Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр.Добрич, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички окръжен съд, наказателно
отделение, публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година,
съдия: Атанас Каменски,
прокурор: Пламен Николов
съдебен секретар: Елица Александрова,
н.ч.д.№131 по описа на ОС-гр.Добрич за 2020г.
Производството е образувано въз основа на постъпило
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни
дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, издадено от съдебните власти на Република Полша. С
въпросния акт и със съгласието на осъденото лице се предлага приемане и
изпълнение на присъда с реф.№XVIII К 156/13 от
24.06.2015г. на Окръжен съд-Варшава, потвърдена с решение с реф.№II АКа 392/15 от 11.11.2015г. на Апелативен съд-Варшава,
в сила от 11.03.2016г., с която по отношение на българския гражданин М.Ш.С. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич
изразява становище за признаване на присъдата на полските съдебни власти и
приемане за изпълнение на наложеното наказание.
М.Ш. С. изтърпява наказанието по преюдициалната
присъда в Следствен арест „Бялоленка“-Варшава, като е уведомен от полските
власти за
датата на процеса, иницииран по негово искане. Назначеният служебен защитник се
присъединява към становището на прокуратурата.
Представеното удостоверение е съставено
по образец, съгласно Приложение №1 към чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма,
придружено от превод на български език, издадено е от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на закона, като съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложените наказателни
решения, чието признаване и изпълнение се иска.
С присъда с реф.№ XVIII К 156/13
от 24.06.2015г. на Окръжен съд-Варшава, потвърдена с решение с реф.№II АКа
392/15 от 11.11.2015г. на Апелативен съд-Варшава, в сила от 11.03.2016г., М.Ш.С.
е признат за виновен в това, че на 11.03.2011г. в гр.Варшава, Република Полша,
в съучастие като съизвършител с трето лице, извършил трафик на хора-срещу
сумата от петстотин евро предали лицето Паулина Засада на Бисер Надев С., за да
я използва за развратни цели, като предварително транспортирали пострадалата от
Киелце до Варшава, подвеждайки я относно обстоятелствата на пътуването и
нейното връщане обратно, възползвайки се от факта, че до момента лицето проституирало
в тяхна полза, поради което и на основание чл.189а §1 от полския наказателен
кодекс на българския гражданин е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три години и шест месеца.
Инкриминираното деяние съставлява
престъпление и по българския наказателен кодекс–набиране на пълнолетно лице от
женски пол с цел същото да бъде използвано за развратни действия, като деянието
е осъществено чрез въвеждане на жертвата в заблуждение-престъпление по чл.159а,
ал.2, т.2, пр.2, във в-ка с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода за срок
от три до десет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева. В
този аспект е налице изискуемата по чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС двойна
наказуемост, макар престъплението «трафик на хора» да е сред изключенията по
ал.2 на същата норма.
Съобразявайки данните в
удостоверението, присъдата, въззивното решение, постановлението за допускане
изпращането за признаване и приемане за изпълнение, както и от събраните по делото доказателства,
съдът установи, че не е налице нито една от законово регламентираните
предпоставки по чл.15,ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС относно основанията за отказ от
признаване и изпълнение Липсват и такива за частично признаване и изпълнение
съобразно чл.16 от същия закон.
Няма основание и не е необходимо
наложеното в издаващата държава наказание да бъде приспособявано, тъй като
срокът на същото не надвишава максималния такъв по нашето законодателство.
В разглеждания случай не се
изисква и съгласие на осъденото лице,
тъй като съгласно чл.22, ал.1, т.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебните актове са
изпратени в държава членка–България, чийто гражданин е С., и в която същият има местоживеене и семейство. Наред с
това следва да се отбележи, че с Постановление от 18.12.2019г. по дело с реф.№VIII Кор 283/19 на Окръжен съд-гр.Варшава, на основание
чл.611т §1 и 3, т.1 от полския наказателно-процесуален кодекс, е уважено
изричното искане на осъденото лице и неговия защитник, като е признато, че
предаването за изпълнение на територията на Република България на постановеното
с присъда с реф.№ XVIII К 156/13 от 24.06.2015г. на Окръжен съд-Варшава
наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца е правно
допустимо и в интерес на молителя.
Изложените фактически и правни
изводи сочат, че са налице основанията
за признаването и приемане за изпълнение на
присъда с реф.№ XVIII К 156/13 от 24.06.2015г. на Окръжен съд-Варшава, с
която на С. е наложено наказание лишаване от свобода в общ размер на 1275 дни. Съобразно
правилото на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС санкцията следва се изпълни при
първоначален общ режим, като на
основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се приспадне изтърпяната част от
наказанието, считано от 24.01.2019г. до момента на фактическото предаване на С.
от Рупублика Полша в България за изпълнение на съдебното решение.
Воден от изложеното и на основание чл.12, ал.8
от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът
Р Е Ш И:
Признава и приема за изпълнение в
Република България присъда с реф.№ XVIII К 156/13 от 24.06.2015г.
на Окръжен съд-Варшава, Република Полша, потвърдена с решение с реф.№II АКа
392/15 от 11.11.2015г. на Апелативен съд-Варшава, в сила от 11.03.2016г., с
която по отношение на българския гражданин М.Ш.С.-роден на ***г***, с постоянен
и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, ЕГН:**********, за извършено на
11.03.2011г. в гр.Варшава престъпление по чл.189а §1 от полския наказателен
кодекс, наказуемо и по чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, във в-ка с ал.1 от националния
НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест
месеца.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим при изпълнение на санкцията.
На основание чл.12, ал.9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС приспада изтърпяната част от наказанието, считано от 24.01.2019г.
до фактическото предаване на С. от Рупублика Полша в България за изпълнение на
съдебното решение.
Препис от решението да се изпрати
на осъденото лице.
След влизането на съдебния акт в
сила незабавно да се изпратят преписи на компетентния орган на издаващата
държава, на Върховна касационна прокуратура, ОП-гр.Добрич и на Министерство на
правосъдието.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред Апелативен съд–гр.Варна в 14-дневен срок от днес.
Съдия: ………….