Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 15287 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение от 18.04.2018 г., постановено по гр. д. № 25553/2017 г., по описа на Софийски районен съд, II ГО, 73-ти състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответниците А.В.Н. и В.П.Н. дължат на ищеца, всеки от тях по ½ част от следните суми: 1./ от сумата 2 521,31 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2013 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и 2./ от сумата от 323,08 лева – лихва за забава за периода 31.01.2014 г. – 04.01.2017 г., като искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 3070,34 лева, а искът за обезщетението за забава е отхвърлен за разликата над уважения от СРС размер до пълния претендиран размер от 440,01 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответниците А.В.Н. и В.П.Н., в която са изложени подробни съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че по делото не е установено да е налице валидно облигационно правоотношение между тях и ищеца за доставяне и потребление на топлинна енергия, както и че не е проведено дължимото пълно и главно доказване на претенцията на ищеца. Предвид изложеното молят за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.“
ЕООД не изразяват становище по жалбата в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС, 73-ти състав, решение за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в обжалваната част /чл. 272 от ГПК/. Във
връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
За уважаване на предявения иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия
за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
Основният спорен по делото въпрос е дали
между страните е съществувало валидно договорно отношение за продажба на
топлинна енергия, респ. обема и стойността на доставената такава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна
енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ответниците
притежават правото на собственост върху процесния имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, което налага приемането на извод, че през
процесния период са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Така придобитото качество законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните
нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на
топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на
топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения. Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, установяващи ответниците да са отчуждили процесния имот, се
налага извод, че районният съд в правилно приложение на закона е приел
наличието на договорна връзка между страните и при формирането на този извод не
е допуснато нарушение на материалния закон.
Съдържанието на договора
за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения,
нито данни ответниците да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в
жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му - съгласно чл. 162 от ГПК.
Установено е въз основа на
заключението на вещото по допуснатата и приета в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза /основна и допълнителна такава/,
което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че делът на
ответниците за отопление на имота, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. През процесния период общите топломери, монтирани в
абонатната станция на СЕС на адрес общ. „*******, са били годно за търговско
измерване средство. Посочено е, че начислените суми за топлоенергия за аб. №
58196 с титуляр В.Н. за периода м. 12.2013 г. – м.
04.2016 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/ са
начислени съобразно изискванията на действащите законови и нормативни уредби,
подробно описани в раздел „Източници на информация“ в експертизата, както и на
общата методология за дялово разпределение в раздел IVна експертизата. Съгласно
заключението за процесния период ТЕ за отопление на имот не е ползвана
/отоплителните тела са били демонтирани/, ТЕ за БГВ е начислена на база брой
лица, като ответникът е отказал да подписва главните отчети, а сумите за ТЕ, отдадени
за сградна инсталация в голяма част от процесния период са калкулирани като
отопление на имот. Посочено е, че за периода м. 12.2013 г. – м. 03.2015 г. в
имота на ответниците е имало два водомера – проверени и пломбирани,
следователно годни за реално отчитане, като същевременно след като през целия
процесен период ответниците не са се съгласили да се отчитат от ФДР показанията
/не е осигурен достъп/, то ФДР е можело единствено да начисли ТЕ за БГВ на база
брой лица. Съгласно заключението, за исковия период на абоната е разпределена
ТЕ за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация, която представлява 8,81 % от
общата ТЕ за разпределение по показанията на общия топломер в СЕС, след
приспадане на техологичните разходи /само ТЕ за БГВ – 1,66 %/ и за тази
потребена от абоната ТЕ е фактурирана сума в общ размер на 2 625,96 лева. Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на
потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата от
2 521,31 лева.
Доколкото няма доказателства да е
заплатена претендираната за исковия период главница /напротив, събрани са данни
за обратното съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза/, то
следва да се приеме, че за процесния период от м. 12.2013 г. –
м. 04.2016 г. всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество заплащане на присъдената
с решението на СРС сума за главница в размер на ½ част от сумата от 2 521,31
лева, както и по
½ част от сумата от 323,08 лева - обезщетение
за забава върху главницата за исковия период, съобразен със заключенията на
приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
По
останалите възражения на жалбоподателите срещу основателността на иска съдът
намира следното:
Възражението, че претендираната от
ищеца главница не е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба за
процесния период, което е довело до начисляването на сума за топла вода, която
не отговаря на реалното потребление, се опровергава от доказателствата по
делото - заключението на съдебно-техническата експертиза /основно и
допълнително/, като настоящият съдебен състав не установява да са налице
сочените от жалбоподателите процесуални нарушения във връзка с изготвянето и
приемането на последното, поради което го кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От същото се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия е изчислена в съответствие с действащата за процесния период нормативна
уредба, като ТЕ за БГВ е начислена на база брой лица, тъй след като през целия
процесен период ответниците не са се съгласили да се отчитат показанията от ФДР
/не е осигурен достъп/, и ФДР е можело единствено да начисли ТЕ за БГВ на база
брой лица. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването
на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 от ГПК. Както бе отбелязано, в
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според извършените от вещото лице проверки на
предоставените му при изготвяне на заключението документи, отговаря на
метрологичните изисквания. От същото се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания. Така, при съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се стига до извод за основателност
на претенцията на ищеца в уважената от СРС част. Ответниците не са представили
никакви доказателства, които да оборят извода за дължимост на сумата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Съдът намира за неоснователно
възражението за извършване доставката на ТЕ за процесния имот в нарушение
нормата на чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърдението на ответниците за
„прнудителна продажба“ на топлинна енергия се явява неоснователно предвид
обстоятелството, че В.П.Н. именно в качеството му на потребител на
топлинна енергия, който се намира в облигационно правоотношение с ищеца, е
подал молба за откриване на партида на негово име при ищцовото дружество /л. 26
от делото на СРС/. В допълнение следва да се посочи, че правната уредба в България в областта на енергетиката по
становище на въззивния съд не противоречи на ЗЗП. За доставката на топлинна
енергия за сгради-етажна собственост не е необходимо подписване на
индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да се приеме наличието
на валидна облигационна връзка. Това следва от естеството на сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване, която в този случай е обща
етажна собственост. След като по съответния предвиден ред етажната собственост
се е присъединила към топлопреносната мрежа, всеки отделен собственик е
придобил правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Като
колективна услуга, която ползват всички собственици на обекти в сгради-етажна
собственост, доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон
– ЗЕ, който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и ЗЗП, и в
частност разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП. Съдът също така счита, че доколкото
става дума за колективна услуга, правата на отделния потребител не могат да се абсолютизират,
а следва да е налице баланс между неговите права и задължения и тези на
останалите потребители в сградата-етажна собственост. В противен случай не би
било възможно съществуването на тази услуга. В настоящия случай не става въпрос
за непоискана услуга, доколкото при закупуване на обект в сграда-етажна
собственост купувачът е наясно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че
като собственик на топлофициран имот, той става и потребител на топлинна
енергия. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото няма данни за
процесния период да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ
от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно
отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на
ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок
до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото
прекратяване.
Следва да се посочи,
че на настоящия съдебен състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018 г.
по адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС. Въпреки това обаче е необходимо да се
отбележи, че дори формулите от методиката за дялово разпределение, установена с
Наредба № 16-344/2007 г., да бъдат отменени с влязло в сила съдебно решение, то
съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на
влизането му в сила, съгласно нормата чл. 195, ал. 1 от АПК, поради което и не би рефлектирало
върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават в сила за
процесния минал /предходен/ период, доколкото отмяната няма обратно действие.
Предвид изложеното поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски
има ищецът – въззиваем.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ищецът - въззиваем се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в общ размер на 100 лева, като всеки от ответниците следва
да бъде осъден да заплатят в полза на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 50 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.04.2018 г., постановено по гр. д. № 25553/2017 г., по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 73-ти състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
А.В.Н.,
ЕГН **********, да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА
В.П.Н.,
ЕГН **********, да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.