Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 03.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
4675 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба на *** от изп.директор *** ***, в която се твърди, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е
образувано ч. гр.д 4866/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение
срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната за периода 01.11.2013г-30.04.2016г. топлинна енергия в
размер на 814,04лв главница и сумата 104,96 лв лихва за забава за периода
04.01.2014г.- 24.06.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане
за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 814,04 лв представляваща главница за периода
01.11.2013г-30.04.2016г. и сумата 104,96 лв лихва за забава за периода
04.01.2014г.- 24.06.2016г, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен
отговор.В представено по делото възражение е направил възражение за давност. В
съдебно заседание се явява лично и заявява, че признава предявения иск.
С оглед
направеното признание на иска, ищецът в съдебно заседание е изразил становище
съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да се произнесе с решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на
изрично заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в рамките на
предявеният му размер.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата
на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява
въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което
същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между
страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237,
ал.3 от ГПК
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско
възнаграждение,100лв представляваща разноски за ВЛ и 50лв за държавна такса,
които следва да бъдат понесени от ответника. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът намира следното –
с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск,
на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не
на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00
лева. Съображенията на съда за това са следните - съществува разлика в правния
статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в
правната природа на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и
това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г., водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта
следва да определя от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и
фактическа сложност на делото и материалния интерес, без обаче тази преценка да
е обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като
тази наредба е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита
правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията
пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на
възнагражденията. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете
професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на
юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско по смисъла на
Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в наредбата.
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на възнаграждението за
юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че
съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт,
по своя преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд. Ето защо
съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
установителното производство в размер на 150,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски от заповедното
производство в размер на 67,25 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че *** ЕГН **********,
адрес: *** ДЪЛЖИ на кредитора *** с булстат *** с адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си юрк.*** сумата
814,04лв, от която от 709,08 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013 г. до
30.04.2016 г., и сумата 104,96 лв представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 04.01.2014 г. до 24.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на молбата 29.06.2016 г. до
окончателното изплащане на същата, за която е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр.д.№ 4866/2016г по описа на ПлРС
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК *** ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***,
представлявано от законен представител *** сумата 150 лв за юрисконсултско възнаграждение
и 50лв за държавна такса и 100 лв разноски за ВЛ, представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1
от ГПК *** ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ***, представлявано от законен представител *** сумата 67,25лв представляваща деловодни
разноски направени в заповедното производство съобразно уважената част от иска.
Решението се постановява по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК
решението подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: