Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №
10638/2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на С.Р.Д.-длъжник по изп. д. №
20208380402356 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, против отказ на
съдебния изпълнител от 29.07.2020г. да спре изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че по негова молба е образувано
гр.д.№ 14122/2020г. на СРС, 91 състав, по което на 30.03.2020г. била издадена
заповед за незабавна защита, с която на майката Н.В.В.е вменено задължение да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното си дете В.С.Д.,
чието местожителство е определено при баща му С.Р.Д.. При знание за тези
обстоятелства взискателката образувала посоченото изпълнително дело въз основа
на изпълнителен лист, издаден по предходно дело с предмет предоставяне на
родителските права върху детето. По този начин взискателката се опитвала да
заобиколи издадената срещу нея заповед за незабавна защита и да задържи детето.
Претендира отмяна на обжалваното разпореждане, спиране, съответно прекратяване
на изпълнителното производство, с присъждане на разноски по частната жалба.
Взискателката Н.В.В.не е подала становище в срока по
чл. 436, ал. 3 ГПК.
В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за
допустима, но неоснователна, тъй като издадената заповед за незабавна защита не
представлявала основание за спиране на изпълнителното производство по чл. 432 ГПК. В ал. 1, т. 3 на цитираната разпоредба нямало изрично препращане към чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно преюдициалността на производството по ЗЗДН
нямало как да бъде съобразявана от съдебния изпълнител.
Съдът, след като разгледа жалбата и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20208380402356 е образувано на
23.06.2020г. въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2020г. по гр. д. №
51106/2018г. по описа на СРС, 139 състав, издаден срещу С.Р.Д. за предаване на
малолетното дете В.С.Д. на майка му Н.В.В., в чиято полза са предоставени за
упражняване родителските права и при която е определено местоживеенето на
детето. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 03.07.2020г. С
молба от 06.07.2020г. длъжникът поискал спиране на изпълнителното производство,
като посочил, че срещу майката, която вече не живеела на посочения в
изпълнителния лист адрес, има издадена заповед за незабавна защита от
30.03.2020г. по отношение на детето В.Д. и местожителството му е определено при
неговия баща. Поради тези обстоятелства детето следвало да остане да живее при
своя баща до приключване на производството по ЗЗДН. С молба от 21.07.2020г.
длъжникът посочил, че с определение от 14.07.2020г. съдът е продължил безсрочно
определеното със заповедта местоживеене на детето при неговия баща. С
разпореждане от 29.07.2020г. съдебният изпълнител отказал да спре
изпълнителното производство. При тези фактически обстоятелства, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и против
подлежащо на обжалване действие на ЧСИ.
В случая в полза на взискателя има издаден
изпълнителен лист, с който му се предоставят грижите за детето В.С.Д., по който
е образувано и производството по изп.д. № 20208380402356 за изпълнение на
задължение за предаване на дете. Изпълнителният лист е издаден въз основа на
решение от 18.02.2019г. по гр. д. № 14122/2020 г. на СРС, 91 състав, с което на
основание чл.127, ал.1 СК е утвърдено споразумение между родителите относно
местоживеенето и упражняването на родителските права от майката, личните
отношения с бащата и издръжката на детето. От друга страна по гр.д.№ 14122/2020г.
на СРС, 91 състав, срещу взискателя е издадена заповед за незабавна защита, в
която съдът е наложил мярка по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН- местожителството на детето
е определено при неговия баща до издаване на заповед за защита или до отказ на
съда да издаде такава заповед. Ефективното изпълнение на определеното от съда
временно местожителство на детето при родителя, който не е извършил домашно
насилие, изисква от страните и третите лица въздържане от всякакви действия,
които могат да осуетят тази мярка, включително и образуване на изпълнително
производство по предаване на детето на родителя, който е осъществил домашно
насилие спрямо него. Съгласно чл. 432,
ал.1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се спира и в други случаи,
предвидени в закон. Такъв случай представлява постановената от съда мярка по
чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, като спирането на изпълнителното производство е пряко
свързано с реалното осъществяване на мярката до приключване на производството
по ЗЗНД.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
а обжалваното постановление на съдебния изпълнител е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. Изпълнителното дело следва да бъде спряно до приключване на
производството по гр. д. № 14122/2020 г. на СРС, 91 състав.
Независимо от
изхода на делото не следва да се присъждат разноски за настоящото производство,
тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на
съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване действията и актовете му, поради което общия ред за присъждане на
разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, постановление от 29.07.2020 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район
на действие СГС, по изп. д. № 20208380402356, с което е постановен отказ за
спиране на изпълнителното дело.
СПИРА на основание чл. 432, ал.1, т. 7 ГПК
вр. чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, производството по изп. д. № 20208380402356, по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие СГС, до приключване на гр.
д. № 14122/2020 г. на СРС, 91 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.