Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.10.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.09.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

133

по описа за

2021

година.

Производството е образувано по жалба на Н.Р.Ю. от ***, против Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. № 02-090-6500/12809#Z от 19.04.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - София, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2020 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

Оспорва изцяло изводите на административния орган за наличието на неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. В тази връзка сочи, че е поел многогодишен ангажимент по посочената мярка като 2019 г. била последната година от изпълнение на същата. Предвид това в заявлението за подпомагане за 2020 г. от 26.05.2020 г. бил депозирал искане за финансово подпомагане само съответния брой животни - говеда и кози, но не и за овце, като посочил и съответния код по мярка 10, а именно АК 13 и АК 14. С оглед изложеното, неясно било поради какви причини административният орган е приел, че за вида „овце“ бил заявил по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой от вида за участие по мярката.

Излага съображения, че в проведеното производство по издаване на оспореното уведомително писмо, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до формирането на неправилни фактически и правни изводи, респ. до постановяването на незаконосъобразен акт.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. № 02-090-6500/12809#Z от 19.04.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - София, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2020 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

В съдебно заседание, чрез адв. В.М. поддържа депозираната жалба. В представената писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. В тази връзка оспорва изцяло изложените от административния орган изводи, че е налице неизпълнен ангажимент от жалбоподателя по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Сочи, че пет годишният ангажимент на Н.Ю., съгласно чл. 8 ал. 1 от Наредба 7 /24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“, бил изтекъл през 2019 г., поради което се явявали неправилни твърденията за наличие на неизпълнен ангажимент. Жалбоподателят имал валиден агро-икономически ангажимент, който бил изпълнил до 2019 г. вкл., която е била последната година по изпълнение му, а 2020 г. била първа година след изпълнение на пет годишния ангажимент.

Въвежда доводи, че липсвала яснота, как административния орган бил преценил, възприел и подвел подадените заявление с оглед изтеклия валиден петгодишен ангажимент - като заявление по изпълнение на мярката, като ново заявление, като продължено или удължено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №7/24.02.2015 г., както и по кое заявление всъщност се е произнесъл с обжалвания акт, тъй като жалбоподателят бил подал заявление на 08.04.2020 г., на 15.05.2020 г. и на 26.05.2020 г.

На следващо място счита, че в случая било налице неправилно приложение на материалния закон – чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. В тази връзка излага съображения, че редакцията на цитираната разпоредба, обнародвана в бр. 21 на ДВ в сила от 12.03.2021 г., която препращала към чл. 43, ал. 1 от Наредба №7/24.02.2015 г., била неотносима в процесния случай, тъй като не била в сила към момента на подаване на заявленията за подпомагане на Н.Ю. през месеците април и май 2020 г. Приложима била редакцията на чл.17,  ал. 2, т. 4 от Наредбата, но в редакцията й от ДВ, бр. 18 от 27.02.2018 г. Освен това, от съдържанието на разпоредбата било е видно, че същата е приложима към заявления по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, които били различни от подадените жалбоподателя.

Релевира твърдения, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредбата, тъй като се бил произнесъл с обжалвания акт само въз основа на данни от извършени автоматични проверки. Посочената норма въвеждала изискването, произнасянето по заявлението за подпомагане да се извърши след проведени административни проверки и осъществени проверки на място.

Моли съд да отмени оспореното уведомително писмо и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от ст. юрисконсулт К. М., която оспорва изцяло подадената жалба. Сочи, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 г. по мярка 10 „Агроекология и климат”, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. Н.Ю. кандидатствал за шеста поредна година, като заявил 159 бр. животни от вида „говеда”, с код на дейност АК 13 „Опазване на застрашени местни породи, едър рогат добитък и биволи“ и 125 бр. кози, с код на дейност АК 14 „Опазване на застрашени от изчезване местни породи – овце и кози”, съгласно Приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат”. Жалбоподателят бил одобрен за участие със 140 бр. говеда, 108 бр. кози и 268 бр. овце,  с Писмо изх. № 02-090-6500/12809 от 14.01.2016 г. Към заявлението, което било приложено по делото, кандидатът не бил представил документ за загуба на животни съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Същият лично бил получил резултатите от извършените автоматични проверки, като чрез предоставения му екземпляр бил информиран, че е заявил по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой за участие по мярката. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. не се отпускала финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато земеделските стопани декларирали по-малък брой животни от даден вид, спрямо одобрените и не са предоставили на ДФ „Земеделие” документи, съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7, ДФ „Земеделие” отказвал финансово подпомагане на жалбоподателя за кампания 2020 г. по мярка 10 „Агроекология и климат”.

Моли съда да остави без уважение процесната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.05.2015 г. Н.Р.Ю. от *** е подал заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - УРН ***/л. 208 и сл. от т. II на делото/. С Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/12809 от 14.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“/ л. 202 – л. 206 от т. II/, жалбоподателят е бил одобрен за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от подал заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“. Съгласно таблица № 1 към уведомителното писмо, одобрените за участие животни по направлението са: кози  - 108 бр.; говеда – 140 бр. и овце – 268 бр.;

На 08.04.2020 г. Н.Р.Ю. е подал общо заявление за подпомагане вх. № 19218403/л. 15 и сл. от т. I/. Със заявление от 15.05.2020 г./л. 48 от т. I/ жалбоподателя е заявил участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, включително по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“/таблица на заявения брой животни – л. 47, т. I; приложение за кандидатстване по мярка 10 - л. 72, т. I/. Заявените за участие животни по направлението за кампания 2020 г. са: кози  - 125 бр.; говеда – 159 бр. и овце – 0 бр.;

С Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент изх. № 02-090-6500/12809#Z от 19.04.2021 г./л. 10, т. I/,издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, жалбоподателят е уведомен, че Държавен фонд .Земеделие’ - РА отказва финансово подпомагане за кампания 2020 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" на основание чл. 17, ал. 2. т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., тъй като е заявил по-малък брой животни за вид „овце" от одобрените с писмо с изх. № 02-090-6500/12809 от 14.01.2016 г. и не е предоставил в ДФ „Земеделие“ документи, съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., които да удостоверят причината за загубата на липсващите животни.

Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявлението за подпомагане съдържа резултати от автоматични проверки като съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. след въвеждането на данните по чл. 7 и чл. 8 в системата се извършват автоматични проверки въз основа наличните към момента на извършването им данни в СРКЗПЗП. СИЗП и СИРЖ. Визуализираният резултат показвал типа на установената грешка.

Изложени са мотиви, че Н.Ю. е получил резултатът от извършените автоматични проверки и лично го е разписал, като чрез предоставения му екземпляр е бил информиран, че за вида „овце“ е заявил по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой от вида за участие в мярката.

Уведомителното писмо е връчено на 29.04.2021 г. – известие за доставяне/л. 11/.

Със Заповед № РД 09-232/28.02.2020 г. на министъра на земеделието и храните/л. 476, т. III/, е определена 02.03.2020 г. за начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми по мерки за директни плащания за кампания 2020 г. относно мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.). В т. 2. е посочено, че за кампания 2020 г. ще се приемат заявления по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. след получаване на отговор от Европейската комисия по новите условия. Разпоредено е (т. 3), че през кампания 2020 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. да се приемат: 3.1. Заявления за плащане, с които се удължават поети ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г. г. за дейности по направления: Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС); Контрол на почвената ерозия - дейност „Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения“; Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм); Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство; Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство;

3.2.  Заявления за плащане, с които се изпълняват поети ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.

Изрично е отразено, че по т 3.1. и 3.2. няма да се приемат заявления, с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6, 7 и 8 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.

Със Заповед № 414462/04.09.2020 г./л. 479/ е назначена проверка на място на кандидат УРН ***, относно заявление с УИН ***. Резултатите от проверката са материализирани в доклад за проверка на място и контролен лист/л. 491 и сл./.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ изискуемите фактически и правни основания за постановяването му.

По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДФЗ изпълнява функциите на разплащателна агенция за РБ за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ по мярка 10 „Агроекология и климат“ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. При наличието на предпоставките по чл. 17, ал. 2 от Наредбата, фондът не отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2 и 4 за прилагането на агроекологични дейности.

Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП/, може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Алинея 4 на цитираната разпоредба въвежда възможността изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Процесното Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент изх. № 02-090-6500/12809#Z от 19.04.2021 г. е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в съответствие с делегираните му правомощия със Заповед № 03-РД-2891 от 23.07.2019 г./л. 12 – л. 14/, с която на основание чл. 20а, ал. 1,  ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от ЗПЗП и чл. 10, т.1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“,  изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е оправомощил Петя Димитрова Славчева – заместник изпълнителен директор на ДФЗ с правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г./т. 1 от заповедта/.

В конкретния случай финансовото подпомагане по заявената дейност по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанството“ е отказано на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. От фактическа страна е посочено, че жалбоподател е заявил по-малък брой животни за вид „овце“ от одобрените с писмо с изх. № 02-090-6500/12809 от 14.01.2016 г. и не е предоставил в ДФ „Земеделие“ документи, съгласно чл. 43, ал. 1 от наредба № 7/24.02.2015 г., които да удостоверят причината за загубата на липсващите животни.

С оглед горното съдът намира, че по отношение на оспореното уведомително писмо не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. (в редакцията, приета с ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.), предвижда, че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато земеделските стопани декларират по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не са предоставили в ДФЗ – РА, документи съгласно чл. 43, ал. 1. Посоченият текст е допълнен в редакцията на с ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г. като в частта заявленията по чл. 8, ал. 2 е добавено „и 4“. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията, че издаването на акта е било основано на материалноправна разпоредба, която не е била в сила към момента на подаване на заявлението. Отказът е основан на нормата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредбата, която е била в сила към датата на депозиране на общото заявление – 08.04.2020 г. Неясно е по какви съображения пълномощникът на жалбоподателя счита, че  приложена редакцията на нормата с ДВ, бр. 21 от 2021 г., поради което и с оглед горното, тези възражения се преценяват от съда като формални и бланкетно въведени.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата,  при загуба на животни, подпомагани по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните, както следва: 1. становище за негодността на животното за използване за развъдна дейност от съответната развъдна организация или ИАСРЖ с препоръка за реализиране на животното за месо или за продажба на друга животновъдна ферма; 2. при смърт от болест – документ от официален ветеринарен лекар (аутопсионен документ); 3. при смърт вследствие на нападение от хищници – документ, издаден от държавно горско стопанство и/или от директора на дирекция на национален парк, в зависимост от това, кой стопанисва територията, на която се е случило нападението; 4. при кражба – протокол от съответното подразделение на Министерството на вътрешните работи.

По делото е безспорно, че Н.Р.Ю. е бил одобрен за подпомагане за участие по агроекологична дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ – чл. 3, т. 6 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от посочения ПНА, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Предвид обстоятелството, че с релевантното Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 10, изх. 02-090-6500/12809 от 14.01.2016 г. , жалбоподателят е бил одобрен за подпомагане по заявление с УИН : ***, подадено на 09.06.2015 г., то по правилата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. петгодишният ангажимент е изтекъл през 2019 г.

С оглед въведените в жалбата възражения в тази връзка, на първо място релевантно за делото е обстоятелството, какъв е бил характерът на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020 г., респ. дали се касае за заявление, с което се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, разширяване на вече поет ангажимент или заявление за плащане, с което се удължава поет ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“.

В проведеното по делото съдебно заседание на 22.07.2021 г., пълномощникът на издателя на оспореното писмо – л. 469, стр. 2, т. II, е въвел доводи, че в случая не се касае за нов ангажимент, а за удължаване на поет ангажимент през 2015 г., от което жалбоподателят се е възползвал, чекирайки заявление за кампания 2020 г., каквато възможност е била предвидена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. В отговор на това, в същото съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя – адв. М. е заявила, че по данни на доверителят й, подаденото от него заявление за 2020 г. е именно с такъв характер, а именно за удължаване на поет ангажимент, който ангажимент обаче е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението.

Предвид горното, съдът намира, че подаденото от Н.Р.Ю. заявление за кампания 2020 г. е за удължаване на поет ангажимент, респ. жалбоподателят е действал в хипотезата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г., в редакцията на нормата с ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., съгласно която след изтичане на срока по ал. 1 кандидатите могат да удължават прилагането на агроекологичните си дейности ежегодно до изтичане на програмния период, като спазват изискванията по тази наредба. Аргумент в подкрепа на този извод е както направеното в съдебно заседание признание на този факт от пълномощника на жалбоподателя/в горепосоченото открито заседание/, така и съдържанието на Заповед № РД 09-232/28.02.2020 г. на министъра на земеделието и храните/обсъдена по-горе/ и приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2020 с дата 26.05.2020 г./л. 181, т. I/, в което с положителен знак е отбелязано: „заявление за плащане“, а не: „заявление за подпомагане“. В тази насока е и обстоятелството, че жалбоподателят е подписал декларация, в която е потвърдил, че приемът на заявленията се извършва в съответствие със заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/27.02.2009 г., каквото е и цитираната.

Съгласно Заповед № РД 09-232/28.02.2020 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 4, ал. 5 и 6 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, е определена 02.03.2020 г. за начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми по мерки за директни плащания за кампания 2020 г. относно мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.). Посочено е, че през кампания 2020 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. ще се приемат: (3.1.) Заявления за плащане, с които се удължават поети ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за дейности по няколко направления, едно от които е „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Изрично е отразено, че по т 3.1. и 3.2. няма да се приемат заявления, с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6, 7 и 8 от Наредба № 7 от 2015 г.

Удължаването на поет ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, в която хипотеза попада и заявлението за плащане на жалбоподателя по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ за 2020, означава, че заявителят следва да спазва  условията при което е одобрен за подпомагане участие по мярката по поетия и изтекъл вече ангажимент, респ. да спазва изискванията на наредбата, в конкретния случай да не намалява броя на одобрените за участие по дейността животни, описани в Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/12809 от 14.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие.

В тази връзка съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя, че удължаването на поет ангажимент не е обвързано с броя на одобрените животни по изтеклия 5 годишен ангажимент. Такъв извод би бил в противоречие с действащата нормативна уредба и каквато и логика. В този смисъл видно от приложимата норма на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, прилагането на агроекологичните дейности след изтичането на 5 годишния срок по ал. 1, може да бъде удължавано ежегодно при спазването на изискванията на наредбата. Използването на израза „удължавано“ аргументира извода, че се има предвид възможността подпомагането да бъде продължено след изтичане на 5 годишния ангажимент, при същите условия, при които е било предоставено финансовото подпомагане, като за заявителя възниква задължението да спазва релевантните изисквания на наредбата в съответствие със заявената дейност, за която е бил одобрен за участие по мярката. Безспорно е, че се има предвид удължаване на подпомагането за вече одобрена дейност, а не подпомагане на ново заявена агроегологична дейност. Несъмнено, няма как удължаването на дейността да бъде заявено в срока на действие на 5-годишния ангажимент, тъй като началната дата на срок за подаване на заявлението за удължаване/02.03.2020 г./ следва с няколко месеца, датата на която изтича 5-годишния ангажимент – 31.12.2019 г.

В конкретния случай, по отношение на подаденото от Н.Р.Ю. заявление за 2020 г. са извършени административни проверки по реда на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. във вр. с чл. 10а ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за установеното заявяване на по-малко животни от одобрените такива от вид „овце“, което се установява от положените подписи на резултатите от автоматичните проверки/л. 44, л. 153, т. I/. В преписката не се съдържат данни за предоставени обяснения във връзка с констатираното несъответствие, като в процеса не са въведени твърдения за наличието на такива от страна на пълномощника на жалбоподателя. Предвид това съдът намира, че не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. съгласно посочената разпоредба, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. В конкретния случай по заявлението на Н.Ю. за 2020 г. са извършени горепосочените административни проверки, за резултата от които същият е бил надлежно уведомен. Безспорно е, че в стопанството на жалбоподателя е била извършена и проверка на място/л. 479 и сл. от т. III/, с цел установяване на заявените от кандидата обстоятелства за кампания 2020 г. При извършването на същата не са били констатирани несъответствия със заявения в табличен вид брой животни, което обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор, тъй като подпомагането е отказано въз основа на заявения нулев брой животни от вид „овца“, като е очевидно, че след като такъв вид не е бил заявен, то няма как да се извършва проверка дали такива животни се отглеждат от кандидата за подпомагане.

Без значение за делото е обстоятелството, че Н.Ю. е подал коригиращо заявление. Със същото/л. 118 и сл./ не са декларирани релевантни за настоящия спор животни. Въведена е редакция единствено по отношение на декларирани животни от вид „кози“, които не са предмет на констатираните несъответствия. За 2020 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ по мярка 10, са заявени следния брой животни: кози  - 125 бр.; говеда – 159 бр. и овце – 0 бр./л. 156, т. I/, при одобрени с Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/12809 от 14.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“/ л. 202 – л. 206 от т. II/, за участие животни по направлението: кози - 108 бр.; говеда – 140 бр. и овце – 268 бр. Тези обстоятелства не са спорни по делото и се установяват по несъмнен начин от материалите по административната преписка, приета като доказателство в съдебното производство. В нито една от представените към заявленията таблици за отглежданите животни за кампания 2020 г., жалбоподателят не е посочил животни от вида „овце“, поради което доводите на пълномощника му, изложени в представената писмена защита, че било неясно кое заявление е взел предвид административния орган, са формално въведени и без значение за законосъобразността на оспореното писмо.

Процесният отказ за финансово подпомагане е основан на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Приложението на посочената разпоредба изисква наличието на два кумулативни елемента: деклариран по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и липса на предоставени в ДФ "Земеделие" документи съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Както вече бе посочено по-горе нормата на чл. 43, ал. 1 от Наредбата включва хипотези за загуба на животни поради клане, продажба, смърт или кражба, които следва да са обективирани в конкретно посочени документи, които следва да са представени до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане или с подаването на заявлението за следващата година, ако събитието се е случило след този период.

В конкретния случай липсват, както твърдения, че заявеният нулев брой животни – овце, се дължи на тяхната загуба, така и доводи, че жалбоподателят е притежавал и/или е представил изискуемите по наредбата документи за това.

Предвид горното съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/24.09.2015 г./в приложимата редакция на нормата с ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г./, а именно за кампания 2020 г. Н.Ю. е заявил по-малък брой/с 268 бр./ от одобрените за подпомагане животни от вида „овце“ и не е представил документи съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата. С оглед това оспореният акт се явява материално законосъобразен.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че посочената разпоредба не намирала приложение в конкретния случай, тъй като заявлението на Ю. било различно от посоченото в чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Цитираната разпоредба/чл. 8, ал. 2/ визира два вида заявления: заявление за подпомагане и заявление за плащане. Първото от тях се подава в първата година на кандидатстване, а вторият вид, всяка следваща година за периода на ангажимента. В хипотезата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата не се предвижда подаването на различно заявление, от вида, описан в ал. 2. В този смисъл по-горе в мотивите бе посочено, че при удължаване на агроекологичната дейност заявителят следва да подаде заявление за плащане, както е предвидено в нормата на чл. 8, ал. 2, поради което по отношение на такова заявления, каквото е и това, депозирано от жалбоподателя за 2020, нормата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредбата е напълно приложима.

Водим от горното, съдът счита, че че процесната жалба на Н.Р.Ю. от ***, против Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. № 02-090-6500/12809#Z от 19.04.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - София, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2020 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“,  се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава, респ. оспореното уведомително писмо е законосъобразно и обосновано, като издадено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК.

При този изход на делото и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредба за изплащането на правната помощ в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.Р.Ю. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., за кампания 2020, изх. № 02-090-6500/12809#Z от 19.04.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - София, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2020 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

ОСЪЖДА Н.Р.Ю. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: