Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Иванка И.
Секретар - Стоянка И.
Прокурор - Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена
Стефанова КНАХД № 103 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ц.А.Ш., ЕГН-********** ***, подадена чрез
процесуалния му представител адвокат К.Т. ***, против Решение № 188/13.10.2022 г. на Районен съд
- Търговище, постановено по НАХД № 528 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено
НП № 21-1292-002366/01.02.22 г. на Началник с-р „ПП“ в ОДМВР Търговище. С
посоченото НП на Ц.А.Ш. за нарушение по чл.21, ал. 2 от ЗДвП и на осн. чл.182, ал.5, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба”
в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Касационните основания, които навежда касаторът са за неправилно прилагане на материалния и на
процесуалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
приложим на основание чл.63в от ЗАНН. Излагат се доводи, че АУАН е съставен при
неспазване на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Навежда се съставянето и предявяването на АУАН е в нарушение на
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Излага се становище че при издаване на АУАН не са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а атакуваното НП е издадено в нарушение на чл.57
от ЗАНН, поради което и последното се явява незаконосъобразно. Оспорва се и правната
квалификация на нарушението, като се навежда недоказаност на квалификацията
„системност“ по смисъла на чл.182, ал.5 от ЗДвП. Касаторът въвежда и необоснованост на въззивното
решение, поради липса на мотиви на въззивната
инстанция относно извода за годност на техническото средство, с което е
установено нарушението. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и
да се постанови ново, с което НП също да се отмени като такова. Претендира се
присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание касатора,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна - Началник с-р
„ПП“ в ОДМВР Търговище, редовно призован, не се явява, не изпраща представител
и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, обосноваващи че в административно-наказателното производство не
са допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения. Дава заключение, че
решението на първоинстанционния съд не страда от
пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол,
приема същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна при
следните съображения:
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е
приел следната фактическа обстановка:
На 02.06.2021 в 21:10 ч. в общ. Търговище, на ПП 1-4,к 227+300 до
Метанстанция, посока гр. Варна, жалбоподателят Ш. управлявал л.а. …. … с рег. № …….. ,собственост
на „КСМ-Т“ ЕООД гр. София, със скорост от 99 км/ч, при максимално допустима от
60 км/ч, въведена с пътен знак В-26 и сигнализирано място за контрол с пътен
знак Е24. Скоростта била засечена и фиксирана с техн. средство Multa Radar SD
580 с фабр. № 00209D32D438 и изготвен снимков материал № S0001251F293, като
скоростта е установена на 96 км/ч след отчетен толеранс от -3 км/ч. Така
описаното адм. нарушение било извършено при условията на системност - в
едногодишен срок от влизане в сила на подробно описани общо 14 бр. ЕФ, издадени
за нарушение по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с които са наложени административни
наказания „глоба“ по чл.182, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в периода 09.07.2020 г. - 20.04.2021
г. Въз основа на така установеното бил съставен АУАН, Серия –Д, №974512/02.09.2021г.
Актът е съставен при условията на чл.40, ал.2, пр.1 от ЗАНН и след попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС В последната е посочено, че
към момента на извършване на нарушението автомобилът е управляван от лицето Ц.А.Ш., с когото е сключен и договор за наем на автомобила и
който е вписан, като ползвател в свидетелството за регистрация на МПС. В
конкретният случай ЕФ не бил издаден поради това, че при извършена служебна
проверка било установено, че Ш. има издадени на негово име редица
ЕФ, влезли в сила в едногодишен срок от установяване на процесното административно
нарушение - изрично изброени в издаденото НП и приложени по административната
преписка. В хода на процедурата по издаване на АУАН била изпратена покана на до
Ш. за явяване и съставяне на акта. Поради неявяване на последния АУАН който не се явил, поради което АУАН Серия –Д,
№974512/02.09.2021г. е издаден в негово отсъствие. Въз основа на така
съставения АУАН е издадено процесното НП № 21-1292-002366/01.02.22 г. на Началник с-р „ПП“ в ОДМВР Търговище, с
което на Ц.А.Ш. за нарушение по чл.21, ал. 2 от ЗДвП и на осн. чл.182, ал.5, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба”
в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения на правилата, посочени в чл.36-46 и чл.52-58 от ЗАНН, като описаната
фактическа обстановка в НП се доказва от представените писмени и събрани в съдебно
заседание гласни доказателства. Сочи се, че нарушението е установено с техническо
средство, за което са представени писмени доказателства че същото е преминало
проверка. От представените по административната преписка материали съдът е
приел за установено, че след подадена декларация от собственика на лекия
автомобил по чл.188 от ЗДвП, Ш. е бил поканен за съставяне на АУАН. Предвид на
това, че Ш. не се е явил в посочения в
поканата срок, АУАН законосъобразно е
изготвен в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Обсъждайки обстоятелството, че в
АУАН и НП подробно са описани предходни, влезли в сила и изрично посочени ЕФ и
съобразявайки разпоредбите на чл.21 и чл.182, ал.5, във вр.
с ал.1, т.4 от ЗДвП, Районният съд е извел извод, че процесното
нарушение е извършено в условията на „системност“. Съдът е извършил съдебен
контрол върху вида и размера на наложените наказания и е приел, че така
наложените размер на адм. наказание „глоба“ от 800
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м., са правилно
определени.
Въззивната инстанция
е заключила, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, издадени са от компетентни органи, като АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.40 и чл.42 от ЗАНН, а
атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН, като са спазени и
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Решението е
правилно като правен резултат.
Противно на
наведеното от касатора, както в АУАН, така и в НП са
съдържат съответните изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице и пълна
яснота относно всички елементи от
състава на административно нарушение, което се вменява на Ш. и правото му на
защита по никакъв начин не е ограничено. При съставяне на АУАН са отразени
свидетелите по акта, като непосочването на техните дати на раждане не може да
се възприеме като допуснато съществено нарушение. По безспорен начин е
установен нарушителя-водач на процесното МПС към
момента на извършване на нарушението. Спазена е и процедурата за издаване на
АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН като същият, видно от представените с
административната преписка доказателства, е изготвен в законоустановения
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН и не е „антидатиран“. Нарушението
е извършено на 02.06.2021 г., самоличността на извършителя Ш. е установена на
30.06.2021 г., с подаването на декларацията по чл.188, ал.2 от ЗДвП от законния
представител на ЮЛ - собственик на превозното средство /л.40/. Актът за
административно нарушение е съставен на 02.09.2021 г., което е в тримесечния
срок от откриване на нарушителя по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен след
изпратена покана до Ш., както и след като същият е търсен на 11.06.2021г. и
ненамерен на постоянен адрес, видно от приложената по делото докладна
записка. Така съставения АУАН е
изпратен за предявяване на Началник РУ-Смолян, с което е спазено изискването на
чл.43, ал.4 от ЗАНН. Видно от разписката върху АУАН Серия –Д,
№974512/02.09.2021г. същият е подписан от Ш. на 30.12.2021г., като екземляр от него е предоставен на лицето срещу подпис на
същата дата. Ц.А.Ш. е упражнил правото
си на възражение срещу така предявеният му АУАН като на 05.01.2022г. е
депозирал възражение с вх.№363000-76/05.01.2022г.Видно от справка ЦАИС ДО
/л.34/, не са налице и данни за манипулиране на датата на съставяне на АУАН от
страна на АНО.
По изложените
съображения касационният съд приема, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правото на защита на лицето и като такива да са
съществени. Касаторът Ш. е упражнил правото си на
защита и участие в административно-наказателното производство в пълен обем.
Неоснователно е и
оплакването за наличие на противоречие в описанието на нарушението с
отразеното, че същото е извършено в населено място, където максимално
разрешената скорост е 50 км/ч, а е нарушено ограничение, въведено със знак В26 -
60 км/ч., което според касатора е възможно само при
движение извън населено място. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП гласи, че
при избиране скоростта за движение на водача на ППС от категориите A, B, C, D, B+E,
C+E, D+E, в които попада и процесното МПС, е забранено да превишава скорост от 50
км/ч, но съгласно ал.2 на същия текст от закона е допустимо тази стойност да е
различна, за което се сигнализира с пътен знак. В случая нарушението е
констатирано от стационарна техническо средство Multa
Radar SD 580 с фабр. №
00209D32D438, разположено на ПП 1-4, к 227+300 до Метанстанция,
която локация се намира в рамките на гр. Търговище, където съгласно
предоставената от закона възможност е въведена максимална разрешена скорост,
различна от посочената по чл.21, ал.1 от ЗДвП за населено място от 50 км/ч, а
именно – 60 км/ч.
