М О
Т И В И
към присъда, постановена по н.ч.х.д.№ 179/2020г. по описа на
РС-Б.Слатина
С частна тъжба и допълнителна такава Р.Н.В. ***,
е повдигнал против С.И.Т. ***, обвинения за извършени престъпления по чл.144,
ал.1 и чл.130, ал.2 от НК.
В тъжбата се сочи, че частният тъжител работи като Оперативен Дежурен в Община Б.С. от
14.01.1992г. Излагат се твърдения, че на 13.05.2020г. бил почиваща смяна и към
09.30 часа станал обект на не пряко насилие от подсъдимия, който, без да има
това право, разпоредил на колегата му К.Х.П.да се обади по телефоните на
всичките си колеги и да им съобщи, че ще бъде зазидана вратата на дежурната
стая и до второ нареждане влизането и излизането в работното помещение ще се
извършва през прозореца на дежурната стая. Това волеизявление тъжителят приел
като непряко насилие спрямо него, за което бил уведомен от колегата К. П.. А
предвид съдържанието на самото волеизявление, направо бил потресен от ужас и
близо час и половина или два не можел да се успокои, още повече че това се
случва непосредствено във времето, след като по негово разпореждане и съвсем
незаконосъобразно бил подложен на подобен тормоз, след като в края на месец
март 2020г. бил разпоредил да се изнесе леглото от Дежурната стая на Община Б.С.,
а в началото на месец април били свалени от дежурство двама колеги. В тъжбата
се сочи още, че откакто получил телефонното обаждане на 13.05.2020г., според
което трябвало да влиза и излиза на работното си място през прозореца, защото
щял да бъде зазидан входа /вратата/, е предизвикало в него нервно напрежение –
72 часа изобщо не могъл да мигне. Това му е предизвикало основателно
притеснение, довело до нервен срив в нервната система.
Претендира се да бъде постановена присъда, с
която съдът да признае С.И.Т. за виновен
за извършени престъпления по чл.144, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК и да му бъде
наложено справедливо наказание.
По делото частният тъжител не е предявил
граждански иск против подсъдимия за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В съдебно заседание частният тъжител
лично поддържа повдигнатите обвинения със същата фактическа обстановка,
описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и налагане на справедливо
наказание.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява в
с.з., като делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия - адв.И.М. от ВАК,
счита, че повдигнатото обвинение не е доказано. Предлага подс. С.И.Т. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност и ги прецени във връзка с
твърденията в тъжбата, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.И.Т.
е роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес ***, Общински Съветник от Общински Съвет при Община Б.С., неосъждан, с ЕГН **********.
Тъжителят Р.Н.В. е роден на ***г***. Същият е
българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно
специално образование, разведен, не осъждан, работи в Общинската Администрация
– гр. Б.С. като Оперативен дежурен, ЕГН **********.
Частният тъжител и подсъдимият живеят в гр.Б.С., обл.В..
Частният тъжител Р.Н.В. работи като
Оперативен Дежурен в Община Б.С. от 14.01.1992г.
В началото на месец май 2020г. свидетелят Т.Ц.Т. ***,
и г-н Ц. – Кмет на общината, коментирали лошото състояние на дежурната стая.
Кметът казал на свидетеля Т., че се обмисля въпрос за евентуален ремонт на
дежурната стая и му наредил на 13.05.2020 год. да събере всички дежурни, за да
им се съобщи това нещо и да се чуе тяхното мнение, евентуално за вида и
характера на ремонта и евентуално за начина, по който би продължило да се дава
дежурството по време на самия ремонт, тъй като в дежурната стая 24 часа се
поддържа дежурство и винаги има служител там.
След това на същата дата свидетелят Т. казал на
дежурния – св.К.Х.П., да позвъни на останалите си колеги и да им каже часа на
срещата, на която да се съберат всички дежурни в дежурната стая, както бил
казал кметът. Преди това С.Т. казал на св.К.Х.П., че временно ще трябва да
излизат през прозореца, тъй като дежурната стая ще подлежи на ремонт и ще бъде
зазидана вратата на стаята. Свидетелят К.Х.П.се обадил на всички дежурни и им
съобщил да се явят в 11.00 часа в дежурната стая, включително на частния
тъжител.
В посоченото време се явили свидетелите В.Ц.Н.и М.Ц.В.,
а частният тъжител отсъствал като не пристигнал до края на срещата, въпреки че
бил известен. Докато изчаквали и разговаряли, вратата била оставена отворена,
тъй като стаята е малка и било доста задушно, не се проветрявала редовно стаята
и вътре не е било комфортно. В това време по коридорчето минавал подс.С.Т.,
който е общински съветник. Видял ги, че са вътре всички в стаята и влязъл при
тях – застанал до входната врата. Подсъдимият казал, че стаята не се
проветрява, че не е правен дълго време ремонт и че вътре не е комфортно, не е
удобно, не е уютно за пребиваване на работещите вътре. Съобщил им, че се
обмисля какъв вид ремонт да бъде извършен. Дежурните също изразили мнения по
въпроса. Т. реагирал малко по-емоционално на това, че вътре в помещението
хигиената не била на нормално ниво. При един от вариантите за евентуален бъдещ
ремонт на дежурната стая, който споменал Т. и коментиран с кмета г-н Ц., можело
да се наложи, за да не се прекъсва работата на дежурната стая, да се направи
временна стълбичка към прозореца и да се минава през едни тъмни стъкла, които с
плъзгане се отварят, от където да влиза и излиза дежурният през този период,
когато се налага по вратата нещо да се прави и не може да се минава през нея.
