Р Е Ш Е
Н И Е № 121
гр. РУСЕ....13.III................ 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД................……....ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на ………….18 февруари 2020г……………в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при СЕКРЕТАРЯ.........ДИМАНА
СТОЯНОВА...…..…….........и в присъствието
на ПРОКУРОРА...........................................................………...........като
разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА................…….В.гр.д.
N66 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„ЛОГТРАНС
БГ“-ЕООД, ЕИК204583506, със седалище и адрес на управление с.Р., община Н., обл.Б., представлявано от управителя Ж. И., е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено
по гр.д.N5131/19г., с което изцяло е отхвърлен иска
да се признае за установено, че П.В.Й. дължи
на дружеството сумата в размер на 3000лв. – неплатена сума по договор за заем
от 15.04.2019г. с падеж 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й изплащане, присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и ищецът е осъден да заплати разноските по
делото. Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният
съд да го отмени и да постанови друго, с
което да уважи иска, при законните последици.
Въззиваемият П.В.Й.,***, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована по спора страна, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка
по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи. Постановеният
извод за неоснователност на предявения установителен
иск кореспондира с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния
закон. В този смисъл решението следва да бъде потвърдено и на основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
същото. С обжалваното решение е отхвърлен иск
да се признае за установено по отношение на П.В.Й.,***, че дължи на
"Логтранс БГ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Р., общ.Н., представлявано от Ж. П. И. присъдената със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 23.05.2019 г. по ч.гр.дело № 3061/2019 г.
по описа на РРС, сума от 3000.00 лв.-неплатена сума по договор за заем от
15.04.2019г., с падеж-15.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното й изплащане.Искът за установяване на вземането е предявен след
подадено от длъжника възражение срещу заповедта и в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото не е било спорно, че страните са били в трудово правоотношение по
трудов договор №32/28.05.2018г., по силата на който ответникът П.Й. е заемал
длъжността „шофьор – товарен автомобил- международни превози“. Уговорено е
основно месечно възнаграждение от 540лв., а с допълнително споразумение от
1.01.2019г. размера на възнаграждението е изменен на 600лв. В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът твърди, че в началото на м.април Й. е поискал
паричен заем от 3000лв. за закупуване на лек автомобил. Твърди, че на
15.04.2019г. на ответника по банков път е преведена сума в общ размер на 6432лв., от които 3000лв.
паричен заем, а останалото – трудово възнаграждение и командировъчни.Заемът
трябвало да бъде върнат на 15.05.2019г. Представен е банков документ – преводно
нареждане, издаден на от Юробанк, кл.Б.
на 16.04.2019г., с наредител ЛОГТАРС БГ-ЕООД, от
което е видно, че на 15.04.2019г. по сметка на П.В.Й. е преведена сумата 6432лв., като основание на превода
е посочено „заплата ZAPLATA/KOMANDI.В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан
Данаил Иванов, служител на ищцовото дружество на
длъжност „ръководител транспорт“ и съпруг на управителя на дружеството – Ж. И..
Същият установява, че на 16.04.2019г. Й. му се обадил и поискал 3000лв. заем,
за да си купи кола. Свидетелят поискал разрешение от управителя и превел
парите. Уточнява, че В. бил добър работник, получавал минимална заплата и
командировъчни – по 35евро дневно, както и по-голямо възнаграждение при
извънреден труд.
По делото е представено
удостоверение от Дирекция МДТ-Русе, от което е видно, че на 22.04.2019г.
П.В.Й. е декларирал собственост на л.а. марка Ситроен.
В първоинстанционното производство са представени
заверени копия от банкови документи – извлечение от банкова сметка ***, от
които е видно, че същият е получавал парични суми за трудово възнаграждение и
командировъчни-месечно, във високи размери, както следва – 4680лв. на
18.12.2018г., 3678лв.-14.02.2019г.; 5094лв.-15.03.2019г. и др. В банковия
документ, на който ищецът се позовава – платежно нареждане от 15.04.2019г. също
е удостоверено, че преведената сума е с основание заплати и командировъчни.
Предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля и на обстоятелството, че в
цитираното писмено доказателства – платежно нареждане от 16.04.2019г. е
посочено, че основанието за превод на сумата е заплати и командировки, правилно
районният съд е приел, че не е доказано сключването на договор за заем.Договорът
за заем е реален и доколкото не са представени доказателства, от които по
безспорен и категоричен начин се установява, че ищецът е предоставил на
ответника сумата от 3000лв. като паричен заем, искът по чл.422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемия
разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1976 от 27.11.2019г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 5131/19г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА „ЛОГТРАНС БГ“-ЕООД, ЕИК204583506, със седалище и
адрес на управление с.Р., община Н., обл.Б.,
представлявано от управителя Ж. И. да заплати на П.В.Й.,***, 300лв. разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :