Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.02.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 1971 по описа за 2019 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление 15-0000999/11.07.2019г. на *** НА Д. „И.П.Т.“***, на „***“ ЕООД - с. ***е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.415 ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.402 ал.2 КТ.

Санкционираното лице, недоволно от така издаденото наказателно постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД-***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя, без представляващия дружеството да е надлежно поканен; същият Акт не е връчен и впоследствие на представляващия дружеството. Наред с това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че е изпратил навременно изисканите от страна на проверяващите, документи - за които обаче, не бил издаден входящ номер от страна на органите на ***– ***. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна – *** НА Д. „И.П.Т.“*** – се явява съответно упълномощен юрисконсулт; оспорва жалбата като счита, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и се явява законосъобразно и правилно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15-0000999/ 27.05.2019 г. от страна на И.М.Д. – ***при ***- ***, в присъствието на свидетеля Б.А.Н.. Съставен е в отсъствие на представител на „***“ ЕООД - с. *** ЕИК: ***, тъй като след надлежна покана, такъв не се е явил /л.19 - 20 от делото/. Съставен е срещу посоченото дружество за това, че с писмо с изх. № 19018357/27.03.2019 г. е изпратена призовка на основание чл. 47, ал. 1 АПК  с обратна разписка, до адреса на управление на „***“ ЕООД -  с. ***, ул.  „***; видно от обратната разписка, писмото е получено на 28.03.2019г. в 10:10 часа лично от ***; в посочения ден и час от призовката, не се явява *** или надлежно упълномощено лице. Отбелязано е, че на 24.04.2019 г. с писмо с изх. № 19037569/24.04.2019 г. по пощата с обратна разписка до адреса на управление на „А.Г.“ ЕООД с.К. *** е изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение; писмото е получено на 25.04.2019 г. в 10:10 часа лично от ***; в посочения ден и час от поканата не се явява *** или надлежно упълномощено лице. Посочено е, че на 15.05.2019г. с писмо с изх. № 19051666/15.05.2019г. е съставена втора покана до „***“ ЕООД; същата е публикувана на 15.05.2019 г. в *** страницата на ИА „ГИТ“ и на таблото на ***със седалище ***; на 27.05.2019 г. *** или изрично упълномощено от него лице не се явяват; АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.402 ал.2 КТ. След съставянето на АУАН, с писмо изх.№19053918/28.05.2019г., по адреса на управление на „***“ ЕООД е изпратено уведомление, че АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, ведно с приложен екземпляр от същия АУАН. Пощенската пратка с обратна разписка е връчена на 29.05.2019г., на лице с имената Ю. ***. Възражения срещу съставения Акт не са постъпили.

Описаната по – горе фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган. На тази основа издал обжалваното НП, с което на „***“ ЕООД - с. ***е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.415 ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.402 ал.2 КТ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /чл.416 ал.1 и ал.5 КТ, л.47 – 56 от делото/. В хода на административнонаказателното обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, в съставеният АУАН и издаденото НП отсъства ясно, разбираемо описание на извършеното нарушение. От предаденото по-горе, съдържащо се както в Акта, така и в Наказателното постановление е видно, че се посочва отправянето на общо три покани до „***“ ЕООД – първата от които, на основание чл.47 ал.1 АПК, втората - покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, т.е. на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, а третата – определена като „втора покана“, без обаче да е ясно спрямо коя от двете предходни покани, се явява „втора“. Тази т.нар. „втора покана“ би могла да бъде както такава по чл.47 ал.1 АПК, така и такава по чл.40 ал.2 ЗАНН, макар че чл.40 ал.2 ЗАНН принципно не предвижда изискването за повторното отправяне на покана за явяване във връзка със съставянето на АУАН. Така, както е описано нарушението следва, че същото нарушение, извършено от страна на „***“ ЕООД се свежда до трикратно неявяване на *** или упълномощен представител пред органите на Д. „И.П.Т.“***. Подобно нарушение обаче, не може да бъде изведено нито от разпоредбата на чл.47 ал.1 АПК, съгласно която „Призовката съдържа: 1. наименование и адрес на административния орган; 2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице; 3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия; 4. дали лицето трябва да се яви лично или може да бъде представлявано от пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено; 5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник; 6. правните последици при неявяване.“/, нито от разпоредбата на чл.402 ал.2 КТ, която формално се сочи като нарушена и гласи „Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.“. Поставя се въпроса – кое е било дължимото поведение от страна на „***“ ЕООД /респективно – неговия управител или представляващи/, което поведение е в нарушение на чл.47 ал.1 АПК или чл.402 ал.2 КТ. Нито съставения АУАН, нито – издаденото НП дават разбираем отговор на този въпрос, а това налага да се правят предположения, което на свой ред е напълно недопустимо. Волята на органите на административнонаказателния процес следва да бъде ясно формулирана, по разбираем за нарушителя начин – кое е било дължимото поведение, което е следвало да бъде предприето /и не е предприето/, т.е. в какво се изразява нарушението, а и каква е неговата правна квалификация. В настоящия случай, не само че не е ясно в какви действия/бездействия, от обективна страна, се е изразило нарушението, но е неясно и кога същото се твърди, че е било извършено, а също така - кои законови разпоредби се твърди, че се явяват нарушени. Следователно, допуснати са нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.3, 4, 5 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5, т.6 ЗАНН, които са съществени, тъй като препятстват нарушителя да узнае въз основа на кои факти, обстоятелства и за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На второ място, както беше отбелязано и по-горе, съставянето на АУАН е било в отсъствие на управляващ или представляващ санкционираното юридическо лице. Само по себе си, това не съставлява нарушение на процесуалните правила, тъй като до „***“ ЕООД е била изпратена съответна покана /л.19 – 20 от делото/, която е получена от *** *** - и след тази покана на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, представител на дружеството не се е явил за съставяне на АУАН. В този случай обаче, съобразно чл.43 ал.4 ЗАНН, „Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.“; чл.43 ал.5 ЗАНН предвижда, че АУАН следва да бъде подписан от нарушителя и да му бъде връчен препис срещу разписка, а ал.6 – че ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

В процесния случай, така предвидения императивен ред, следващ съставянето на АУАН, не е спазен. Вместо да бъде изпратен на съответна служба, а при липса на такава – на съответната общинската администрация, за предявяване и подписване, с произтичащите от чл.43 ал.4, 5 и 6 изисквания за предявяване, подписване, връчване – директно е изпратена пощенска пратка с обратна разписка по адреса на управление на санкционираното дружество, а тази пратка, на свой ред – е приета от лице, различно от *** *** *** и без необходимата представителна власт. Тук следва да бъде отбелязано, че чл.416 ал.3 КТ въвежда някои специфични правила при връчване на АУАН, а именно – „Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в *** страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.“. Видно е, че и чл.416 ал.3 КТ поставя на първо място, връчването лично на нарушителя на екземпляр от съставения АУАН, а едва ако това не е възможно – той следва да се изпрати по пощата с препоръчано писмо, с обратна разписка. Като последна възможност, цитираната правна разпоредба предвижда, че при положение, че лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в *** страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401, т.е. фингира се връчване на АУАН, доколкото такова, в действителност, не се извършва, поради изчерпване на възможностите за това. Следва да бъде подчертано, че поредността на възможностите за връчване на АУАН, регламентирани в чл.416 ал.3 КТ не зависи от усмотрението на органите на КТ, а е въведена императивно – и следва да се спазва. Нарушаването на същата поредност, както е в случая – а именно – без да е установена невъзможност екземпляр от съставения Акт при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, да бъде връчен на ***ващ или представляващ „***“ ЕООД, директно е изпратена препоръчана пратка с обратна разписка по адреса на управление, която препоръчана пратка, на това отгоре - е получена от лице, различно от *** и без необходимата представителна власт. Следователно, екземпляр от съставения АУАН въобще не е бил надлежно връчен, след съставянето му в отсъствие на нарушителя. Това нарушение на процесуалните правила ограничава правото на защита на жалбоподателя, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила – и на самостоятелно основание, обуславя незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление, влечащо и необходимостта то да бъде отменено. Впрочем, следва да бъде отбелязано, че в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, от страна на представителя на административнонаказващия орган, се посочва, че съставеният АУАН е бил поставен на таблото на Д. „И.П.Т.“***, както и публикуван в ***. За тези обстоятелства, административнонаказващият орган не ангажира никакви доказателства, въпреки че още с Разпореждането за насрочване на делото са изискани всички относими материали към случая, а впоследствие и с нарочно писмо /л.59 от делото/ са изискани конкретни доказателства за това, че съставения АУАН е бил връчен на представител на дружеството. В отговор на споменатото писмо е постъпило единствено коментираното вече уведомление до „***“ ЕООД – а именно, че е съставен АУАН в отсъствие на представител на нарушителя, ведно с екземпляр от самия АУАН, които били връчени на трето, неустановено по делото лице – Ю. *** /л.60 – 61 от делото/. С други думи, липсват доказателства за публикуване на АУАН на таблото на ***– *** или в ***, но тук следва дебело да бъде подчертано, че дори да бяха представени такива доказателства, все пак публикуването на табло в ***, респ. публикуването в ***, не могат да дерогират предвиденото в чл.416 ал.3 КТ изискване за връчване на АУАН лично на нарушителя, което, както вече беше изтъкнато, се явява нарушено. В очертаната насока са и редица произнасяния на касационната инстанция, например Решение № 449 от 3.07.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 501/2018 г., Решение № 343 от 23.05.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 369/2018 г., Решение № 317 от 16.05.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 247/2018 г., Решение № 286 от 2.05.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 212/2018 г., Решение № 236 от 17.04.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 248/2018 г. и други.

В съответствие с изложените дотук мотиви Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в хода на опорочено от процесуална гледна точка административнонаказателно производство, явява се незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление 15-0000999/11.07.2019г. на *** НА Д. „И.П.Т.“***, с което на „***“ ЕООД - с. ***е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.415 ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.402 ал.2 КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: