Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2272/10.6.2020 г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 14.05.2020 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

          

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7300  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника А.С.А. ЕГН ********** , с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.В, ул. Д-р С, **, ап.**, с клиентски номер ******** и  абонатен номер *******, следните суми, а именно:

- сумата от 225.50 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.В, ул. Д-р С, **, ап.**, с клиентски номер***** и  абонатен номер ***********по фактури №№ ******************.****************,*******

- сумата от 56.07 лв.- представляваща  сборът от  мораторната лихва по всяка от фактурите за периода от падежа й до 26.01.2019 г.

ведно със законната лихва  върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 08.02.2019 г.  до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: излага се,че А.С.А., ЕГН **********, е клиент на „Е.П." АД, с клиентски номер кл.№ **********, във връзка с продажба на ел.енергия обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№ ***********находящ се на адрес: гр. Варна, ул.Д. С., №**, ап.**. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014г. на (Д)КЕВР (ОУПЕЕ, действали от08.09.2014г. до 14.02.2017г.).

Съгласно чл. 16, ал.1, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД /ОУПЕЕ/, приложими към процесния период, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл.27 от ОУПЕЕ, като в ал. 2 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, а съгласно чл.28, ал.5 от ОУПЕЕ „неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение клиентът изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. А съгласно чл.32 от ОУПЕЕ „в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката от страна на представляваното от мен дружество до Районен Съд - Варна е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А.С.А., ЕГН **********, в резултат на което е образувано ч.г.д. №2129/2019г. по описа на Районен съд Варна, 41 състав.

Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 281.57лв. (двеста осемдесет и един лева и петдесет и седем ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№ *******находящ се на адрес: гр. Варна, ул.Д. С. №**, ап.**. В посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 225.50лв. (двеста двадесет и пет лева и петдесет ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени за периода от 10.05.2016г. до 11.07.2016г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 56.07лв. (петдесет и шест лева и седем ст.), представляваща сборът от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 26.01.2019г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№**********, към същата дата.

Излага се ,че процесните суми са формирани като сбор от неплатени главници и лихви, както следва :

Излага се ,че процесните суми са формирани като сбор от неплатени главници и лихви, подробно посочени в табличен вид, както следва :

 

ДОКУМЕНТ НОМЕР		ДАТА НА ДОКУМЕНТ А	ПАДЕЖ	ЗА ПЕРИОД ОТ...	ЗА ПЕРИОД ДО ...	СУМА НА ДОКУМЕНТА	НЕПЛАТЕН ОСТАТЪК ПО ДОКУМЕНТА	ЛИХВА КЪМ 26.01.2019	ОБЩО
ФП	**********	10.05.2016	27.06.2016	23.03.2016	22.04.2016	137.60лв.	129.67лв.	31.77лв.	161.44лв.
ФП	**********	13.06.2016	25.07.2016	23.04.2016	22.05.2016	92.24лв.	92.24лв.	23.41лв.	115.65лв.
ФП	**********	11.07.2016	01.08.2016	23.05.2016	22.06.2016	3.59лв.	3.59лв.	0.89лв.	4.48лв.
ОБЩО:						233.43лв.	225.50лв.	56.07лв.	281.57лв.

Излага се,че след настъпване на изискуемостта на задължението по горепосочените фактури до настоящия момент , дължимите суми не са заплатени от ответника. Предвид гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да установите със силата на присъдено нещо, че ответницата дължи заплащане на процесните суми.

Претендира се присъждане на сторените в производството по делото разноски.

Ответникът  А.С.А. ЕГН ********** , с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен представител,  е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер и се счита, че е неоснователен.

І/ Оспорва се, че ответникът е клиент на „Е.п." АД, както и че между страните има валидно сключено договорно отношение за доставка на електрическа енергия.

Съгласно чл. 2, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД „битов клиент" е клиент, който закупува електрическа енергия за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 4. ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба па електрическа енергия на ..Е.п." АД клиент може да бъде и друго лице - ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие, че последният е предоставил писмено съгласие в нотариано заверена форма за това.

Излага се, че видно от Справка по лице от ел. регистър на Имотен регистър на България за настоящият ответник липсват вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр. Варна. Т.е. ответникът не притежава недвижим имот и не е нито собственик , нито ползвател на имота, за който се претендира да е доставена и начислена ел. енергия от ищеца. Обстоятелството, че ответникът има регистриран постоянен и настоящ адрес,*** не на адрес гр. Варна, ул. Доктор Селименски № 97, ап. 13 също не го прави клиент, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУДПЕЕ на „Е.п." АД, респективно собственик или ползвател на недвижимия имот, за който е начислена претендираната да е доставена ел. енергия.

ІІ/ На следващо място се оспорва, че средството за търговско измерване (СТИ), с което е измерена твърдяната да е доставена и потребена ел. енергия за процесния период от 23.03.2016 година до 22.06.2016 година, е било в техническа изправност, както и че същото е било в метрологична годност, както и че отчетената ел. енергия е реално доставена и потребена от абоната.

Съгласно чл. 39 и следващите от Закона за измерванията. СТИ подлежат на задължителен първоначален контрол.

Съгласно чл. 43 от Закона за измерванията, СТИ подлежат и на последващ контрол, като периодичността на последващата проверка се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията лицата, които използват средства за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност и да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка.

Счита се, че ищецът е длъжен да заявява и представя СТИ, както за първоначален, така и за последващ метрологичен контрол съобразно изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

С оглед изложеното, се счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Вследствие изложеното се моли да се отхвърли предявения иск , като неоснователен и недоказан.

По допустимостта на установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 08.02.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника  А.С.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  Кредитор Е.П. АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес *** сумата  225.50 лева /двеста двадесет и пет лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия по фактури №№*********,*******,*****. за обект с абонатен №**********, клиентски № -*********адрес: гр.Варна, ул. Д С, */*, ап.**; сумата 56.07 лева мораторна лихва от 27.06.2016 г. до 26.01.2019 г. и законната лихва върху главницата от 08.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лева разноски по делото, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е , че  вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума за незаплатена ел.енергия по фактури №№***************. за обект с абонатен №********, клиентски № ******* адрес: гр.Варна, ул. Д. С, №**, ап.**.

Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК.

Вследствие на изложеното , съдът намира,че предявеният иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК и предвид наличието на идентитет на вземанията, които са предмет на заповедното и на исковото производство , намира, че производството по делото е допустимо и валидно учредено. С оглед на гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес от предявената искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени от ищцовото дружество следните фактури , а именно : фактура№*******. на стойност 137,60 лв., фактура №***********. на стойност 92,24 лв. , фактура №***********. на стойност 3,59 лв., всички издадени от ищцовото дружество и с получател ответника А.С.А., за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. Доктор Селименски 97, ап.13, с клиентски номер***** и  абонатен номер ***********

Представено е извлечение от сметката на ищеца към 26.01.2019 г. и справка за потреблението към 16.04.2019 г.

Видно от извлечение за фактури и плащания към 16.04.2019 г. сумите по процесните фактури не са заплатени от ищеца.

Приета по делото е Справка с изх.№ **********/17.02.2020г., издадена от Община Варна, от която е видно , че  ответникът А. Сашков А. е декларирал недвижим имот, находящ се в гр.Варна ул.Д-р Иван Селименски № 97 , в качеството му на собственик с декларация с вх.№ 1329889/23.04.1998г.

Като съобрази становищата на страните, както и представените общи условия за продажба на електрическа енергия, както и приобщената по делото Справка с изх.№ **********/17.02.2020г., издадена от Община Варна, от която е видно , че  ответникът А. Сашков А. е декларирал недвижимия имот, находящ се в гр.Варна ул.Д-р Иван Селименски № 97 , на който се намира процесния обект на потребление още през 1998г.,  съдът намира за установено факта на валидно сключения договор за продажба на електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия , обстоятелството, че  ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. Доктор Селименски № 97, ап.13 , с клиентски номер***** и  абонатен номер ***********

Съгласно заключението на вещото лице К.М. по проведената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно и обосновано, количествата енергия, които са остойностени, съгласно процесните фактури: №*****,**********,**********на „Енерго-Про-Продажби" АД , са следствие на нормални ежемесечни отчети на процесния СТИ. Тези количества електроенергия са доставими и от техническа гледна точка и са нормално потребими за битов абонат. Извършените изчисления са математически точни, а цените на електроенергията са съгласно приетите от КЕВР за този период. Процесният СТИ с №1125071210427980 електромер тип NP7EE е бил в метрологична годност.

Съгласно заключението на вещото лице Е.Й.Т. по проведената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно и обосновано, остатъкът от неплатени задължения на ответника за консумирана ел. енергия се равнява на 225,50 лв. Лихвата за забава общо за периода 26.07.2016г. – 26.01.2019г. се равнява на 56,28 лв. Съгласно заключението количествата ел.енергия по процесните фактури са правилно осчетоводени.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на  учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, размер и длъжник в т.ч. валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на електроенергия и съществуването му в рамките на исковия период ,по силата на които му е предоставил твърдяното количество ел.енергия през процесния период; стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.

 В настоящия случай, видно от приобщените към доказателствения материал по делото фактури, приетата по делото Справка с изх.№ **********/17.02.2020г., издадена от Община Варна , от която е видно, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот ,съставляващ процесния обект на потребление , както и от заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза и от заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени, се установява наличието на непогасени от ответника задължения за заплащане на доставена и неплатена електроенергия за обект на потребление , находящ се в гр.В, ул. Д-р С, **, ап.**, с клиентски номер***** и  абонатен номер ***********.

От своя страна ответникът не е представил доказателства, от които да се установи наличието на точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.

Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на сумите за главници, начислени по процесните фактури №№ ****************,************,*********г., поради което искът за главница следва да бъде уважен изцяло.

 Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В случая, съгласно чл. 16, ал.1,т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД „потребителят се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 27 от ОУПЕЕ, като в ал. 2 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Вследствие на изложеното, потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Разпоредбата на чл. 32 от ОУПЕЕ регламентира, че  при забавено плащане  клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава ,считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението, като съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е.П." АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Следователно, ответницата е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставената електроенергия по издадените фактури, считано от деня, следващ падежа на съответната фактура. Видно от заключението на вещото лице, общият размер на дължимата мораторна лихва, формирана като сбор от мораторните лихви върху всяка отделна главница по процесните фактури за периода от падежа на всяка фактура до 26.01.2019 г. , е в общ размер от 56,28 лв. , съгласно заключението на вещото лице, т.е. в по-голям размер от претендирания от ищеца.

Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на сумите за лихвите за забава.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса в размер на 75,00 лв., депозит за особен представител в размер на 300,00 лв., депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза-200,00 лв., депозит за вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза-250,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в общ размер от 925,00 лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                             

                    Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника   А.С.А. ЕГН ********** , с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. Доктор Селименски№ 97, ап.13, с клиентски номер***** и  абонатен номер ***********следните суми, а именно:

- сумата от 225.50 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на потребление , находящ се в гр.Варна, ул. Доктор Селименски № 97, ап.13, с клиентски номер***** и  абонатен номер ***********по фактури №№ *************,******,*********

- сумата от 56.07 лв.- представляваща сбор от  мораторната лихва по всяка от фактурите за периода от падежа й до 26.01.2019 г.

ведно със законната лихва  върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 08.02.2019 г.  до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав, на основание чл.422 от ГПК.

 

ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН ********** , с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ  на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 925,00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, както и сумата в размер на 75,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: