№ 12058
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110156759 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1243829 от
02.03.2023 г., евентуално по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, т. 5 ЗПК и по чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от
последния, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Multitude bank“, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 148,10 лева,
представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор/клаузата
на чл. 5 от договора под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство
(след допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от
31.03.2025 г.), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата А. Н. И. твърди, че на 02.03.2023 г. между нея, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор, и по реда на ЗПФУР
е сключен договор № 1243829 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който
на И. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 500 лева. Посочва, че по силата на
договора ищцата следвало да върне на „Фератум България“ ЕООД предоставената в кредит
парична сума, заедно с договорна лихва в размер от 16,90 лева – 3,38 % или общо 516,90
лева, при посочен ГПР по договора в размер от 49,85 %, и в срок от 12 месеца. Поддържа, че
съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя
следвало да бъде обезпечено с поръчителство от трето за процеса лице – „Мултитюд Банк“
(Multitude bank), чрез сключване на договор за гаранция с последното. Изтъква се, че на
основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит на И. била начислена като дължима такса
в размер от 148,10 лева за обезпечение с поръчителство, като възнаграждение за
1
поръчителство, която същата заплатила на ответното дружество, както и погасила изцяло
задълженията си по кредита. Уточнява, че сумата е заплатена на „Фератум България“ ЕООД.
С исковата молба ищцата оспорва действителността на договора за потребителски кредит с
твърдения, че дължимите вноски по договора за поръчителство са останали непосочени в
договора, а в Общите условия не е отразено, че сключването на договор за поръчителство е
задължително условие за предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът е недействителен
поради липсата на предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
изразяваща се в неспазване на предвидения шрифт 12. Поддържа се наличието на
протИ.речие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е
отразена единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните компонентни, които
са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид
при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то
размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат твърдения, че
посочените в договора по-ниски стойности на годишния процент на разходите по кредита
представляват невярна информация и нелоялна, заблуждаваща търговска практика съгласно
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Ищцата намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е
недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В
условията на евентуалност И. излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от
договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“. Намира тази клауза за
неравноправна по см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя
при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение.
Наред с това се посочва, че клаузата е нищожна поради допуснато протИ.речие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора, поради
заобикаляне на посоченото законово изискване. С тези съображения ищцата обосновава
правния си интерес от търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на
договора за кредит, а в условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е
действителен – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия, както и за
връщане на сумата от 148,10 лева – недължимо платена сума при изначална липса на
основание за това – на основание на недействителния договор за кредит под формата на
възнаграждение за поръчителство. Претендира присъждане на сторените разноски по
делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор с пощ кл. от 27.11.2024 г.
ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Георгиева, оспорва
исковите претенции като неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата относно
недействителността на процесния договор за кредит. Посочва, че предоставянето на
поръчителство от „Мултитюд Банк“ не е въведено като условие за сключване на договора за
кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията
си по кредита кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора или да посочи избран от него поръчител. Излага се, че сключването
на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не
увеличава възможността на кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него
размер. Изтъква се, че ищцата сама е посочила „Фератум Банк“ (Малта) като поръчител и
след получаване на преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите, е изпратила
потвърдителен СМС относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените
2
условия. С отговора на исковата молба „Фератум България“ ЕООД оспорва с действията си
да е въвел в заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора, възможността
за избор на гарант или относно дължимите суми при всяка от опциите, поради което не е
налице твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като
неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция и
конкретно, че е насочен към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи, че
целта на предоставянето на обезпечение е да се гарантира финансовия риск за кредитора от
възможността за неизпълнение на задълженията по договора. Намира, че в случая е налице
опит на ищцата да заобиколи закона и изпълнението на задълженията си по кредита и
конкретно заплащането на договорна лихва, което е дължимо възнаграждение за
използвания финансов ресурс. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е в
съответствие с изискванията на чл. 19, алр. 4 ЗПК и на въведените с разпоредбата
ограничения, оспорвайки включването на възнаграждението по договора за гаранция да
подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява условие за сключване
на договора за кредит. Сочи се, че ищцата е имала правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от
сключения договор в срок от 14 дни без да дължи обезщетение и неустойки, което право е
предвидено и в клаузата на чл. 9 от процесния договор, като в случая ищцата не е
упражнила това свое право, откъдето може да се направи обосновано предположение, че
същата е разбрала и приела клаузата на чл. 5 от договора. С тези доводи „Фератум България“
ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД
и евентуален иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Съгласно посочените разпоредби недействителни са договорите/договорни клаузи,
които протИ.речат на закона или го заобикалят, като изрично законодателят определя като
недействителна, като неравноправна, тази клауза в договор, сключен с потребител, която
задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка – арг. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Следователно, основателността на предявените искове е обусловена от установяване от
ищцата, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки:
сключването на процесния договор за кредит от 02.03.2023 г., неговото конкретно
съдържание – права и задължения на страните, както и наличието на договорна клауза,
предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез
сключване на договор за гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на
гаранта, респ. начисляване на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в
сочения размер на основание тази договорна клауза.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, в частност
спазване на предвидени в закона шрифт на текста при сключване на договора, на конкретно
и ясно посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за
насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано
високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.
3
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 02.03.2023 г. между „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на
заемодател (кредитор) и А. Н. И., в качеството й на заемател (кредитополучател) е сключен
договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, за предоставяне на
паричен заем в размер на сумата от 500 лева. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора
заемателят дължи връщане на заемната сума заедно с договорна лихва в общ размер от 16,90
лева, при лихвен процент от 3,38 % или сума в общ размер от 516,90 лева. Предвидено е
връщане на сумата с еднократно плащане, което да бъде извършено на падежната дата –
01.04.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 4 от договора годишният процент на разходите по
заема възлиза на 49,85 %. В чл. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от третото за процеса лице „Мултитюд Банк“ (Multitude Bank) в полза на
дружеството-кредитор, чрез сключване на договор за поръчителство не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заемът. Предвидено е одобряване от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение чрез одобряване на заема след който момент
уговорката, касаеща обезпечението не може да се отмени от заемателя или от лицето,
предоставило обезпечението. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора взаимоотношенията
между страните, породени от него, се регулират от договорните клаузи, както и от
приложимите Общи условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние. В чл. 7 от договора А. И. е изразила съгласието си кодът за
потвърждение, предоставен от кредитора, да има силата на саморъчен подпис в
отношенията между страните. Установява се, че договорът носи печат и подпис на
представител на „Фератум България“ ЕООД, както и кодът „690768“ с дата 02.03.2023 г.,
изписан в графа „заемател“.
Данните по делото сочат за изготвена от кредитора преддоговорна информация
(стандартен европейски формуляр), съдържаща основните елементи на договора за кредит:
общ размер на заемната сума (500 лева), срок на договора (30 дни), броя, вида и размера на
погасителните вноски (1 плащане от 516,90 лева, дължимо на 01.04.2023 г.), общата
дължима сума (516,90 лева, от която 500 лева главица и 16,90 лева лихва), изисквано
обезпечение (договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от
кредитополучателя), лихвен процент – фиксиран ГЛП от 41,12 %; годишен процент на
разходите (49,85 %) и условията, при които е приложим, разходи, дължими при просрочие
(обезщетение за забава върху всяка забавена вноска, ведно с разноските по събиране на
вземането), правото на отказ от договора и условията за упражняването му, възможността за
предсрочно погасяване на кредита, данни за кредитора.
По делото е представен и приобщен към доказателствената съвкупност договор за
гаранция (поръчителство) от 03.03.2023 г. със страни А. Н. И., като клиент и потребител,
сключила като заемател договор за заем № 1243829 от 02.03.2023 г. със заемодател „Фератум
България“ ЕООД, и „Мултитюд Банк“ (Multitude Bank), като гарант, с който дружеството-
гарант предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от договора за заем и от приложимите към същия Общи условия. Съгласно
договора дължимата от клиента такса за предоставената гаранция възлиза на сумата от
148,10 лева. Преддвидено е, в клаузата на чл. 3, т. 4 от договора, че при неизпълнение от
страна на клиента на задължението му да върне получения от заемодателя паричен заем, при
първо негово поискване гарантът ще заплати дължимата сума, като с изпълнение на
паричното задължение гарантът встъпва в правата на заемодателя срещу клиент, като може
да изисква от последния изпълнение на цялото парично задължение, включително и
допълнително направените разходи. Установява се, че договорът за гаранция е с подпис за
дружеството-гарант „Мултитюд Банк“ (Multitude Bank) и посочен код: „690768“ от
4
02.03.2023 г. в графа „подпис на клиент“, като съгласно клаузата на чл. 6, т. 3 от договора
съобщенията, подписани с код за потвърждение ще се счита за електронни изявления,
удостоверени с електронен подпис.
По делото не се спори, а и от приетата като част от доказателствената съвкупност
разписка от 02.03.2023 г. следва, че заеманата сума от 500 лева реално е предадена на
заемателя, който извод следва и от констативната част на приетото по делото заключение на
съдебносчетоводната експертиза.
С оглед данните от анализираните доказателства, съдът достига до извод, че поначало
между страните е възникнало договорно правоотношение, породено от договора за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1243829/02.03.2023 г., сключен
по реда на чл. 6 ЗПФУР - между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Същевременно по делото се установи, че договорът е сключен като потребителски
такъв – за предоставяне на потребителски кредит. Доколкото страна, в качеството си на
заемополучател, по процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и
не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и
предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от
05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания
към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната
защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр.
99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, а съгласно чл. 22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за потребителски кредит е
недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
По делото от ответната страна, с оглед проведеното оспорване от ищеца и въпреки
дадените указания с проекта за доклад, не са ангажирани доказателства, сочещи за
конкретния размер на шрифта, на който е изпълнен процесният договор за потребителски
кредит.
Независимо от това съдът намира, че само по себе си неспазването на изискването за
размер на шрифта на договора не следва механично и във всички случаи да се приема за
основание за недействителност на договора за кредит, а да се преценява във всеки случай и
доколко това различие възпрепятства потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В тази връзка съдът, тълкувайки в цялост разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във връзка с
тази на чл. 11 ЗПК (предвиждаща договорът за потребителски кредит да се изготвя на
разбираем език) намира, че законовото изискване към съдържанието на договора за
потребителски кредит по отношение на вида и размера на шрифта е с цел да се гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четлИ., както и да възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация
5
към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде
пропусната от съответния потребител.
В настоящия случай, съдът намира, че договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, представен по делото, е изпълнен със шрифт, който не затруднява
кредитополучателя да се запознае със съдържанието му, достатъчно голям за нормалното му
разчитане, без особени затруднения, а текстовете са четливи, приемайки, че санкцията по чл.
22 ЗПК, приложена само на основание размер на шрифта, би била непропорционално тежка.
Ето защо, не е налице така соченото от ищцовата страна основание за
недействителност на договора за кредит.
Изясни се, че ищцата оспорва валидността на процесния договор и поради липсата на
яснота относно начина на формиране на ГПР, както и поради невключване при определяне
на размера му на всички разходи по кредита.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено договорът за потребителски
кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като конкретна сума) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че, за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В настоящия случай, в процесния договор ГПР е посочен като процент – 49,85 %, като
не е посочено какви конкретно компонентни са включени при определянето на общия разход
по кредита, и дали наред с възнаградителната лихва в същия е включен размерът на
допълнителни такси и конкретно възнаграждението по договора за поръчителство.
Наред с това, съдът съобрази данните по делото, следващи от събраните доказателства,
сочещи, че действителният размер на ГПР по договора е различен от посочения в клаузата
на чл. 4 от същия. Между страните не се спори, а и по делото се установи, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията си по договора за кредит и на основание
клаузата на чл. 5 от същия, ищцата А. И. е сключила договор за гаранция (поръчителство) от
02.03.2023 г. с третото за процеса лице „Муртитюд Банк“ (Multitude Bank), което се
задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя,
6
срещу заплащането от последния на възнаграждение в общ размер на сумата от 148,10 лева.
Между страните не се спори, че тази сума реално е била начислена като дължима на ищцата,
доколкото ответникът оспорва наличието на основание за включване на това
възнаграждение като част от съдържанието на ГПР по договора за кредит, предвид
дължимостта му на трето лице. Този извод следва и от приетото по делото заключение на
съдебносчетоводната експертиза, констатиращо заплащане от страна на кредитополучателя
на сумата от 148,10 лева като възнаграждение по договора за поръчителство, което плащане
е разпределено от ответната страна.
Съдът, съобразявайки характера на вземането в размер от 148,10 лева и
предпоставките, при които е дължимо, счита, че стойността на същото следва да бъде
включена при определяне на приложимия ГПР по договора, тъй като се касае за разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, въпреки че договорът за
гаранция е сключен с лице, различно от кредитора, доколкото същият е пряко свързан с
договора за потребителски кредит и създава система от правоотношения между страните,
поради което съблюдаването на изискванията за действителност на договора за
потребителски кредит рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция.
Сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя, която е
пряко свързана с договора за кредит и разходът за него следва да бъде включен в общите
разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите. С включването на
възнаграждението, предвидено в договора за предоставяне на гарант/поръчителство към
ГПР от 49,85 %, действителният такъв би нараснал над 50 %. Този извод следва и от
приетата по делото експертиза, която, въз основа на съответните изчисления, посочва, че при
погасителен план с включена главница и лихва по договора за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние и на възнаграждението за поръчителство по договора за
гаранция/поръчителство, размерът на ГПР възлиза на 3112,64 %.
Посочването на всички компоненти, включени в ГПР по договора към момента на
сключването му е от съществено значение при преценка от потребителя дали да сключи
договора за кредит при така определените условия за връщането на заемната сума. Предвид
това и доколкото посочените в процесния договор размери на годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително
уговорените такива, е налице неяснота при определяне на ГПР.
Същевременно, включването на възнаграждението за поръчителство като компонент
при определяне на годишния процент на разходите, при съобразяване с неговия конкретен
размер, води до превишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е
самостоятелно основание за несъблюдаване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсата на задължителен реквизит по чл. 11, ал.
1 ЗПК – в случая по т. 10 – ясно определен ГПР в процесния договор за паричен кредит,
сключен между ищцата А. И., като кредитополучател и ответника „Фератум България“
ЕООД, като кредитор, води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
ЗПК.
Предвид изложеното, предявеният главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет
прогласяване недействителността на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние № 1243829 от 02.03.2023 г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по предявения главен иск, то не е настъпило вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща сключването на договор за
7
гаранция за обезпечаване на договора за кредит.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на
ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД означава първоначална,
неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на валидно
правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт
за получаването на определена имуществена облага.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е
нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищцата на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването
на твърдяното имуществено разместване чрез реалното заплащане, съответно получаване от
ответното дружество на претендираната сума, при установяване на което в тежест на
ответната страна е да докаже наличието на основание за получаването и последващо й
задържане, в частност като установи, че процесният договор е валиден и отговаря на
законовите изисквания.
По делото се изясни, че в клаузата на т. 5 от договора за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Мултитюд Банк“ (Multitude Bank), в полза на кредитора, като с
одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не
може да се отмени - нито от кредитополучателя, нито от поръчителя, самото одобряване на
обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.
Установи се, че именно във връзка с договора за кредит потребителят е сключил и
договор за поръчителство, по силата на който гарантът се задължава солидарно с клиента да
отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора
за кредит, срещу възнаграждение – такса за гаранция в размер от 148,10 лева, платима на
гаранта – т. 3.2 от договора.
Достигнатият извод за недействителност на процесния договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 02.03.2023 г. поради несъблюдаване на
изискванията откъм съдържанието му, установени императивно в разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и правната последица от това, установена в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, обуславя отговорността на ищцата А. И., в качеството й на
8
кредитополучател и потребител, за заплащане на насрещната страна единствено на
предоставената й заемна сума в общ размер от 500 лева.
Следователно, заплатената от нея сума под формата на такса/възнаграждение за
предоставяне на поръчителство като част от общо заплатената сума по процесния договор за
потребителски кредит се явява дадена при липсата на основание за това, поради което
„Фератум България“ ЕООД дължи връщането й на насрещната страна – потребител.
