№ 21447
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110169208 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 101433/27.03.2024 г. от ищеца ЮЛ за изменение в
частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение. Молителят
твърди по подробно изложени аргументи, че присъдените адвокатски възнаграждения
в полза на процесуалните представители на ответника били прекомерни и следвало да
бъдат намалени.
В законово установения срок по така подадената молба е постъпил отговор от
насрещната страна и ответник в производство П. И. Д., с който молбата за изменение
на решението по реда на чл. 248 ГПК съгласно искането на ищеца се оспорва в цялост
като неоснователна.
Подадена е молба с вх. № 107665/02.04.2024 г. за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските и от ответника П. И. Д., с която е отправено
искане за увеличаване на присъденото на процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в исковото
производство. Твърди се, че същото следвало да бъде определено, като по всеки от
предявените искове бъде определено отделно възнаграждение от по 400,00 лева.
С постъпилия в срок отговор от насрещната страна и ищец по делото ЮЛ е
отправено искане молба на ответника по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
1
делото, във връзка с релевираните от страните искания по чл. 248 ГПК, намира
следното:
Постъпилите молби по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в
настоящото производство, касаят подлежащ на изменение в частта за разноските
съдебен акт, подадени са от процесуално легитимирани страни и в законово
установения срок, поради което се явяват допустими. По същество на молбите съдът
намира следното:
По молба с вх. № 101433/27.03.2024 г., подадена от ищеца ЮЛ:
С Решение № 4609/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69208/2022 г. по описа
на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, в тежест на ищеца са присъдени разноски, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции, за адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. на процесуалните представители на ответника за исковото и за
заповедното производство по делото съответно в размер от 363,30 лева за исковото и
326,94 лева - за заповедното.
Не са налице основания за изменение на адвокатското възнаграждение,
присъдено за процесуална защита и съдействие в хода на исковото производство,
доколкото същото е определено в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е съобразено с фактическата
и правна сложност на делото.
Основателно е, обаче, искането за намаляване на адвокатското възнаграждение,
присъдено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за осъщественото процесуално
представителство в заповедното производство. При извършване на преценка за
прекомерност в случая следва да се отчете фактическата и правна сложност на
действията на процесуалния представител в заповедното производство, изразяващи се
само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. В Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не е определен минимален
размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се
определи по аналогия при съобразяване на извършеното процесуално действие.
Процесуалното действие в тази хипотеза се изразява в попълване на утвърден образец
от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да се приравни
по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. – изготвяне на
книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200,00
лева. Неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може
да се съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта
за изпълнение. По тези съображения съдът приема, че присъденото в полза на
длъжника адвокатското възнаграждение за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК в
2
настоящото производство следва да бъде намалено до сумата от 181,63 лева, изчислено
на база от 200,00 лева и след съотнасяне с уважената част от предявените искове.
По молба с вх. № 107665/02.04.2024 г., подадена от ответника П. И. Д.:
Както бе посочено по-горе, в тежест на ищеца са присъдени разноски,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции, включително за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ответника
за исковото производство в размер от 363,30 лева, изчислено на база от 400,00 лева.
Съдът не споделя доводите, изложени от ответника в молбата по чл. 248 ГПК, че
присъдено на процесуалния представител възнаграждение следвало да бъде
определено отделно по всеки един предявен иск, в случая - 400,00 лева по иска за
главница и 400,00 лева по иска за лихва. Според настоящия съдебен състав, при
определяне на дължимото се възнаграждение за оказаната правна помощ следва да се
съобрази обстоятелството, че макар да са предявени в условията на кумулативно
съединяване два иска, в случая същите са обусловени един от друг, тъй като касаят
установяването на главница и на лихва, произтичащи от общ юридически факт, като
основателността на иска за мораторна лихва е опосредена от основателността на
главния иск. Поради това в този случай материалният интерес, който следва да бъде
съобразен при определяне на адвокатското възнаграждение в случая, е сборът от двете
вземания (за главница и за лихва), възлизащ в конкретния казус на сумата от 646,66
лева. Предвид така изложените доводи, не са налице основания за увеличаване на
присъденото адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 4609/14.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 69208/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, в частта
за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат М. Л. Л., САК, ЕГН: **********, сумата от
181,63 лева (вместо присъдената с решението по делото сума от 326,94 лева),
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ответника в заповедното производство, съобразно отхвърлената част от предявените
искове.
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 101433/27.03.2024 г., подадена по реда
3
на чл. 248 ГПК от ищеца ЮЛ, за изменение в частта за разноските на Решение №
4609/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69208/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, в частта, с която е отправено искане за
намаляване на присъдените в тежест на дружеството разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за процесуална защита и съдействие на
ответника в исковото производство в размер на 363,30 лева.
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 107665/02.04.2024 г., подадена по реда
на чл. 248 ГПК от ответника П. И. Д., за изменение в частта за разноските на Решение
№ 4609/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69208/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4