Възможно било и вратата да бъде зазидана и временно дежурните да минават през
прозореца. Казал също, че в стаята е мръсно и дежурните не работят нищо като ще
се прави конкурс за обединение на дежурните с охраната.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства - показанията на свидетелите К.Х.П., Валентин Цветанов Нинарски, М.Ц.В.
и Т.Ц.Т., заверени преписи от трудови книжки на тъжителя, трудови договори и допълнително споразумение към
трудов договор, справка за съдимост на подсъдимия, служебна справка с данни за
подсъдимия.
Съдът възприема гласните доказателства като обективни,
логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи на събраните по надлежния ред
писмени доказателства. Доколкото между кредитираните доказателства има
противоречия, те са несъществени и не касаят обстоятелства, свързани с предмета
на доказване.
Следва да не се кредитират писмените доказателства по
делото – фотоснимки, представени с първоначалната тъжба, тъй като не са събрани
по реда на НПК. Следва да се посочи, че така представени, същите дори да се
кредитират, то с нищо недопринасят за изясняване на обективната истина по
делото.
Съдът кредитира всички
останали писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не
бяха оспорени от страните.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че подсъдимият Т. от обективна и субективна страна не е извършил съставомерни деяния
по чл.144, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК спрямо частния тъжител.
По отношение на предявеното с частната тъжба обвинение
за извършено от подс.С.И.Т. престъпление и по чл.144, ал.1 от НК, съдът прецени
че същото, с оглед на събраните по делото доказателства, остана недоказано. От
показанията на св.К.Х.П., който съобщил на другите дежурни за насрочената
среща, се установява, че подсъдимият му е казал, че временно ще трябва да
излизат през прозореца, тъй като дежурната стая ще подлежи на ремонт и ще бъде
зазидана вратата на стаята. От показанията на св. Т.Ц.Т. се установи, че
общинските съветници имат достъп навсякъде в сградата на общината. Също така,
че до сега, до този момент не е започвал абсолютно никакъв ремонт на дежурната
стая, като преди това е обмисляно като вариант евентуално вратата, ако се прави
ремонт и не може да се минава през нея, да се сложи стълба към прозореца.
В частната тъжба се сочат заплашителни думи, изречени
от подсъдимия и предадени му чрез св.К.Х.П., който се обадил по телефона на
всички дежурни, за да им предаде за насрочената среща. Посочените изрази, че ще
се зазида вратата на дежурната стая и до второ нареждане влизането и излизането
в работното помещение ще се извършва през прозореца на дежурната стая, не е
достатъчно обстоятелство, че съставът на престъплението по чл.144 ал.1 от НК, в
което подсъдимият е обвинен, е осъществено от обективна и субективна страна. За
да е налице закана по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК, е необходимо заканването
с престъпление против личността на някого да може да възбуди основателен страх
за осъществяването му у този, към когото е отправено. В този смисъл, съдът
намира че изречените от подс. Т. думи, които да бъдат предадени и на частния тъжител,
не са такива, които да предизвикат основателен страх за осъществяване на
тяхното съдържание, а и психическото състояние на подсъдимия не е било такова, при което да се получи вероятно бързо
пораждане на такова решение.
Предвид изложеното, и тъй като прие, че възведеното от
частният тъжител обвинение за престъпление по чл.144 ал.1 от НК не се доказа по
несъмнен начин, съдът призна подсъдимият за невиновен в извършването на
престъпление по чл.144 ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
По делото не се установи по несъмнен начин, че на 13.05.2020г. в гр.Б.С., обл.В., в сградата на
Община Б.С. да е причинил лека телесна повреда на частния тъжител Р.Н.В., чрез
разпореждане да му се обадят по телефона и му съобщят, че ще се зазида вратата
на дежурната стая и до второ нареждане влизането и излизането в работното
помещение ще се извършва през прозореца на дежурната стая, изразяваща се в
неспокойство и основателно притеснение, довело до нервен срив в нервната
система, което е причинило болка и страдание без разстройство на здравето на
частния тъжител, което мотивира да бъде признат за невиновен и на
основание чл.304 от НПК, съдът да го оправдае по
повдигнатото му обвинение по чл. чл.130, ал. 2 от НК.
В подкрепа на този извод са показанията на всички
разпитани по делото свидетели - Т.Ц.Т., К.Х.П., В.Ц.Н.и М.Ц.В., които по
обективен, последователен и непротироречащ едни на други начин посочват, че този
подсъдим по никакъв начин не е причинил лека
телесна повреда на В..
Твърденията в тъжбата останаха недоказани в хода на
съдебното следствие, като никой от разпитаните свидетели не потвърди посоченото
в частната тъжба, че подс. С.И.Т. му причинил болка и страдание. В обратна
насока не се събраха никакви доказателства – гласни и писмени, като единствено са твърденията на тъжителя В..
Съгласно разпоредбата на чл.303 НПК присъдата не може да почива на
предположения и съдът следва да признае подсъдимия за виновен, само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин.
При това положение
съдът прие, че подсъдимият Т. не е извършил деянието,
за което е обвинен с тъжбата, и на основание чл.304 от НПК го призна за невиновен и го оправда по
повдигнатото частно обвинение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 НПК съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимия направените от него
разноски по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
При горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: