Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 22.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 613 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Производството е
образувано по искова молба на ищеца "СИБАНК"ЕАЛ ЕИК №: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Цар Борис ПГ’ № 1,
представляван от П.Г.А. — гл. изп. директор и Ф.Т.ДЖИ М.Я.– изп.директор, чрез
пълномощника Р.Д. Н. — юрисконсулт, с адрес за призоваване гр. Пловдив, бул.
“Кн.Мария Луиза“26А, заместен от правоприемника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №
89Б на мястото на закритата „Сибанк“
ЕАД, ЕИК ********* – София, против А.В.Ю., ЕГН:********** ***.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника в качеството
си на поръчител по Договор за потребителски кредит обезпечен с поръчителство от
02.09.2009г., дължи солидарно с Г.В.С. на ищеца следните суми: сумата от общо 6
882.80 лв. - главница по договора за банков кредит сключен на 02.09.2009г.;
сумата от 1181.99 лв. - просрочени договорни лихви за периода от 02.02.2014г.
до 05.07.2015 г.; сумата от 1979.28 лв. - наказателни лихви за периода от
02.02.2014г. до 10.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението — 11.11.2016г., до окончателно
изплащане на вземането, представляващи задължение по ЗНИ № 649/2016г. издадена
по ч.гр.д. № 1199/2016г. на ВлРС.
В хода на производството
по делото и с писмена молба от 19.03.2018г., както и в о.с.з. на 12.04.2018г.
от „ОББ“ АД и от името на ищецът е заявено, че „Сибанк“ ЕАД, ЕИК ********* е
заличен търговец, а негов универсален правоприемник се явявал „ОББ“ АД, при
което същият се легитимирал като ищец по делото. С молба от 18.04.2018г. и
приложени към нея Договор за вливане и актуално състояние на „ОББ“ АД, се иска
на осн. чл.227 ГПК да бъде конституиран като ищец по делото „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, в качеството й на универсален правоприемник на
ищеца „Сибанк“ ЕАД, ЕИК ********* – поради вливането й и заличаването като
търговец.
С оглед установеното
наличие правоприемство, предвидено в хипотезата на чл.227 ГПК, с определение от
19.04.2018г. е конституиран като ищец по делото правоприемника „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б на мястото
на закритата „Сибанк“ ЕАД, ЕИК ********* – София.
Ищецът твърди, че на
02.09.2009 г е сключен договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство между „СИБАНК“ЕАД , като
кредитор и Г.В.С. с ЕГН: **********,*** - като кредитополучател и длъжник и А.В.Ю.,
ЕГН: ********** *** - като поръчител. Кредиторът предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/. Поради
обстоятелството, че „СИБАНК“ЕАД е изпълнила задължението си по договора за
кредит - да предостави в заем договорената сума, в тежест на насрещните страни
по договора възникнало задължението да я върнат на Кредитора, съответно правото
на Кредиторът да я получи обратно, при спазване на разпоредбите на договора за
кредит. Поради неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници за редовно
заплащане на дължимите месечни анюитетни погасителни вноски на съответните
падежи, в полза на Кредитора било възникнало субективното право да обяви
вземането си по предоставения кредит за предсрочно изискуемо. „СИБАНК“ЕАД
упражнила правото си и обявила вземането си за предсрочно изискуемо в пълен
размер считано от 06.07.2015г., на основание нормата на чл.9, ал.1, т.1. от
договора за кредит. Към датата на предсрочната изискуемост длъжниците били в
забава за заплащане на 24 вноски, които били подробно и хронологично описани в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Твърди също, че шест от вноските били заплатени
частично, а 18 вноски били дължими в пълен размер, тъй като на падежа им не
било постъпило плащане. В документа се съдържали данни и за общия размер на
извършените погашения по главницата и по договорните лихви с постъпилите
плащания. Поддържат изцяло всички твърдения изложени в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Настоява се на това, че забавата
била и основанието за Кредитора, предвидено в договора за кредит, да лиши
длъжниците от преимуществото на срока, както е посочено по — горе. Така Банката
уведомила солидарните длъжници за волеизявлението си да обяви вземането си към
тях за предсрочно изискуемо, както и за точния му размер към 14.07.2015г.
Кредиторът бил предоставил на ответниците и седмодневен срок за доброволно
погасяване на задълженията. Длъжникът Г.В.С. бил уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо - покана с рег.№1805,
т.1, акт 48/2016г., на нотариус Мария Рангелова с рег. №650, връчено по реда на
чл. 47 от ГПК, на 19.10.2016г. А и
длъжникът А.В.Ю. бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита с
уведомително писмо — покана с рег.№1804, т.1, акт 47/2016г., на нотариус Мария
Рангелова с рег. №650, връчено по реда на чл. 47 от ГПК, на 19.10.2016г. С оглед обезпечаване на безпорочността на
настоящия процес развива и следните правни доводи относно отговорността на
поръчителя, които е изложили и в заявлението по чл. 417 от ГПК, а именно:
Доколкото към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -
11.11.2016г., не са били изминали 6 месеца от фактическото уведомяване на
кредитополучателя и на поръчителя за предсрочната изискуемост на задълженията
им, отговорността на поръчителя не се е погасила. При липсата на постъпили
плащания за доброволно погасяване на изискуемия дълг, Банката е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на
основание чл.417, т.2 от ГПК, в районен съд Велинград с вх.№5668/11.11.2016г.
Районен съд Велинград е уважил искането и е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.дело №1199/2016г. по описа на съда, като е осъдил
длъжниците солидарно да заплатят на „СИБАНК“ЕАД сумите както следва: 6 882.80
лв. /шест хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/-
представляващи изискуема главница по договора за банков кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 11.11.2016 г., до окончателно изплащане на вземането; 1181.99 лв. /хиляда сто
осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/- просрочени договорни
лихви за периода от 02.02.2014 г. до 05.07.2015 г.; 1 979.28 лв. /хиляда
деветстотин седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/- наказателни
лихви за периода от 02.02.2014 г. до 10.11.2016 г.; 202.06 лв. /двеста и два
лева и шест стотинки/ лева - държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, 581.10 лв. /петстотин осемдесет и един лева и
десет стотинки/лева - юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от закона
срок ответникът А.В.Ю. подал възражение, че не дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение. Поради горното, за Банката се породил правен интерес да
заведе иск за установяване на съществуването на вземането си. За пълнота на фактическата обстановка, както
и за обуславяне на допустимостта на иска и по - конкретно за наличието на
процесуална легитимация на ищеца заявява, че вземането на „СИБАНК“ЕАД по
договора за кредит е прехвърлено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 9, ал. 2 от договора.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че А.В.Ю. в
качеството си на поръчител по Договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство от 02.09.2009г., дължи солидарно с Г.В.С. на „СИБАНК“ЕАД сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение № 649/2016г. по ч.гр.дело
№1199/2016г. по описа на районен съд Велинград, а именно: 6 882.80лв. -
представляващи изискуема главница по договора за банков кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
— 11.11.2016г., до окончателно изплащане на вземането; 1181.99лв. - просрочени
договорни лихви за периода от 02.02.2014г. до 05.07.2015 г.; 1979.28лв. -
наказателни лихви за периода от 02.02.2014г. до 10.11.2016г. Претендира разноски за заповедното
производство, както и сторените в настоящото производство разноски, в размер на
довнесената държавна такса на основание чл.415 ГПК от 202лв., както и
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 300лв.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск и иска отхвърляне на същия. Не
оспорва обстоятелството, че на 02.09.2009г, като поръчител е подписал
представения договор за потребителски кредит, като по този начин се е съгласил с уговорените в него клаузи.
