№ 24426
гр. София, 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110133246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: 220,17 лв., представляваща част от главница по договор за
потребителски паричен кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., падежирала в периода от
14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 169,53 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г., за които суми
по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г.
Ищецът „.-.... ЕООД твърди, че между „...“ ЕАД /с предишно наименование „..“ АД/ и
ответника Е. П. Е. е сключен договор за потребителски паричен кредит № 3604017 от
08.03.2019 г., по силата на който му е предоставил паричен заем в размер на 3 060 лв. при
годишен лихвен процент от 9,99 % и ГПР от 12,78 %. Поддържа, че по силата на договора тя
е следвало да бъде върната чрез 108 месечни погасителни вноски от по 45,64 лв. всяка, с
краен срок за изпълнение – 14.02.2028 г. Сочи, че след усвояване на сумата по него от
страна на кредитополучателя са извършвани плащания по договора, но същият е
преустановил обслужването му, поради което той е останал задължен за сумите, както
следва: 220,17 лв. – чааст от главница, падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021
г. и 169,53 лв. - договорна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. Допълва, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.02.2021 г. и приложенията към
него „...“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по договора за
потребителски кредит от 08.03.2019 г., като на 07.04.2021 г. е направен опит за уведомяване
на длъжника за извършената цесия, но пратката до него се е върнала с отбелязване, че е
останала „непотърсена“, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК заявява, че цесията е
породила действието си спрямо него в хода на процеса с връчването на уведомлението за
1
нея като приложение към исковата молба. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. П. Е. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че между страните не е налице облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит от 08.03.2019 г. В
тази връзка посочва, че ищецът не е доказал легитимацията си да претендира процесните
вземания, доколкото не той, а старият кредитор е следвало да уведоми длъжника за
извършената цесия. Оспорва да е подписал процесния договор за кредит, както и общите
условия и погасителния план към него. Оспорва да е доказано усвояването на заемната сума
по него, а доколкото договорът за заем е реален договор, то това следва да е условие за
пораждане на действието му между страните. Счита, че не е доказано да е уведомен за
извършената цесия. Излага доводи за недействителност на договора на основание чл. 22, вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като видът на шрифта не е еднакъв, а освен това размерът му не е 12,
каквото е законоустановеното изискване. Счита договора за недействителен, тъй като не
отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, а освен това схемата за
погасяване към него също не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага и доводи
за нищожност на отделни негови клаузи поради противоречието им с добрите нрави, а
имено: клаузата за възнаградителна лихва, доколкото уговорената такава надвишава
трикратния размер на законната лихва, което счита за самостоятелно основание за
недължимост на тази претенция. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва
исковете и по размер. Оспорва представения погасителен план, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а освен това не е доказано да му е предоставена
възможност за запознаване с него към момента на сключване на договора. Оспорва
относимостта на представеното приложение към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 17.02.2021 г., тъй като не става ясно, че е част от него. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ възникването на
облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски паричен
кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. с твърдяното съдържание; 2/ че е изпълнил задълженията
си по договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане на усвоената
заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на падежа на вземанията; 4/
прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за
извършената цесия; 4/ размера на претендираните суми. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника да докаже погасяване на процесните вземания в
случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства. Във връзка с възражението за
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е установи наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
С оглед оспорванията на ответника относно недействителността на процесния договор
за потребителски паричен кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. в тежест на ищеца е да
2
установи, че съдържанието и формата му отговарят на изискванията на ЗПК.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, поради което следва
да бъдат приети, като тяхната относимост и доказателствена стойност подлежат на
изследване по същество на спора. Следва да се допусне изслушване на съдебносчетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца с исковата молба.
Доказателствените искания на ответника по реда на чл. 183 ГПК следва да се оставят без
уважение. Целта на задължаването на някоя от страните да представи оригинала на
приложен в препис документ е насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв
оригинал липсва или, че неговото съдържание е различно от обективираното в представения
препис. При липсата на такива твърдения отправянето на искане по реда на чл. 183 ГПК се
явява релевирано без връзка с посочените от насрещната страна обстоятелства и
оспорвания. В случая, оспорванията на ответника са свързани единствено с това, че не е
подписвал процесния договор за кредит, общите условия и погасителния план към него, че
приложение № 1 не е относимо, както и, че удостоверението за връчване не изхожда от
надлежно упълномощено лице, като от негова страна не са наведени твърдения, че те не
съответстват на оригиналите им, нито че въобще няма оригинали, поради което
доказателственото искане за задължаване на ищеца да представи същите в оригинал следва
да се остави без уважение. Останалите възражения на ответника касаят относимостта или
доказателствената стойност на оспорените документи, поради което в тази насока съдът
следва да формира изводи по същество на спора с крайния съдебен акт.
С оглед оспорването на ответника, че не е подписвал общите условия и погасителния
план към договора /л. 8-15 от делото/, на ищеца следва да бъдат дадени указания в
едноседмичен срок от съобщението да заяви дали ще се ползва от оспорените документи.
Доколкото върху находящия се на л. 7 от делото екземпляр от договор за кредит липсва
положен подпис от името на ответника, то съдът приема, че това оспорване на ответника
следва да касае действителността на договора, но не и авторството на документа.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа
на СРС, 79 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2022 г. от
10:20 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени от ищеца с исковата молба.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 250 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали ще се ползва
от оспорените от ответника общи условия и погасителен план, находящи се на л. 8-15 от
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника по реда на чл.
183 ГПК.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства
за внасяне на депозита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4