№ 430
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502523 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. АП. Г. от гр. Белослав, срещу Решение №
262229/09.07.2021 год., постановено по гр. дело № 14364/2019 год. по описа на РС-Варна, с
което са отхвърлени предявените от ищеца и настоящ въззивник Н. АП. Г. против
„Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна искове по чл.
262, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1)
сумата от 3494, 94 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода месец март 2016 год. – месец март 2019 год. вкл., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от
подаването на исковата молба /05.09.2019 год.) до окончателното и изплащане; сумата от
́
649, 99 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва
върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от падежа на
всяко задължение - 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи – до 05.09.2019
год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.
Неправилен и в разрез със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че
доказателствата по делото не установявали ищецът да е полагал извънреден труд в
1
посочения в исковата молба период. Счита, че доказателствата в тази насока (писмени и
гласни) са анализирани неправилно, а други, съдържащи релевантни за спора факти – акт за
установяване на административно нарушение от 09.05.2019 год., изд. от дирекция „ИТ“ –
Варна, от който е установено, че на 28.03.2019 год. ищецът е полагал труд при 24 – часова
смяна; изявленията на ответника, че през процесния период ищецът е работил само на 12-
часови нощни смени, а според представените доказателства от НАП – Варна, ищецът е
осигуряван на 4 часов работен ден, изобщо не са обсъдени. Не са обсъдени и анализирани и
други, установени по делото и релевантни за спора факти, а именно: че документите –
допълнителното споразумение № 51/01.07.2015 год. към трудовия договор на ищеца с №
49/28.11.2024 год.; допълнително споразумение № 62/05.01.2016 год., с които ответникът се
домогва да докаже, че ищецът е приел да работи (и е работил) на 4 часов работен ден – са
неистински.
По отношение на представените от ответника, настоящ въззиваем, графици за работа,
се твърди, че не е ясно кога са съставени; липсват и доказателства те да са доведени до
знанието на работниците, вкл. и до знанието на ищеца.
Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна
„Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна – ответник по
исковете и по подадената въззивна жалба – чрез процесуален представител, оспорва същата,
счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез процесуален представител, поддържа
жалбата си и настоява да бъде уважена.
В съдебно заседание дружеството – въззиваем, чрез процесуални представители,
оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Н. АП. Г. е навел следните твърдения:
С ответното дружество „Охранителна фирма Варна“ ООД е бил в трудови
правоотношения въз основа на сключен между страните трудов договор № 49/28.11.2014
год., по силата на който е изпълнявал длъжността „пазач невъоръжена охрана“. Договорът е
сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ- за неопределен срок, със срок за изпитване от
три месеца, уговорен в полза на работадателя, при пълно работно време от 8 часа и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лева, променящо се във времето с
промяната на минималната работна заплата за страната, платимо до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи. В договора е уговорено, че системата на заплащане е
щатна/повременна, а работата е на смени по предварително изготвен график. Независимо от
така уговорените в трудовия договор условия, ищецът в действителност е работил на 24
часови смени, заедно с други двама колеги; график за смените не е изготвян от работодателя;
2
водела се е тетрадка, в която са били вписвани датата и кой е предал и кой е приел смяната –
обстоятелство, установено и от Инспекцията по труда – Варна при извършена проверка в
ответното дружество относно спазване на трудовото законодателство. Твърди, че
работодателят не му е заплащал възнаграждение за действително положения труд, а го
осигурявал и му заплащал за работа на 4 часов работен ден. Поради незаплащане в пълен
обем на положения труд, по инициатива на ищеца трудовият му договор с ответника е бил
прекратен на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 01.04.2019 год. За времето, през което е
работил в ответното дружество, ищецът е полагал извънреден труд, който не му е заплащан.
За последните три години преди прекратяване на трудовия му договор, а именно: за периода
01.03.2016 год. – 31.03.2019 год. ищецът е положил извънреден труд в размер на 6 275 часа
(представени в табличен вид за всеки месец за процесния период – 01.03.2016 год. до
31.03.2019 год. вкл.), като стойността на положения извънреден труд е 3 494, 94 лева.
Ищецът твърди още, че според трудовия договор дължимото му месечно
възнаграждение – основно и допълнително – е следвало да бъде платено до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи. При неплащане в този срок работодателят
изпада в забава и му дължи законната лихва върху всяка забавена сума. Сборът от
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху дължимите възнаграждения за
положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е
трябвало да се извърши плащането – до подаването на исковата молба (05.09.2019 год.) е в
размер на 649, 99 лева.
В съответствие с наведените твърдения са и отравените искания: за осъждане на
ответника „Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна да
заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 3494, 94 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2016 год. до
31.03.2019 год. вкл., на основание чл. 262, ал. 1 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (05.09.2019
год.) до окончателното и изплащане; сумата от 649, 99 лева, представляваща сбора от
́
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко от дължимите
възнаграждения за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца, в който е трябвало да се извърши плащането за положен извънреден труд, до
подаването на исковата молба - 05.09.2019 год., на основание чл. 86 ЗЗД.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Охранителна
фирма Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Не оспорва, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор от
28.11.2014 год., по силата на който ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността
„пазач невъоръжена охрана“ на обект Пристанище „Марионопол" в гр. Белослав, област
Варна, като е престирал труд по предварително изготвен от работодателя график. Трудовият
договор е прекратен по инициатива на ищеца по взаимно съгласие на страните, считано от
01.04.2019 год., за което управителят на ответното дружество е издал Заповед №
3
31/26.03.2019 г. Ответникът оспорва всички останали твърдения в исковата молба: оспорва
ищецът да е работил на 24-часови смени, както и че работодателят не бил изработвал график
за работа; оспорва твърденията за полаган от ищеца извънреден труд в процесния период;
оспорва твърденията на ищеца за водена тетрадка, в която са вписвани приемането и
предаването на смените, като твърди, че такава тетрадка не съществува, нито пък
ответникът е разпореждал воденето на подобен документ. Твърди, че през периода на
действие на трудовия договор на ищеца, е изработвал и утвърждавал шестмесечни графици,
с които охранителите на обекта, включително и ищецът, са били запознати предварително.
Ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време с шестмесечен период на
отчитане, за което страните са постигнали изрично споразумение № 62/05.01.2016 г. Ищецът
е получил полагащото му се възнаграждение за положения от него труд. Извънреден труд не
е бил полаган от ищеца. Ответникът твърди, че липсва причина ищецът да е полагал дневен
труд на обект пристанище „Марионопол" в гр. Белослав, тъй като за същия обект
ответникът е имал сключен договор за осъществяване на охранителна дейност от 07.12.2014
г. с предмет – единствено нощна невъоръжена физическа охрана през работни, почивни и
празнични дни. Т. е., през деня ответникът не е имал задължение да осигурява охрана на
обекта, на който ищецът твърди, че е полагал извънреден труд. Ищецът е бил нает на работа
именно по повод изпълнението на посочения договор, който към датата на сключване на
трудовия договор между страните е бил в проект и в уточняване на неговото съдържание с
насрещната страна „Полимекс груп“ ЕООД. Ищецът не е полагал извънреден труд, при
което и исковете му (обуславящ и обусловен) са неоснователни. В условията на
евентуалност ответникът прави възражение за погасяване на част от претенциите по
давност. Погасени по давност са претенциите за незаплатен извънреден труд за периода от
01.03.2016 г. до 05.09.2016 г.; погасена по давност е и претенцията за изтекли лихви за
забава за посочения период.
По тези съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето
им. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва
исковете и настоява да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид ставонищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от трудов договор № 49/28.11.2014 год.,
че ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжност „пазач невъоръжена охрана“,
на пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на
340 лева (МРЗ за страната към момента на сключването на договора).
С допълнително споразумение № 31/30.12.2014 год. страните са уговорили
продължителност на работното време на ищеца четири часа; основно месечно трудово
4
възнаграждение от 180 лева и работа на смени по предврително изготвен месечен график.
С допълнително споразумение № 51/01.07.2015 год. към трудовия договор, страните
са уговорили по – висок размер на основното трудово възнаграждение на ищеца, съобразено
с размера на минималната работна заплата за страната за 2015 год.
