Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2986 14.08.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1641 по описа на съда за 2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ.
Ищцата Й.Г.Т., ЕГН **********,
твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 26.09.2010 г., по пътя гр. П. –
гр. К., по който се возела на задната седалка в лек автомобил марка „Ауди”,
модел 80, с ДК №**********, управляван от Й. Г. Т.. Вследствие на катастрофата,
починал съпругът й, а тя получила множество увреждания. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ответникът „ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК ********* отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето, като счита, че справедлив размер на
дължимото обезщетение за болките и страданията е 15000 лева. Моли искът да бъде
уважен в пълен размер, като претендира сумата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 03.02.2014 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД оспорва иска по основание и размер, като навежда множество и
конкретни възражения. Моли за отхвърлянето му, респ. намаляване размера на
обезщетението. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 226 КЗ:
За основателността на
прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпяла вреди, изразяващи се
в болки и страдания от увреждането.
По делото няма спор, че
на 26.09.2010 г., по пътя гр. П. – гр. К., в землището на с. Р. К. е настъпило
ПТП – управляваният в посока запад – изток от водача Й. Г. Т. лек автомобил
марка
„Ауди”, модел 80, с ДК №**********, се
преобръща, след като е напуснал платното за движение. В автомобила, заедно с
водача са пътували още две лица – на предната седалка - нейният дядо А.Т.,
който губи живота си, вследствие на инцидента и, на задната такава – ищцата и нейна
баба. За настъпилото събитие е ангажирана наказателната отговорност на водача –
с Определение от 25.01.2011 г., постановено по НОХД № 105/2011 г., ПОС е
одобрил постигнато с ОП – Пловдив споразумение, като обвиняемата е призната за
виновна в това, че на сочената дата, при управление на описания автомобил, е
нарушила правилата за движение по пътищата и по-точно нормите на чл. 20, ал. 1
и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинила смъртта на А. Г. Т.,
ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал.1, б.в, вр. с чл. 342, ал.1 НК.
По делото е допусната и
приета съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, подробно, и безпристрастно, изготвено след проучване на всички
релевантни за спора доказателства. От него се установя, че пътно-транспортното
произшествие се е реализирало поради това, че водачът Й.Т. е допуснала
отклонение на автомобила и напускане платното за движение по начин, който не е
бил безопасен.
С оглед изложеното,
съдът приема, че реализиралото се произшествие се дължи единствено на
противоправното поведение на водача на МПС, който не е изпълнил задълженията си
по закон – да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява,
съгл. чл. 20, ал. 1 ЗДвП, без да се намесват други причини /субективни или
обективни/. Вината при извършване на това поведение съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се предполага. Не се установиха възраженията на ответника в
отговора, че произшествието се дължало на случайно събитие. Това възражение е
формулирано бланкетно и същото е опровергано от доказателствата по делото.
Експертът по САТЕ подробно е мотивирал изводите си в насока, какви фактори
принципно биха могли да имат значение за настъпване на събитието, но е дал
категоричното си становище, че от техническа гледна точка, механизмът на
случилото се отговаря на посоченото по-горе. Ответникът следваше да установи
това си възражение по несъмнен начин, като такова доказване не беше проведено.
Не се приемат и наведените възражения за поведение на водача Т., което да е в
нарушение на нормата на чл. 274, ал.1, т.2 КЗ. Нито една от изброените
предпоставки не са налице, а и същите не могат да се противопоставят на ищцата,
съгл. чл. 226, ал. 2 КЗ.
Предвид
изложеното, съдът намира направеното от ответника оспорване за различен
механизъм на ПТП за недоказан от страната, която е навела подобни твърдения,
защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска
си и събраните доказателства досежно този елемент от фактическия състав, са
точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до
тяхната неоснователност. В този смисъл не може да се приеме и твърдението в
писмената защита, че ПТП било настъпило поради техническа неизправност на
автомобила, защото по делото няма нито едно доказателство в тази насока, а
събраните такива се интерпретират едностранчиво.
От представената в
оригинал застрахователна полица № 06510037739, се установява, че към датата на
събитието, ответникът е имал качеството
застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на МПС „Ауди”, модел 80, с ДК №**********. Ето защо
съдът приема, че ответникът в качеството си на страна по валидно сключена
застраховка с предмет увреждащия автомобил носи отговорност за вредите,
причинени от водача му. Не може да се приеме, че липсвала пасивна
материалноправна легитимация за ответника да отговаря по иска. Както се посочи
от ангажираните доказателства се установява, че задължителната застраховка е
била сключена с него и същата е била валидна към датата на ПТП. Ответникът не доказа
несъмнено, че към момента на събитието друг застраховател е следвало да носи
отговорност по ГО, която да изключва неговата, още по-малко доказа наведените
съмнения за възможност, ищцата вече да е получила обезщетение от друг
застраховател. Обстоятелството, че ответникът е сключил ГО именно за срока на
валидност, отбелязана в нея, както и, че е получил уговорената застрахователна
премия, означава, че валидно договорно правоотношение е било налице и същият
носи отговорност, като е и надлежно материално легитимиран в процеса.
От заключенията на
първоначалната и повторна съдебно-медицински експертизи се установява, че в
причинна връзка с удара, на ищцата са причинени увреждания. След инцидента,
същата е приета по спешност за диагностично установяване и лечение в медицинско
заведение. Получила е множество травми – на гръден кош и корем, фрактура на
ребра – от 3 до 7 вляво и 4 вдясно, травма на белия дроб и реакция на този
орган, тъй като се бил получил плеврален излив, излив на кръв и въздух в
гръдната кухина, налице са били контузия на главата, с разкъсно контузни рани в
областта над окото вляво, направен е шев след обработка, травма на тънките
черва без открита рана на корема, наранявания в областта на устата.
Травмите са довели до
болки и страдания средно тежка степен /затруднено дишане, болки в областта на
левия синус, наддиафрагмално се установявало плътно хомогенно засенчване, най –
вероятно от хемоторакс, които също водят до болки и страдания/. Множеството
счупени ребра водели до трайно затрудняване движенията на снагата за около 2-3
месеца, както и до затрудняване на дишането, а също и до изпитване на
значителни болки и страдания за около 1,5 – 2 месеца, докато се получи
зарастване на ребрата, но най-вероятно пострадалата ще изпитва болки при
промяна на времето дълго време. Поне за около 1,5 месеца пострадалата била
страдала от цялостен дискомфорт. Приложена била терапия – реанимационно
инфузионна, антибиотици, отхрачващи средства, обезболяващи, като ищцата била
изписана след около 10 дни и при възстановено общо състояние, без данни за
усложнения от страна на респираторна и сърдечно – съдова система. И двамата
експерти са категорични, че така настъпилите телесни увреждания са в причинна
връзка с настъпилото произшествие.
Уврежданията, както и
периодът на възстановяване, претърпените болки и страдания, както и полаганите
за ищцата грижи, се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели – К. и Т.. Макар същите да са в близки родствени отношения с ищцата и
да е налице вероятна заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени
показанията им съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите
да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на
другите събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение
имат най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи. Сочи се, че ищцата пиела множество
лекарства, оплаквала се от болки, не можела да яде, тъй като имала шевове в
устата, не можела да става и около 3 месеца била на легло, като и понастоящем
болките не са отминали напълно.
Съдът
съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните
с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е сумата от 8000 лв. За да определи размера, съдът взе предвид следното:
Размерът
на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените
болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта,
физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за
възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията,
дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в
настоящия случай, са характера на увреждането, последиците от него и др. Следва
да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически,
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата
молба болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като
изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз
основа на заключенията на СМЕ. Касае се за множество травми в различни части на
организма, част от тях довели до трайно затрудняване на движението на снагата
за около 2 -3 месеца, както и затрудняване на дишането, а също и за изпитване
на редица болки и страдания, докато се получи заздравяване на ребрата, като
експертът по повторната СМЕ е посочил, че болката като цяло е субективно
усещане и индивидуален признак, но вследствие на увредите, ищцата била страдала
поне 1,5 месеца от цялостен дискомфорт. Разпитаните свидетели пък сочат, че
ищцата се е нуждаела от постоянни грижи, не е могла да се храни нормално, не е
могла да става, налице са били и затруднения във връзка с поддържане на
хигиената, а също и видимо изразявани болки и страдания. Установява се, че
изпитваните болки са били интензивни за период от около 1,5-2 месеца, като за
преодоляване на усещането за болка ищцата е ползвала медикаменти. Същевременно
съдът отчита, че разстройството на здравето е било с опасен характер – имало е множество счупени ребра, контузна рана на
главата, излив на кръв и въздух в гръдната кухина, контузия на белия дроб,
контузия на корема, наранявания в областта на устата, като се установява и болничен
престой. Според вещото лице по повторната СМЕ, е имало затруднение в движението
на снагата за сравнително дълъг период, както и болки и страдания около 1,5-2
месеца, като се сочи, че пострадалата ще изпитва дълго
време болки при промяна на времето. Св. Т. пък
сочи, че и понастоящем ищцата изпитва болки. Въз основа на изложеното, съдът
приема, че са били налице интензивни по своя характер болки за продължителен
период от време.
Поради това и съдът
стигна до извод, че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с
фактите, сочещи на преживяна физическа и психическа травма от изживяното, в
т.ч. продължаващ и понастоящем дискомфорт, получените редица увреждания и свързаните
с тях страдания. Размерът на така определеното обезщетение не подлежи на
намаляване, тъй като ответникът не доказа правонамаляващото си възражение за
съпричиняване. По делото е безспорно, че пострадалата ищца е пътувала на
задната седалка и е била без предпазен колан. От САТЕ се установява, че такива
не е имало на задната седалка в колата, макар, че принципно този модел
автомобили се произвеждат с колани. При положение обаче, че ответникът не
доказа автомобилът да е бил оборудван с колани, няма основание да се вмени в
тежест на ищцата като негатив липсата на поставен такъв.Ответникът не ангажира
доказателства за установяване на възражението си, че при използване на
обезопасителен колан, настъпилите за ищцата увреждания е нямало да бъдат налице
или са щели да бъдат в различен вид и степен, като няма доказателства за
наличие на причинно-следствена връзка между непоставянето на предпазен колан и
получените увреди. Направеното искане за назначаване на СМЕ с подобни задачи
беше заявено едва след срока за отговор и след първото по делото съдебно
заседание, като чрез искането за назначаване на повторна СМЕ се поставиха и допълнителни задачи, които не са били отправяни в
предвидените от закона срокове, поради което и като преклудирано, искането беше
оставено без уважение. При липсата на
категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на починалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при
пътуване с лекия автомобил, управляван от виновния за произшествието водач и
вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за
вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 98 от 24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; Решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен
колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха
били
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. Предвид горното, съдът не споделя и изложените писмената защита
възражения за съпричиняването, а цитираното Решение на ВКС изобщо не се отнася
за подобна хипотеза, нито е „прието” за правилно сходно на изразеното от
ответника становище. Ето защо и съдът приема, че наведеното възражение за
съпричиняване не беше установено от страната, която носеше доказателствената
тежест за това.
Същевременно, ответникът
не доказа и погасяване на дълга, ето защо и съдът счита, че предявеният иск
следва да бъде уважен в посочения по-горе размер. За разликата над сумата от 8000
лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв., искът ще следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Не се установи по делото да е налице
такъв интензитет на търпените болки и
страдания, отговарящ по размер на заявената
претенция за обезвреда за тази разлика.
Само за пълнота следва да се
посочи, че своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност от
страна на ответника, не се споделя, тъй като от момента на деликта – 26.09.2010
г. до предявяване на исковата молба 03.02.2014 г., не е изтекъл предвиденият в
закона петгодишен давностен срок /в този смисъл - Решение № 53 от 10.08.2012 г.
на ВКС по т. д. № 455/2010 г., II т. о., ТК, пост. по реда на чл. 290 ГПК,
Определение № 104 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2012 г., III г. о.,
ГК и др./ Видно от направеното уточнение на ИМ и доклада на съда – иск за
обезщетение в размер на законната лихва от деня на ПТП до погасяването, не е
предявен, поради което и възражението са погасителна давност относно лихви, няма
да се обсъжда.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора,
разноски се дължат в полза и на двете страни по делото на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК. Ищцата е направила съответно искане, представила е списък по чл.
80 ГПК /л.155/ и доказателства за сторени такива в размер на 600 лева – ДТ, 100
лева – депозит за СМЕ /а не както се сочи с още 50 лева/, 60 лева – общо депозит
САТЕ и 3000 лева – адв. възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал
възражение за прекомерността му, което следва да се обсъди, като се има предвид
обаче, че ищцата има право на възнаграждение само за един адвокат, съгл. чл.
78, ал. 1 ГПК, а уговореното възнаграждение е за двама, които я представляваха
и в процеса. Поради това, възражението за прекомерност и принципно възнаграждението,
ще се определи на база сумата от 1500 лева, а не на 3000 лева. Съобразно
нормата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното такова е в размер на 980 лева. При определяне на
неговата дължимост, съдът не е обвързан от предвидените минимални размери
/съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно,
следва да се има предвид, че само по себе си всяко дело притежава известна
фактическа и правна сложност и принципно няма правен спор, напълно лишен от
такива. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото
възнаграждение в настоящия спор, съдът взе предвид извършените действия с цел
защита интересите на ищеца от страна на процесуалния представител, както и явяването
в съдебни заседания, ангажирането на доказателства и др., които безспорно
свидетелстват за проявена процесуална активност. Макар преценката за
прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията
да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова,
съдът намира, че с оглед обема на осъществените процесуални действия, както и
предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, претендираното
възнаграждение от 1500 лв. не се явява прекомерно, с оглед нормата на чл. 78,
ал.5 ГПК и не следва да бъде редуцирано. Така, дължимите на ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от иска, възлизат на сумата от общо 1205,33 лева.
Ответникът също
претендира разноски, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.156/ и доказателства
за сторени такива в размер на 100 лева – депозит СМЕ, 170 лева- общо депозит
САТЕ и 750 лева – адв. възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от иска,
на ответника се дължат разноски в
размер на 476 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Й.Г.Т., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ, сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на 26.09.2010
г. пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания, ведно със законната лихва, считано от
постъпването на исковата молба в съда – 03.02.2014 г. до окончателното погасяване,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 1205,33 лева – разноски по съразмерност за настоящото производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Й.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 476 лева – разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
КГ