РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Нова Загора, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100978 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация -
Сливен“ ООД гр.Сливен, със седалище и адрес на управление – гр.Сливен, ул.“Шести
септември“ № 27, представлявано от законния представител – управителя С.Р., с ЕИК
*********, чрез пълномощника адв. Н. К. - АК Сливен, преупълномощен от Адвокатско
дружество „Станислав Рафаилов, Н. К.” гр. Сливен БУЛСТАТ ********* против М.И.К.., с
ЕГН **********, с адрес - ****** с правно основание чл. 422 от ГПК, с цена на иска - 366.76
лева, от които: 341.35 лева главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.08.2019г. до 30.11.2021г., 25.41лева, мораторна
лихва, натрупана към дата 05.01.2022г.,както и законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -23.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
С исковата си молба ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от законния представител - управителя С.Р., с ЕИК *********, чрез
пълномощника адв. Н. К. - АК Сливен, преупълномощен от Адвокатско дружество
„Станислав Рафаилов, Н. К.” гр. Сливен БУЛСТАТ ********* твърди, че при него имало
открита партида за недвижим имот, находящ се в - с. Богданово, община Нова Загора. Този
имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали
доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида бил ответника по делото М.И.К.. с
абонатен №62921. Доставената и консумирана питейна вода за имота се отчитала по
партидата от служител на ищеца и стойността на изразходваното количество се
фактурирало. След фактурирането за ответника възниквало задължението в 30-дневен срок
от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК
оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторел
това ответника изпадал в забава и съответно дължал обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период.
Посочва се, че Общите условия на Вик оператора били издадени на основание
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /последно изм. ДВ бр.102
от12.12.2014г., в сила от 12.12.2014г./ Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
1
потребителите от Вик оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД, били
приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, публикувани във вестник ”Новинар”,
бр. 196 от 21.08.2014г. и вестник „Сливенски новини”, бр. 34 на 05.09.2014г., в сила от
05.04.2014г.
В исковата молба се сочи, че в конкретния случай ответникът не бил заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава за
периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2021 г. независимо от възникналото задължение съгласно
чл. 33 ал.2 от „Общите условия” за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор – Вик Сливен” одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, а именно:
„Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране”. В чл.44 от същите било предвидено, че „При
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят
дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора”, поради което
ищцовото дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на
законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума до
датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество било предприело действия
за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №321/2022 г. по
описа на РС Нова Загора срещу длъжника М.И.К... По посоченото дело въз основа на
извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника и ответник по настоящото дело за заплащане цената на доставената и
консумирана питейна вода за периода от 01.08.2019г. до 30.11.2021г., ведно с дължимата
мораторна лихва. В законоустановения срок по делото е постъпило възражение/наличието
на хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество
бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество за периода от 01.08.2019 г. до
30.11.2021 г. доставяло питейна вода в процесния недвижимия имот, за който имало открита
партида на името на ответника М.И.К.. и съответно за него било възникнало задължение да
заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с
Общите условия на ВиК оператора срокове, ответникът М.И.К.. дължал на ищцовото
дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД следните суми, които съгласно
приложените извлечения от сметки възлизали, общо на сумата от 366.76 лева, от които:
341.35 лева главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода
за периода 01.08.2019г. до 30.11.2021г., 25.41лева, мораторна лихва, натрупана към дата
05.01.2022г.,както и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда -23.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата си молба ищцовото дружество претендира и разноските, които последното
сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.20 лева, както и претендира
направените по настоящото дело разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал отговор на
исковата молба чрез особен представител – адв. П. А. С. от АК-Сливен с която заявява, че
искът е допустим, но недоказан от приложените доказателства, а и неоснователен що се
касае до размера на дължимите суми и излага съображенията си за това.
В открито съдебно заседание по делото на 11.05.2023г., ищцовото дружество редовно
призован – не се явява, не се явява и пълномощника му – адв. К., чрез нарочно депозирано
писмено становище заявява, че поддържа предявения против ответника иск, както и
представя и моли съда да приеме като доказателства карнети, които се отнасят за процесния
период и Справка от имотен регистър, от която било видно, че ответника е собственик на
имота към който са извършени доставки, респективно по силата на ОУ на Вик оператора и
има качеството на „потребител“. Моли съда да уважи така предявените искове против
ответника и да присъди в полза на ищцовото дружество направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на 11.05.2023г. по делото ответникът М.И.К.. не се
явява, за него се явява особения представител – адв. П. А. С. от АК-Сливен, който заявява,
че с оглед представените писмени доказателства от ищеца, счита че искът предявен против
2
ответника М.И.К.. е доказани следва да бъде уважен.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представените по делото фактури, едностранно съставени от ищеца, са
начислени суми за консумирана питейна вода за горепосочения период от време от
01.08.2019г. до 30.11.2021 г.
Видно от извлечение от партидата на ответника от 01.08.2019г.. до 30.11.2021 г. е
консумирал предоставена му от ищеца питейна вода на обща стойност 341.35 лева.
Изтеклата мораторна лихва върху сумата е в общ размер 25.41 лева.
За възникналото парично задължение ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 23.02.2022 г. до НЗРС. Последният е образувал ч.гр.д.№ 321/2022
г. като издал исканата заповед за горните суми – главница и лихва и разноските от
заповедното производство. Ответникът в срока по чл. 415 от ГПК е подал
възражение/наличието на хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК/ срещу
заповедта.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е извършил плащане на дължимите
суми.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Между страните са налице договорни отношения за предоставяне и ползване на В и К
услуги, тъй като на името на ответника има открита партида за процесния недвижим имот за
свързването му към водопреносната мрежа и ежемесечното доставяне на питейна вода, като
ответника е имал задължение да заплаща тези услуги и да заплаща ползваната вода. Това, че
страните имат сключен договор се потвърждава от факта, че ответника има открита партида,
по която се отчита ползваната от него вода.
Ответникът, чрез особения си представител с депозирания по делото отговор на
исковата молба оспорва иска изцяло, но в съдебно заседание по делото проведено на
11.05.2023г. заяви, че с оглед представените от ищцовото дружество доказателства с
нарочно депозираното по делото писмено становище искът се явява основателен и доказан и
следва да се уважи.
Съдът счита, че предвид изложеното и представените доказателства по делото се
доказва размера на дължимата сума, нейната основателност и изискуемост, като сумите
които се претендират от ищеца следва да бъдат уважени в размерите описани в исковата
молба, т.е. искът следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Предвид изхода на спора се дължат сторените разноски в рамките на заповедното
производство в размер на 26.20лв..
На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане на ищеца следва
да се присъдят и разноски в настоящото производство представения списък по чл.80 от
ГПК от ищеца, като следва да се присъди сумата от 735.00 лева, от които 360.00лв. за
адвокатско възнаграждение, 75.00лв. – държавна такса и 300.00 лева – за особен
представител.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.К.., с ЕГН **********, с адрес
- ******, че ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” №
27, представлявано от законния представител – управителя С.Р., сумата в общ размер
3
366.76/триста шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/лева, от които:
341.35/триста четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/лева - лева главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
01.08.2019г. до 30.11.2021г., 25.41/двадесет и пет лева и четиридесет и една стоитинки/лева
- мораторна лихва, натрупана към дата 05.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
23.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.И.К.., с ЕГН **********, с адрес - ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано
от законния представител – управителя С.Р., направените по настоящото дело разноски в
общ размер на 735.00/седемстотин тридесет и пет/лева, от които: 360.00лв. за адвокатско
възнаграждение, 75.00лв. – държавна такса и 300.00 лева – за особен представител, както и
направените разноски по ч.гр.д. № 321/2022г. в размер на 26.20/двадесет и шест лева и
двадесет стотинки/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4