№ 113
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110208123 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. М., ЕГН **********, срещу наказателно постановление
№ 23-4332-007423/26.04.2023 г., издадено от Гергана Владимирова Б. - Началник група към
СДВР, ОПП - СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно
наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се оспорват приетите за установени от административнонаказващия орган
(АНО) фактически положения относно нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че не е доказано по безспорен начин авторството на
вменените му нарушения, тъй като по време на настъпилия пътен инцидент той е почивал в
стаята си в хотел „Оливс сити“, откъдето е извикан по настояване на органите на реда от
администрацията в обекта. Заявява, че не знае кой е управлявал моторното му превозно
средство. Оспорва тезата за особеностите на релефа, като обстоятелство, което не е било
съобразено при избор на скоростта от водача и стоящо в причинно- следствения комплекс
от фактори, довел до настъпването на противоправните последици от пътнотранспортното
произшествие. Споделя и отсъствие на завършен фактически състав на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото то било довършено с връчването на талона за медицинско
изследване, което станало в 11:00 часа на 13.04.2023 г. Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. С, преупълномощен от адв. П. Д. – САК, който поддържа жалбата с изложените в
нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
1
становище по фактите и приложимия по делото закоН.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.04.2023 г., около 06:00 часа, лек автомобил „ХХ“, с рег. № ХХХХ, управляван
от К. М., ЕГН ********** - негов собственик, се придвижвал по платното на ул. „Проф.
Христо Вакарелски“, с посока от ул.“Проф. Христо Данов“ към бул.“Г. М. Д.“, гр. София.
Водачът бил сам в автомобила. Пътната настилка била от асфалт, суха, времето било без
валежи, а видимостта не била затруднена. С оглед късния час трафикът не бил интензивеН.
Когато превозното средство достигнало до участък от платното, разположен пред
административен адрес: гр. София, ул.“Христо Вакарелски“№1, в района на който релефът
бил стръмен, поради обособен надлъжен наклон, поради разсейване, водачът изгубил за
момент контрол върху управлението. Автомобилът поднесъл и въпреки задействания от М.
спирачен механизъм, реализирал пътнотранспортно произшествие, в паркиран вдясно
спрямо траекторията му на движение л.а. „“ХХ“, с рег. №ХХХХ, собственост на свид. Д. К.
Л. От силата на удара паркираното превозно средство отскочило и от своя страна се ударило
в паркирания до него л.а. „ХХ“, с рег. №ХХХХ, който ударил л.а. „ХХХХ“, с рег.№ХХХХ,
паркирания до него вдясно до тротоара л.а. „ХХ“, с рег. №ХХХ, паркирания до него л.а.
„ХХ“, с рег.№ХХХХ, който също отскочил и ударил л.а. „ХХ“, с рег. №ХХХХ, паркиран в
съседство.
В резултат на съприкосновението били причинени повреди на всяко от изброените
превозни средства. Въпреки причинените щети, включително и върху собствения му
автомобил, М. не преустановил движението си, а се оттеглил от мястото, придвижвайки се в
първоначалната си посока. Достигайки до сградата на хотел „Оливс Сити“, разположен на
адрес: гр. София, ул.“Христо Вакарелски“№1А, той преустановил движението си. Паркирал
превозното средство непосредствено пред главния вход на хотела, след което излязъл от
автомобила.
Произведеният от пътното произшествие шум привлякъл вниманието на свид. В. М. –
обитател на жилище в една от разположените на ХХХ жилищна кооперация. Тя излязла на
терасата и забелязала щетите по паркираните пред сградата автомобили. Видяла и
оттеглящия се от мястото на удара лек автомобил, като решила да го заснеме с телефона си.
Междувременно подала и сигнал за случилото се до дежурния център на Дирекция
„Национална система 112“ – МВР.
Напускането на мястото на пътния инцидент от страна на жалбоподателя било и
наблюдавано от свид. Т. Н. Г., който по същото време се намирал в апартамент №29,
разположен на третия етаж в сградата на адрес: ХХХХ. Той наблюдавал поведението на
водача от терасата на жилището, където излязъл, след като бил събуден от произведения в
резултат на пътнотранспортното произшествие шум. С цел да възпрепятства укриването на
извършителя, той бързо напуснал апартамента си и след като се озовал на улицата, се
насочил към хотел „Оливс Сити“. Пред сградата на търговския обект той разпознал
паркирания лек автомобил на нарушителя, предизвикал пътния инцидент. Видял и млад
мъж, установен по- късно като жалбоподателят, стоящ непосредствено до него, за когото
предположил, че е водачът. Приближавайки превозното средство, непознатият също тръгнал
срещу него, като двамата се разминали. Когато достигнал до л.а.“ХХ“, свид. Г. различил
2
върху бронята му пресни следи от удар, като запаметил и номера му. Отправил се обратно
към дома си. Изминавайки кратко разстояние, той отново видял жалбоподателя, който в
този момент се връщал, подтичвайки откъм ул.“Проф. Хирсто Вакарелски“. Проследил го с
поглед, като забелязал, че свил към хотела и бързо навлязъл в предверието му.
По същото време, на ул.“Христо Вакарелски“, в непосредствена близост до хотел
„Оливс Сити“ се намирали полицейските служители към 07 РУ – СДВР – Т. Б. и Н Б.. Те
били изпратени с патрулния си автомобил по повод подадения за настъпилия пътен
инцидент сигнал от свид. В. М.. Когато наближили сградата на хотела, те забелязали
приближаващия се към тях свид. Т. Г., който им подавал знак да спрат. След като
установили контакт с него, свид. Б. попитала дали той е мъжът който е побягнал в обратна
посока, след като е видял патрулния им автомобил. Г. отговорил, че вероятно става въпрос
за непознатия, който се е укрил в хотел „Оливс“. Пресъздал накратко пред полицаите и
събитията, свързани с причиненото ПТП, които наблюдавал непосредствено. Следвайки
предоставената им информация, органите на реда влезли във фоайето на хотел „Оливс
Сити“. Забелязали описания от очевидеца мъж, който седял на един от столовете.
Установили самоличността му като К. М.. В проведената с тях беседа той потвърдил, че е
собственик на л.а. „ХХ“,с рег. №ХХХХ и че той го е управлявал. Пояснил, че е изпуснал
управлението му и е предизвикал пътен инцидент с множество автомобили. Поради
възникнали съмнения относно нетрезвото състояние на този гражданин, полицейските
служители потърсили съдействието на ОПП – СДВР. Междувременно поканили очевидеца
Т. Г. да се яви във фоайето на хотела и снели писмено обяснение от него.
На място, около 07:50 часа, на 13.04.2023 г., пристигнал полицейски екип към ОПП –
СДВР, в състав А. Н. Г. и А. В Д., заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ към ОПП -
СДВР. По данни на колегите си Б. и Б. и изготвената от тях докладна записка, сведенията на
водача М., писменото сведение от свид. Г. и непосредствен оглед на управляваното от него
превозно средство и автомобилите, с които то реализирало пътнотранспортно произшествие,
служителите на реда изготвили протоколи за ПТП с номера: №1834829/13.04.2023 г.,
№1834830/13.04.2023 г., №1834831/13.04.2023 г., №1834832/13.04.2023 г.,
№1835916/13.04.2023 г. и №1834833/13.04.2023 г. В тях били описани щетите по всички
споменати по- горе превозни средства, както и обстоятелствата по случая. На М. била
предоставена бланка на декларация, в която той собственоръчно вписал сведения за
механизма на пътното произшествие. Посочил, че поради разсейване, не е успял да овладее
автомобила си, в момента, в който той поднесъл. Служителите на пътна полиция изготвили
и скица на инцидента, която въззивникът подписал.
Свид. А. Г. поканил жалбоподателя да се подложи на тест с техническо средство
(Алкотест дрегер 7510, с №0214) за наличието на алкохол в издишания въздух. М. обаче
отказал. На жалбоподателя бил представен талон за извършване на медицинско изследване –
вземане на кръвна проба, който му бил връчен в 11:00 часа на 13.04.2023 г. Той обаче не
посетил посочената в него лаборатория във Военно-медицинска академия (ВМА).
При така установените обстоятелства, свидетелят Г. приел, че са извършени две
административни нарушения, поради което съставил срещу К. М. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), с бл. № 129758/13.04.2023 г., в присъствието на
свидетеля А. В. Д.. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил подписан лично от М. и копие от него му било връчено на
място. В съответната графа жалбоподателят не вписал възражения. Такива в писмена форма
не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №23-4332-007423/26.04.2023 г. от Гергана Владимирова Б. - Началник група
към СДВР - ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя, при възпроизвеждане на фактическите
констатации от АУАН, на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от
3
ЗДвП, било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева,
а за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП били наложени кумулативно „Глоба“ в размер на
2000,00 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет
и четири) месеца. Препис от санкционния акт бил връчен лично на въззивника на 12.05.2023
г. Жалбата срещу него била депозирана на 26.05.2023 г. чрез наказващия оргаН.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: доказателствата, съдържащи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели А. В. Д., И А. А., С. И. И., Н. П. Л., Н Б Б., Т. Г. Б., А. Н. Г., Т. Н. Г., в
писмените доказателства по делото: писмено сведение от Т. Г., декларация от К. М., скица
на ПТП, протоколи за ПТП с №1834829/13.04.2023 г., №1834830/13.04.2023 г.,
№1834831/13.04.2023 г., №1834832/13.04.2023 г., №1835916/13.04.2023 г. и
№1834833/13.04.2023 г., талон за медицинско изследване №0151284/13.04.2023 г., докладна
записка от А. Г., докладна записка от Н Б., справка – картон на водача, заповеди на
Министъра на вътрешните работи, писмен отговор от ГДНП, вх.№189721/03.07.202 г. с
приложения - протокол №30-66-22 за последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха,
писмени отговори от Български институт по метрология (БИМ), с вх.№188315/30.06.2023 г.
и вх.№193468/06.07.2023 г., с приложения- удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от измерване, писмени отговори от „Оливс сити хотел“, с вх.
№191763/05.07.2023 г. и вх.№194857/07.07.2023 г., писмен отговор от ОПП- СДВР, вх.
№193420/06.07.2023 г. по описа на СРС, с приложени към него извлечение от паметта на
алкотест – дрегер, ежедневна ведомост на патрулите на ОПП – СДВР за 13.04.2023 г. и
методически указания за работа с техническо средство, писмен отговор от Военно-
медицинска академия (ВМА), с вх.№197928/11.07.2023 г., писмен отговор от Диекция
„Национална система 112“ – МВР, с вх.№246441/04.09.2023 г., писмени образци от подпис и
почерк на К. М., заключения на експертизи – съдебно- графическа – Протокол №84/023 и
аудиотехническа експертиза – Протокол №245-Ф/2023, веществени доказателства – 1 брой
оптичен носител, съдържащ записи от системата, поддържана в Дирекция „Национален
център 112“ – МВР и 1 бр. оптичен носител към аудиотехническа експертиза, приобщени по
реда на чл.283, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН.
Ценни сведения за обстоятелствата от предмета на доказване по делото се съдържат в
показанията на свид. Т. Г. С присъщата на съхранен спомен логическа последователност той
пресъздава непосредствените си наблюдения върху обстановката, в която е настъпил
пътният инцидент и проследеното движение на автомобила, който го е предизвикал, от
мястото на удара до крайното му разположение – непосредствено пред входа на хотел
„Оливс сити“. Убедително очевидецът проследява поведението на лицето, което е забелязал
пред туристическия обект и начина, по който се е уверил в идентичността между него и
личността на водача на напусналия местопроизшествието автомобил. Категоричен е
свидетелят, че непознатият до този момент за него млад мъж е бил единствената фигура,
която той е възприел в непосредствена близост до паркирания и видимо повреден лек
автомобил „ХХ“, като именно той впоследствие, с бърз ход е влязъл в сградата на
търговския обект, очевидно в опит да се укрие от приближаващия се междувременно
полицейски патрул.
Разказът на Г. разкрива пълен синхрон с показанията на свидетелите Б. и Б., които
пресъздават не само реда, по който са насочени към жилищния квартал и са се озовали пред
хотел „Оливс“, но и установения с очевидеца на пътния инцидент контакт и споделените от
него лични наблюдение. С категоричност двамата полицейски служители заявяват лично
възприетите от тях признания на М., че именно той е управлявал собствения си лек
автомобил, но поради отклонение на вниманието е допуснал произшествие. Тези изявления
кореспондират с отразеното в изготвената от свид. Б. докладна записка, откриват се в
показанията на служителите от патрула на ОПП – СДВР, посетили в по- късен момент
мястото на инцидента и косвено в сведенията на свидетелите М. (също очевидец на част от
4
събитията) и И. (собственик на един от повредените автомобили), заключението на
изготвената фоноскопска експертиза. Идентични са по съдържание дори на попълнената
лично от жалбоподателя декларация на участник в пътнотранспортното произшествие.
Подкрепят се и от писмения отговор на администрацията на хотел „Оливс сити“, в който е
потвърдено, че в периода 12-14.04.2023 г. в обекта не е отсядал, респ. не се е регистрирал
като гост жалбоподателят, нито е вписал автомобила си за ползване на паркомясто пред
хотела. Тази информация съответства на възприятията на свидетеля Т. Г. и полицейските
служители, че нарушителят през цялото време е бил сам и е навлязъл в предверието на
сградата, в която е открит само за да избегне негативните последици от своето поведение. В
унисон помежду си Б. и Б. споделят и наблюдаваните у установения като собственик и
водач на участвалото в пътнотранспортното произшествие превозно средство признаци на
повлияване от алкохол, които описват като липса на способност да координира движенията
на крайниците си и осезаем мирис, излъчван от тялото му. Подобни възприятия, впрочем, се
извличат и от показанията на свид. Г., който предлага последващи наблюдения върху М.,
като седящ „изсулен“, „смъкнат“ върху един от столовете във фоайето от хотела.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията и на свидетелите А. Д. и А. Г., като
ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви. Те съдържат допълнителни
доказателствени данни относно обективните характеристики на нарушението, проявлението
на които обстоятелства са изследвали след пристигането си на мястото на инцидента.
Пропуските и и липсата на подробни спомени в разказа на полицейските служители съдът
отдава на изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите (установяване
на множество нарушения почти ежедневно и попълване на документация по сходни казуси).
Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне
на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния
водач и извършеното от предизвикалия инцидента водач пред контролния орган
деклариране на относими факти. Свидетелите Д. и Г., макар и неочевидци на настъпилото
ПТП, са се отзовали на подадения сигнал и са възприели на място автомобилите,
претърпели повреди в резултат на пътния инцидент. Категорични са, че са се водили по
информацията, предоставена им не само от заварения екип от служители на 07 РУ – СДВР и
писмените сведения на очевидеца Т. Г., но и от личните си наблюдения върху заварената
обстановка и най- вече върху водача - нарушител, който сам пред тях е споделил механизма
на реализираното ПТП. Така изложените обстоятелства напълно се припокриват със
съдържанието на изготвените от полицейските органи протоколи за пътнотранспортно
произшествие, докладни записки, скица и особено от вписаното в попълнената от М.
декларация.
От показанията на Д. и Г. съдът извлича и сведения за отказа на виновния водач да се
подложи на тест с дрегер за установяване наличието или липсата на алкохол в издишания от
него въздух. Относно този факт сведенията им съвпадат с твърденията на свид. Т. Г.,
присъствал към този момент от извършваната полицейска проверка. Подкрепят се и от
изготвения от А. Д., подписан и надлежно връчен на М. талон за изследване.
Убедителни са разказите на полицейските служители и относно фактическите им
установявания, касаещи обстоятелствата, поради които са възприели, че въззивникът е
причинил транспортното произшествие в резултат на несъобразена с релефа на местността
скорост. По този въпрос свидетелите се позовават върху личните си впечатления, придобити
при огледа на мястото на ПТП, разположението на превозните средства след неговото
настъпване и пораженията върху тях, допълнени от признанието пред тях от самия водач.
Така заявеното съдът намира за обективно пресъздадено, доколкото кореспондира със
записаното в изготвената от самия М. декларация и със сведенията на свидетелите Б. и Б..
Дори в показанията на свид. Т. Г. се открива информация за особеностите на пътя, свързани
с наличието на наклон и оформена стръмнина по продължението на платното на ул.“Проф.
Христо Вакарелски“.
5
Важни доказателствени данни се черпят от показанията на свид. В. М., която
предлага спомените си за наблюдавания пътен инцидент и оттеглянето на виновния водач.
Съдът се доверява на сведенията й, доколкото те разкриват устойчиви съвпадения с
показанията на другия очевидец – свид. Т. Г., с тези, изхождащи от полицейските служители
и съответства в цялост на онагледеното в рамките на изготвената фоноскопска експертиза
съдържание на подадения от нея сигнал до правоохранителните органи.
Допълват фактологията по случая и показанията на свидетелите И., Л., А., Л и Б. –
собственици и/или ползватели на повредените в резултат от пътнотранспортното
произшествие леки автомобили. Макар изброените лица да не са формирали непосредствени
възприятия върху обособилата се обстановка на инцидента, а да преразказват узнатото от
полицейските органи и очевидците, предадената от тях информация способства за
консолидацията на доказателствения материал, служи за проверка на преките доказателства
в процеса и потвърждава тяхната достоверност.
Последователността, логическата свързаност и непротиворечивост в изложението на
всеки от споменатите по- горе свидетели дава основание да се приеме, че така
предоставената информация не е фрагментарна, а отразява реализирали се в
действителността събития. Не се откриват обективни фактори, които да компрометират
процесуалното поведение на разпитаните лица, поради което липсва основание те да бъдат
упреквани в пристрастие към интересите на обвинителната теза или в стремеж да изопачават
споделеното във вреда на въззивника. В този смисъл, съдът кредитира с доверие обсъдените
по- горе показания в тяхната цялост и ги поставя в основата на своите изводи по съществото
на делото.
Не променят изводите по фактологията и приобщените по делото експертизи, които
съдът възприема като компетентно и обективно изготвени. Те допринасят за изясняването
на обстоятелствата по делото. Категорично при проследяването на репликите, разменени
между диспечера към МВР и подателя на сигнала за ПТП, записани от софтуера,
администриран от Дирекция „Национална система 112“- МВР, се налага извод за
идентичност между пресъздадената чрез тях обстановка и споделените в хода на съдебното
следствие от свид. М., от другия очевидец – свид. Т. Г. и полицейските служители факти,
допълнени от писмената декларация на М.. Вещото лице по аудиотехническата експертиза е
категорично, че не се установяват данни за извършени манипулации върху представената на
вниманието на съда под формата на запис информация, която се обсъжда като идентична
със съхранената при администратора.
Не поражда съмнение в своята пълнота и обоснованост и заключението на
изготвената графическа експертиза. То съответства на събраните по делото доказателства до
съответния момент на изготвяне на становището. В него вещото лице, боравейки с базата на
обладавани от него специални знания, разкрива категоричност в своите изводи по въпроса за
авторството на подписа и текста на декларацията, изпълнен ръкописно, адресирайки го
единствено към личността на въззивника. Съпоставено и със свидетелските показания на А.
Д., А. Г., Н Б. и Т. Б., съдът приема, че от съвместния анализ на обсъжданото вещо мнение и
подредената към материалите по преписката декларация от М. убедително се доказва фактът
на владеене от жалбоподателя на български език, респ. отсъствието на пречки той да
разбере предявените пред него параметри на отговорност и да участва в производството,
реализирайки адекватно правото си на защита. От друга страна, се потвърждават сведенията
на свид. А. Г. и свид. Д., че декларацията е изготвена лично от въззивника, респ. че съдържа
неговото доброволно изразено признание, че именно той е управлявал л.а. „ХХ“ с рег.
№ХХХХ – негова собственост и е предизвикал процесния пътен инцидент поради моментно
отклонение на вниманието си. Така обективираното съдържание на обсъждания документ се
явява допълнителен съществен фрагмент от доказателствената съвкупност в подкрепа на
застъпваната от наказващия орган теза за извършените административни нарушения и
6
тяхното авторство. Тази негова характеристика се проявява именно защото признанието не е
изолирано, а се подкрепя и кореспондира в цялост с целия приобщен по делото
доказателствен материал. Видно и от показанията на полицейските служители,
жалбоподателят не е посочил друго лице, което да е управлявало превозното му средство,
нито е предоставил разумно обяснение за присъствието си в твърде краткия период от време
след предизвиканото ПТП до автомобила и в фоайето на хотела, чийто клиент, бе доказано,
че не е.
С доверие съдът разглежда и приложения към преписката талон за изследване, в
който е удостоверен отказът на М. да се подложи на тест с дрегер. Документът свидетелства
за времето на връчването му. Той обаче няма отношение към момента на съставяне на
АУАН, нито се явява неразделна част от него. В тази връзка не се споделя възражението на
жалбоподателя, че отразеният в талона час на връчване на въззивника опровергава
фактическите установявания на актосъставителя и наказващия орган относно времето на
нарушението, предявено с правната квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Обстоятелството,
че екземпляр от обсъждания документ е предоставен на жалбоподателя в 11:00 часа, не
указва, че проверката срещу него е започнала именно тогава. Потвърждава се от показанията
на Б., Б., А. Г. и А. Д., че към реализиране на контролната дейност е пристъпено около час и
половина след подаването на сигнала за пътния инцидент, което кореспондира с вписаното в
талона, че отказът е релевиран в 07:50 часа. Закъснението при връчване на талона с около
три часа, би могло да се обсъжда като значим факт единствено в случай че М. се бе явил за
изследване в посочената му лаборатория и то в контекста на евентуално обсъждане на
конкретни стойности на съдържание на субстанции в неговите кръвни проби. В случая
обаче тези обстоятелства са неотносими, доколкото отговорността е ангажирана не за
управление на МПС след употреба на забранени вещества или алкохол, а за отказ водачът да
се подложи на тестуване с техническо средство, който факт не се опровергава от връчването
със или без закъснение на талона за медицинско изследване. Във връзка с последното и
противно на доводите в жалбата, доказателствения материал по делото не компрометира и
времето на установяване на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Законът не предписва
като реквизит от съдържанието на АУАН отразяването на час, поради което и претенцията,
че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е преждевременно констатирано, доколкото талонът
е издаден в 11:00 часа, а нарушенията са описани като даденост часове по- рано, е
неприемлива. Следва да се подчертае и че връчването на талона за медицинско изследване
не е елемент от фактическия състав на тази административна простъпка. От друга страна,
при проследяване на логиката на изложението на фактите в констативно- съобразителната
част на АУАН и НП, се налага извод, че вписаният час „около 06:00 часа“, на 13.04.2023 г.
се отнася до първото вменено нарушение, свързано с несъобразяване на общото правило за
скоростта, ситуирано в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не до отказа на водача да се
подложи на тест с дрегер. Става ясно от прочита на текста, че простъпката, квалифицирана
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, е реализирана едва след проявата, с която водачът е нарушил
правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това положение логически съответства и на фактите,
изводими от целокупния доказателствен материал, поради което и противоречие не се
разкрива.
Изисканите и приложени справки от различни институции – отговор от ВМА,
справки от БИМ и ГДНП относно техническата годност на Алкотест – дрегер 7510 с
№ARDM-0214, вкл. извлечение от паметта на техническото средство, онагледяващо
отсъствие на проведено в часовия диапазон между 00:00 часа и 14:00 часа на 13.04.2023 г.
тестуване, потвърждават фактите, че на 13.04.2023 г. пред органите на ОПП – СДВР, в хода
на проверка, реализирана след причинено ПТП, въззивникът е отказал да се подложи на тест
с техническо средство, а впоследствие не е посетил и посоченото му медицинско заведение
за кръвни изследвания.
Съставът на първата инстанция кредитира и писмените доказателства- протоколи за
7
ПТП, скица, докладни записки, талон за изследване, писмени сведения от очевидеца на
инцидента Т. Г., които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените
гласни такива и се намират с тях в хармонично единство, като установяват
безпротиворечиво обстоятелствата по делото. Така установеният синхрон между
приобщените материали не налага техния самостоятелен анализ, по аргумент от нормата на
чл.305, ал.3 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степеН. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закоН. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
За нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че в частта на НП, в която са възведени фактическите
измерения на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички
обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Лаконичното въвеждане на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите
признаци на състава от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия на
жалбоподателя, касаещи поведението му, с което е накърнил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че въвеждане на
относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Въззивникът е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като на основание
чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на посочените в НП дата
и място К. М. е управлявал лек автомобил със съответни отличителни белези и
характеристики, като придвижвайки се със скорост, която не е била съобразена с
особеностите на релефа, през който е преминавал и по-конкретно наличието на надлъжен
наклон, е изпуснал контрола върху управлението на своя автомобил и е причинил ПТП с
паркираните вдясно спрямо траекторията му на движение, общо пет броя леки автомобили,
собственост на свидетелите А., И., Л., Л, Б. Така очертаната деятелност правилно е
квалифицирана като нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В ангажираната материалноправна
8
норма е ситуирано правно задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Касае се за редица обективни фактори, някои
от които са известни отнапред, а други са лесно предвидими. Без да са изчерпателно
изброени, общото между тях е, че са предпоставка за внезапно усложняване на пътната
обстановка, поради което водачът е длъжен да избере такава скорост, която му позволява да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Съставът на нарушението от своя страна се
изпълва от нормата на чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП и се прилага за всеки, който поради
движение с несъобразена скорост причини ПТП. Новелата е бланкетна и обща, поради което
простъпките, подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално
индивидуализирани, като конкретното й съдържание е нужно да се запълни с разпоредби,
установяващи правилата при избиране на скоростта на автомобила.
От анализа на гласните и писмените доказателствени средства и доказателства се
установява, че в конкретния случай М. не е изпълнил визираното в чл.20, ал.2 от ЗДвП
задължение, не е оценил цялостната пътна обстановка, не е наблюдавал пътя, по който е
минавал през цялото време, така че своевременно да възприеме наличието на стръмнина и
намалявайки скоростта си, да предотврати негативните последици. Още повече че
обективни пречки пред наблюдението на пътя не са съществували. В причинно-следствена
връзка с това негово волево поведение на водач е причинен и вредоносният резултат, като са
нанесени и щети по множество други автомобили.
Неоснователно е изтъкнатото в жалбата възражение за недоказаност на
детерминираните в акта фактически констатации. Същите се извличат от целокупния
доказателствен материал, който е еднопосочен и не разкрива съдържателни противоречия.
Сведения за особеностите на релефа, като фактор, с който въззивникът не е съобразил
своите действия на водач, се извеждат от показанията не само на полицейските служители Г.
и Д., но и от очевидеца свид. Т. Г., който подчертава, че улицата е била „стръмна и с
наклон“. Не са събрани такива доказателствени източници, които да компрометират
показанията на разпитаните по делото свидетели. Дори лично попълнената декларация от
жалбоподателя, депозирана пред контролните органи, не променя фактите по нарушението
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, предвид формулираното в нея признание за причиняване на ПТП в
резултат на отклонено внимание.
Изолирано остава и възражението досежно авторството на нарушението. Показанията
на свидетелите Т. Г., Б., Б., А. Г., М. и А. Д., в съвкупност с наличната по делото декларация
от М. относно обстоятелствата, при които се е достигнало до пътния инцидент и
заключенията на допуснатите експертизи, формират стройна система от преки и косвени
доказателства, еднопосочно изясняващи въпроса със самоличността на нарушителя и
идентичността му с въззивника. Като убедително допълнение към тях са дадени и
отговорите на хотел „Оливс Сити“, видно от които М. не е бил техен клиент и не е ползвал
помещение за отдих в сградата на търговския обект или паркомясто. Поради това
настоящият съдебен състав приема, че твърдените от административните органи фактически
положения са доказателствено обезпечени и съответстват на обективната действителност, а
противопоставените на тях възражения от жалбоподателя разкриват характеристиките на
неубедителна защитна версия.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2 ЗДвП, която предвижда отговорност за
причиняване на пътнотранспортно произшествие при движение с несъобразена скорост.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
9
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон в тази част е приложен
правилно.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение на нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото същото не разкрива значителни отлики спрямо нарушенията от посочения вид.
Още повече предвид данните за нарушения на правилата за движение, изводими от
справката за водач, представена от ОПП – СДВР, видно от които М. нееднократно е
санкционираН.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на несъзнавана
непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал извършването на деянието, но е могъл и
е бил правно задължен да стори това. Като правоспособен водач на МПС той е бил длъжен
да наблюдава непрекъснато и да преценява цялата пътна обстановка, преди да избере
скоростта си на придвижване, респ. да продължи своето движение. Той е могъл да
възприеме особености на стръмнината, с която се е отличавал релефът на ул.“Проф. Христо
Вакарелски“, а оттук да предвиди опасността от загуба на контрол върху автомобила и
последващо съприкосновение с паркираните встрани от пътя му превозни средства.
По отношение на наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева, съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува юридическа възможност същата да бъде намалена
(арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел
за наказание глоба…”).
По изложените съображения в тази си част наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
За нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът констатира, че досежно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства
и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на
изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на
деянието, датата на извършването му и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на
представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на състава от материална страна.
Обстоятелството, че в констативно- съобразителната част на НП допълнително е
въведено твърдението, че М. „не е дал кръвна проба за медицинско изследване“, не
накърнява конкретиката на изложението, не налага несъответствие и не отнема
възможността на жалбоподателя да се ориентира относно параметри на изведеното в двата
процесуални акта административно нарушение, респ. не разкрива непреодолими различия,
граничещи с недопустимо предявяване на нови факти. Касае се за уточнение, което
единствено подчертава умисъла в поведението на жалбоподателя и отсъствието на
основания да се коментира маловажен случай на нарушение с оглед липсата на каквито и да
било доказателства, че той действително не е употребил алкохол, поради което проявата му
не би могла да се приеме за разкриваща по- ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Не е накърнена възможността
на въззивника да възприеме, че е възведено именно за нарушение, свързано с бездействието
10
на водача да изпълни задължението си за подлагане на изследване чрез техническо средство
пред контролните органи.
Административнонаказателната отговорност на въззивника К. М. е ангажирана за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на същото основание са му наложени наказания
„Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 13.04.2023 г., в гр.
София жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил, реализирал е пътнотранспортно
произшествие и след пристигането на контролните органи на ОПП – СДВР, в хода на
извършена проверка е отказал съдействие в насока провеждане на тест с техническо
средство за установяване количеството на алкохол в издишания от него въздух. На водача е
издаден талон за медицинско изследване №0151284 за Военно-медицинска академия с
указание, че следва да се яви в лечебното заведение в срок до 40 минути, считано от 11:00 ч.
до 11:40 ч. на 13.04.2023 г., връчен му лично срещу подпис. В посочения времеви интервал
въззивникът не е изпълнил даденото му предписание да посети лабораторията към
болничното заведение и не е предоставил кръвна проба за изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма
въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността
на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст. (ТР №13 от 20.12.2021г. на ВАС по т.д.№1/2021г., ОСС, I и II колегия, докладвано от
съдията Н. Гунчев). В случая не се касае за сложен фактически състав на едно единствено
нарушение. Обективираният отказ на водача във всяка от алтернативите на текста на чл.174,
ал.3 от ЗДвП представлява осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява
укорим и наказуем. Наличието или липсата на проведено медицинско изследване или тест с
доказателствен анализатор по никакъв начин не разколебава твърдението на наказващия
орган досежно факта на реализираното административно нарушение. В настоящия случай от
събраните в хода на административно-наказателното производство доказателствени
материали е установено само едно обективирано от страна на въззивника нарушение - отказ
да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол. Същевременно, с
отсъствието на посещение в посоченото му лечебно заведение той се е лишил и от
възможността да обори възникналите с оглед поведението му съмнения у контролните
органи относно наличието на употребен алкохол, респ. да осигури възможност поведението
му да се коментира в светлината на приложение на института на чл.28 от ЗАНН.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни
превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната
Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл.3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство;
т. 2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест – с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
11
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от подлагане на тест с техническо средство за алкохол,
респ. с тест за наркотични вещества и техни аналози, проверяващият полицейски служител е
пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон
за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три
екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в
него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото, където
следва да се извърши медицинското изследване, определено, съгласно чл. 11 от Наредба №
1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от Наредба №
1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. да
връчи препис от талона на нарушителя. Въпреки това следва да се отбележи, че
обстоятелството, дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на допълнително
изследване чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е
съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното болнично
заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери, прилежащи към
талона за изследване и дали е съставен протокол за провеждане на изследване с
доказателствен анализатор в случая са ирелевантни, доколкото в тази си част разпоредбите
на горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на съответен вид
изследване.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която предвижда отговорност за
водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнал е неговия
общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото
извършване, в частност осуетяването на проверката на контролните органи за употреба на
алкохол.
По отношение на кумулативно наложените наказания “Глоба“ в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, съдът намира за необходимо да отбележи, че не съществува юридическа
възможност за тяхното намаляване, тъй като предвидената от законодателя комплексна
санкция е абсолютно определена и не подлежи на намаляване (арг. от чл.27, ал.5 от
ЗАНН).
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл.28 от
ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради
високата обществена опасност на извършеното нарушение, изводима от масовата
разпространеност на подобен род противообществени прояви и категоричната обществена
нетърпимост към същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в измененията
на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на предвидените
наказания. Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността
на пътя, като М. е осуетил възможността своевременно и законосъобразно да бъде
12
установено, дали шофира под въздействието на алкохол. Не на последно място, в справката
– картон на водача са отразени множество нарушения на правилата за движение по
пътищата, чието отстояние във времето не може да се определи като отдалечено спрямо
датата на настоящото нарушение. Допълнително завишава тежестта на извършеното и
предприемането му при съзнанието за предизвикано пътнотранспортно произшествие с
множество повредени автомобили, за което отговорността на водача също е ангажирана. По
тези аргументи следва да се приеме, че бездействието на жалбоподателя се отличава с
достатъчен интензитет, за да се конституира същото като административно нарушение и да
се санкционира по предвидения ред.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде
потвърден и в частта му за нарушение на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Предвид изхода на производството, на основание чл.84 от ЗАНН, вр.чл.189, ал.3 от
НПК, съдът намира, че следва да възложи в тежест на въззивника разноските за допуснатите
служебно от съда в хода на производството графическа и аудиотехническа (фоноскопска)
експертизи, възлизащи в общ размер на 1214,10 лева. Сумата следва да бъде внесена по
сметка на СРС.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-007423/26.04.2023 г.,
издадено от Гергана Владимирова Б. - Началник група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на
жалбоподателя К. М., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, а на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за отказ да се подложи на проверка с
техническо средства за установяване употребата на алкохол) са му наложени кумулативно
наказания „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА К. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 1214,10 лева, представляваща сбор от направени по делото разноски за
аудиотехническа и графическа експертизи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13