решението факти по случая
не сочи на подобна заниженост на обществената опасност на деянието, като фактът, че
нарушението е извършено за първи път очевидно е мотивирал АНО да наложи имуществена
санкция в минимален размер. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема,
че не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН и от съда.
Настоящият съдебен състав счита възражението, касаещо приложение на чл. 28 от ЗАНН за
неоснователно. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни
обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗДДС лица,
продажбите са се отчитали в група с 0% ДДС, вместо в групата с 20% ДДС и то не
инцидентно, това обстоятелство не води до извод за маловажност, отделно не са ангажирани
доказателства, които да характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност,
поради което възражението е неоснователно.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на
4
административнонаказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискваща завишени усилия от
страна на процесуалния представител на АНО и производството по делото е приключило в
едно заседание.
При цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК,
вр с чл. 84 от ЗАНН, съдът не установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 763976-F 758561/01.04.2024 г. на Началник на Отдел-
"Оперативни дейности"-В. в дирекция „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на "Д." ООД, за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
Министъра на финансист, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000
лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА " Д." ООД с ЕИК: *********, да заплати на АНО сумата от 80/
осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд- В. в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5