О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 1122 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и трети април, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 828 по описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №332/10.02.20г., постановено по ч.гр.д.№830/20г. на Бургаски районен съд, в частта, с което е отхвърлено уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника Н.С.Т., за сумите: 292.96 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 110.47 лева – договорна лихва, 36.54 лева – мораторна лихва и 210 лева – такси за извънсъдебно изпълнение – всички по договор за потребителски кредит, сключен между длъжника и „Вива кредит“ – ООД №5470846/22.09.18г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 07.02.20г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД, срещу Н.С.Т., за следните суми: сума от 761.12 лева, представляваща главница; 292.96 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 210 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 307.47 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, 36.54 лева – законна лихва от 02.06.19г. – 28.01.20г.; 110.47 лева – договорна лихва за периода 06.10.18г. - 01.06.19г., законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането – всички по договор за паричен заем №5470846/22.09.18г., сключен между „Вива Кредит” – ООД. Претендирани са и разноски в размер на общо 234.37 лева, от които 34.37 лева – държавна такса и 200 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Изложени са твърдения за сключен между „Вива Кредит“ - ЕООД и длъжника договор за паричен заем №5470846/22.09.18г., за сумата от 800 лв., при погасителен план от 18 погасителни вноски. Съгласно заемния договор заемателят е следвало в 3 - дневен срок от подписването му му да предостави на заемодателя обезпечение - поръчител, който да отговаря на определени изисквания - нетен осигурителен доход над 1000 лв., безсрочен характер на трудовото му правоотношение, липсата на други кредитни задължения или ако има такива – поръчителят да е с определен кредитен статус в ЦКР на БНБ за период минимум 5 година назад; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем; да няма сключен договор за заем като заемател или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Посочено е, че е дължима договорна неустойка в размер на 329.58 лв. Представен е и препис от договора.
Твърди се, че при подписване на договора, заемателят се е възползвал от от допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката и се съгласил да заплати сумата 329.58 лева.
Твърди се, че съгласно договора от Тарифата на „Вива Кредит“ – ООД, при забава на погасителните вноски заемателят дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, представляващи разходи за смс-и, телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения; при настъпване на дълготрайна забава, следва да се ангажира дейността на служител, администриращ събирането. В тази връзка се претендират 245 лева.
Посочено е, че задължението е прехвърлено на 01.08.2019г. на заявителя от заемодателя „Вива Кредит ” - ООД, за което длъжникът е уведомен по пощата с писмо обратна разписка на 02.08.19г. Твърди се, че по кредита са извършвани плащания в общ размер от 145 лв., които са приспаднати от задължението.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е уважил заявлението, по отношение на претендираната главница от 761.12 лева, досежно обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението – 07.02.20г. и за 37.36 лева – разноски, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претенцията за неустойка, за договорна лихва и другите такси, е отхвърлил заявлението, като е приел, че неустойката противоречи на добрите нрави, а останалите задължения – на чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр. Чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 ЗПК.
В частната жалба се излагат съображения и се извършва анализ на понятията „възнаградителна лихва“, „такса за експресно разглеждане на документи“, „Неустойка“ „Сума за разходи за извънредно събиране на задължението“, за да се обоснове извод, че претендираните суми на тези посочени основания не се изискват в нарушение на ЗПК и ЗЗП.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, в частта, относно „такса за експресно разглеждане на документи“, „неустойка“ и „сума за разходи за извънредно събиране на задължението“. По отношение на сумата съставляваща договорна лихва, в размер на 110.47 лева за периода 06.10.18г. - 01.-6.19г.разпореждането, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Съдебната практика е константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й функции (ТР №1/2010г. ОСГТК) и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна функция, целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението. Вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната) сума, незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по събирането й.
Уговорената между страните неустойка в случая не обезпечава възстановяването на тези вреди, а е уговорена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител. Въведен е изключително кратък срок за представяне на това обезпечение - 3-дневен; налице е противоречие с принципа на добросъвестността, тъй като осигуряването на поръчител в договорения срок и при посочените множество условия е практически неизпълнимо. Освен това, обезпечението чрез поръчителство не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора. Би следвало кредитодателят предварително да се убеди относно кредитоспособността на кредотополучателя и ако преценката му е лоша –да не предостави искания кредит.
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, клаузата относно разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението противоречи на горепосочените правни норми, поради което не поражда права и задължения за страните. Заявителят претендира сумата от 210 лева за извънсъдебно събиране на задължението, като не е ясно как точно е определен размера на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано и реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил. Извън казаното, в случая с въвеждането и начисляване на тази такса по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи: същата е предвидена за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
В този смисъл Определение № 2101 от 6.06.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 761/2019 г., Определение № 194 от 20.05.2019 г. на ОС - Силистра по в. ч. гр. д. № 128/2019 г., Определение № 153 от 22.02.2019 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 90/2019 г., и в Определение № 441 от 29.05.2019 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 348/2019 г. Определение № 467 от 4.06.2019 г. на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 208/2019 г.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тези части следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за договорна лихва, съдът не е изложил съображения защо отказва да я присъди. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 40.28 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Сумата от 110.47 лева следва да се присъди.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №332/10.02.20г., постановено по ч.гр.д.№830/20г. на Бургаски районен съд, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника Н.С.Т., за сумата 110.47 лева – договорна лихва за периода 06.10.2018г. - -1.06.2019г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПОРЕЖДА длъжникът Н.С.Т. ЕГН********** ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ – ЕООД ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Панайот Волов“, №29, ет.3, сумата 110.47 лева – договорна лихва за периода 06.10.2018г. - -1.06.2019г. по договор за потребителски кредит, сключен между длъжника и „Вива кредит“ – ООД №5470846/22.09.18г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение и по отношение на горната сума.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.