За установяване на обстоятелствата относно реалното заплащане на сумата и
постъпването й в патримониума на ответното дружество, по делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено, въз основа на материалите по делото и допълнително получени справки и
документи от ответното дружество, по същество останало неоспорено от страните. В
експертизата е прието, че съгласно разписка № 0500018091348810/05.03.2023 г. с наредител
А. Н. И. и получател „Фератум България“ ЕАД, кредитополучателят е наредил в полза на
кредитора сума в общ размер от 665 лева. Изяснява се, че съгласно издадена от ответника
справка за получени плащания, от тази сума по договора за кредит е разпределена сумата от
665 лева за погасяване на главницата от 500 лева и лихвата от 16,90 лева. Посочено е, че по
договора за гаранция/поръчителство са заплати 148,10 лева. В заключението е констатирано
също, че съгласно представени данни от екран на клиентски софтуер на кредитора със
сумата от 148,10 лева е осчетоводен дебит по сметка с название "7000 AR FBG Fee", с която
сума е кредитирана със следваща насрещна операция сметка с название "7002 AR FBG Fee".
Посочено е, че от ответното дружество не са представени първичните счетоводни документи
относно тези операции, въпреки че такива са били изискани от експерта. При изслушването
си пред съда вещото лице изяснява, че сумата от 148,10 лева е преведена на ответното
дружество, като впоследствие е следвало да бъде преведена на „Мултитюд Банк“, като в
експертизата са отразени данни относно клиентския софтуер на дружеството. Самото
еднократно плащане не може да бъде разделено на две компоненти, като е направено
впоследствие, евентуално от дружеството-получател на средствата.
Съдът, вземайки предвид достигнатите изводи в експертизата и направените уточнения
от експерта, приема за установено, че сумата от 148,10 лева е заплатена от ищцата в полза на
ответника „Фератум България“ ЕООД, като част от общо платената сума от 665 лева за
погасяване на задълженията по договора за заем от 02.03.2023 г. и свързания с него договор
за предоставяне на поръчителство от 02.03.2023 г. с плащане на 05.03.2023 г., а оттук и
реално получена от ответника. По делото не се установява пълно и главно тази сума да е
излязла от патримониума на дружеството – кредитор и да е преведена от него в полза на
трето за процеса лице – дружеството-гарант. Наличието на отразен последващ трансфер по
сметки, водени при ответника и в клиентския софтуер на дружеството не може да обоснове
извод за реално извършен превод на сумата, при липсата на счетоводни данни за това и
неподкрепяне на тази информация от съответното счетоводно отразяване и документиране.
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че от страна на ищцата и в полза на
ответника е преведена сумата от 148,10 лева като такса/възнаграждение за предоставяне на
поръчителство и част от общо платената сумата по договора за заем, чието връщане дължи
ответникът, предвид липсата на доказателства за наличието на основание за нейното
получаване и последващо задържане, респ. за превеждането й в полза на трето за процеса
лице.
Следователно, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
9
Като законна последица от присъждане на главницата, върху същата се следва и
поисканата от ищеца законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 25.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да бъде
присъдена сумата от 2880 лева – представляваща разноски по делото за държавна такса,
депозит за съдебносчетоводната експертиза и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Реалното извършване на разхода за последното следва от представения по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 80 от делото) и отразеното в същия заплащане на
уговореното възнаграждение в брой, в която част последният има характера на разписка,
удостоверяваща получаването на сумата, съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК). Същевременно е приложено и доказателство за регистрация на пълномощника
на ищеца – ЕАД „Д. М.“ по ЗДДС – фактура № **********/28.03.2025 г. с вписани данни и
за ДДС №, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. На присъждане подлежи пълния претендиран размер, с оглед липсата на
проведено оспорване от ответната страна с възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед
изхода на спора на ответното дружество не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по
предявения от А. Н. И., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ срещу „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
3“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние № 1243829 от 02.03.2023 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост 3“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20 да заплати на А. Н. И., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 148,10 лева, представляваща недължимо платена сума – въз
основа на недействителния договор под формата на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство (след допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно
определение от 31.03.2025 г.), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост 3“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20 да заплати на А. Н. И., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 2880 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11