Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 09.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4664
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.7 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е молба от Р.П.И. – Д., действаща лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Р.С. Д., в която твърди, че с ответника са съпрузи, сключили
граждански брак на 18.09.2018г., от който имат родено едно дете Р.С. Д., родена
на ***г. До 03.10.2020г. живеели заедно в дома на майката на съпруга й,
съвместно с нея. Ответникът имал проблем с наркотична зависимост, който е от
около 15 години и с който въпреки провежданото лечение и даваните обещания не
се е справил. Последно приел да се подложи на лечение в общност за подкрепа
“Ново начало” в гр.Банкя, където постъпил на 17.04.2020г. и следвало да остане
8 месеца – до средата на м.декември. Вместо това той прекъснал престоя си там и
се прибрал в гр.Русе на 15.08.2020г., когато бил рожденият му ден. Около 20 дни
след тази дата ответникът имал нормално поведение, поради което най-вероятно не
е вземал наркотични вещества, след което поведението му отново се върнало към
обичайното за него състояние, а именно да изчезва с дни, след което се прибирал
във видимо неадекватно състояние, започвал да тормози молителката и майка си за
пари, да продава общи и техни лични вещи и да ги залага в заложни къщи, отново
за да си набави пари за наркотици. Освен постоянните скандали и притеснения на
молителката за нея самата, тя била изключително притеснена и за детето им, тъй
като макар и невръстно, то ставало неволен свидетел на скандалите устройвани от
съпруга й в дома им. Така то било лишено от нормална и спокойна среда, в която
да бъде отглеждано. Когато се приберял в неадекватно състояние, ответникът бил
склонен на всякакви неразумни и застрашаващи живота и здравето им постъпки. Той
искал да взема детето, въпреки очевидната си неадекватност, а ако молителката
откажела да го пусне в дома им започвал да крещи и блъска, включително се е
стигало до ситуация да се изкачи до третия етаж и да влезе през прозореца на
апартамента, в който се намирали. На 03.10.2020г. около 5.00 часа сутринта
ответникът отново се прибрал в крайно неадекватно състояние, след като
отсъствал 5 дни от дома им без никой от семейството му да знае къде е. В дома
им били молителката, малолетното дете и майката на ответника. Опитвали се да не
го предизвикват по никакъв начин, но той намирал във всяка тяхно поведение
предизвикателство. Започнал да буйства, като в ранния следобед положението
станало нетърпимо, което наложило да потърсят закрила от полицията, като се
обадили на телефон 112. До пристигането на полицията обаче той избягал. Силно
притеснена за себе си и детето, молителката напуснала дома на майка му и с
малолетната се установили на друг адрес до който се оказало, че той успял да ги
проследи по някакъв начин, тъй като на 09.10.2020г. в късния следобед дошъл
там, като започнал да блъска, да заплашва и да иска от съпругата си да му даде
детето. Отново бил под въздействието на наркотични вещества, което наложило
отново да повика полиция, но и този път до нейното пристигане той избягал.
Молителката твърди, че откакто ответникът започнал отново да употребява
наркотични вещества, тя живеела в постоянен страх за себе си и детето, като не
знаела до каква степен поведението му можело да ескалира и да заплаши не само
бита им, но и живота им. По тези съображения твърди, че тя и детето са
подложени на системни актове на домашно насилие от страна на ответника. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита срещу
домашно насилие, с която да наложи на С.Д. следните мерки: да задължи ответника
да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо нея и
малолетното им дете; на ответника да бъде забранено да приближава молителката, малолетното дете и
жилището, в което в момента живеели, находящо се в гр.Русе, ул.”Гоце Делчев” №
22, вх.4, ет.3, ап.7, местата за социални контакти и отдих на същите, като
пострадали лица за
срок от 18 месеца.
Ответникът С.Д.Д. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, не е открит. Назначения му особен
представител оспорва изцяло молбата, като твърди, че ответникът не е извършил
спрямо съпругата си и малолетното дете сочените актове на домашно насилие.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата
и ответникът са съпрузи, сключили граждански брак на 18.09.2018г., от който
имат родено едно дете Р.С. Д., родена на ***г. Липсва спор по делото относно
факта, че жилището, в което молителката и малолетното дете живеят е в гр.Русе, ул.”Гоце Делчев” № 22,
вх.4, ет.3, ап.7.
Представена е декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, с която Р.П.И.
– Д., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Р.С. Д.
декларира, че на 03.10.2020г. и 09.10.2020г. спрямо нея и малолетното й дете
било упражнено домашно насилие от страна на съпруга й С.Д., който се прибирал в
неадекватно състояние след употреба на наркотици, започвал да буйства, да блъска и да заплашва съпругата
си в присъствието на детето.
В показанията си свидетелката Валя
Стойчева Д., която е майка на ответника, описва извършените от страна на нейния
син спрямо съпругата му актове на домашно насилие случили се на 03.10.2020г. и 09.10.2020г.,
които били извършени и в присъствието на малолетното дете. Обяснява, че до 03.10.2020г. молителката, сина
й и детето живеели съвместно с нея в жилището й. Ответникът имал проблем с
наркотична зависимост, който е от около 15 години и с който въпреки
провежданото лечение и даваните обещания не се е справил. Последно приел да се
подложи на лечение в общност за подкрепа “Ново начало” в гр.Банкя, където
постъпил на 17.04.2020г. и следвало да остане 8 месеца – до средата на
м.декември. Вместо това той прекъснал престоя си там и се прибрал в гр.Русе на
15.08.2020г., когато бил рожденният му ден. Около 20 дни след тази дата
ответникът имал нормално поведение, поради което най-вероятно не е вземал
наркотични вещества, след което поведението му отново се върнало към обичайното
за него състояние, а именно да изчезва с дни, след което се прибирал във видимо
неадекватно състояние, започвал да тормози съпругата си и нея за пари, да
продава общи и техни лични вещи и да ги залага в заложни къщи, отново за да си
набави пари за наркотици. Освен постоянните скандали и притеснения на
молителката за нея самата, тя била изключително притеснена и за детето им, тъй
като макар и невръстно, то ставало неволен свидетел на скандалите устройвани от
съпруга й в дома им. Така то било лишено от нормална и спокойна среда, в която
да бъде отглеждано. Когато се приберял в неадекватно състояние, ответникът бил
склонен на всякакви неразумни и застрашаващи живота и здравето им постъпки. Той
искал да взема детето, въпреки очевидната си неадекватност, а ако молителката
откажела да го пусне в дома им започвал да крещи и блъска, включително се е
стигало до ситуация да се изкачи до третия етаж и да влезе през прозореца на
апартамента, в който се намирали. На 03.10.2020г. около 5.00 часа сутринта
ответникът отново се прибрал в крайно неадекватно състояние, след като
отсъствал 5 дни от дома им без никой от семейството му да знае къде е. В дома
им били свидетелката, молителката и малолетното дете. Опитвали се да не го
предизвикват по никакъв начин, но той намирал във всяка тяхно поведение
предизвикателство. Започнал да буйства, като в ранния следобед положението
станало нетърпимо, което наложило да потърсят закрила от полицията, като се
обадили на телефон 112. До пристигането на полицията обаче той избягал. Силно
притеснена за себе си и детето, молителката напуснала дома на свидетелката и с
малолетната се установили на друг адрес до който се оказало, че той успял да ги
проследи по някакъв начин, тъй като на 09.10.2020г. в късния следобед отишъл
там, като започнал да блъска, да заплашва и да иска от съпругата си да му даде
детето. Отново бил под въздействието на наркотични вещества, което наложило
отново да бъде повикана полиция, но и този път до нейното пристигане той
избягал. Свидетелката твърди, че откакто ответникът започнал отново да
употребява наркотични вещества, съпругата му живеела в постоянен страх за себе
си и детето, като не знаела до каква степен поведението му можело да ескалира и
да заплаши не само бита им, но и живота им, като такива притеснения имала и за
себе си, въпреки, че е негова майка. Към момента синът й се лекувал от
наркотичната си зависимост в комуна.
Съдът няма основание да не цени
показанията на тази свидетелка, още повече и че тя е майка на ответника, тъй
като тя е очевидец на поведението на сина си и упражняваното домашно насилие
спрямо съпругата му и детето, когато е под въздействието на наркотични вещества,
показанията й са свързани и непротиворечиви, подкрепящи се изцяло от изложеното
в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, а и по делото не са представени и събрани
други доказателства, които да опровергават изложените от нея факти.
След преценка на сбраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от
представените удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за
раждане се доказва, че молителката
и ответникът са съпрузи, сключили граждански брак на 18.09.2018г., от който
имат родено едно дете Р.С. Д., родена на ***г., т.е. С.Д. попада в кръга на лицата, посочени в чл.3 от ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от с.з., декларацията по чл.9,
ал.3 от закона е годно доказателствено средство. Ответникът, включително и
назначеният му особен представител, не са провели по делото никакво оспорване
на обстоятелствата, посочени в декларацията, с допустими по закона писмени или
гласни доказателства. За да бъде годно доказателствено средство, горепосочената
декларация следва да съдържа описание на конкретни действия, които биха могли
да се конкретизират като акт или актове на домашно насилие. В конкретния случай
представената от ищцата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно
данни, че е налице домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона. В нея са посочени
конкретни фактически действия – изразяващи се в психическо, физическо и
емоционално насилие спрямо нея и в присътвието на малолетното им дете, както и
момента на тяхното извършване, които са в рамките на едномесечния срок преди
подаване на молбата. Изложеното в декларацията се потвърждава, от свидетелските
показания по делото, от които е видно, че последните актове на домашно насилие
са се случили на 03.10.2020г. и 09.10.2020г. Въз основа на декларацията, на
основание чл.13, ал.3 от ЗЗДН и останалите писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде издадена заповед за
защита на молителката и малолетното дете срещу ответника и наложени на
последния мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от осемнадесет месеца.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН и
предвид уважаването на молбата, на ответника следва да наложена глоба в размер
на 200.00 лева, която да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен
съд – гр.Русе. При определяне размера на глобата съдът отчита, че е налице
болестно състояние при ответника поради невъзможността му да се откаже от
употребата на наркотични вещества и именно след употребата на такива той изпада
в неадекватно състояние, в резултат на което е извършил и процесните актове на
домашно насилие, т.е. последните не са целенасочено извършени и най-вероятно
осъзнавани от него, а в резултат на наркотичната му зависимост, поради което
глобата е в минималния размер предвиден в закона.
Молителката не претендира разноски по
делото, поради което и такива не следва да й бъдат присъждани.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Русе и държавна такса за производството по делото в размер на 80.00 лева,
както и направените по делото разноски за заплатено възнаграждение на
назначения му особен представител в размер на 150.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И
:
ЗАДЪЛЖАВА С.Д.Д., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да се въздържа от извършване на
актове на домашно насилие по отношение на Р.П.И. - Д., с ЕГН: ********** и
малолетното дете Р.С. Д., с ЕГН: **********, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на С.Д.Д., с ЕГН: **********,
да приближава Р.П.И. - Д., с ЕГН: ********** и малолетното дете Р.С. Д., с ЕГН:
**********, жилището, в което живеят, находящо се в гр.Русе, ул.”Гоце Делчев” №
22, вх.4, ет.3, ап.7, местата
за социални контакти и отдих
на същите, като пострадали лица, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.Д.Д., с ЕГН: **********,
че при неизпълнение заповедта на съда ще бъде задържан от полицейските органи и
ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Р.П.И.
- Д., с ЕГН: ********** и малолетното дете Р.С. Д., с ЕГН: **********
ОСЪЖДА С.Д.Д., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА С.Д.Д., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 230.00
/двеста и тридесет/ лева – държавна такса за производството по делото и разноски
за заплатено възнаграждение на назначения особен представител.
Препис от решението и заповедта да се
връчат на страните, назначения особен представител на ответника и на районното
полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение и може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: