№ 23133
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110155910 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С......, представлявано от С. П. и К. К.,
чрез адв. М. Г., срещу ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С........, чрез юрк. Б., с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4959,16 лв., представляваща
неизплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 25 лв., изплатени вследствие на настъпило застрахователно събитие
от 19.09.2024 г., за което е образувана щета № **********, ведно със
законната лихва върху претендиралите суми от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 20.04.2023 г., в гр.София, на ул. „Лъчезар
Станчев“, до КАТ, било реализирано ПТП с участието на МПС марка „Ланчиа
4“, с per. № *********, и МПС марка „Мерцедес С63“ , с peг. № *********.
Сочи, че според представения Двустранен Констативен Протокол за ПТП от
20.04.2023 г. причините за произшествието се дължали на противоправно
поведение от страна на водача на МПС марка „Ланчиа 4“, с peг. № *********.
Поддържа, че „Мерцедес С63“, с peг. № *********, бил застрахован по
застраховка „Автокаско“ в ЗД „Б. И.“ АД, обективирана в застрахователна
полица № Е23600001148, валидна към момента на събитието. Във връзка
процесното ПТП при ищеца била образувана щета № **********, като след
направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в
размер 4934,16 лв. Поддържа, че на основание чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45
ЗЗД след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу прекият причинител на вредите.
Твърди, че лек автомобил „Ланчиа 4“, с peг. № *********, бил застрахован
1
при ответника. Поддържа, че към датата на подаване на исковата молба
ответникът не е заплатил исканата сума. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП. Сочи
че на 20.04.2023 г., в района на КАТ, гр. София при управление на
застрахованото при ответното дружество МПС марка „Ланчиа”, модел „4”, с
per. № *********, водачът му не е нарушил императивните разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинил процесното ПТП. Поддържа, че нито с нея, нито в
представения Двустранен констативен протокол за ПТП е описан механизмът
на процесното ПТП, от което да може да се установи как точно е настъпило то
и твърдените щети, нито пък чия е вината. Излага, че единствените данни за
условията на настъпване на щетите са дадени от водача на автомобила,
застрахован по застраховка „Автокаско” в ищцовото дружество, при
предявяване на претенция. Сочи, че от описанието не ставало ясно как при
извършване на десен завой от водачката на л.а „Ланчиа 4“ е възможно да са
възникнали щети по л.а. „Мерцедес” на посочените места. Оспорва да е
доказано наличието на противоправно поведение. Оспорва изобщо да е
настъпило ПТП при така описаните в исковата молба механизъм, участници и
обстоятелства. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на
размера на обезщетението поради съпричиняване. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1,
предл. II КЗ.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на
исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното
съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на водача на МПС
„Ланчиа 4“, с per. № ********.
2
Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е имал сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
собственика на МПС марка „Ланчиа”, модел „4”, с per. № *********,
обективирана в застрахователна полица № BG/30/122002778798, валидна към
датата на процесното ПТП.
Страните не спорят и че към датата на ПТП за „Мерцедес С63“, с peг. №
*********, при ищеца била сключена имуществена застраховка „Автокаско“,
във връзка която е била образувана щета № **********, и изплатено
застрахователно обезщетение в размер 4934,16 лв., за което е представено по
делото платежно нареждане от 01.09.2023 г.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно,
всестранно и пълно изготвещо. От същото се установява, че процесното ПТП
е настъпило на ул. „Лъчезар Станчев“, срещу изхода от паркинг на КАТ, с
посока на двицение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Доктор Г.М.
Димитров“, като участниците в ПТП са били позиционирани в едно
направление. При движение по ул. „Лъчезар Станчев“ водачът на лек
автомобил „Ланчия 4“, рег. № *********, предприел маневра „десен завой“,
като реализирал ПТП с намиращия се в паркирано състояние лек автомобил
„Мерцедес С63“, рег. № *********, поради неосигуряване на по-голямо
разстояние между автомобилите. Установява се, че получените увреждания,
отразени в описа на застрахователя ищец, се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, като стойността необходима за възстановяване на
застрахования при ищеца лек автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени, възлиза на 4402,74 лв.
По делото са изслушани свидетелските показания, дадени от С. Н. С.,
участник в ПТП като водач на лек автомобил „Ланчия 4“, рег. № *********,
които съдът кредитира като достоверни, последователни и подкрепящи се
останалия доказателствен материал по делото. От същите се установява, че
при движение по ул. „Лъчезар Станчев“, пред КАТ-София, свидетелят е
управлявал лек автомобил „Ланчия 4“, рег. № *********, като при спиране на
знак „Стоп“ е ударила паркирания вдясно лек автомобил „Мерцедес С63“, рег.
№ *********.
Относно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на увредения автомобил по делото не са посочени и съответно събрани
никакви доказателства, при възложена доказателствена тежест за ответника.
Напротив, видно от заключението на вещото лице по САТЕ, доколкото лек
автомобил „Мерцедес С63“ се е намирал в паркирано състояние, водачът му
не е имал възможност и да предотврати удара.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
3
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена
по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция
между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни
разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по
изслушаната САТЕ е сумата от 4402,74 лв., а обичайните ликвидационни
разноски в размер 25 лв.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
ответникът не представи доказателства да е заплатил претендираното от него
регресно обезщетение, поради което и предявеният като главен иск по чл. 411,
ал. 1 КЗ следва да се уважи до установения с експертизата размер от 4402,74
лв., което е в съответствие с дължимото съгл. чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетение,
към която сума следва да се добавят обичайните ликвидационни разноски от
25 лв.
Следователно иска на ищеца се явява основателен и доказан до размер
от 4427,74 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 4959,16 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователно претендиран от ищеца.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде
присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира съдебни разноски и е представил доказателства за реално
извършени такива общо в размер на 508,37 лв., от които 198,37 лв. за
държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ и 60 лв. за депозит за
свидетел. Съобразно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК му се следват такива до размер от 452,45 лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 400 лв., от които 250 лв. за
депозит за вещо лице по САТЕ и 150 лв. за депозит за свидетел, като представя
доказателства в тази връзка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно с
отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер на 44
лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С........, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С......, представлявано от С. П. и К. К., на
основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 4427,74 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., вследствие на настъпило застрахователно събитие
от 20.04.2023 г., за което при ищеца е била образувана щета № **********,
ведно със законната лихва върху претендиралите суми от датата на завеждане
на исковата молба- 19.09.2024 г., до пълното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б. И.“ АД, БИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С......, представлявано от С. П. и К. К.,
срещу „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С........, иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част от 4427,74 лв. до пълния претендиран размер от
4959,16 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С........, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И.“ АД, БИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С......, представлявано от С. П. и К. К., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 452,45 лв., представляваща дължими
съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, БИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С......, представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на „Д. Б.
Ж. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С........, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 44 лв., представляваща дължими
съдебни разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5