Решение по дело №578/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 704
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20227040700578
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

             704                                 26.05.2022 година                                  гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                                   2. ТОДОР ИКОНОМОВ

 

при секретаря Г. Д., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 578 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

 Oбразувано е по касационна жалба на Е.Ц.К., ЕГН **********, подадена чрез адв. М., САК, против Решение № 24 от 04.02.2022 г. по н.а.х.д. № 1162/2021 г. по описа на Районен съд- Несебър, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 21-0304-000379 от 26.05.2021 г., издадено от началника на РУ- Несебър при ОДМВР- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, и съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По подробно изложени съображения се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира същата за неоснователна.

По делото е установено следното от фактическа и правна страна:

На 30.04.2021 г. около 22:18 часа в к.к. „Слънчев бряг“, по главната алея срещу бензиностанция „Петрол“, в посока към гр. Свети Влас, Е.Ц.К. управлявала лек автомобил „Хюндай Санта фе“ с рег. № А 4734КС. По същото време на посоченото място М.М.– мл. автоконтрольор при РУ – Несебър изпълнявал служебните си задължения, като забелязал, че по време на движение водачът не използва обезопасителен колан. Автомобилът бил спрян за проверка, при което било установено, че няма залепен валиден стикер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло. При тези данни, М. съставил на жалбоподателката АУАН № 1812/30.04.2021 г. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 3 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателката, като тя вписала, че има възражения, но не подала такива в предвидения срок. Въз основа на съставения АУАН било издадено оспореното наказателно постановление.

С решението, предмет на касационната проверка, РС – Несебър отменил НП № 21-0304-000379 от 26.05.2021 г., издадено от началника на РУ- Несебър при ОДМВР- Бургас, в частта, с която на Е.Ц.К. на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение  на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева. Със същото решение е потвърдено издаденото НП, в частта, в която на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че при налагане на наказанието по чл. 179, ал. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 3 от същия закон, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от наказващия орган. Изложени са мотиви, че от анализа на разпоредбата на чл. 179, ал. 5 от ЗДвП, следва извод, че нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП съдържа два компонента – управление на МПС, което не е спряно от движение, и на което не е поставен валиден стикер за гражданска отговорност, както и неносене на валиден контролен талон от знака издаден от ГФ за застраховката „Гражданска отговорност“. Съдът е приел, че в съставения АУАН е констатирано единствено, че жалбоподателката е управлявала МПС, на което не е поставен валиден стикер, но липсват констатации на наказващия орган /респ. на актосъставителя/, че същата не е носила във себе си валиден контролен талон знака издаден от ГФ за застраховката „Гражданска отговорност“. Предвид на тази обстоятелства, РС – Несебър е обосновал извод, че с издаденото НП, Е.Ц.К. е наказана за реализирането на факт, който не е бил предявен в хода на административнонаказателното производство и срещу който тя не е имала възможност да се защитава, поради което НП следва да бъде отменено в тази му част.

По отношение на второто извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП съдът е изложил мотиви, че наказателното постановление е законосъобразно в тази му част.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В конкретния случай, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство, което не е спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и да носи контролен талон към знака. Съгласно чл. 179, ал. 5 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50 лв.

Не могат да бъдат споделени мотивите на съда, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 5, от ЗДвП се състои от два компонента, като в конкретния случай било установено само управление на МПС без поставен валиден стикер. При анализ на цитираната норма се установява, че двете регламентирани деяния, а именно – липса на залепен валиден стикер на предното стъкло, както и неносене на валиден контролен талон от знака издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането са отделни нормативно установени задължения и неизпълнението на всяко от тях представлява административно нарушение / чл. 179, ал. 5 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсва констатация, че жалбоподателката не е носила валиден контролен талон от знака издаден от ГФ. В тази връзка следва да се приеме, че РС – Несебър неправилно е приел, че с НП жалбоподателката е санкционирана за реализирането на факт, който не й е бил предявен в хода на административнонаказателното производство, с оглед на което е било накърнено правото й на защита.

 

Съдът намира за неоснователни доводите в касационната жалба за допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение. Нарушението е съществено, само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. Такова в случая не е налице.  Правилни са мотивите изложени от първоинстанционният съд, че в случая липсата на посочената категория на управляваното МПС не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като превозното средство е индивидуализирано в достатъчна степен с марка, модел и регистрационен номер, от които безспорно може да се установи в коя категория попада.

Неоснователни са и доводите изложени от касатора, че не са доказани извършените нарушения от административнонаказващия орган, който не е ангажирал достатъчно доказателства. Съставеният АУАН представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила съгласно разпоредбата на  чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като в случай, че тази доказателствена сила се оспорва от жалбоподателя, в негова доказателствена тежест е при условията на пълно и главно доказване на установи, че констатациите в АУАН са неистински. Още повече, че в случая са събрани и свидетелски показания на актосъставителя, които безспорно потвърждават констатациите в съставения АУАН.

 Ето защо настоящият съдебен състав приема, че с издаденото НП законосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност на Е.Ц.К. за установените нарушения по чл. 100, ал. 3 и чл. 137а, ал 1 от ЗДвП.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 24 от 04.02.2022 г. по н.а.х.д № 1162/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър, в частта, с която е отменено наказателно постановление № 21-0304-000379 от 26.05.2021 г., издадено от началника на РУ- Несебър при ОДМВР- Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 21-0304-000379 от 26.05.2021 г., издадено от началника на РУ- Несебър при ОДМВР- Бургас, в частта в която на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.