Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, VI въззивен
състав, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При участието на секретаря Мария
Абаджиева и прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдия Ралица
Манолова ВНОХД № 1635 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда
на глава XXI от НПК.
С присъда от 17.09.2014г. по НОХД №
10608/2013г. на СРС, НК, 14 състав подсъдимите А.А. и А.Н. са признати за
виновни по повдигнатото обвинение, като на основание чл. 78а от НК са
освободени от наказателна отговорност.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Според
прокурора първостепенния съд неправилно е приложил чл. 78а, ал.6 от НК като
първо е редуцирал наказанието, съобразно нормата на чл. 63 от НК. Посочва, че в
случая е недопустимо преценката за приложимост на чл. 78а, ал.6 във вр. с ал.1
от НК да бъде предшествана от редукция по реда на чл. 63 от НК поради непълнолетието
на дееца. Предвид това не са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, доколкото предвиденото наказание за извършеното престъпление е наказуемо с
1 до 10 години лишаване от свобода. Иска изменение на атакуваната присъда в
частта на наложеното наказание.
В разпоредително заседание от
05.06.2018 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК e преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели,
на подсъдимите, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства, като в този смисъл не е необходимо провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста. Счита присъдата на СРП
за неправилна, постановена в нарушение на материалния закон. В този смисъл моли
за отмяна и налагане на наказание лишаване от свобода около минималния размер.
Защитата на подс. А. – адв. В. моли
протеста да бъде оставен без уважение. Намира постановената присъда за
правилна, а предложеното от прокуратурата наказание лишаване от свобода за
прекомерно тежко. Счита, че ако присъдата бъде изменена, то наказанието следва
да бъде определено под минималния размер или да бъде наложено пробация.
Защитата на подс. Н. – адв. А. моли
протеста да бъде оставен без уважение. Счита постановената присъда за правилна,
законосъобразна, съобразена с всички доказателства, поради което моли за
потвърждаването й.
Подсъдимият А. се присъединява към
казаното от защитника си.
Подсъдимият Н. се присъединява към
казаното от защитника си.
В последната си дума подс. А. моли
за потвърждаване на присъдата.
В правото си на последна дума подс. Н.
моли за потвърждаване на присъдата.
Съдът, след като се запозна с протеста,
като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши
цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намери следното:
Производството пред първата
инстанция е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите А.М.А., Г.А.С.и
А.Д.Н..
В първото съдебно заседание по
делото е постъпила информация за подс. Г.А.С., че е починал /акт за смърт №
1021 от 06.08.2013г./, поради което наказателното производство е било прекратено
по отношение на подс. Станчов.
За същото съдебно заседание подс. А.
е бил нередовно призован на известния по делото адрес - гр. Нови Искър, ул. „*****. Върху невръчената
на подс. А. призовка е било отбелязано, че на посочения адрес не е установено
лицето. Съдът е отложил делото и е изискал справка от СДВР – Сектор БДС по
отношение на подс. А.М.А. и Б.М.М.. В
тази връзка е получена справка /л.43 от делото/, видно от която постоянния
адрес на подс. А.М.А. ***3. В следващо съдебно заседание - 25.04.2014г. съдът не
е дал ход на делото и е отложил същотоо. Независимо от постъпилата справка,
съдържаща данни за постоянен адрес на подс. А.М.А., съдът не го е призовал на
този адрес, а го е обявил за издирване с цел установяване на местонахождението
му. В съдебно заседание на 28.05.2018г. съдът е преценил, че не са налице
пречки за даване ход на делото, доколкото подс. А. е обявен за издирване и
делото може да се разгледа с участие на защитника му – адв. В., приемайки, че
отсъствието на подсъдимия няма да затрудни разкриването на обективната истина.
Въпреки становището на прокурора, че са налице процесуални пречки, съдът е дал
ход на делото, без да изложи конкретни мотиви за това, разпитал е свидетели и
вещи лица. След проведеното съдебно заседание е постъпила информация /л.71 от
делото/, че подс. А. е установен на 17.06.2014г., при което му е снето
обяснение, в което посочва, че живее на адрес: с. Бутан, ул. *****/постоянния
му адрес, съгласно предоставената справка – л. 43 по делото/ и използва
телефонен номер **********. На следващото проведено съдебно заседание подс. А.
се е явил лично, като е даден ход по същество и е произнесена присъда.
В пределите на правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК
въззивната инстанция констатира, че при разглеждането на делото контролираният съд
е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия А.А.. Поради това обжалваната
присъда следва да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
При внимателен прочит на приобщената по делото писмена документация настоящият състав установи, че е налице една от хипотезите на чл. 348, ал. 3 от НПК – в хода на съдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия А.А., което е отстранимо единствено и само от първоинстанционния съд. Констатираното от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните права се изразява в това, че съдът е дал ход на делото и е събрал доказателства в отсъствието на подсъдимото лице, независимо, че предпоставките за това не са били налице, като по този начин на подсъдимия А. е отнето правото му на лично участие във воденото срещу него наказателно производство, а това право е основополагащ принцип на справедливия процес срещу едно лице, закрепен в чл. 15 и чл. 55 от НПК.
Това е така, тъй като подс. А. не е бил редовно
призован за насроченото за 28.05.2014 г. съдебно заседание (в което е дадено
ход на делото), като съдът не го е призовал на неговия постоянен адрес
(съгласно приложената справка –л. 43 от делото). Вместо това е обявил същия за
общодържавно издирване и е приел, че не са налице процесуални пречки делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, като не е посочил в каква хипотеза на задочно
производство, предвидено в чл. 269 от НПК преминава за да разгледа делото в
отсъствие на подсъдимото лице.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
на делото е бил даден ход, като са били събрани доказателства в отсъствието на
подсъдимия А. без да са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 269,
ал3 от НПК, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила,
гарантиращи правото на защита на подсъдимото лице. Съдът е дал ход на съдебното
следствие и са извършени процесуално-следствени действия в отсъствието на
подсъдимото лице А., като по този начин подсъдимият незаконосъобразно е бил
лишен от възможността да участва и да се защитава в наказателното производство.
Настоящата инстанция намира, че констатираното съществено
нарушение на процесуалните правила, води до ограничаване правото на защита на
подсъдимия А., като атакуваната присъда страда от пороци, които не могат да
бъдат отстранени от въззивната инстанция, същите могат да се отстранят само при
ново разглеждане на делото. При констатирани подобни нарушения, настоящата
инстанция не е в състояние да проконтролира волята на районния съд и да прецени
правилността и обосноваността на постановената присъда, с оглед на което при
този изход на делото настоящият съдебен състав счита, че не следва да се
произнася по доводите, изложени в протеста по съществото на делото.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че
атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на СРС за
отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал.
3, т. 1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 17.09.2014 г.,
постановена по НОХД № 10608/2013 г. на СРС, 14- и състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.