С допълнително споразумение № 62/05.01.2016 год. страните са уговорили по – висок
размер на основното трудово възнаграждение на ищеца, съобразено с размера на
минималната работна заплата за страната за 2016 год.; предвидено е сумирано изчисляване
на работното време с шестмесечен период на отчитане.
Ищецът е оспорил автентичността на обсъдените по–горе допълнителни споразумения
относно положения от него подпис.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза от 03.08.2020 год., неоспорено
от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че в допълнителното споразумение с №
31/30.12.2014 год. подписът за „работник/служител“ е изпълнен от ищеца, т. е., обсъжданият
документ е автентичен, а подписите, положени за „работник/служител“ в допълнителите
споразумения с № 51/01.07.2015 год. и с № 62/05.01.2016 год. не са изпълнени от ищеца.
Въз основа на заявление от ищеца трудовият му договор е прекратен по взаимно
съглсие на страните със Заповед № 31/26.03.2019 год. на управителя на ответното
дружество.
От удостоверение от 20.05.2019 год., изд. от НАП ТД-Варна е видно, че за периода
01.01.2015 год. – 31.03.2019 год. ищецът е осигуряван на 4-часов работен ден.
Със Заповед № 3/28.12.2012 год. на управителя на ответното дружество, е установено
сумирано изчисляване на работното време за период от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Със
същата заповед са определени смените при дневна и нощна охрана на обекти, съответно: от
07, 00 часа до 19, 00 часа (дневна смяна) и от 19, 00 часа до 07, 00 часа (нощна смяна);
смените при охрана на обекти само нощно време в работни дни и през почивните и
празничните дни, съответно: от 19, 00 часа до 07, 00 часа (нощна смяна) в работни дни; от
07, 00 часа до 19, 00 часа (дневна смяна) и от 19, 00 часа до 07, 00 часа (нощна смяна) в
почивните и празничните дни.
Със Заповед № 69/29.07.2016г. на работодателя, издадена въз основа на молба от
ищеца, на последния е разрешено ползването на платен годишен отпуск за 2016 год. в
размер на 20 р. д., считано от 01.08.2016 год. до 26.08.2016 год. вкл.
Със Заповед № 89/02.03.2017г. на работодателя, на ищеца е разрешено ползването на
платен годишен отпуск за 2017 год. в размер на 20 р. д., считано от 06.03.2017 год. до
31.03.2017 год. вкл.
Със Заповед № 112/01.06.2018г. на работодателя, на ищеца е разрешено ползването на
платен годишен отпуск за 2018 год. в размер на 20 р. д., считано от 04.06.2018 год. до
29.06.2018 год. вкл., а със Заповед № 121/27.08.2018 год. – на ищеца е разрешено ползването
5
на неплатен отпуск в размер на 30 р. д., считано от 03.09.2018 год. до 16.10.2018 год. вкл.
От представените „Графици за охраната на РТБ БЕлослав 1“ за периода януари 2016
год. – март 2019 год. (л. 224 – 234 и л. 142 и 143 от делото на РС-Варна) и от присъствените
отчетни форми, образец 76 за явяване/неявяване на работа за същия период (л. 146-184 от
делото на РС-Варна), е видно, че ищецът е работил, както нощни смени, така и дневни
смени. От графика за месец март 2019 год. (л. 143 от делото на РС-Варна) е видно, че на
28.03.2019 госд. ищецът по график е нощна смяна. В отчетна форма обр. 76 за месец март
2019 год. е отразено, че на 28.03.2019 год. ищецът е бил нощна смяна (смяна 6) за времето
от 19, 00 часа до 06, 00 часа.
На л. 8-59 от делото на РС-Варна са представени ксероксни копия (незаверени за
вярност) на листи от тетрадка формат А4, които съдържат записвания за периода 18.07.2017
год. до 25.03.2019 год. включително: „Дежурен по график“, две имена, „предал“, „приел“ и
подписи; час на предаването и приемането, съответно 07, 00; на някои дати часът на
приемането и предаването е посочен 7, 00, на някои дати няма означен час на предаване и
приемане на дежурството. За дата 25.03.2019 год. е налице записване „Дежурен по график –
„Н.А.“, други записвания липсват. От 18.07.2017 год. до края на периода – 25.03.2019 год.
