Р Е Ш Е Н И Е № 260261
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 21.03.2022 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7318 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба В.И.Т. срещу В.Т.Т. и Т.В.Т., с която е предявен иск по чл.135 ЗЗД
за обявяване на недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците с
нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № ** от 18.05.2015 г., договор за
дарение на ½ ид.ч., притежавани от В.Т. от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.540.984.1.14 по КК и КР на
гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на И.Д. на АГКК,
находящ се в ***********************************, ведно с прилежащото избено
помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху парцела и ведно с всички
подобрения и приращения в поземления имот. Претендират се разноски.
Излагат се
твърдения, че ответникът В.Т. е признат за виновен за престъпление по чл.211,
пр.1, вр. с чл.209, ал.1 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 8022/2015 г. по
описа на ПРС. По същото дело В.Т. е осъден да заплати на Ю. Д. К., ЕГН **********
сумата в размер на 50 000 лева – обезщетение за имуществени вреди в
резултат от престъплението,ведно със законната лихва, считано от 28.07.2011 г.
до окончателното плащане, както и разноски в размер на 5600 лева – в първата
инстанция и 1000 лева – разноски във въззивната. С договор за цесия от
20.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите Ю. К. прехвърля всички така
изброени свои вземания срещу В.Т. на своята дъщеря В.Т.. С оспорвания
нотариален акт ответникът В.Т. и съпругата му прехвърлил с договор за дарение
на своя син Т.Т. описания по-горе недвижим имот. Счита, че с тази сделка
ответникът В.Т. имал за цел да увреди своя кредитор и да не плати вземанията
му. С молба от 08.06.2020 г. ищцата уточнява, че предявява иска си единствено
срещу В.Т., не и срещу Н.Т., доколкото последната не е длъжник на ищцата и
оттегля иска спрямо нея, като се иска обявяване на сделката за недействителност
до размер на ½ ид.ч. от имота.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.В.Т., с които
оспорват иска. Счита, че атакуваната сделка е възмездна и се касае за договор
за продажба със задължение за издръжка и гледа. Излагат се твърдения, че към
момента на сделката В.Т. не е имал качеството кредитор на ищцата и сделката
нямала за цел да увреди кредитор. Счита, че ищцата не е материално-правно
легитимирана да предявява настоящия иск, доколкото договорът за цесия е сключен
след възникване на вземането. Излагат се доводи, че искът е погасен по давност
а именно от датата на сключване на сделката 19.02.2015 г. до 19.02.2020 г. е
изтекла погасителната давност. Счита, че ищецът няма правен интерес от водене
на делото, доколкото вземането е погасено чрез принудително изпълнение спрямо
други имущества на длъжника. Моли за отхвърляна на иска и присъждане на
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.Т., с който оспорва
иска по допустимост, доколкото същият е погасен по давност. Наред с това излага
съображения, че искът е неоснователен, доколкото притежава достатъчно
имущество, от което ищцата да се удовлетвори. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
иска:
В хода на отстраняване на нередовностите по исковата
молба ищецът се отказал от иска, предявен срещу съпругата на ответника В.Т.Т.,
доколкото ищцата няма качеството кредитор спрямо нея. Съгласно т.1 от ТР № 5 от
29.12.2014 г. по т.д № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС „За личен дълг на
единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота“
С оглед изложеното съпругата не е задължителен необходим
другар в производството.
По същество:
Предявен е
конститутивен иск с правна квалификация по чл.135, ал.1 ЗЗД
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи че е кредитор на длъжника - ответник В.Т. на
твърдяното основание договор за цесия, че неговия праводател е имал качеството
кредитор спрямо посочения длъжник на посоченото основание, че длъжникът е
уведомен за цесията от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване
от цедента за това, наличие на увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо
кредитора след придобиването на качеството кредитор, знание на лицето с което
длъжника договаря за увреждането /в случая то се предполага/. Ответниците следва да докажат, че процесната сделка е
възмездно сключена, че е привидна и прикрива договор за продажба, че има
достатъчно имущество от което ищецът може да се удовлетвори, респективно, че е удовлетворен изцяло кредитора, ответникът Т.Т.
следва да обори презумпцията, че е знаел за увреждането от кредитора на
длъжника чрез сключване на процесната сделка.
С Определение от 01.10.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че В.Т. е признат за виновен за престъпление по чл.211,
пр.1, вр. с чл.209, ал.1 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 8022/2015 г. по
описа на ПРС. По същото дело В.Т. е осъден да заплати на Ю. Д. К., ЕГН **********
сумата в размер на 50 000 лева – обезщетение за имуществени вреди в
резултат от престъплението,ведно със законната лихва, считано от 28.07.2011 г.
до окончателното плащане, както и разноски в размер на 5600 лева – в първата
инстанция и 1000 лева – разноски във въззивната. С договор за цесия от
20.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите Ю. К. прехвърля всички така
изброени свои вземания срещу В.Т. на своята дъщеря В.Т.. С оспорвания
нотариален акт ответникът В.Т. и съпругата му прехвърлили на своя син Т.Т. под
формата на НА недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.540.984.1.14 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със
заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на И.Д. на АГКК, находящ се в ***********************************.
Не се спори, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията
по изп. лист по НОХД 8022/2015г. по описа на ПРС.
Спорно по делото е от кога е
възникнало качеството кредитор на праводателя на ищцата преди или след сключва
на оспорваната сделка, безвъзмездна или възмездна е същата, добросъвестен ли е
преобретателят по сделката, изтекла ли е давността за предявяване на иск по
чл.135 ЗЗД.
По първия спорен въпрос, кога е възникнало качеството кредитор на
праводателя на ищцата. Видно от Присъдата по приложеното НОХД 8022/2015г. по описа на ПРС ответникът В.Т. е признат за
виновен за това, че е възбудил и поддържал заблуждение у Ю. Д. К., като в
резултат на това й причинил имуществена вреда в размер на 50 000 лева.
Безспорно е, като това е установено и в присъдата, че сумата от 50 000
лева е предадена от Ю. Д. К. на В.Т. на 28.07.2011 г. за осъществяване на
определен резултат от последния. Още същата година 2011 г. е станало ясно, че
този резултат няма да бъде осъществен. С оглед това платената сума от Ю. Д. К.
се явява недължимо платена, поради неосъществено основание и подлежи на връщане
към момента, в който е станало ясно, че основанието не може да се осъществи, а
именно през 2011 г. Именно към този момент – 2011 г., Ю. Д. К. е придобила
качеството кредитор към В.Т..
С оглед изложеното в случая е приложима разпоредбата на
чл.135, ал.1 ЗЗД, доколкото вземането е възникнало преди сключване на оспорваната
сделка, която е осъществена на 18.02.2015 г.
По отношение на възражението на ответниците, че сделката
не била дарение, а прикривала договор за продажба със задължение за издръжка и
гледане, за установяване на същото е представено обратно писмо с достоверна дата
от 18.02.2015г., удостоверена пред нотариус, съгласно което страните по
договора за дарение се съгласяват, че са сключили не договор за дарение, а
договор за продажба със задължение за издръжка и гледане. /л.82/.
Предвид представеното обратно писмо, съдът приема, че е
опровергано съдържанието на обективирания в процесния нотариален акт договор за
дарение, като приема, че действителната воля на страните по него е да сключат
договор за продажба със задължение за издръжка и гледане, който има възмезден
характер.
С оглед установения възмезден характер на сделката е
приложима презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, като преобретателя по договора като
син на прехвърлителя следва да обори предположението за знанието за увреждащия
характер на сключваната сделка.
С цел оборване на презумпцията на ответника Т.В. са
допуснати двама свидетели при режим на довеждане /протокол от о.с.з. от
17.01.2022 г. л.98/ - К.В.Д. и М.Е.З., които установяват, че познават отдавна Т.В.,
с който са приятели, както и познават неговия баща. И двамата свидетели
заявяват, че Т.В. им е споменал за водено наказателно дело срещу баща му през 2020 г., като преди това не им е
споменавал за такова делото.
От показанията на разпитаните свидетели не се оборва
презумпцията за знание на увреждащия характер на сделката. Единственото което
свидетелите заявяват е, че чак 2020 г. ответникът Т.В. им е споменал за водени
наказателни дела срещу баща му и притеснението му е породено от факта, че искат
да вземат имота му. Не се установява, по един категоричен и безспорен начин, че
ответникът Т. В. не е знаел и не е могъл да узнае за воденото срещу баща му
наказателно дело.
Знанието се предполага и от факта, че още към сключване на
договора за дарение, страните са се постарали да изготвят и обратно писмо,
което недвусмислено показва знание на обстоятелства, които могат да доведат до
атакуване на тази сделка.
Не се установи, че ответникът В.Т. има друго имущество,
което е достатъчно за да се удовлетвори ищцата, а и съгласно чл. 133 ГПК цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите, а съгласно
чл.442 ГПК кредиторът може да насочи изпълнение срещу всяка вещ или вземане на
длъжника, поради което е без значение наличие на друго имущество на длъжника.
Предвид всичко изложено съдът приема, че е доказан целия фактически състав
на разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД и искът се явява основателен.
С оглед достигане до този извод следва да се разгледа своевременно
заявеното от ответниците, в срока по чл.131 ГПК, възражение за изтекла
погасителна давност за предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В тази връзка правото на ищцата да
иска да бъде обявен спрямо нея за недействителен договора за дарение възниква
от датата на сключването му – 18.02.2015 г. В случая давността е 5-годишна,
съгласно чл.110 ЗЗД, доколкото не е налице някоя от хипотезите на чл.111 ГПК,
които да предвиждат по-кратка давността. В този изричен смисъл са Решение
№ 147/25.07.2016 г. по гр.д. № **5/2016 г., III ГО на ВКС, Решение № 7 от
26.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г., III ГО на ВКС, Решение № 292 от
14.07.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г., IV ГО на ВКС и др.
Давността за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД изтича на 18.02.2020 г.,
като това е последната дата, на която искът може да се предяви и да прекъсне
давността. В случая исковата молба е подадена чрез куриер - на 19.02.2020 г.,
която датата е датата на предаването й на куриера, и която датата е първия ден
след като е изтекла давността.
С оглед изложеното искът ще се отхвърли като погасен по давност.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответниците. Същите
не са направили искане за присъждане на такива и не доказаха разноски, поради
което такива не им се следват.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВТРЛЯ предявения от В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.Т.Т., ЕГН ********** и Т.В.Т., ЕГН ********** ***, иск по чл.135,
ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищцата на сключения с нотариален
акт № **, том *, рег.№ ***, дело № ** от 18.02.2015 г. на нотариус ***** ****,
рег. № ****на НК,, договор за дарение на недвижим имот, в частта в която В.Т.Т.
прехвърля на Т.В.Т. ½ идеална част от правото на собственост на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.540.984.1.14 по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на И.Д. на АГКК, находящ се в ***********************************,
ведно с прилежащото избено помещение № 14 и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху парцела.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД