Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043
гр. П., 15.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Атанаска Ганева, след като разгледа гражданско дело № *35 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Ю.” ЕООД, *** против В.А.З., роден на ***г. в
гр. М., Р.и А.Е.Б., родена на ***г. в гр. М. , Р.– двамата с адрес: к.к. „С.б.”, общ. Н., кв. „П.” № **, комплекс „К.Д.А.” вх. *,
ет. *, ап. *. В исковата молба се сочи, че ответниците
са собственици на недвижим имот – апартамент с площ 68.70кв.м., с идентификатор
******, закупен с нотариален акт за покупко –
продажба от 11.11.2009г. Твърди се, че на
03.09.2010г. между дружеството и ответниците бил
подписан договор за охрана и поддръжка на имота , с който последните се били
задължили да заплащат такса в размер на 7евро на кв.м. до края на м. май на
текущата година. Двамата ответници не били заплатили
дължимите такси за 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на по 480.90евро или общо
1442.70евро. За събиране на дължимата сума било образувано ч.гр.д. № 915/
2019г. по описа на Районен съд гр. П. и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК- Заповед № 73/ 17.01.2020г.
Заповедта е била връчена на ответниците по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ответниците В.А.З., роден на ***г. в
гр. М., Р.и А.Е.Б., родена на ***г. в гр. М. , Р.– двамата с адрес: к.к. „С.б.”, общ. Н., кв. „П.” № **, комплекс „К.Д.А.” вх. *,
ет. *, ап. * дължат на ищеца „„Ю.” ЕООД, ***, всеки по ½ от сумата в общ
размер на 1442.70евро – сумата от 480.90евро годишна такса за 2017г, сумата от
480.90евро годишна такса за 2018г. и сумата от 480.90евро годишна такса за
2019г., по посочения договор за охрана и поддръжка от 03.09.2010г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до изплащане на вземането. Претендират се разноски по воденото ч.гр.д. № 915/
2019г. по описа на Районен съд гр. П. и настоящото производство. Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК
за отговор по исковата молба, ответниците депозират
писмен отговор чрез адв. Ц.М.,***. Защитата твърди,
че между страните няма действащ договор, който да ги обвързва . Сочи се, че
договорът е бил сключен на 03.09.2010г. за срок от две години, като този срок
бил изтекъл и правоотношението не било продължено. На следващо място се твърди,
че дори да се приемело, че има такъв договор и след 03.09.2012г. с изрична
нотариална покана от 04.12.2017г. , на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД ,
договорът бил прекратен . Поканата била връчена на 11.12.2017г. на управителя
на ищцовото дружество. Наред с това се заявява, че за
2017г. ответниците били заплатили за охрана и
поддръжка сумата от 600.00евро, за което им били издадени разписка и РКО. Така
авансово била заплатена и таксата за 2018г. Оспорва се и подписа на управителя
на дружеството в процесния договор. Това правело
договора недействителен поради липсата на авторство. Твърди се, че сградата , в
което се намира имота на ответниците, се управлява
чрез ОС на учредената ЕС по реда на ЗУЕС, като управителят на ищцовото дружество се опитвал два пъти да получи сумата –
веднъж чрез договора и след това като управител на ЕС. Взема се и становище, че
сключеният договор е недействителен поради невъзможен предмет на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от
ЗЗД – налице била двойственост в режима по управлението и поддръжката на
собствеността. Твърди се, че суми за поддръжка и управление са заплащани и на
друго дружество – „Ю.М.”. Претендира се , че не е имало основание за сключване
на договора, понеже имотът е закупен преди да бъде довършен самостоятелния
обект. Иска се отхвърляне на иска. Представят се писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от адв. Ц.М.,***. Подадения писмен отговор се поддържа, като се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Правят се доказателствени искания.
От събраните писмени доказателства се установи следното.
По делото не се спори, че на 11.11.2009г. ответниците В.А.З. и А.Е.Б. са придобили в собственост недвижим имот в гр. П., к.к. „С.б. - запад“. Представен е Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ******г., от който е видно, че З. и Б. са станали собственици на апартамент № *, представляващ имот с идентификатор № ******, целият със застроена площ от общо 68.70кв.м., находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор№ ***** в гр. П., к.к. „С.б. – запад“, кв. „П.” № **, комплекс „К.Д.А.”. На 03.09.2010г. в гр. П. бил подписан Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот между ищеца и ответниците по делото. З. и Б. , в качеството им на собственици на посочения имот възложили на дружеството да поддържа и охранява недвижимия имот , срещу възнаграждение – 7.00евро с ДДС на квадратен метър от общата разгъната застроена площ на жилището. Уговорката била сумата да се заплаща на две вноски – до 31.10. , а втората до 31.05. От страна на изпълнителя се изисквало да осигури охраната на недвижимия имот както чрез жива охрана , така и с монтиране и управление на СОД, да извършва и поддържа хигиената на имота, вкл. редовно почистване на общите части на сградата, поддържане на осветлението в общите части, текуща поддръжка и поправка на инсталации и уреди в общите части. Дружеството следвало да осигурява поддръжка и грижа на зелените площи , да почиства редовно басейна. Според т. 8 договорът бил сключен за срок от 2/две/ години, считано от датата на подписването му. Страните уговорили също, че след изтичане на срока по т. 8 , договорът се счита за автоматично продължен , като условията по него се предоговарят допълнително между страните, като се отчетат икономическите и инфлационни процеси към момента на подписване.
От страна на ищеца са представени следните писмени доказателства: Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г., копие на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ******г., копие на Заповед № 73/ 17.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 915/ 2019г. на Районен съд гр. П.. Приобщени писмените материали по ч.гр.д. 915/ 2019г. на Районен съд гр. П..
От страна на ответника са представени : копие на нотариална покана с рег. № 155838/ том 6, акт № 168/ 04.12.2017г. на нотариус Виктория Дралчева; копие на разписка от 24.05.2017г.; копие на квитанция към РКО № 25/ 21.09.2017г.; копие на протокол от 27.11.2012г. за проведено ОС на ЕС на жилищна сграда К.Д.А.; копие на уведомление по чл. 46б от ЗУЕС с вх. № 92 – 00- 1113/ 04.12.2012г. подадено до Община П.; копие на електронна кореспонденция; копие на документ озаглавен „договор за възлагане“ между „Ю.“ ЕООД и ДЗЗД „Ю.М.“.
По искане на ответната страна е допуснат до разпит един свидетел.
Свидетелката Л.А.Р. разказва, че също като ответниците притежава апартамент в комплекс „К.Д.А.“ от 2009г. Свидетелката сочи, че познава Н.С.П., управител на дружеството ищец по делото. Сочи, че П.е управител на комплекса. Р.твърди, че П.създавал затруднения в ползването на имотите, не поддържал работата на асансьора. През 2012г. била учредена етажна собственост, за което било проведено ОС. За него Р.била получила покана, но не участвала. До 2019г. плащала такса за поддръжка лично на Никола П.. След този период спряла да плаща, като сочи, че причина за това станало спряното водоподаване до имота й. Р.се обърнала към П., за да реши проблема, но той казал, че не е запознат със станалото и изключил телефона си. През 2019г. П.предявил с иск претенциите си за заплащане на таксите, но Р.представила квитанция за заплатена такса и до съдебно разрешаване на спора не се стигнало. Свидетелката сочи, че има сключен договор за поддръжка и управление с „Ю.“ ЕООД.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационна връзка с ответника – Договор за поддръжка
и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г., довело до задължение за
ответника за заплащане на претендираните суми. Ищецът
следва да докаже размера на претенцията си и изискуемостта й. Ответникът следва
да докаже възраженията си, че не дължи исковите суми, на основанията посочени в отговора на исковата
молба.
Настоящият състав счита,
че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло. Съображенията за това
се основават на доказаното твърдение, че договорът е бил прекратен с изтичане
на срока посочен в договора. По
същността си сключеният между страните Договор за поддръжка
и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г., е договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 – чл. 292 от ЗЗД. Възложените по договора действия на «Ю.» ЕООД касаят именно на определени
действия по поддръжка и управление на комплекса. По същността
си това са правни действия, които касаят имота на ответниците физически лица. Настоящият
състав намира, че в случая З.
и Б. са потребители по смисъла
на §13, т. 1 от ЗЗП - потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и полза услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска
или професионална дейност.
В случая това е валидно, поради
обстоятелството, че ответниците
са получили услугата като физически лица , а не като
част от иваършвана от тях търговска или професионална дейност. Последното не се твърди или спори от страните по делото. Последното е категорично изяснено и с постановеното
Решение от 27.10.2022г. по дело № С- 485/ 2021г. на СЕС. В него вече изрично е указано, че физическото лице, собственик
на апартамент в сграда — етажна собственост,
трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори,
когато сключва договор с управител за целите на управлението
и поддръжката на общите
части на сградата, при условие че не използва апартамента за цели, които
са свързани изключително с търговската или професионалната му дейност. Разпоредбите на чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП са категорични,
че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, особено в случаите на
договор при общи условия. Посоченият ЗЗП съдържа и изрично изброяване на хипотезите на неравноправни клаузи – чл. 143,
ал. 2, т. 1- 20 от ЗЗП. В една от хипотезите
се сочи, че неравноправна клауза е тази, която предвижда автоматично продължаване
на срочен договор, ако потребителят
не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. В настоящия случай е налице
договор, в който е уговорен срок на действието му - 2/две/ години, считано от датата на подписването му, който се счита
за автоматично продължен , като
условията по него се предоговарят
допълнително между страните,
като се отчетат икономическите и инфлационни процеси към момента на подписване ( т. 8 и т. 10 от договора). Посочената клауза на
договора на отговаря на изискванията на закона и следва да се счита за нищожна.
Посоченият начин за формулиране срока на договора се намира в противоречие с
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. Тук клаузата на т.10 не предвижда
възможност за прекратяване на договора по волята на ответниците,
а предвижда продължаване на отношенията между страните , независимо от волята
на потребителя. На практика липсва срок за прекратяване на договора, което на
по – силно основание от това, че клауза предвиждаща такова напред във времето
прекалено отдалечено от датата на която изтича договора е неравноправна ,
следва да се счита и тази. Няма данни и не се сочи, че клаузата е идивидуално уговорена , а и от самия характер на договора
не може да се заключи противното. По всички тези съображения може да се приеме,
че договорът не е продължил действието си след 03.09.2012г. и страните не са
били обвързани по него след тази дата. В тази връзка следва да се посочи, че на
27.11.2012г. е проведено общо събрание на собствениците, ползвателите и
обитателите на жилища и обекти в жилищна сграда в комплекс К.Д.А.. Изрично в
протокола от това ОС е посочено, че за управител на ЕС се избира дружеството „Ю.“
ЕООД. От това писмено доказателство става ясно, че управлението на ЕС е
възложено на ОС по реда на ЗУЕС и дружеството е избрано за управител съгласно
посочения закон. Няма данни решенията от това ОС да са обжалвани и отменени.
Последното също води до извода, че посочения като основание за вземането на „Ю.“
ЕООД договор от 03.09.20210г. с З. и Б. е прекратил действието си през 2012г. и
по него не се дължи изпълнение от страна на ответната страна.
При така възприетия извод
за липса на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, следва
предявените искове както за главниците, така и за търсената лихва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Съдът счита, че при този изход на делото следва в полза
на ответника да се присъдят направените по делото разноски в настоящото и
заповедното производства. Направени са такива в размер на 1050.00лева, които са
сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лева , както и сумата от
50.00лева за преводач.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, П.ският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.”
ЕООД, *** против В.А.З., роден на ***г. в гр. М., Р.и А.Е.Б., родена на ***г. в
гр. М. , Р.– двамата с адрес: к.к. „С.б.”, общ. Н.,
кв. „П.” № **, комплекс „К.Д.А.” вх. *, ет. *, ап. *, искове да се приеме за
установено, че всеки
от ответниците дължи на ищеца по ½ от сумите, както следва : сумата от
480.90евро годишна такса за 2017г, сумата от 480.90евро годишна такса за 2018г.
и сумата от 480.90евро годишна такса за 2019г., по Договор за поддръжка
и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
изплащане на вземането, за което вземане в издадена Заповед № 73/17.01.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 915/ 2019г.
по описа на РС П., като неоснователни.
ОСЪЖДА ищеца „Ю.” ЕООД, ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ответниците В.А.З., роден на ***г. в гр. М., Р.и
А.Е.Б., родена на ***г. в гр. М. , Р.– двамата с адрес: к.к.
„С.б.”, общ. Н., кв. „П.” № **, комплекс „К.Д.А.” вх. *, ет. *, ап. * сумата
от общо 1050.00лева / хиляда и петдесет лева/ съдебно
– деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: