Определение по дело №178/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК. Производството е образувано след постановено от Въховния касационен съд решение, с което въззивното решение на ОС – Г. С. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Във въззивната жалба на Р. К. е направено оплакване за незаконосъобразност на оспореното решение и са изложени аргументи, че представеният Списък на горопритежателите на ревир „Г.”, с. М., С. околия представлява годно доказателство за собственост на наследодателя на въззивника върху процесната гора, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, което от своя страна дава основание за реституирането й. Направено е искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковата претенция.

Въззиваемите - О. служба “Земеделие и гори” – Г. С., Д. Г. стопанство – П., Д. Г. стопанство - Г. С. и Р. Д. по Г. – Г. С. не ангажират становище и не изпращат процесуални представители в съдебно заседание.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, провери валидността и допустимостта на оспореното решение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното и прието Удостоверение за наследници № 1196/11.12.2006 г., издадено от Кметство – с. М., общ. С., К. И. К., бивш жител на с. М., общ. С., починал на 06.01.1970 г. е имал двама братя - Р. И. К., бивш жител на с. М., общ. С., починал на 25.03.1976 г. и Я. И. К., починал на 02.08.1956 г., както и една сестра – К.И.К., починала /без посочване на датата на смъртта/. Ищецът в първоинстанционното производство Р. И. К. е един от законните наследници - внук на Р. И. К., починал на 25.03.1976 г. По делото е представено Удостоверение изх. № 00-57869/28.12.2006 г. по описа на ОСЗГ – Г. С., от което се установява, че в същата служба има подадени заявления за възстановяване на земи и гори от Горския фонд от името на наследниците на Я. И. К. /но земи в ревир „Г.” не са заявени от тях/, на наследниците на Р. И. К. /включително 3.5 дка в ревир „Г.”/ и на наследниците на К. И. К. /включително 4.7 дка в ревир „Г.”/, но по представения по делото списък няма депозирани заявления за възстановяване.

Като доказателство за собственост на своя наследодател върху претендирания имот жалбоподателят е представил копие от Тетрадка – Списък на горовладелците, притежаващи частни гори в ревир “Г.” в с. М., С. околия, съставен на 21.11.1938 г., в който са посочени имоти на Бр. И. К.: Я., Р. и К. с обща площ от 24.2 дка. Депозирани са също така заглавната страница на фонд № 8к, от която е видно, че в нея се съдържат сведения, изпратени от районна горска инспекция в Чепеларе за плащане на лихвите за „петите” по отстъпените държавни гори в Асеновградска, С. и Девинска околия, съгласно специалните закони от 1911 г., 1923 г. и 1931 г., Писмо изх. № 787/14.11.1938 г. на лесничея в Смолянско лесничейство до горския инспектор - с. Чепеларе, стопанска карта на частен ревир „Г.”, изготвена през 1935 г., Писма изх. № Гс-3-15728/02.12.1948 г. и изх. № Гс-з-441/18.01.1949 г. на Министерство на Г. за изпращане на директора на държавното Г. стопанство - с. М. на утвърдените протоколи за оценка на отчуждените горски имоти. С помощта на специалните знания на вещото лице по назначената от настоящата инстанция лесотехническа експертиза се установява, че представения по делото списък е изготвен в изпълнение на бюлетин на Д. на Г. и лова от 1938 г. от комисия с представители на съсобствениците и лесничея, както и че същият се отнася за гори и земи по § 3 от ЗИДЗПНДГСО, нормативно определени само за кооперативно стопанисване.

От допуснатата от първоинстнационния съд лесотехническа експертиза е видно, че площта на претендирания имот, който попада в ревир “Г.” съответства на .... дка, както и че е налице идентичност за част от имота и Г. в ревир „Г.”, заявени за възстановяване на наследниците на К. И. К. и Р. И. К., а именно: ...дка и ... дка, възстановени с Решения №№ 8Ф.../22.04.2004 г. и .../14.07.2000 г. на ПК – Г. С.. Вещото лице по назначената лесотехническа експертиза при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд сочи, че площта на ревир “Г.” по представения списък не съответства на площта, която същият е имал към момента на одържавяването му, че в процесния ревир не е имало Д. участие към образуването на ДГФ, както и че този ревир е бил стопанисван от кооперация “К. д.”, с. М..

Р. И. К. е предявил иск с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ – Г. С., че наследниците на К.И. К., Р. И. К. и Я. И. К. имат право да им бъде възстановена собствеността върху ... дка /представляващи разликата между притежаваните в съсобственост .... дка и заявените за възстановяване пред административния орган съответно ... дка и ... дка/ гора в ревир “Г.” в землището на с. М., общ. С.. В хода на първоинстанционното производство ищецът е направил оттегляне на иска по отношение на наследниците на Я.И. К. за притежаваната от тях 1/3 ид. част от ...дка гора в процесния ревир, за което ответните страни не са дали изрично съгласие.

С обжалваното решение Смолянският районен съд е отхвърлил като неоснователна предявената претенция за признаване за установено, че наследниците на К.И. К., Р. И. К. и Я. И. К. имат право да им бъде възстановена собствеността върху ...дка гора в ревир “Г.” в землището на с. М., общ. С., като в мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че след като тримата братя не са декларирали, че притежават заедно или поотделно процесния имот към 1949 г., то към този момент същите не са били негови съсобственици, предвид разпоредбите на § 1, изр. последно от Окръжно № 694/1949 г. На следващо място е отразено, че ищецът не може да предявава чужди права пред съд, а именно: тези на наследниците на Я. К., поради което районният съд е приел иска и в тази част за неоснователен.

Едно от условията за допустимост на иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е недвижимият имот, чието възстановяване се претендира, да не е бил заявен за възстановяване пред административния орган – съответната поземлена комисия в срока по ал. 1 от цитираната разпоредба. Това обстоятелство представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. Видно от представеното Удостоверение изх. № 00-57869/28.12.2006 г. по описа на ОСЗГ – Г. С., в същата служба са били подадени заявления за възстановяване на земи и гори от Горския фонд на наследниците на Р. И. К. - .... дка в ревир „Г.” и на наследниците на К. И. К. - 4.7 дка в същия ревир. Вещото лице сочи, че е налице идентичност за част от заявените имот и гори в ревир „Г.”, както следва: досежно ...... дка за наследниците на К. И. К. и досежно ....дка за наследниците на Р. И. К.. Настоящата инстанция възприема извода за идентичност между заявените имоти и претендираните в настоящото производство до размера, посочен в удостоверението на реституционния орган. Самият факт на заявяване на имота за възстановяване от собственика, от който имотът е бил отнет или от някой от неговите наследниците обуславя недопустимост на иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ.

Активната процесуална легитимация е другата предпоставка за упражняването на правото на иск, за наличието на която съдът също следи служебно. В случая ищецът – въззивник е наследник на Р. И. К., починал през 1976 г., но не е наследник на Я.И. К., починал през 1956 г., поради което не е легитимиран да упражнява правата на наследниците на последния. Що се касае до направеното пред първоинстанционния съд оттегляне на иска досежно 1/3 ид. част от претендирените ... дка, представляваща съответната част на наследниците на Я. К., а именно: 6 дка, същото не е породило правни последици, тъй като не е направено в първото по делото съдебно заседание, а съгласие на насрещните страни не е заявено, поради което съдът следва да се произнесе по цялата заявена искова претенция. Следователно исковата претенция и в частта досежно гора с площ от 6 дка се явява недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация.

Предмет на доказване в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е правото на собственост на претендиращата страна, респективно на нейния наследодател върху процесния имот, като посочените в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от същия закон писмени документи, като допустими и относими към предмета на делото следва да бъдат преценявани по реда на чл. 142 от ГПК, съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на съставянето им. Следва да се има предвид, че в нормативната уредба не е въведено изискване към момента на одържавяването претендираният имот да е бил притежаван в индивидуална собственост, следователно извършеното в полза на няколко лица като съсобственици на горски имот записване в съответния документ, годен да установи правото на собственост, не е пречка за признаване права на реституция само на тези от съсобствениците, които са ги заявили в притежавания обем, както е в настоящия случай.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени документи представляващи допустими по смисъла на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ доказателства, както и от заключенията на вещите лица по назначените лесо-технически експертизи, може да се направи извода, че тримата братя - К.И. К., Р. И. К. и Я. И. К. са притежавали в съсобственост гора с площ от .. дка в ревир „Г.”, т. е. по... дка за всеки един от тях.

Заявените пред административния орган за възстановяване на наследниците на К.К. гори в същата местност са с площ от ..дка, които не следва да бъдат реституирани повторно. Следователно претенцията досежно гори с площ от .... дка, представляваща разликата между притежаваните ... дка и заявените ... дка, се явява основателна. Заявените за възстановяване на наследниците на Р. К. гори в процесната местност са с площ от ... дка, които също не следва да бъдат реституирани повторно. Претенцията досежно гори с площ от ... дка, представляваща разликата между притежаваните ...дка и заявените ... дка, също се явява основателна.

Следва да се отбележи, че площта на процесните гори, съгласно представения списък е 24.2 дка, а ищецът – въззивник претендира разликата между притежаваните гори и заявените такива, а именно: ... дка /т.е. по 6 дка за наследниците на всеки един от братята К./. Тази разлика обаче не е .. дка, а 16 дка /24.2 дка – 4.7 дка - 3.5 дка = 16 дка/, но независимо от допусната математическа грешка, съдът следва да се произнесе по заявения предмет на делото - гора с площ от 18 дка.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска досежно гора с площ от ...дка се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде признато за установено по отношение на ответниците – въззиваеми, че наследниците на К. И. К., бивш жител на с. М., общ. С., починал на 06.01.1970 г. имат право на възстановяване правото на собственост върху гора с площ от ... дка в ревир “Г.” в землището на с. М., общ. С., както и че наследниците на Р. И. К., бивш жител на с. М., общ. С., починал на 25.03.1976 г. имат право на възстановяване правото на собственост върху гора с площ от ... дка в същия ревир. В останалата част решението е недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация досежно гора с площ от 6 дка и поради заявяване пред органа по реституция досежно гора с площ от 4.066 дка и като такова следва да бъде обезсилено в тази част, а производството – прекратено в същата част.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 348/30.07.2007 г. по Г. д. № 122/2007 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВГЗГФ на Р. И. К. досежно гора в ревир “Г.” в землището на с. М., общ. С. до размера на 7.934 дка, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. служба “Земеделие и гори” – Г. С., Д. Г. стопанство – П., Д. Г. стопанство - Г. С. и Р. Д. по Г. – Г. С., че наследниците на К. И. К., бивш жител на с. М., общ. С., починал на 06.01.1970 г. имат право на възстановяване правото на собственост върху гора с площ от 3.367 дка в ревир “Г.” в землището на с. М., общ. С..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. служба “Земеделие и гори” – Г. С., Д. Г. стопанство – П., Д. Г. стопанство - Г. С. и Р. Д. по Г. – Г. С., че наследниците на Р. И. К., бивш жител на с. М., общ. С., починал на 25.03.1976 г. имат право на възстановяване правото на собственост върху гора с площ от 4.567 дка в ревир “Г.” в землището на с. М., общ. С..

ОБЕЗСИЛВА решението в останалата му част, като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация досежно гора с площ от 6 дка и поради заявяване пред органа по реституция досежно гора с площ от 4.066 дка и прекратява производството по делото в тази част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: