Решение по дело №1408/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1504
Дата: 2 август 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20227180701408
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1504

 

гр. Пловдив, 02.08.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ  

ЧЛЕНОВЕ :           ДИЧО ДИЧЕВ  

                               ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретар П. Ц. и прокурор М. Т., като разгледа докладваното от съдия Дичев КНАД № 1408 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е образувано по касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив срещу Решение № 783/12.04.2022 г. по АНД № 797/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като се моли съда да го отмени, вместо което да постанови друго, с което да потвърди НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът чрез пълномощник адв. Н. оспорва жалбата и претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Изложените подробни мотиви в първоинстанционното решение се споделят от настоящия състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите.

За пълнота е необходимо да се посочи още и че не са събрани доказателства и няма дори данни за предприети от „Й.2013“ ЕООД действия по избягване на данъчно облагане или заобикаляне на ЗДДС, съответно такова нещо не се и твърди от административнонаказващия орган. В самото наказателно постановление е посочено, че нарушението е за първи път. Не е спорно още, че дължимият ДДС е внесен в бюджета преди съставяне на АУАН и издаване на НП, съответно непосредствената вреда от евентуално допуснатото нарушение се изразява в дължимите лихви за периода на закъснение, като липсват пречки тези лихви да бъдат установени по размер в рамките на ревизионно производство и впоследствие да бъдат събрани. Ето защо и правилно НП е било отменено, а при извършената служебна проверка на решението съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което атакуваното такова да бъде оставено в сила.

При този изход на делото следва да бъде осъдена НАП да заплати на „Й.2013“ ЕООД направените разноски в настоящото производство. Преди да се произнесе по техния размер, съдът следва да обсъди направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност. По делото са налице представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. пред ПАС, които се претендират с представения списък за разноски, ведно с извършените пред ПРС и присъдените разноски в размер на 300 лв., по които съдът не дължи произнасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В конкретния случай се касае за наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., съответно минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната по-горе наредба, е в размер на 300 лв., поради което при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., се явява прекомерно и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за тази съдебна инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 783/12.04.2022 г. по АНД № 797/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „Й.2013“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление град ***разноски в размер на 300 лв.

 

Решението  е  окончателно.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :         

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      

                                                                       2.