Р Е Ш Е Н И Е
№ 354/11.5.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Марияна Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мария Колева
2. Николай Ингилизов
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора
Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно
административнонаказателно дело № 199 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „П.“***,
представлявано от Н.П., против Решение № 790/23.12.2021 г., постановено по АНД
№ 20215220201750/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление
566241-F581433/19.03.2021 г., издадено от Ж.Н.М. -
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което н а „П.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Никола Вапцаров“ № 25, представлявано от управителя Н.С.П., е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин
лева), на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено
административно нарушение по чл. 31. ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на
финансите във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
В касационната
жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи,
че неправилно е прието от съда, че липсва спор относно сторниране на
операцията, излагат се аргументи за наличие на маловажен случай, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание не се
представлява, постъпила е молба от процесуалния представител адв.Д., в която се
иска отмяна на решението на въззивната инстанция и отмяна на оспореното НП,
както и се претендират разноски по делото.
В съдебно
заседание ответникът ЦУ на НАП не се представлява, постъпили са писмени бележки се от
процесуалния представител юрисконсулт Трифонов, като последният взема
становище, в което иска да се потвърди решението на РС Пазарджик и излага
аргументи защо касационната жалба е неоснователна, претендира разноски по
делото.
Прокурорът
сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, излага аргументи защо счита, че касационната жалба
е неоснователна.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление № 566241-F581433/19.03.2021 г.,
издадено от Ж.Н.М. - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на
НАП, с което н а „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „***“ № *, представлявано от управителя Н.С.П., е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин
лева), на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено
административно нарушение по чл. 31. ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на
финансите във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
На 26.11.2020 г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП на без
стационарен обект, представляващ разносна търговия, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. „Никола Вапцаров“ № 25, стопанисван от „П.“ ЕООД. При проверката било
констатирано, че търговецът „П. ЕООД, в качеството си на лице по чл. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
министъра на финансите (Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ), е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата, тъй като на 10.08.2020 г„ поради операторска грешка,
е сторнирало сумата на стойност 25 100 лв. по фискален бон № 0000691/10.07.2020
г. със сторно бележка № 1/10.08.2020 г., вместо да издаде документ от
фискалното устройство, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 вр. ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, най-късно до 07.08.2020 г. Сторно операцията
при „операторска грешка“ следвало да бъде направена чрез регистрираното от
лицето фискално устройство, модел „DATECS DP- 150“ с ИН на ФУ: DT784285 и ИН на
ФП: 02784285 най-късно до 07.08.2020 г., а не чрез издаване на сторно касова
бележка от кочан. Използваното фискално устройство
отговаряло на функционалности и технически изисквания на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението било документирано с ПИП серия АА, №
0075865/26.11.2020 г. и не водело до неотразяване на приходи.
За констатираното нарушение свид. А.Г.М. съставила срещу „П.“ ЕООД АУАН №
F581433 от 01.12.2020 г., екземпляр от който бил връчен на Н.С.П. - управител
на дружеството-жалболодател „П.“ ЕООД. АУАН оил подписан от законния
представител на жалбоподателя с възражение, че действието не е извършено
умишлено. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения по
АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление (НП), с което на „П.“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв„ на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС, за извършено административно нарушение по чл, 31. ал. 4 вр. ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл, 118. ал. 4. т. 4 от ЗДДС.
В мотивите си съдът е
приел, че е налице доказаност на нарушението, като са изложени аргументи защо
се приема това. Изложени са аргументи защо се приема, че липсва маловажност на
случая, както и защо се приема наложената санкция за законосъобразна.
Настоящата
касационна инстанция счита, че въззивният съд правилно е установил фактите по
делото. По отношение на тях не се и спори от касационния жалбоподател,
доколкото е безспорно, че сторнирането е извършено с бележка от кочан, а не
чрез паметта на фискалното устройство, което е поддържало такава функция.
Същевременно настоящата инстанция споделя изложените аргументи от въззивния съд
относно доказаността на нарушението, поради което и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Не се явяват основателни аргументите в касационната жалба за наличие на
маловажен случай, като и по отношение на изложените аргументи в този смисъл от
въззивния съд също се препраща от настоящата инстанция. Следва да се отбележи
изрично, че защитените обществени отношения са с особена важност, както и че
изминалият период от време след изтичане на установения за сторниране срок не е
малък, поради което и няма как да се приеме случаят за маловажен. Що се касае
до изложените аргументи за допуснато
съществено процесуално нарушение с оглед разпит на актосъставителя без
участието на жалбоподателят, то същите са неоснователни. От наличната по
въззивното дело молба от жалбоподателя преди датата на съдебното заседание се
установява, че се иска даване ход на делото и разглеждане в тяхно отсъствие, поради което няма как да се
приеме, че съдът разглеждайки делото е допуснал процесуално нарушение, което да
е ограничило правото на участие в процеса на жалбоподателят.
Предвид на
горепосоченото, съдът счита че оспореното НП е следвало да бъде потвърдено.
Достигайки до този извод въззивния съд е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на
делото основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски по
делото, като предвид сложността на делото, съдът счита че следва да се присъдят
такива в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение – 80 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение №
790/23.12.2021 г., постановено по АНД № 20215220201750/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Пазарджик..
ОСЪЖДА „П.“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Никола Вапцаров“ № 25, представлявано от управителя Н.С.П., да заплати на Националната
агенция по приходите сумата в размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/