Съобразно клаузите на договора за кредит, така както се сочело в искова молба,
в чл.9, ал.1 от Договора било уговорено, че ищеца има правото едностранно, без
да дължи уведомления или покана до длъжника/поръчителя да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг при
изпълнения на условията изредени в същия член, като едно от условията било
длъжника да не е издължил частично или напълно която и да е анюнтетна
погасителна вноска. В исковата молба ищецът твърдял, че е упражнил правото си
да обяви вземането на договора за предсрочно изискуем в пълен размер, като това
било станало на 06.07.2015г. Това е негова право с оглед разпоредбите на
подписания договор за потребителски кредит, тъй като съгласно тези разпоредби
ищеца има правото едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем без да
дължи уведомление до другите страни. Датата, на която ищеца едностранно е
обявил кредита за предсрочно изискуем била обвързваща и валидна за всички
страни по сключения договор за кредит, тъй като с оглед на тази дата се
изчислявали, както неиздължената главница, така и предвидените в договора
договорни лихви и обезщетения за забава. Тази дата - 06.07.2015 г. следвало да
се счита за падеж на задължението, тъй като на тази дата е определен
едностранно от банката-ищец размера на дължимите суми - просрочени договорни
лихви до 05.07.2015г. и наказателни лихви от изпадането в забава - 02.02.2014г.
до предявяването на иска. Обявявайки едностранно кредита за предсрочно изискуем
от определена едностранно от банката-ищец дата и съответно изчисляването на
дълга именно към тази дата, обвързвало както ищеца така и
страните-кредитополучател и поръчител. Ответника счита за незаконосъобразно
твърдяното от банката-ищец, че от момента, в който му е съобщено, че банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем е започнал да тече срока по чл. 147 от ЗЗД. Според ответника това разбиране не се уповавало нито на законова, нито на
договорна основа. След като една конкретна дата /датата на която банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем/ може да се опрели едностранно от едната страна
и считано именно от тази дата се определя окончателно размера на задължения на
другата страна по договора, то този дата е обвързваща и за двете страни и
същата е основополагаща в отношенията им. С оглед на обстоятелството, че именно
на тази дата е определен окончателно размера на задължението, тази дата е
момента, от който е започнал да тече срока, в който кредитора е следвало да
предяви иск срещу длъжника по смисъла на чл. 147 от ЗЗД. Шестмесечния срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД започнал да тече от 06.07.2015г. и е изтекъл на 06.01.2016г.
Заявлението по чл.417 от ГПК било подадено на 11.11.2016г., след изтичане на
шестмесечния срок, с оглед на което следвало да се приеме, че отговорността на
ответника се е погасила и не е задължен, а иска следвало да бъде отхвърлен. Ако
съдът приемел така направеното
възражение за неоснователно с оглед релевантния момент за уведомяването на
длъжника , то ответника твърди, че липсвало валидно уведомяване за
обявената предсрочна изискуемост, а от там и била налице липса на изискуемост
на претендираното задължение. В уведомителното писмо-покана за доброволно
изпълнение адресирано до ответника се сочело, че „поради нередовно плащане на
дължимите вноски, отпусната сума по кредита е обявена за предсрочно изискуема в
пълен размер, считано от 06.07.2015 г., като към 14.07.2015г. е посочено да се
дължи главница от 7082.80 лв. и просрочена лихва в размер на 1708.54 лв. В
заявлението и съответно в исковата молба главницата не била в посочения размер,
а в по-нисък такъв от 6882.80 лв. Размера на просрочената лихва също бил
различен от 1708.54 лв., като той намалял на 1181.99лв. В заявлението и
исковата молба се съдържала и друга сума, наименувана „наказателни лихви“,
каквато не фигурирала в уведомителното писмо-покана за доброволно изпълнение
адресирано до ответника. Това разминаване в размера на главница и просрочената
лихва намира за напълно необяснимо. При съпоставяне на иска с писмото, с което
бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост било видно, че дългът му е нараснал неимоверно много от начислената
„наказателна лихва“ след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за
каквато не бил уведомен. След като ищеца твърдял, че релевантен е момента от който
ответника е уведомен за обявената предсрочна изискуемост, то сумите претендирани
от него следвало да били идентични с посочените в уведомлението и съответно
след като не е уведомен, че дължи
наказателна лихва, то такава не следвало да се претендира, или поне да се
претендира след уведомяването му. Твърди се в отговора и за разминаването по
размер на сумите в уведомлението и претендираните със заявлението и исковата
молба суми. Сумите, за които го
уведомявали, че дължи били различни от претендираните. Твърди, че от горепосоченото се установявало, че не е уведомен и съответно не е поканен да плати дълга, който се претендира
със заявлението и исковата молба. Счита, че посочването на датата, от която
кредита е обявен за предсрочно изискуем без посочване на самото задължение в
пълния му размер е некоректно, и следва да се приравни на неуведомяване. И ако
на уведомяването се предаде значението, което се твърди от ищеца, и не се
приеме неговото възражение, че отговорността му се е погасила и не е задължен след 06.01.2016г., то следвало да
се приеме, че заявената претенция е неоснователна, тъй като е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост към момента на предявяване иска, а това не
можело да стане със заявлението, тъй като същото не му се връчвало. С оглед на
горното, в случай, че ищеца не докаже размера на всяка една от претендираните
от него суми, се иска отхвърляне на иска
като недоказан.
В
о.с.з. ищецът ОББ с писмена молба подържа иска, чрез пълномощника си юриск.Георгиев иска уважаване на същия и
оспорва възраженията на ответника, с подробни съображения, изложени в
молбата.
В о.с.з. ответникът, чрез
представителя си – адв.К., подържа възраженията си и искането за отхвърляне на
иска по съображения, че цесията не е породила правно действие и ищецът не е доказал качеството си на кредитор по
договор за извършената цесия на вземането.
Неоснователни съдът
намира съображенията на ответника А.Ю., че правоприемника ООБ АД не е правно
легитимиран да води иск срещу него, поради следното: Действително още в искова
молба ищецът твърди, че вземането на „СИБАНК“ЕАД по договора за кредит е
прехвърлено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 9,
ал. 2 от договора. Съм искова молба е представен и договор за цесия от 17.08.2017г.,
сключен между „СИБАНК“ ЕАД и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, която вземането на банката по договора за кредит сключен с
кредитополучателя Г.В. Симеонов е прехвърлено на цесионера. В чл.5.2.7 от него
е уговорено, че в случай на бъдещи искове по чл.422 ГПК за които към дата на
цесията цедента е подал заявление по чл.417 ГПК, производствата ще бъдат водени
от цедента, като единствен легитимиран ищец. Предвид това и Сибанк ЕАД е завела
от свое име настоящия установителен иск.
След като ищеца Сибанк
ЕАД е прехвърлил вземането си на трето лице с договора за цесия от
17.08.2017г., то същото е излязло от
неговия патримониум, още с прехвърлянето му. При което и при универсалния
правоприемник ОББ АД на СиБанк не носител на същото това вземане, тъй като то
не преминало към него при преобразуването, чрез вливане.
Съгласно чл.27, ал.1 от ГПК - Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното
право. Ищецът ОББ не е страна по материалното правоотношение, а доколкото
принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, обуславя и
процесуалната легитимация съгласно нормата на
чл. 27, ал.1 от ГПК. В конкретния случай обаче процесуалното
правоотношение и възникнало между ответника, СиБанк АД и съда, като ответника
не оспорил в отговора си процесуалната правоспособност на Сибанк. В хода на
делото и при условията на вече възникнало процесуално правоотношение, на
мястото на преобразувания чрез вливане ищец е конституиран ОББ, при условията на чл.227 ГПК, тъй като те са били налице.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1199/2016г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 649/14.11.2016г.
по чл.417 ГПК се установява, че с нея е разпоредено Г.В.С., ЕГН ********** ***
и А.В.Ю., ЕГН ********** *** , да заплатят солидарно на „СИБАНК“
ЕАД следните суми: 6882,80лв. -главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 11.11.2016 г. до окончателно изплащане на вземането; 1181.99 лева - договорна лихва за периода от 02.02.2014г. до
05.07.2015г.; 1979.28 лева - наказателна
лихва за периода от 02.02.2011г. до 10.11.2016г., както и разходи по делото в размер на 202.0лв.
-държавна такса и 581.10лв. -юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е още в
заповедта, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит обезпечен
с поръчителство от 02.09.2009г., сключен между банката от една страна и Г.В.С. и
А.В.Ю., като поръчител. Този договор е обявен за предсрочно изискуем считано от
06.07.2015г. едностранно от банката на осн. чл.9, ал.1, т.1 от договора поради
неплащане на дължими 24 бр. месечни анюитетени вноски за периода 02.08.2013г. –
02.07.2015г. с падежи второ число на съответния месеца в този период. А
настъпилата предсрочна изискуемост била съобщена на длъжника Г.С. с
уведомително писмо - покана с рег.№1805, т.1, акт 48/2016г., на нотариус Мария
Рангелова с рег. №650, връчено по реда на чл. 47 от ГПК, на 19.10.2016г. А и длъжникът А.В.Ю. бил уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо — покана с рег.№1804,
т.1, акт 47/2016г., на нотариус Мария Рангелова с рег. №650, връчено по реда на
чл. 47 от ГПК, на 19.10.2016г.
Издадената ЗНИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1199/2016г. на ВлРС е връчена лично на длъжника А.Ю. на 25.01.2017г. ведно с ПДИ от ЧСИ Добромил
Даскалов, по реда на чл.44, ал.1 от ГПК. На 07.02.2017г. е постъпило Възражение
по реда на чл.414 ГПК. В него длъжникът А.Ю.
заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед, но не обосновава
това си възражение.
Във връзка с това
възражение ищецът е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената в негова полза ЗНИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1199/2016г. на ВлРС в
едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 07.04.2017г., а настоящият
установителен иск е предявен на 26.04.2017г. Изложеното сочи, че установителният
иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 02.09.2009г.се установява между „СИБАНК” ЕАД и Г.В.С.,
като кредитополучател да е сключен договор за кредит, подписан от него.
Съгласно този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 10 000
лв. със срок на усвояване до 01.10.2009г. Поръчител по този кредит е А.В.Ю.,
който отговаря за цялостното погасяване на задълженията по кредита, както и при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Видно от същия договор е възникнало задължение да погасява кредита чрез
плащане на 94 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план с
краен срок за погасяване – 94 месеца след усвояването на кредита. Самият
погасителен план, който е неразделна част от Договора за кредит не е представен
по делото, при което и няма как да се установи както падежната дата на
месечното задължение за заплащане на анюитететна вноска, така и нейния
съответен размер.
Следва
да се отбележи, че според разпоредбите на чл.4, ал.1, 2 и 3 от процесния
Договор за кредит дадения кредит се олихвява с годишна лихва, представляваща
сбор от 6,40% -БЛП и надбавка в размер на 9,35%. Начисляването на лихвата
започва от датата на усвояван на кредита, като при начисляването се счита годината
да има 365 дни. Освен това банката има право едностранно да променя едностранно
БЛП по кредита, в зависимост от промените на ОЛП на БНБ, тримесечен индекс
СОФИБОР, цената на ресурса на СИБАНК, пазарната конюнктура свързана с прилагане
на лихвени нива.
Дори и
да е мислимо, че в случая разпоредбите на чл.4, ал.1, 2 и 3 от процесния
Договор за кредит може и да не са прилагани от кредитора СИБАНК, то при липса
на представен погасителен план, и това няма как да се установи.
Ищеца е
представил и 2 бр. уведомителни писма за обявяване предсрочна изискуемост на
задължението по Договор за кредит от 02.09.2009г., считано от 06.07.2015г.,
изпратени чрез нотариална покана до кредитополучателя Г.С. и поръчителя А.Ю..
Връчването и на двете нот.покани е извършено от нотариус Мария Рангелова, като
за целта са съставени Протоколи. Според
тях уведомленията и нотариалните покани са връчени на кредитополучателя С. и на
поръчителя А.Ю. на 18.10.2016г. по реда на чл.47, ал.5 и 6 ГПК- т.е. чрез залепване
на съобщение.
По делото е представен договора за цесия от 14.03.2017г.
сключен между „Сибанк” ЕАД, като продавач и „Фортекс Интернешънъл” ЕАД, като
купувач, по силата на който последният е придобил вземането на кредитора на
ответника произтичащо от Договор
за кредит от 02.09.2009г. с кредитополучателя Г.В. Симеонов, отнасящ се за
главница от 10000лв., посочен в Приложение №1 към договора
за цесия и представено по делото. е прехвърлено на цесионера. В чл.5.2.7 от
него е уговорено, че в случай на бъдещи искове по чл.422 ГПК за които към дата
на цесията цедента е подал заявление по чл.417 ГПК, производствата ще бъдат
водени от цедента, като единствен легитимиран ищец.
Предвид това и Сибанк ЕАД е завела от свое име настоящия
установителен иск.
Тази уговорка от договора за цесия обаче има действие
само между страните по него и не обвързва съда. Факт е, че към момента на
завеждане на установителния иск от Сибанк ЕАД на 26.04.2017г., последната вече
е била прехвърлила с договор за цесия от 17.03.2017г. своето вземане към
ответника на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Действително установителния иск по чл.422 ГПк е
продължение на заповедното производство, в което заявител е „СИБАНК“ЕАД-София.
Именно и поради това, отчитайки фактите за настъпило
правоприемство или прехвърляне на вземане от заявителя на трето лице, в т.10б
от ТР №4/2013г. на ОСВКС, според която „при частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК.
Поради това и „СИБАНК“ ЕАД-София има правен интерес да
предяви иск по чл.422 ГПК спрямо ответника.
В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на
ответника, че първоначалния ищец „СИБАНК“ ЕАД не материално правно легитимирано
да иска изпълнение на задължение на ответника А.Ю. към него, възникнало от
сключения между тях Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 02.09.2009г.
По отношение на
възражението на ответника по чл.147 от ГПК, съдът намира следното: В искова
молба се твърди, че процесния договор за кредит е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 06.07.2015г. За настъпване на предсрочната изискуемост на
тази дата са уведомени кредитополучателя Г.С. и поръчителя-ответник А.Ю., чрез
връчването и на двамата нот.покани от нотариус Мария Рангелова на 18.10.2016г.
по реда на чл.47, ал.5 и 6 ГПК- т.е. чрез залепване на съобщение.
Съгласно чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното вземане, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Този срок
започва да тече от момента, в който кредиторът се е сдобил с възможността да
предяви иск, т. е. вземането е станало изискуемо.
Същата сочи, че началото,
от което започва теченето на преклузивния шестмесечен срок, е падежът на
задължението. Въпросът относно това кога настъпва падежът на цялото кредитно
задължение при условията на предсрочна изискуемост, поради наличие на създадена
към 2013г. противоречива практика, с цел преодоляването й и за постигане на
точно и непротиворечиво прилагане на закона, е бил разрешен по задължителен за
съдилищата начин с приемането на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на
ОСГТК на ВКС. При тълкуването, извършено в т. 18 от това решение, в която се
приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, независимо от наличието на постигната
предварително уговорка, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва при
неплащане на една или определен брой вноски без уведомяване на длъжника, е
съобразен смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, където за възникване възможността да бъдат предприети от
кредитора действия по реда на чл. 418 и сл. ГПК е поставено изискване кредитът
да бъде "обявен" за предсрочно изискуем.
В Конкретния случай
волеизявлението на кредитора Сибанк, че обявява кредита за предсрочно изискуем
е достигнало до кредитополучателя с връчване на нот.покана на 18.10.2016г.
Заявлението за издаване на ЗНИ по чл.417 ГПК е постъпило в съда на 11.11.2016г.
и преди изтичане на срока шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД. Всъщност и преди
изтичане на срока на действие на процесния договор, който е 94 месеца, сключен
е на 02.09.2009г. и изтича на 02.06.2017г.
От друга страна приетото
в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС разрешение
е свързано единствено с това, дали към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК от кредитора вземането му е било изискуемо. Именно за доказване
наличието на изискуемо вземане се изисква установяване на факта на съобщаване
на длъжника настъпването на предсрочна изискуемост. Този момент обаче, като
вече бе посочено по-горе е и момента от който за кредитора възниква възможност
да предяви иска си. Поради това, че към момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което е реализирано задължението
на кредитора да предяви иск срещу главния длъжник - на 11.11.2016г.,
преклузивният шестмесечен срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД не е бил изтекъл и поръчителя А.Ю. е останал задължени солидарно
с него.
По делото са приети
основно и две допълнителни заключения по ССЕ изготвена от в.л. Т.. От тях последното Допълнително
заключение от 30.05.2018г. е неоспорено от страните. Видно от него по процесния
договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 02.09.2009г, са
останали неизплатени следните задължения към дадат на подаване на заявлението
-11.11.2016г., а именно: 6871,09 лв.- главница от непогасени вноски, 1181.99
лв. – дължима договорна лихва и 1937,32 лева- обезщетение за забава- общо в
размер на 9990.40 лева. От същата се
установява, че погасяването на кредита е
следвало да става чрез месечни анюитетни вноски в размер на по 185,79лв. всяка.
Кредитополучантеял е плащат нередвоно вноските по кредита, като плащането е
преустановено на 02.02.2014г. и са останали изцяло неплатени анюитетни вноски
дължими за периода 02.02.2014г. - 02.07.2015г. А предсрочната изискуемост е
настъпила на 06.07.2015г.
Предвид така установеното
от фактическа страна и по изложените съображения съдът намира, че се установява
наличие на вземана на Сибанк ЕАД спрямо ответника А.Ю. – поръчител, произтичащо
от Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 02.09.2009г. в
размерите установен в ССЕ, както следва: 6871,09 лв.- главница от непогасени
вноски, 1181.99 лв. – дължима договорна лихва и 1937,32 лева- обезщетение за
забава- общо в размер на 9990.40 лева.
Не така обаче стоят
нещата спрямо конституирания на място на Сибанк ЕАД ищец - „ООБ“ АД –София.
Основателни съдът намира
съображенията на ответника А.Ю., че правоприемника „ООБ“ АД на първоначалния
ищеца „СИБАНК“ ЕАД, не е материално правно легитимиран да води иск срещу него,
поради следното: След като ищеца Сибанк ЕАД е прехвърлил вземането си на трето
лице с договора за цесия от 17.08.2017г.,
то същото вземане е излязло от неговия патримониум, още с прехвърлянето
му. При което и универсалния правоприемник ОББ АД на СиБанк не носител на
същото това вземане, тъй като то не преминало към ОББ при преобразуването, чрез вливане.
Още в искова молба ищецът
твърди, че вземането на „СИБАНК“ЕАД по договора за кредит е прехвърлено на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 9, ал. 2 от договора.
Съм искова молба е представен и договор за цесия от 17.03.2017г., сключен
между „СИБАНК“ ЕАД и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, която вземането на банката по договора за кредит сключен с
кредитополучателя Г.В. Симеонов е прехвърлено на цесионера. В чл.5.2.7 от него
е уговорено, че в случай на бъдещи искове по чл.422 ГПК за които към дата на
цесията цедента е подал заявление по чл.417 ГПК, производствата ще бъдат водени
от цедента, като единствен легитимиран ищец. Предвид това и Сибанк ЕАД е завела
от свое име настоящия установителен иск.
Съгласно т.10б от ТР №4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС -При частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. А
именно такъв е настоящия случай. Единственото изискване е при постановяване на
решението съдът да отрази в него настъпилото правоприемство.
Ищец по делото още при
завеждането му е Сибанк ЕАД, който е заместен от ОББ АД, но само в
процесуалното му качеството на страна по делото, поради вливането й в тази банка. Носител на материалното право
продължава да е цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, на когото вземането е
прехвърлено от ищеца Сибанк в хода на делото. Именно и поради това е въдено
изискването, в диспозтива на решението да се отрази настъпилото в хода на делото
частно правоприемство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените
съображения, съдът намира да се установява наличие на задължение на ответника
към ищеца за заплащане на следните суми: сумата от 6871,09 лв.- главница от непогасени вноски
по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 02.09.2009г.;
сумата от 1181.99 лв. – дължима договорна лихва за периода от 02.02.2014г. до
02.07.2015г. и сумата от 1937,32 лева- обезщетение за забава за периода от 02.02.2014г. до 10.11.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до съда за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 11.11.2016 г. до окончателното изпълнение на
задължението, за които суми е
издадена Заповед № 649/14.11.2016г. по ч.гр.дело № 1199/ 2016г. по описа на РС
Велинград. А за разликата от 6871,09 лв.- главница и 1937,32 лева- обезщетение
за забава до размера от съответно
6882,80лв. за главница и 1979,28лв. за лихви за забава за което е издадена ЗНИ,
искането ще се отхвърли, като неоснователно.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски, за които ищецът е
представил доказателства за направени такива в размер на общо 982.0 лева, съобразно списък
по чл.80 ГПК, от които следва да му бъдат присъдени по съразмерност с уважената
част от иска разноски от 976,75лв. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д.
№ 1199/2016г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 783.10
лева, и искът се уважава частично, то и
следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 778,92лв. по съразмерност, които
ответникът да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника ще се присъдят разноски по
съразмерност с отхвърлената част от иска, като е представляван от адвокат и е
представил доказателства за направени разноски от 600лв, съгласно списък по
чл.80 от ГПК. Ищецът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване
поради прекомерност на разноски на ответника. Същото е напълно неоснователно,
тъй като цената на иска е 10044,07лв., а според чл.7, ал.2 от НМРАВ при тази
цена на иска възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Тоест направените от ответника разноски за адв. възнаграждение са дори под
минималния размер и не подлежат на намаляване. Ето защо и на ответника ще се
присъдят разноски в размер на 3,21лв., по съразмерност с отхвърлената част от
иска, които ще се осъди ищеца да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на "СИБАНК"ЕАЛ ЕИК
№: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Цар Борис
ПГ’ № 1, заместен от правоприемника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б на мястото на закритата „Сибанк“ ЕАД, прехвърлено с цесия на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Хенрих Ибсен” № 15,
ет.7, че А.В.Ю., ЕГН:********** ***, като поръчител солидарно с
кредитополучателя Г.В.С., ЕГН ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 6871,09 лв.- главница - главница сбор от непогасени
вноски по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
02.09.2009г.; СУМАТА от 1181.99 лв. – дължима договорна лихва за периода от
02.02.2014г. до 02.07.2015г. и СУМАТА от 1937,32 лева- обезщетение за
забава за периода от 02.02.2014г. до
10.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2016 г. до окончателното изпълнение на
задължението, за част от които суми е издадена Заповед № 649/14.11.2016г. по
ч.гр.дело № 1199/ 2016г. по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 6871,09 лв.- главница и 1937,32 лева- обезщетение за забава до размера от съответно 6882,80лв. за
главница и 1979,28лв. за лихви за забава за което е издадена ЗНИ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.Ю., ЕГН:********** ***, да
заплати на "СИБАНК"ЕАЛ
ЕИК №: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Цар
Борис ПГ’ № 1, заместен от правоприемника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б на мястото на закритата „Сибанк“ ЕАД, Сумата от 778,92лв. /седемстотин седемдесет иосем лева и 92ст./, представляваща разноски
направени в заповедното производство по съразмерност, както и
Сумата от 976,75 лева /деветстотин седемдесет и шест лева и 75
ст./, разноски направени в исковото производство по съразмерност с
уважената част..
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, като правоприемник на
"СИБАНК"ЕАЛ ЕИК №: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Цар Борис ПГ’ № 1, да заплати на А.В.Ю., ЕГН:********** ***, да заплати на СУМАТА от 3,21лв. /три лева и 21ст./, представляваща разноски направени в
производство по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)