ищецът е вписан като „дежурен по график“ всеки трети ден.
Ответникът е оспорил горните документи, като е поискал, на основание чл. 183, ал. 1
ГПК, ищецът да представи оригиналите, респ. оригиналната тетрадка. Ищецът не е
представил в оригинал тетрадката с обяснението, че се намира у работодателя; пояснява, че
към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение тетрадката все още не е
била приключена.
На л. 60-101 от делото на РС-Варна са представени незаверени копия на листи от
тетрадка формат А4, които съдържат записвания за периода 19.02.2016 год. до 07.07.2017
год., записванията са идентични с тези, съдържащи се в копията на л. 8-59 от делото на РС-
Варна, обсъдени по – горе.
С оглед направеното от ответника оспорване на горните документи и отправено
искане по чл. 183, ал. 1 ГПК, ищецът е представил и по делото е приет оригиналът на
тетрадка с твърди корици, формат А4, именувана „Ревизионна книга за вписване на
констатациите и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото
законодателство“, за която е посочено, че е започната на 26.07.2014 год. Същата съдържа
записвания за периода 26.07.2014 год. до 07.07.2017 год., идентични с тези, съдържащи се в
копията на л. 8-59 от делото на РС-Варна, обсъдени по – горе. От представената в оригинал
тетрадка не се установява същата да е утвърждавана (или одобрявана) от работодателя или
от упълномощено от него лице; не е прошнурована и прономерована, липсва печат на
дружеството, както и подпис на управителя или на упълномощено от него лице.
От протокол № ПР1910265/25.04.2019 год. за извършена проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна относно спазване на трудовото законодателство от
ответното дружество-работодагтел в обект „РТБ Белослав (пристанище „Макрианопол“,
6
находящ се в гр. Белослав, общ. Белослав, Варненска област, е видно, че при извършени на
28.03.2019 год. и на 15.04.2019 година проверки в гореописания обект, са констатирани
допуснати от страна на ответното дружество нарушения на трудовото законодателство: 1)
липса на акт на работодателя, с който да са определени видовете обучения и инструктажи,
които да се провеждат на обучваните/инструктираните лица, както и лицата, които да
провеждат обученията и инструктажите; 2) работодателят не е уведомил писмено до
31.01.2019 год. работниците и служителите за размера на платения годишен отпуск, вкл. и за
неползвания от предходни календарни години; 3) работодателят не е запознал служителите с
утвърдените поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време (в случая за месеците от януари 2019 год. до юни 2019 год.
включително), преди започването им на работа по графика; 4) в нарушение на Вътрешните
правила за работната заплата в ответното дружество, не се отчита трудовия стаж на
работник или служител, придобит в друго предприятие на същата, сходна или или със
същия характер работа, длъжност или професия; 5) Във Вътрешните правила за работната
заплата, утвърдени от ответното дружество, не са определени кои сходни длъжности и
проофеси се признават за трудов стаж и професионален опит за определяне и на
съответното допълнително трудово възнаграждение. от ротокола е видно още, че във връзка
с констатираните нарушения, на ответното дружество са дадени и задължителни
предписания за отстраняване на всяко едно от описаните по-горе нарушения на трудовото
законодателство.
В АУАН № 03-011049/09.05.2019 год., издаден от инспектор от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна е констатирано, че на 28.03.2019 год. ответникът –
работодател е допуснал ищецът Н. АП. Г. да полага труд в работна смяна повече от 12 часа
при сумирано оизчисляване на работното време (нарушение на чл. 142, ал. 4 КТ). В акта е
посочено, че при посещение на обекта на 28.03.2019 год. в часовете 08, 10 часа; в 15, 10 часа
и в 21, 20 часа е констатирано, че ищецът е престирал труд в обект РТБ Белослав
(пристанище „Макрианопол“, гр. Белослав) в полза на ответното дружество. Видно от
АУАН № 03-011049/09.05.2019 год. констатацията, че ищецът е престирал труд в часовете
08, 10 часа, 15, 10 часа и 21, 20 часа е направена въз основа на декларации от ищеца Н.Г..
́́́
Видно от договор от 07.12.2014 год., сключен между „Полимекс груп“ ЕООД, като
възложител и ответното дружество „Охранителна фирма Варна“ ООД – изпълнител,
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва осигуряване на нощна
невъоръжена физическа охрана през работни, почивни и празнични дни на обект – района на
пристанище „Марионопол“, гр. Белослав.
В показанията си свидетелят К.С. К. (ангажиран от ищеца) заявява, че познава ищеца,
заедно са работили като пазачи в Охранителна фирма Варна. Уволнен е преди около осем
години. Заявява, че към осем сутринта отварял портала за работниците, после обработвал
градината си; след като работниците си заминат, заключвал портала; имал лодка и хвърлял
мрежи за риболов, нощем обхождали обекта един – два пъти, понякога и повече. Заявява, че
работели по график, не помни какъв е бил графика. Имали тетрадки, в които пишели, не
7
знае да са ги отчитали на някого. Заявява, че почерка и подписа в тетрадката, именувана
„ревизионна книга“ в частта и относно записването на 11.04.2015 год, са негови; не помни
́
кой им е казал да пишат в тази тетрадка. При повторния разпит на свидетеля във въззивната
инстанция същият заявява, че е работил заедно с ищеца като охрана, работил е два-три
месеца – от декември 2014 год. до април 2015 год., когато бил уволнен. Започвал работа в
седем часа сутринта, в осем часа отварял портала на работниците, после си обработвал
́́
мястото, пускал и мрежи за риболов; не помни по колко часа е била смяната му; след като
́
сутринта отварял портала за да влязат работниците, ангажиментите му били „да си пуска
мрежите за риба“. Потвърждава, че през 2015 год. (до 14.04.2015 год.) записванията в
„ревизионната книга“ са извършвани и от него.
В показанията си свидетелят И.Х. Г. (ангажиран от ищеца), заявява, че е работил в
„Охранителна фирма Варна“ като пазач, познава ищеца, били колеги, работели в отделни
смени. Работели по график, одобрен от управителя на фирмата, били нощна охрана,
работели от 19, 00 часа до 07, 00 часа на другата сутрин, когато смяната на свидетеля
приключвала той си тръвал. Тетрадките за смените били останали от старата фирма,
пазачите си ги водели „ей така“; през деня имало работници, а свидетелят е работил нощно
време. Заявява, че не помни след като е бил нощна смяна дали някой друг от пазачите е
приемал от него смяната. Потвърждава, че през 2016 год. (до 25.05.2016 год.) записванията в
ревизионната книга са извършвани и от него. При повторния разпит на свидетеля във
въззивната инстанция същият заявява, че е работил нощно време – от седем часа вечерта до
́
седем часа сутринта, не знае как е работил ищеца.
́
В показанията си свидетелят П. Е. П. (без родство и дела със страните), ангажиран от
ответното дружество, заявява, че от около пет-шест години работи като капитан на катер в
пристанище Марианопол, гр. Белослав. Познава ищеца, който работел като охранител.
Пристанището се охранявало от „Охранителна фирма Варна“, която и понастоящем
охранява пристанището. Според свидетеля охраната на пристанището била само вечер,
охранителите „застъпвали“ около 19, 00 часа и са там до 07,00 часа на другата сутрин; вечер
́́
затваряли външния портал и спускали бариерата, до бариерата имало „караулка“, в която
стояли пазачите. Порталите се отваряли около 06, 00 – 06, 30 часа сутринта. Според
́
свидетеля дневно време, т. е., след 07, часа сутринта, когато смяната им приключвала,
охранителите, вкл. и ищецът, често били в района на пристанището, живеели в близост,
имали лодки, хвърляли мрежи за риболов, ищецът гледал и овощни дървета в района на
пристанището.
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Г. П. Г., тъй като свидетелят не изнася
релевантни за спора факти. Без всякакво значение е обстоятелството, какви са били
отношенията между собственика на пристанището, чийто представител е свидетелят и
наемателя „Полимекс Груп“ ЕООД – дружеството, сключило с ответника договора за нощна
охрана от 07.12.2014 год., в каквато насока са показанията на този свидетел.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
8
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Според чл. 150 КТ за
положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно
чл. 262 КТ. В чл. 262 КТ са установени минималните размери на възнагражденията за
положен извънреден труд и те са приложими в случай, че в индивидуалния или в колективен
трудов договор не са предвидени по- високи размери.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е
полагал извънреден труд, периода, през който е полаган (01.03.2016 год. – 31.03.2019 год.),
както и продължителността на извънредния труд за всеки един от дните, за които се твърди
да е полаган.
В случая анализът на доказателствата не обосновава извод, че през твърдяния от
ищеца период, същият е полагал извънреден труд.
Представеното от ищеца копие от тетрадка на 8-59 от делото на РС-Варна, съдържаща
записвания за периода 18.07.2017 год. до 25.03.2019 год. вкл., по същността си е частен
документ, съдържа изгодни за ищеца факти и доколкото не носи подпис на представител на
ответното дружество и няма никакви доказателства управителят на ответното дружество или
упълномощено от него лице да е нареждал или да е одобрявал воденето и, отразените
́
записвания са непротивопоставими на ответника. Отделно от това за периода 18.07.2017 год.
до 25.03.2019 год., за който се отнасят записванията, по делото няма нито едно
доказателство, което да е в подкрепа на данните, отразени в обсъжданото копие от тетрадка.
Констатациите в АУАН № 03-011049/09.05.2019 год., издаден от инспектор от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, съобразно които на 28.03.2019 год. в часовете 08, 10 часа; в
15, 10 часа и в 21, 20 часа ищецът е престирал труд в обект РТБ Белослав (пристанище
„Макрианопол“, гр. Белослав) в полза на ответното дружество, не обвързват съда, доколкото
тези констатации са направени въз основа на декларации, изхождащи от самия ищец (т. е.,
въз основа на изявления на ищеца в писмен вид относно изгодни за него факти), освен това
се опровергават и от писмените доказателства – от графика за месец март 2019 год. (л. 143 от
делото на РС-Варна), според който на 28.03.2019 год. ищецът по график е бил нощна смяна
и от данните в отчетна форма обр. 76 за месец март 2019 год., в която е отразено, че на
28.03.2019 год. ищецът е бил нощна смяна (смяна 6) за времето от 19, 00 часа до 06, 00 часа.
Оригиналът на тетрадка с твърди корици, формат А4, именувана „Ревизионна книга
за вписване на констатациите и предписанията на контролните органи за спазване на
трудовото законодателство“, съдържаща записвания за периода 26.07.2014 год. до
07.07.2017 год., идентични с тези, съдържащи се в копията на л. 8-59 от делото на РС-Варна,
обсъдени по горе, по същността си е частен документ, съдържа изгодни за ищеца факти и
доколкото не носи подпис на представител на ответното дружество и няма никакви
доказателства управителят на ответното дружество или упълномощено от него лице да е
нареждал или да е одобрявал воденето и, отразените записвания са непротивопоставими на
́
ответника. Показанията на разпитаните свидетели К.С. К., който е извършвал записвания в
тетрадката до 14.04.2015 год. и И.Х. Г., извършвал записвания до 25.05.2016 год., са
9
объркани, противоречиви и укончливи. Така например свидетелят К.С. К. от една страна
заявява, че работели по график, но не помни по колко часа е била смяната му; в седем часа
́́
сутринта отивал на работа, в осем часа отварял портала на работниците, после си
́
обработвал мястото, пускал и мрежи за риболов; след като сутринта отварял портала за да
влязат работниците, ангажиментите му били „да си пуска мрежите за риба“; след като
работниците си заминели, заключвал портала; нощем обхождали обекта един – два пъти,
понякога и повече; имали тетрадка, в която пишели, не помни кой им е казал да пишат в
тази тетрадка. Така изнесеното от свидетеля К. К. не е в потвърждение и не установява че
ищецът е работил на смени по 24 часа всеки трети ден в периода 01.03.2016 год. до
31.03.2019 год. вкл., в какъвто смисъл са наведените от ищеца твърдения. Дори и да се
приеме, че през времето, в което свидетелят К. К. е работил в ответното дружество заедно с
ищеца, са полагали труд на 24 часови смени всеки трети ден от 07,00 часа до 07,00 часа на
́́
другата сутрин (вкл. и ищецът) то това касае период до 14.04.2015 год., т. е., период извън
процесния. Свидетелят И.Х. Г. свидетелства, че през времето, през което е работил в
ответното дружество, са работели по график, одобрен от управителя на фирмата, били
нощна охрана, свидетелят е работел нощно време – от 19, 00 часа до 07, 00 часа на другата
́́
сутрин, не знае как е работил ищеца. Съдът не кредитира показанията на този свидетел,
доколкото същите се опровергават от писмените доказателства – представените по делото
присъствени отчетни форми, образец 76 за явяване/неявяване на работа за периода януари
2016 год. до май 2016 год., от които е видно, че през месеците януари, февруари, март и май
2016 год. свидетелят е работил дневна смяна (смяна 3) от 08, 00 часа до 16, 00 часа, а през
́́
месец април 2016 год. е работил също дневна смяна (смяна 1) от 07, 00 часа до 19, 00 часа.
́́
При това положение съдът приема, че показанията му, че е работил само нощна смяна – от
19, 00 часа до 07, 00 часа на другата сутрин, са недостоверни.
́́
По същите съображения съдът не кредитира и показанията на свидетеля П. Е. П. в
частта им, в която същият сочи, че охраната на пристанището била само вечер,
охранителите „застъпвали“ около 19, 00 часа и били там до 07,00 часа на другата сутрин.
́́
Извън свидетелските показания, обсъдени по–горе, които съдът приема, че не са в
потвърждение и не установяват наведените от ищеца твърдения, че е работил на смени по
24 часа всеки трети ден в периода 01.03.2016 год. до 31.03.2019 год., вкл., по делото няма
́
ангажирано нито едно годно от гледище на ГПК доказателство в подкрепа на горните
твърдения.
Поначало няма пречка подлежащите на доказване в процеса главни факти да се
установят и с косвени доказателства, но последните следва да са такива, че да не оставят
никакво съмнение за друг извод. В случая ангажираните по делото доказателства не
установяват при условията на пълно доказване твърденията на ищеца, че е работил на смени
по 24 часа всеки трети ден в периода 01.03.2016 год. до 31.03.2019 год., съответно, че е
́
положил за този период извънреден труд, чието заплащане същият претендира от ответника.
Без значение е обстоятелството, че ангажираните от самия ответник писмени доказателства
(обсъдените по – горе „Графици за охраната на РТБ Белослав 1“ за периода януари 2016 год.
10
– март 2019 год. и присъствените отчетни форми, образец 76 за явяване/неявяване на работа)
са в опровержение на наведените от него твърдения, че в процесния период ищецът е
работил само нощни смени. Нямат отношение към спора и фактите, че допълнителното
споразумение № 51/01.07.2015 год. към трудовия договор на ищеца № 49/28.11.2024 год. и
допълнително споразумение № 62/05.01.2016 год., според които ищецът е приел да работи
на 4 часов работен ден, са неавтентични. От горното по никакъв начин не следва извод, за
полаган от ищеца извънреден труд в претендирания период. Обстоятелството, че ищецът е
бил осигуряван на 4 часов работен ден, вместо на пълен работен ден, е основание за
евентуалното ангажиране на друг вид отговорност на работодателя, но не установява
твърденията на ищеца за полаган извънреден труд.
В обобщение исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в рамките на установения
в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер – чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 и §
2а от цитираната Наредба.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262229/09.07.2021 год., постановено по гр. дело №
14364/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Н. АП. Г. ЕГН ********** от гр. Белослав, общ. БЕлослав, ул. **** № * да
заплати на „Охранителна фирма Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. **** № *, ет. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 930 лева
(деветстотин и тридесет лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, ДВ, бр. 86/2017
год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12