По отношение на
твърдяната необоснованост на извода на Районния съд за годност на техническото
средство, с което е установено нарушението, следва само да се посочи, че по
делото е предоставена подробна информация за одобрения тип на техническото
средство, както и за преминат технически преглед, извършен през м. май 2021 г.,
валиден за срок от 1 г., за което е издаден Протокол с № 20-С-ИСИС/27.05.2021
г., удостоверен със знак за последваща проверка /л.72-л.77/.
Така представените документи установяват годността на използваната за
установяване на нарушението видео-радарна система тип Multa
Radar SD 580 с фабр. № 00209D32D438.
Относно правната квалификация на деянието, наказващият орган е съобразил данните за предходни влезли в
сила ЕФ, представени, като писмени доказателства по преписката, сочещи, че
конкретното деяние е извършено в условията на системност. Легална дефиниция за
понятието "системно" се съдържа в разпоредбата на §6,
т.62 от ДР на ЗДвП, съгласно която това е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия ЕФ, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. При задълбочен прочит на
обстоятелствената част на НП се установява, че спрямо Ш. са били издадени 14 /четиринадесет/
ЕФ, които са влезли в сила, като датите на влизане в сила на тези ЕФ са
посочени в НП. Първият с правно значение ЕФ е влязъл в сила на 09.07.2020 г., а последният на 20.04.2021
г. Процесното нарушение е извършено на 02.06.2021 г.,
с което се явяват изпълнени предпоставките за квалифициране на деянието на Ш.
като "системно" по смисъла на §6,
т.62 от ДР на ЗДвП, доколкото с всеки един от ЕФ касаторът е санкциониран за нарушения на чл.21 от ЗДвП. С оглед на това, правилно и
законосъобразно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.182,
ал.5 от ЗДвП, предвиждаща двоен размер на адм. наказание "глоба", определен с чл.182, ал.1,
т.4 от закона, както и налагане на адм. наказание
"лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца". При това
положение претенцията на касатора за неправилното
приложение на материалния закон се явява неоснователна.
При така събраните доказателства изводите на въззивния съд
за доказаност на елементите на
описаното в НП административно
нарушение изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Деянието е правилно
правно квалифицирано и подведено под административно-наказателната разпоредба
на чл.182, ал.5, във връзка с ал.1,т.4 от ЗДвП. На касатора
Ш. са наложени фиксираните в закона размери на наказанията под които съдът
съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН не може да слезе.
Нарушението е типично за вида си и не са налице предпоставки
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Напротив наличието на 14 влезли в сила ЕФ,
разкрива една по-висока степен на обществена опасност. Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на Ш. при наличието на надлежно подадена декларация по чл.188 от ЗДвП.
На основание гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение
на материалния и процесуалния закон и не
е налице касационно основание по чл. чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
По отношение на наведеното като основание- чл. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, следва да се отбележи, че въззивната
инстанция действително е била лаконична при аргументацията си за
неоснователността на някои от наведените с жалбата пред РС-Търговище оплаквания
на касатора. С оглед обаче на представените по делото
доказателства, въззивната инстанция, при задълбочено
изследване и обсъждане на доказателствения материал,
не би могла да стигне до различен краен правен резултат. По изложените
съображения касационният съд приема, че във въззивното
производство не са допуснати такива нарушения на съдопроизводствените
правила, които да са съществени, такива които, ако не бяха допуснати, биха довели до достигане от въззивната инстанция до друг възможен правен извод и
резултат. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че не е налице и касационно
основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК за отмяна на въззивното
решение.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност
или недопустимост на оспореното решение.
По изложените
съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.
348 от НПК за отмяна на оспореното решение
и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По делото не се
претендират разноски от страна на ответника пред касационната инстанция,
предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за
разноските.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 188/13.10.2022 г. на Районен съд - Търговище,
постановено по НАХД № 528/2022 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.