О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №637
Гр.Пловдив, 27.04.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и седми април, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
Като
разгледа докладвано от председателя
ч.гр.д.№ 537 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 от ГПК.
Производството е
образувано въз основа на частна жалба с вх.№7661/05.03.2020г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД против
Разпореждане № 11437/04.02.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1650/2020,
ПРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Поддържа, че съдът незаконосъобразно е
извършил проверка за неравноправни клаузи, с което е превишил правомощията си в
заповедното производство. Сочи и че не му е дадена възможност да изложи
доводите си за липса на неравноправни клаузи, с което е ограничил правата му в
процеса. По същество счита, че в
договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като
неравноправни. Моли съда да отмени
разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на
заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.
Пловдивският
окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното :
Обжалва
се разпореждане, с което е оставено без
уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните: 251,90
лева главница, 10,80 лева договорна лихва, 74,30 лева неустойка за неизпълнение
на задължението, 45,00 лева разходи за извънсъдебно събиране, 24,30 лева
законна лихва за периода 23.01.2019 г. до 13.12.2019 г., законна лихва от
подаване на заявлението до изплащането и
разноски, като съдът е приел, че клаузите в потребителския договор за заплащане
на посочените суми са неравноправни.
Основното оплакване в частната жалба
касае липсата на правна възможност за извършване на проверка за неравноправни
клаузи в заповедното производство.
Действително до сега се
приемаше, че в заповедното производство, особено в производството по реда на
чл.410 от ГПК заповедният съд не може да извършва проверка за неравноправни
клаузи в потребителските договори. Това произтичаше от обстоятелството, че производството е
едностранно, развива се в закрито заседание и страните са лишени от възможност
да обосноват възраженията си и респ. да събират доказателства по тях. В последствие,
в съдебната практика се наложи противното разбиране, като се даде приоритет на
защита на потребителя, като се прие, че съдът служебно следи за противоречие с
императивни правни норми, каквито са нормите в ЗЗП. За да няма противоречива
практика и законодателят предприе изменения в процесуалния закон, като изрично
задължи заповедния съд да извършва подобна проверка, независимо дали
производството е по реда на чл.417 или чл.410 от ГПК. Така, според
законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от
договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни
клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за паричен
заем, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният
съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни
клаузи в договора.
По същество, настоящата инстанция
намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите
от договора за паричен заем е правилна.
Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК кредиторът има
право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
каквато сума е именно поисканата в
заявлението като законна лихва в размер на 24.03лв., а означената в заявлението
договорна лихва в размер на 10.80лв., за която заявителят уточнява, че се дължи
от датата на първата вноска до датата на последната вноска т. е. вид
възнаграждение на кредитора за ползването на отпуснатата в заем сума, представлява
нещо различно дължимата лихва за забава. Ето защо клаузата, въз основа на която
се претендира тази лихва се явява неравноправна.
Отделно от това в договора за паричен заем е поставено условие
на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане
на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в голям размер. В чл.143, т.5 от ЗЗП е предвидено изрично, че клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка е неравноправна. Именно такава е процесната
клауза.
По отношение на сумата, претендирана като разходи и такси, но
също съставлява допълнително заплащане, което санкционира забавата на длъжника:
Доколкото не е възможно още при сключване на договора за кредит, да са ясни вида и размера на разходите, които биха били направени за извънсъдебно събиране
на дължимите суми при забава, то настоящият съдебен състав приема, че с
процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗПК, поради
което на основание чл.21 от ЗПК същата
се явява нищожна. Ето защо и в тази част обжалваното разпореждане се явява
законосъобразно.
Що се
касае до направените в заявлението претенции за 251,90 лева главница,
24,30 лева законна лихва за периода 23.01.2019 г. до 13.12.2019 г., законна
лихва от подаване на заявлението до изплащането, разпореждането се явява незаконосъобразно, доколкото са налице
предвидените от закона условия за
издаване на заповед, поради което в тази част същото следва да бъде отменено,
като делото се върне на ПРС за продължаване на процесуалните действия и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Агенция за контрол на
просрочени задължения"
за посочените суми.
Предвид горните съображения съдът съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№7661/05.03.2020г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против
Разпореждане № 11437/04.02.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1650/2020г. ПРС, в частта с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК., по
отношение на претендираните: 10,80 лева договорна лихва, 74,30 лева неустойка
за неизпълнение на задължението и 45,00
лева разходи за извънсъдебно събиране.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 11437/04.02.2020г., постановено по
ч.гр.д.№ 1650/2020, ПРС, в
частта с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК., по отношение на
претендираните: 251,90 лева главница, 24,30 лева законна
лихва за периода 23.01.2019 г. до 13.12.2019 г., законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането,
като
ВРЪЩА делото на Районен
съд гр.Пловдив, тринадесети гр.с. за продължаване на процесуалните действия и
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК -
********* против Н.Ф.Р.
за сумата в размер на 251,90
лева главница; 24,30 лева, представляваща законна лихва за периода 23.01.2019 г. до
13.12.2019 г. и законна
лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземането.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :