О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967/28.11.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Димов
ВЧНД № 1258 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от НПК и е образувано по частна жалба на М.Т.И., подадена срещу Определение № 1966/24.10..2019
год. и Определение № 1967/24.10.2019 год., по описа на Районен съд-Варна, с което
са присъдени в полза на Националното
бюро за правна помощ, разноските за предоставена служебна защита на жалбоподателката
по НОХД №130/2019 г., по описа на Районен съд-Варна, с което същата е осъдена
да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв.
По същество в жалбата
сe моли съдът да отмени постановените съдебни актове, като жалбоподателката бъде
освободена от това плащане с довода, че не разполага с абсолютно никакви
доходи, тъй като в момента е ученичка и не работи.
Въззивният съд, след преценка на доводите,
сочени в жалбата и след като се запозна с материалите по делото, намери за
установено следното:
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се
преценява като неоснователна, поради следните съображения:
С атакуваните съдебни
актове, на основание чл.306, ал.1, т.4
от НПК, вр. чл.189, ал.3 от НПК районният
съд е осъдил М.Т.И. да заплати
сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева в полза на Националното бюро за
правна помощ. Същата сума представлява сторените по делото разноски за
предоставената й служебна защита от адвокат Звездалина Йорданова Митева от
Адвокатска колегия-Варна, предоставила правна помощ и осъществила задължително
процесуално представителство по отношение на И. в хода на воденото производство по НОХД №130/2019 г., по описа
на Районен съд-Варна, както на досъдебното производство, така и пред
първоинстанционния съд
В хода на воденото производство
по НОХД №130/2019 г., по описа на Районен съд-Варна на жалбоподателката М.Т.И. е предоставена правна помощ по
смисъла на чл.21, ал.1, т.3 във вр. с чл.23, ал.1 от Закона за правна помощ,
поради процесуалното изискване на императивната разпоредба на чл.94, ал.1, т.1
и т.9 от НПК за задължително участие на защитник в наказателното производство, когато
жалбоподателят е непълнолетен.
Назначеният с постановление
от 26.11.2018 год. по ДП №1182/2018 год., по описа на ІІІ РУ ОД – МВР гр. Варна
и по НОХД №130/2019 год. по описа на ВРС служебен защитник – адвокат Звездалина
Митева от ВАК е участвала при провеждане на следствените действия на
досъдебното производство и при разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд.
Видно от гореизложеното, в хода на разглеждане
на делото на жалбоподателката е предоставена служебна защита, тъй като същата е била задължителна
на основание разпоредбата на чл. 94, ал.1, т.1 и т.9 от НПК, необходима
предпоставка за приложението на която е желанието на М.Т.И., както и обстоятелството, че същата е била непълнолетна.
Несъстоятелни
са исканията на жалбоподателката за освобождаване /отменяване/ на така присъдените разноски.
Законосъобразен е
изводът на първостепенния съд, че след като разглеждането на НОХД №130/2019
год. по описа на ВРС е приключило с окончателен съдебен акт, с който жалбоподателката
е била осъдена за извършено престъпление по чл. 216, ал.1, вр. чл. 63, ал.1т. 4
от НК, следва да и се възложи да заплати разноските по делото, включително и за
служебно назначения защитник.
Размерът на възнагражденията на
адвокатите назначени по реда на чл.25 и чл.26 от Закона за правната помощ, регламентиран
в Наредба за заплащане на правната помощ е поставен единствено в зависимост от
извършеното процесуално представителство от страна на защитника във всяка
отделна фаза на наказателното производство и от предвиденото наказание за
съответното престъпление.
За присъждането на направените
разноски за служебен защитник нямат касателство броя на съдебните заседания с
участието на същия пред съответната инстанция, както и причините за отлагането им.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, както и във
връзка с ТР № 4/2010 г на ОСНК на ВКС, за съда съществува задължение да осъди
лицето, по отношение на което има влязъл в сила осъдителен съдебен акт да
заплати разноските по делото, включително и тези за служебно назначения
защитник, независимо в кои точно хипотези последния е бил назначен.
Ирелевантни
за присъждането на тези разноски са финансовите възможности и имотното
състояние на осъденото лице.
Разпоредбата
на чл.189, ал.3 от НПК
е императивна и в нея не е предвидена възможност за освобождаване на осъденото
лице от заплащане на разноските по делото.
Освобождаване от такси и разноски е
предвидено единствено в разпоредбата на чл.
83 ГПК, но тя е неприложима в наказателното производство.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира,
че обжалваните определения са правилни и законосъобразни и като такива следва
да бъдат потвърдени, поради което и на основание чл.341 и сл. от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 1966/24.10..2019 год. и Определение № 1967/24.10.2019 год., по описа на
Районен съд-Варна, с които М.Т.И., ЕГН **********
е била осъдена да заплати в
полза на Националното
бюро за правна помощ, разноските за предоставена и служебна защита по НОХД №130/2019
г., по описа на Районен съд-Варна, в размер на 450.00 лв.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
.2.