Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 14.11.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска
колегия, в публично заседание на 12.11.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2341 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 59, ал. 3 СК.
В исковата молба се сочи, че в резултат на съвместното
съжителство между ищеца и ответницата, на 16.05.2008 г. се родил синът им В..
Сочи, че до 2011 г. живели на съпружески начала в неговото жилище в град К..
След раздялата им ответницата заживяла при майка си и сестра си в едностаен
апартамент, притежаван от майката на ответницата.
Твърди, че ответницата го лишавала от възможността да
осъществява контакти със сина им. Възползвал
се от случайните срещи из града, за да проведе разговори с майката,
полагал усилия да я убеди да не
ограничава контактите му с детето. Твърди, че имал контакти с детето веднъж на
2-3 седмици за не повече от 3-4 часа през деня, а детето оставало да приспива
при него 1-2 пъти през период от 5-6 месеца, а откакто били разделени с майката,
детето никога не било прекарвало годишния му отпуск с него.
Моли съда да определи разширен режим на лични контакти
между детето В. с оглед неговата възраст
на осн. чл. 59, ал. 3 СК, като определи да вижда и взема детето при себе
си всяка първа и трета седмица в месеца, считано от петък от 18.00 часа до
неделя 19,00 часа, с право на преспиване при него в петък и събота, както и да
вижда детето си всяка сряда от месеца от 18.00 часа до 20,00 часа; да взема
детето при себе си 20 дни през лятната му ваканция и по време на годишния му
платен отпуск, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
половината от дните от нормативно определените официални празници за годината,
половината от дните от официално определените други училищни ваканции; в дните,
когато детето и бащата имат лични празници да взема детето при себе си за не
по-малко от 4 часа във времето след или преди учебните часове.
Претендира за разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника – И.К..
Сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че от седем години и половина с ищеца не живеели
заедно и че била финансово и жилищно обезпечена. Тя и семейството й притежавали
два апартамента в един и същи блок в град К., в които живеела с майка си и
сестра си.
Оспорва изложеното в исковата молба, че ограничавала
контактите на сина си с баща му. Сочи,
че детето е имало контакти с него през почивните дни, предимно през деня, не
спирала детето да преспива при него, но била с резерв, поради това, че ищецът
имал много често сменящи се връзки с приятелки.
Твърди, че детето й споделяло, че баща му не се
интересувал от живота му. Бащата все му говорил за момиченцето на приятелката
си и го пренебрегвал. Сочи, че ищецът обиждал сина си, което водило до
понижаване на самочувствието му. Твърди, че ищецът упражнявал силови и
агресивни спортове, което я притеснявало, че детето може да споделя тези занимания с него.
Счита, че в настоящото производство не дължала на ищеца
заплащане на направените от него разноски и адвокатско възнаграждение.
Моли съда да определи подходящ режим на лични контакти на
малолетния В. с баща му, като вземе предвид възрастта му, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, както и неговите желания и
чувства.
В открито съдебно
заседание се явиха двете страни лично, а ищецът С.П.Т. и с упълномощения си
процесуален представител.
Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К., представиха
социален доклад приложен по делото.
В проведеното открито
съдебно заседание ответникът И.М.К. направи искане за постановяване на месечна
издръжка, както и съдът да предостави родителските права на детето В.С.Т. на
нея.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Детето В.С.Т., ЕГН ********** е
родено на *** г. в гр. К. от майка И.М.К., ЕГН ********** и баща С.П.Т., ЕГН **********.
Родителите не са сключвали граждански брак и не живеят в едно домакинство.
По делото е приложен социален
доклад, изготвен от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., в който се
сочи, че майката изразила съгласие за определяне на режим на контакти на детето
с бащата, но без да се допуска преспиване в дома му. Бащата С.Т. твърдял, че не
срещал съдействие от майката за организиране на срещи със сина им. В проведения
индивидуален разговор, В. заявил, че му харесва да се вижда с баща си С.Т..
В съдебно заседание се приеха
доказателства за доходите и на двете страни, като съгласно удостоверение за
доход с изх. № ********.2018 г., издадено от „**********“ АД, средномесечният
нетен доход на ищеца е в размер на 1 192,00 лева. И.М. К. декларира писмено, че не получава доходи
от трудови или друг вид правоотношения и не била регистрирана в Бюрото по
труда.
По делото са събрани гласни
доказателства.
От разпита на свидетелите З. Х. Х. и С. Х. Х.– без родство със
страните, желаят да свидетелстват, се установява, че бащата С.Т. взимал детето
при себе си за по няколко часа, като много рядко същото е преспивало при него.
Сочат, че майката отказвала да го остави за по-дълъг период от време.
В хода на производството страните заявиха, че постигат споразумение по спорните въпроси и желаят
съдебният състав да го утвърди, а производството да премине от чл. 127, ал. 2 СК в чл. 127, ал.1 от СК.
Съдът намира, че с постигнатото в
съдебно заседание споразумение, интересите
на детето В.С.Т. са защитени в пълен обем, преценява същото като пълно и
непротиворечащо на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.
При този изход на делото молителят С.П.Т.
следва да внесе 108,00 държавна такса
върху определената по делото издръжка по сметката на РС-К..
Предвид горното и на основание чл. 127, ал. 1 СК, РС-К.
Р Е Ш И
УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.П.Т., ЕГН ********** с адрес *** и И.М.К.,
ЕГН ********** с адрес *** споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК в следния
смисъл:
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето В.С.Т., ЕГН ********** да бъде при майката И.М.К., ЕГН ********** ***
ПОСТАНОВЯВА упражняването на родителските права
по отношение на детето В.С.Т., ЕГН ********** да се предоставят на майката И.М.К., ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата С.П.Т., ЕГН ********** и малолетното дете В.С.Т., ЕГН **********, както следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца, считано от събота от 10,00 часа до неделя до 18.00
часа, с преспиване, 20 дни през лятната
ваканция, когато не съвпадат с отпуска на майката; по половината от почивните
дни за Нова година, Коледа и Великден, в това число и половината от
дните от официално определените други училищни ваканции, както и личните празници
– рожден ден и имен ден на детето и бащата – по 4 часа за съответния ден.
ОСЪЖДА С.П.Т., ЕГН **********
с адрес *** да заплаща на детето В.С.Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.М.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, считано от *****.2018 г. до настъпване
на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като същата ще се изплаща от
25-то до 30-то число по банкова сметка *** И.М.К.
ОСЪЖДА С.П.Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на РС - К.
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 108,00 лв. /сто и осем лева и нула ст./.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: