РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Русе, 11.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІ - ти състав, в публично заседание на 15
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело №
754 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118,
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във
връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Н.Р.Ф. ***
против Решение № 1040-17-101 от 16.12.2021 г. на Директора на Териториално
поделение (ТП) на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за
издаване на удостоверение изх. № 5529-17-54 от 16.11.2021 г. на Началника на Сектор
„Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Русе, с което е отказано издаването на
удостоверение за осигурителен доход за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986
г., поради липса на данни за лицето в приетата за съхранение в ТП на НОИ – Русе
документация на прекратения осигурител.
В жалбата се твърди, че неправилно
административният орган е отказал издаването на документ за осигурителен доход за
въпросния период като се посочва, че от страна на жалбоподателя са представени
доказателства за продължителността на трудовия му стаж в приложеното от него
копие на трудова книжка и същият този стаж следва да бъде признат и за
осигурителен такъв, а липсата на съответстваща документация от предприятието,
която да е предадена за съхранение в ТП на НОИ – Русе не е по негова вина и не
следва той да търпи неблагоприятни последици от това, при положение, че има
автентичен документ, валидно оформен, с изрично посочен размер на заплата,
надница, тарифна ставка, който е получавал през процесния период и от който
било възможно да се определи осигурителния му доход.
Претенцията е съдът да отмени
оспореното решение и да се върне преписката на компетентния административен
орган за ново произнасяне по същество по подаденото от страна на жалбоподателя
заявление за издаване на Удостоверение УП-15, вкл. и за периода по отношение на
който е постановен отказ - от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г.
Претендира и присъждане на направените
в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество, застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска същата да
бъде отхвърлена.
Претендира и присъждане на разноски.
Като разгледа събраните в хода на
делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за
установено следното:
По
фактите
Административното производство е било
образувано по Заявление вх. № 5506-17-826 от 05.11.2021 г. (л. л. 12 и 13 от
преписката), с което Н.Р.Ф. *** е пожелал, от ТП на НОИ – Русе да му бъде
издадено Удостоверение за осигурителен доход за периода от 01.01.1986г. до 31.12.1988
г. Жалбоподателят е посочил, че в този период е работил в СКТМ – Русе като
стругар. Към заявлението е приложил и копие на трудова книжка (л. л. 9 и 10 от
преписката).
По така подаденото заявление, на Ф. е
било издадено Удостоверение обр. УП-15 за осигурителен доход изх. № 5527-17-236
от 18.11.2021 г. за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1988 г. (л. л. 18 и 19 от
преписката) и е постановен отказ за издаване на удостоверение изх. № 5529-17-54
от 16.11.2021 г. на Началника на Сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ -
Русе, с което е отказано издаването на удостоверение за осигурителен доход за
периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., поради липса на данни за лицето в
приетата за съхранение в ТП на НОИ – Русе документация на прекратения
осигурител (л. 11 от преписката). Издаденото Удостоверение УП-15 и постановения
отказ са връчени лично на Ф. на 22.11.2021 г.
Ф. е оспорил постановения отказ по
реда на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО пред Директора на ТП на НОИ – Русе като към
жалбата до горестоящия орган е приложил отново заверено копие от трудовата му
книжка на стр. 18 – 21 (л. л. 8 – 10 от преписката).
На основание така представената
валидно заверена и напълно редовно оформена със всички изискуеми по закон реквизити
трудова книжка, от която било видно, че няма прекъсване на трудовите му
правоотношения в периода от 01.10.1982 г. до 29.01.1990 г. при работодател СКТМ
– „Механо-монтажен завод“ – гр. Русе, жалбоподателят претендира и периодът от
01.01.1986 до 31.12.1986 г. да му бъде признат за прослужено време,
представляващо трудов стаж, което да е основание за отпускането му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Преди да се произнесе по жалбата на Ф.
горестоящият орган извършил повторна проверка в приетите за съхранение от ТП на
НОИ – Русе документи на процесния осигурител и след като отново било
установено, че лицето не фигурира във ведомостите от Стопанско обединение
„Тежко машиностроене“, гр. Русе за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г.,
постановил оспореното в настоящото производство решение, с което бил потвърден
отказа на началника на Сектор „Осигурителен архив“ (л. л. 14 – 17 от
преписката). Посочено е, че при извършената повторна проверка по повод жалбата
на Ф., са били проверени разплащателни ведомости на осигурителя ДФ „Тежко
машиностроене“ – Русе, но данни за лицето за процесния период не са били
открити, като са били проверени дела – д. 4, 40, 33, 2, 6, 4, 14, 36, 6, 9, 1,
34, 2, 35, 5, 8, 5, 39, 2, 37, 24, 38, 1, 5, 51 от всички описи, д. 7 /85-86
г./.
В опис № 4 от 20.04.2011 г. на
ведомостите за заплати на „Механо-монтажна дирекция“ към Стопанско обединение
„Тежко машиностроене“ била отбелязана липсата на ведомости за периода от месец
октомври до месец декември 1985 г. и за цялата 1986 г.
Посочено е още, че осигурителният
архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем
документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност
за деклариране на неверни данни от задължените лица.
Освен това се сочи, че отказът да се
издаде удостоверение за периода 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. не е отказ за
признаване на трудов/осигурителен стаж, а за издаване на удостоверение за
осигурителен доход на лицето, поради липсата на данни в предадените от осигурителя
ведомости за заплати за лицето за посочения период.
От съдържащия се в административната
преписка опис № 4/20.04.2011 г. (л. 15 от преписката), след като с
приемо-предавателни протоколи № 101-17/29.01.2007 г., № 1353-17/31.07.2012 г.,
№ 1354-17/01.08.2012 г., № 1377-17/01.10.2012 г., № 1408-17/11.12.2012 г. е
била извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя
разплащателни ведомости и трудовоправни документи, се установява, че липсвали
ведомости за целия процесен период.
С Решение № 1040-17-101 от 16.12.2021
г. на Директора на ТП на НОИ - Русе е отхвърлена жалбата на Н.Р.Ф. *** срещу
отказ за издаване на удостоверение изх. № 5529-17-54 от 16.11.2021 г. на
Началника на Сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Русе, с което е
отказано издаването на удостоверение за осигурителен доход за периода от
01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., поради липса на данни за лицето в приетата за
съхранение в ТП на НОИ – Русе документация на прекратения осигурител. Решението
е получено лично от Ф. на 20.12.2021 г. (л. л. 5 – 7 от преписката).
Жалба до съда чрез ръководителя на ТП
на НОИ – Русе срещу Решение № 1040-17-101 от 16.12.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ – Русе е подадена по пощата на 22.12.2021 г. (л. 4 от делото).
По
правото
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в предвидения
законов срок от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от
оспорването. Оспорва се акт, за който изрично е предвидена възможност за
съдебен контрол по силата на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе, на когото е възложено да се произнася по
жалби срещу откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от
органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на
удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и
откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Съгласно
чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с
документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е
получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от
териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната
система на НОИ, като тези документи се издават въз основа на ведомости за
заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд
(ал. 3 на чл. 40).
Разпоредбата
на чл. 40, ал. 9 от НПОС предвижда, че до създаването на информационната
система по чл. 5, ал. 12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават
документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях
ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези
документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за
осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи
изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6.
Националният осигурителен институт издава удостоверения за направени
осигурителни вноски и зачетен осигурителен стаж на членовете на
трудово-производителните кооперации, които са се осигурявали по отменения Указ
№ 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните
кооперации от 1953 г. (ДВ, бр. 110 от 1999 г.).
Според ал.
6 на чл. 40 от НПОС, когато няма данни за трудовото възнаграждение, в
издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за
страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. -
минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата,
работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 10, изр. първо от КСО, при прекратяване на дейността
на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както
и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за
трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от
осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен
стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на
писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за
съхраняването им.
Съгласно нормата
на чл. 30 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник документите, приети за съхранение в ТП на НОИ и в
архивохранилищата, се използват за издаване на документи за осигурителен стаж и
осигурителен доход.
Издадените
документи за осигурителен стаж и доход се завеждат чрез деловодна
регистрационна система на НОИ. При искане на заинтересованите лица се издават и
документи за трудов стаж и за доход във връзка с данъчно облагане по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица.
Съвкупният
анализ на всички цитирани правни норми сочи, че издаването на документ за
трудов/осигурителен стаж и/или осигурителен доход от архивохранилището на ТП на
НОИ отразява наличната в съхраняваните в архива документи информация за
положения от дадено лице труд и получаваното от него възнаграждение.
Извън
наличната информация администрацията на ТП на НОИ няма правомощие да установява
и удостоверява трудов/осигурителен стаж и/или осигурителен доход. Зачитането на
такъв се извършва въз основа на документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС в
производствата по отпускане на пенсии и парични обезщетения, за които наличието
на осигурителен стаж и доход е от значение.
В случая
при липса на каквато и да е информация за жалбоподателя в съхраняваните в
архива на ТП на НОИ – Русе разплащателни ведомости на работодателя
(осигурител/възложител) за процесния период, за административния орган е
обективно невъзможно да издаде искания от жалбоподателя документ за периода от
01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., доколкото с него не се установява осигурителен
стаж/доход, а единствено се удостоверява информация, налична в архива досежно
положен от жалбоподателя труд и получавано трудово възнаграждение.
Следва да
се посочи още, че за административния орган, удостоверяващ трудов/осигурителен
стаж и/или доход въз основа на документи, които се съхраняват при него, не
съществува задължение да установява такъв стаж въз основа на представени от
лицата други документи, в случая въз основа на представеното от жалбоподателя
заверено копие на трудова книжка.
Установяването
на трудов и осигурителен стаж при липса на надлежната документация се извърша
по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР).
В настоящия
случай жалбоподателят твърди, чрез
отбелязването в трудовата книжка, без зачерквания, че е полагал труд без прекъсване на трудовите
му правоотношения в периода от 01.10.1982 г. до 29.01.1990 г. при работодател
СКТМ – „Механо-монтажен завод“ – гр. Русе, с оглед на което претендира и
периодът от 01.01.1986 до 31.12.1986 г. да му бъде признат за прослужено време,
представляващо трудов стаж, което да е основание за отпускането му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Доколкото към периода на полагане на труда,
понятието осигурителен стаж не е съществувало, то следва да бъде установено
именно наличието на трудов стаж, което може да стане както вече беше посочено
по реда на ЗУТОССР, но не и в производство по реда на чл. 30 от Инструкция № 5
от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и
трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.
По тази
причина настоящият съд намира, че представената от жалбоподателя в
административното производство трудова книжка е доказателство, което е
неотносимо към настоящия правен спор и не следва да бъде обсъждано. Независимо
от това настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи в допълнение следното:
Действително, жалбоподателят не
следва да търпи неблагоприятни последици от неизпълнението на задължението на
прекратения осигурител за коментирания период, но и ТП на НОИ не би могло да
удостовери данни, които не са извлечени от първични документи, които са му били
предадени за съхранение по съответния ред.
При
липса на предадени и съхранявани в архивохранилището на ТП на НОИ – Русе
документи относно трудовия стаж и размера на получаваното трудово
възнаграждение от Н.Р.Ф. в СКТМ – „Механо-монтажен завод“ – гр. Русе за периода
01.01.1986 г. – 31.12.1986 г., административният орган е поставен в обективна
невъзможност да удостовери претендирания от лицето осигурителен стаж и
осигурителен доход за този период, в който жалбоподателят сочи, че е работил в
прекратилото дейността предприятие - осигурител.
Издаването
на Удостоверение обр. УП-15 е обусловено от наличието в архивохранилището на ТП
на НОИ – Русе на съдържаща релевантните данни първична документация, от която
да бъдат извлечени подлежащите на удостоверяване факти и обстоятелства.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че исканото от него удостоверение е следвало да
се издаде въз основа на отразените в трудовата му книжка данни.
Действително
трудовата книжка, съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, е документ, който на общо
основание служи за удостоверяване на осигурителен стаж, релевантен за
съответното производство, но този документ е ирелевантен в производството по
издаване на Удостоверение за осигурителен доход – Обр. УП-15, доколкото на
първо място не може да бъде отнесена към документите по чл. 30, ал. 1 от
Инструкцията - приетите по реда на раздел III документи по чл.1. Освен това и данни за размера на изплатеното
трудово възнаграждение, правените отчисления, респ. други релевантни елементи
на трудовото правоотношение не се и съдържат в трудовата книжка.
Независимо
че непредаването, респ. несъхраняването на разплащателните ведомости и на друга
първична документация /трудовоправни документи/ на прекратилото дейността
предприятие – осигурител, не е по вина на жалбоподателя, липсата им води до
невъзможност удостоверяването на правно значими за лицето обстоятелства да се
извърши с документ по чл. 30 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник.
Условие за
издаване на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход /Удостоверение
обр. УП-13 и Удостоверение обр. УП-15/ именно от НОИ е именно наличието на
предадени/иззети за съхраняване в съответното ТП на НОИ разплащателни ведомости
и трудовоправни документи, визирани чл. 1 от цитираната инструкция, от
прекратен осигурител без правоприемник, съдържащи подлежащите на удостоверяване
данни за осигуреното лице-заявител.
Следователно
началникът на Сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Русе законосъобразно
е отказал издаването на исканото удостоверение в частта му за периода от
01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., а решението на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е потвърден отказът, е постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, намерила отражение
например в Решение № 15115 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2020 г., VI
о., Решение № 6395 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2019 г., VI о. и
др.
Освен това в случая, при излагане на
аргументите си досежно незаконосъобразността на решението на горестоящия орган
и на потвърдения с него отказ да се издаде удостоверение за осигурителен доход
за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., жалбоподателят неправилно смесва
две различни по своята правна същност административни производства – това по
издаване на документ по чл. 30 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник, което е възможно само в случай, че съответни
документи са били предадени и съответно съхранявани от съответното ТП на НОИ и
това по реда на чл. 68 и сл. от КСО – по отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, с оглед искането му да бъде признат надлежно
установения му трудов стаж за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. и за
осигурителен такъв, предвид че за посочения трудов стаж е представил трудова
книжка, заверена съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж.
Дали периодът от 01.01.1986 г. до
31.12.1986 г. ще бъде признат за трудов, съответно осигурителен стаж на лицето
и по какъв начин ще бъде формирана общата основа на осигурителния доход, която ще
послужи за база на изчислението на размера на пенсията и дали определени периоди
от време няма да бъдат признати от административния орган и съответно биха били
заменени с размера на минималната работна заплата за страната (чл. 40, ал. 6 от
НПОС) са въпроси, които са относими именно в едно административно производство
по реда на чл. 68 и сл. от КСО, но не и в настоящото.
С оглед изложеното до тук съдът
намира, че решението на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърдения с него
отказ за издаване на удостоверение за осигурителен доход на Н.Р.Ф. *** за
периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., поради липса на данни за лицето в
приетата за съхранение в ТП на НОИ – Русе документация на прекратения
осигурител, са законосъобразни и правилни, а жалбата срещу тях – неоснователна.
По
разноските
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева. Както
се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.
на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт – гр.
София, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 3 от КСО, във връзка с чл.172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на Н.Р.Ф. *** против Решение № 1040-17-101 от 16.12.2021 г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу
отказ за издаване на удостоверение изх. № 5529-17-54 от 16.11.2021 г. на
Началника на Сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Русе, с което е
отказано издаването на удостоверение за осигурителен доход за периода от
01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., поради липса на данни за лицето в приетата за
съхранение в ТП на НОИ – Русе документация на прекратения осигурител.
ОСЪЖДА Н.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Националния осигурителен институт – гр. София сума в размер на 100 (сто) лева –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: