№ 4390
гр. Варна, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20233100502136 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 60319/14.08.2023 г. , подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Г.
А., срещу Решение № 2720/20.07.2023 г. , постановено по гр.д. № 13894/2022
г. на РС – Варна, 17-ти съдебен състав, в частите, с които са отхвърлени
исковите претенции на последния за приемане за установено, че Т. В. И. му
дължи сумата от 1131.75 лева, разликата над присъдените 254.49 лева до
претендираните 1386.24 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 40002582723 от 30.12.2020 г., сключен между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и Т. В. И.,
в качеството му на кредитополучател, ведно със законна лихва, считано от
депозиране на заявлението в съда – 28.06.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 501.06 лева,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от
15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед №
5229/09.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8363/2022 г. по описа на РС – Варна, 8-ми съдебен състав.
Въззивикът излага доводи за неправилност на обжалваното решение.
По-конкретно, намира за неправилен изводът на съда за недействителност на
процесния договор за кредит на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Посочва, че договорът е сключен в размер, идентичен със заявените от
ответника параметри, посочени в искане за отпускане на кредит, като към
1
момента на сключването му длъжникът е бил наясно с това каква е общата
сума, която следва да върне и не е обективирал желаниe да се откаже от
договора, каквато възможност му е дадена с чл. 7.1 от ОУ. Намира, че в
договора ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на
разходите (ГПР), каквото изискване има само за годишния лихвен процент
(ГЛП), като е спазено и изискването, че ГПР не може да е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на РБ. Подчертава, че в случая
страните са уговорили глобален годишен лихвен процент в размер на 41.00%,
като в договора ясно са посочени както точните размери на ГПР и ГЛП, така
и точният размер на дължимите суми от длъжника. Позовава се на принципа
за свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 от ЗЗД, като счита, че същият
намира приложение между страните, като именно в светлината на този
принцип те са договорили ГЛП от 41.00 % и ГРП от 49.09%. Сочи, че
кредитополучателят се е съгласил с тази цена на кредита още на
преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр,
както и при сключването на самия договор, като индикации за това са и
неупражненото право на отказ от кредита и фактът на погасяване на
месечните вноски. Намира, че доколкото преценката за нарушение на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай и не може да се извежда по
тълкувателен път, то ответникът е следвало да наведе конкретни твърдения в
тази връзка. Счита, че доколкото ищцовото дружество е небанкова
институция меродавна следва да е пазарната цена на кредитите в сектора, а не
законната лихва, като съгласно критериите за поведение, установени в
обществото по отношение на лихвените проценти за небанкови финансови
институции, лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.09% не
противоречат на добрите нрави.
Изразява несъгласие и с възприетото от първостепенния съд, че
длъжникът не дължи договорното възнаграждение, тъй като в ГПР не е
включено възнаграждението за пакет от допълнителни услуги. Посочва, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги
е само една възможност за потребителя, като възможността за предоставяне
на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, е легално уредено в
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, поради което и тези разходи не са част от общите
разходи по кредита и не следва да се включват в ГПР. В тази връзка и сочи, че
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи отделно и независимо
от цената на самия кредит и не е налице противоречи с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Т. В. И., в който излага съображения за
неоснователност на жалбата и оспорва наведените от въззивника твърдения.
Подчертава, че ГЛП и ГПР са посочени като абсолютни стойности без да е
ясно как се формират и без да е ясно какви точно разходи по кредита се
добавят към фиксирания годишен лихвен процент, за да нарасне ГПР до
2
49.05%. Намира, че невключването в ГПР на възнагражденията за
допълнителните услуги нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
води до оскъпяване на кредита с повече от 100%. Поради това и договорът е
недействителен и дължима е само чистата стойност на кредита. Посочва, че
договорената между страните годишна лихва в размер на 41.00% надхвърля
значително размера на законната такава от 10.22%, поради което уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна. При тези критерии клаузата,
определяща ГПР от 49.05% също е нищожна. Подчертава, че тези клаузи
нарушават принципа за справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като налагат връщане на повече от няколко пъти
по-голяма сума от отпуснатия кредит. Отбелязва, че възнаграждението за
договорените допълнителни услуги, без да е ясно дали изобщо са ползвани,
води до завишаване на кредита почти два пъти, поради което и следва да се
приеме, че уговорката е във вреда на потребителя. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно
деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът
констатира нередовност на въззивната жалба по чл. 260, т. 4 от ГПК, тъй като
въззивникът обжалва решението в чатите, с които първоинстанционният съд
се е произнесъл по установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от
ГПК, а отправя искане до настоящия съд за осъждане на насрещната страна. В
тази връзка следва да му бъдат дадени указания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 60319/14.08.2023 г. ,
подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, чрез юрк. Г. А., срещу Решение № 2720/20.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 13894/2022 г. на РС – Варна, 17-ти съдебен състав, в частите, с които са
отхвърлени исковите претенции на последния за приемане за установено, че
Т. В. И. му дължи сумата от 1131.75 лева, разликата над присъдените 254.49
лева до претендираните 1386.24 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 40002582723 от 30.12.2020 г., сключен между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и Т. В. И.,
в качеството му на кредитополучател, ведно със законна лихва, считано от
депозиране на заявлението в съда – 28.06.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 501.06 лева,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от
15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед №
3
5229/09.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8363/2022 г. по описа на РС – Варна, 8-ми съдебен състав.
УКАЗВА на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в едноседмичен срок
от съобщаването да отстрани нередовностите по жалбата, а именно да
формулира надлежен петитум на въззивната жалба, като държи сметка, че
решението в обжалваната част е с установителен характер, а отправеното до
настоящия състав искане е за осъждане на насрещната страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.01.2024 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4