Определение по дело №141/2013 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 84
Дата: 21 октомври 2013 г. (в сила от 21 октомври 2013 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20132170200141
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 П Р О Т О К О Л

           Гр. Средец, 21.10.2013 г.

 

         Районен съд – гр. Средец, наказателна колегия,  в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

 

                                                                                                                       

При участието на секретар: К.Л.

и прокурора

сложи за разглеждане НЧХД №  141 по описа за 2013 год.     

докладвано от съдия ДОНЕВА

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

                                              

Тъжителят, редовно призован, се явява лично и с адв.Ц., редовно  упълномощен.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.Г., редовно упълномощен.

Явява се един от допуснатите свидетели.

Адв.Ц.: Другият ни свидетел е съпругата на тъжителя, която е в колата, но тъй като днес не се чувства добре, не можахме да я свалим от колата.

Свидетелят Р.Г., редовно призован, не се явява. Постъпила е молба от свидетеля, в която заявява, че на днешна дата по същото време ще отсъства от града и е невъзможно да присъства в с.з.

            Вещото лице, редовно призовано,  се явява.

Адв.Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв.Г.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът констатира, че  липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

            О П Р Е Д Е Л И:

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

            

           СЪДЪТ прикани страните към спогодба.

Адв.Г.: Нямаме нагласа за спогодба, тъй като ние също сме потърпевша страна. След като не е подадена тъжба срещу тъжителя, това не означава, че подсъдимият в момента на инцидента не е пострадал, тъй като в момента на инцидента, той не е поискал медицинска помощ поради финансови причини.

 

Съдът сне самоличността на вещото лице, както следва:

Д-р К.Н.Я. – 63 год., неосъждан.

            Вещото лице се предупреди за отгворонстта по чл.291 от НК, обеща да даде заключение по съвест и разбиране.    

 

Сне самоличността на явилия се свидетел, както следва:

Васил Андреев Димитров – 43 год., осъждан.

Свидетелят се предупреди за отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори истината.

 

Адв.Г.: Моля да бъде разпитан свидетелят в преди вещото лице, което да изгради изводите си и върху показанията.

Свидетелят Димитров: Нямам роднинска връзка със страните по делото. Живея в с. Сливово. Това беше преди изборите, когато ние бяхме на терасата и чух, че някой вика за помощ. Късничко беше, към 10-11 ч. вечерта беше. Голям дъжд валеше, много силно валеше. Виковете се чуваха от центъра и отидох да видя какво става. Когато отидох, видях С. с гръб завиваше към тях и бай С. беше съборен долу пред тяхната скамейка, пред тяхната къща и аз го хванах и с жена му  го прибрахме в тяхната къща. По лицето беше целия обезобразен, имаше кръв и там го промивахме с ракия, риванол и с такива работи. Надран, удрян, ей такива работи. Бърза помощ не сме викали и после аз се прибрах. Не видях да има предмет около бай С., където беше паднал.

Свидетелят Димитров на въпроси на  адв.Г.: Бях на терасата на холандеца, на външната тераса. Аз и жена ми бяхме, други хора нямаше. Тогава валеше. Мога ли да помня всичко, дали е имало гръмотевици. Знам, че валеше. Другите хора, които ми бяха на гости, са Асен и жена му. Преди тези викове аз изпратих Асен и жена му да си ходят и си останахме ние с жена ми и взехме да чистим и тогава чухме викове и тогава отидох да му помогна на човека. Почиствахме на втория етаж. Човекът беше целия в кръв. Ние започнахме да го почистваме, почистих го. Даже и по ръцете беше надърпан. След като го почистихме, тогава се прибрах и от там нататък не знам какво става и какво не става. Видях кръв по лицето. Той целия беше обезобразен.

Свидетелят Димитров на въпроси на съда: Той само ми каза “Биха ме, биха ме” и аз го питах: “Кой те би?” и той ми каза, че е С.. Други неща не знам нищо.

Адв.Г.: Нямам въпроси:

Подсъдимият Т.: Нямам въпроси.

 

Адв.Г.: Подзащитният ми желае да даде обяснения в този момент. Моля тук присъстващото вещо лице да погледне белега и да установи дали е от ухапване този белег.

 

Подсъдимият С.Т.: Ще дам обяснения. Не се признавам за виновен. Отидох да му ора на бай С., както ни беше уговорката. Седнахме, после се почерпихме, стигна се по въпроса за едно чувало фураж. И той няколко пъти се мъчи да приказва неговите си и вече като чух му казах, че чувала с фуража ще му го върна и вече няма да има никакъв проблем и той като седя и започна да псува. В този момент му казах: “Щом започваш да псуваш, с тебе до тука, с тебе няма да имам повече работа.” и в този момент той ме захапва тука за ръката. Вътре в механата бяхме все още. Тука на дясната ръката, над китката ме захапа. Аз си дърпам ръката в този момент и се дърпам да си отивам и той тръгва след мен, даже беше вземал предмет, но точно какъв предмет беше не мога да кажа. Стигнахме до голямата двойна порта, от която  той  влиза и излиза и се обръщам и виждам как ми посяга. Хващам го и в този момент, той е по-тежък от мен и ме събаря на земята и ме хваща за гушата и почва да ме души и започна да вика “Чане, помощ”. Чана е жена му. В този момент, докато аз се откопча от него, откопчвам се и хващам си коня и без да се обръщам даже да го погледна и си хващам пътя и се прибрах. Сутринта дойдоха полицаите. Показах на полицаите ухапаното. То си кървеше ухапаното.

Подсъдимият С.Т. на  въпроси д-р Я.: Бях облечен с работни дрехи, както си ходим на село. Бях с неговата куртка, защото той тогава ми я даде. Работна куртка е, дочена. Тънка дочена куртка.

Вещото лице д-р Я.: Аз не мога да кажа и смятам, че на показания ми белег, не може да се определи давността. Мисля, че на въпроса от какво е белега, не би могло да се отговори.

 

Адв.Ц.: Нямам въпроси към подсъдимия.

Тъжителят Ч.: Нямам въпроси.

Адв.Г.: Нямам въпроси.

 

Съдът пристъпи към разпит на вещото лице.

Вещото лице д-р Я.: Представил съм заключение, което поддържам. Медицинската експертиза е  изготвена на основание прегледа, който съм направил на С.Ч. на 15.04.2013 г. и затова съм ползвал документ от стоматолог. Аз съм установил разклатени четири поред централни долни резци. Стоматологът е намерил, че три от тези резци са разклатени до степен, което налага тяхното изваждане и това е направено. При прегледа, който съм извършил на 15.04. имаше в центъра на брадичката едно кръвонасядане, което предвид цвета си  кореспондира с инкриминираната дата. Освен това в горна повърхност на лява длан и подлакетница имаше общо три кръвонасядания със същия цвят, както и предно-вътрешна страна на дясна подраменница горна имаше още едно кръвонасядане и това е, което съм установил при прегледа.

Вещото лице д-р Я. на въпроси на адв. Г.: Самоотбраната и отбраната са правни термини. Аз мога да кажа само, че е имало удар на брадичката, но какъв е поводът и причината, как да кажа аз. При захапване биха се разклатили горните зъби, а не долните. Предвид на това, че са по-големи и по-силни и застъпват  по-голяма площ. При захапване се разклащат горните или горните и долните зъби в различна степен, но категорично не само долните. Говорим за хипотеза, ако прием, че са разклатени вследствие на захапването – тази степен на захапване да остави рани по ръцете, това значи, че тези зъби са много здрави, а през дочена куртка с трета степен  парадонтоза не считам, че може да направи рани. Ударът не е много силен, защото при един по-силен удар, при човек на тази възраст той се травмира, а тука е една много нежна челюстна става. При много силен удар щяха да пострадат и горните зъби. Когато ударът е нанесен в областта на устните и той да е достатъчно силен да разклати зъбите, винаги се травмират устните по вътрешната лигавица, но ударът не е бил в устните, а долу по брадичката и това, което съм констатирал в съдебно-медицинското удостоверение е това, което съм видял. Това е целта на удостоверението, да се фиксират фактите.

 

Вещото лице д-р Я. на въпроси на съда: Това кръвонасядане, когато  е  от захващане не може да се получи, т.е. може това кръвонасядане да се получи вследствие на някакъв удар, както и другите кръвонасядания по левия горен крайник. По десен горен крайник може да се получи кръвонасядане и от прихващане и стискане и не е задължително да е от удар. По отношение на причинната връзка аз смятам, че я има, предвид наличието на кръвонасядане по брадичката, после разположението на зъбите при горната и долната челюст е, че горните зъби по правило се затварят малко пред долните или наравно с тях. Те са по-големи, по-здрави винаги и това е много често срещано при удар в брадичката,  долните зъби се удрят с горните и се разклащат, падат,  травмират се. Безспорно налична е парадонтоза при С.Ч.. Това е разрехавяване на челюстната кост, която прави зъбите значително по-лесно раними. Така, че не се иска много силен удар да се раклатят такива зъби. Опадат и сами при парадонтозата, но никога не е известно на един стомалот да изпаднат едновременно три зъба, това е невъзможно да изпаднат от само себе си. Кръвонасядане на брадичка, луксация на централни долни зъби-резци, най-близко до ума е да се свърже това разклащане с удар. С какво е нанесено с глава ли, с крака ли, не мога да кажа. При парадонтозата от трета степен  при 50% до 75% дъвкателната функция е загубена, но зъбите са използваеми, но в четвърта степен на парадонтозата са неизползваеми и подлежат на изваждане. Предвид обстоятелството, че аз нямам право да преценявам лично, затова го пратих на стоматолог, който да прецени степента на парадонтозата. Изваждането на три зъба безспорно затрудняват дъвченето във фазата на отхапване. Аз считам и мое мнение е, че е реализирана и алтернативата „трайно затруднение на говоренето”, което установих при прегледа – отклонение от обичайната реч. Това е преценката ми, когато го чух как говори.

 

Адв.Ц.: Да се приеме заключението.

Адв.Г.: Да се приеме заключението на вещото лице.

Вещото лице д-р Я.: Заявявам, че разноските за изготвената експертиза, включително и пътните разноски са ми в размер на 100 лв.

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА  заключението от 11.10.2013 г. на съдебно-медицинската експертиза. На вещото лице да се изплати сумата 100 /сто/ лева от внесения депозит.

 

 

Адв.Ц.: Аз мисля, че са налице условията на чл. 287, ал. 7 от НПК и  все пак с оглед заключението на вещото лице се установи, че тук има причинена средна телесна повреда и считам, че причиняването на средна телесна повреда е престъпление от общ характер и съответно делото следва да се изпрати за образуване на предварително производство.

Адв.Г.: Аз мисля, че в настоящия момент не се доказа по безспорен начин, че уврежданията са причинени от моя подзащитен. Няма налице доказано такова деяние и считам, че не подлежи делото да бъде изпращано за образуване по общия ред. Когато бъде доказано по безспорен начин, че тези вреди са докарани от подзащитния ми, тогава би следвало делото да се прати на прокуратурата за образуване на наказателно дело от общ характер. Предоставям на съда да реши и още повече, че ние не можахме да изслушаме и свидетеля-полицай. Считам, че не е нанесена средна телесна повреда независимо, че вещото лице се произнесе по този начин. Аз считам, че една засилена парадонтоза не може да бъде тълкува като средна телесна повреда, още повече, че аз самия съм потърпевш от парадонтоза и това е неспасяемо. Все пак предоставям Вие да прецените. Лично мое мнение е, че са данни за реторсия, ако го вземете предвид.

 

Съдът намира следното:

Съдебното производството е образувано от С.И.Ч. против С.С.Т. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. В днешното съдебно заседание, по време на съдебното следствие се установи от заключението на изготвената съдебно-медицинската експертиза от 11.10.2013 г., както и от разпита на вещото лице, че увреждането, за което по тъжбата е образувано наказателното производство, може да се квалифицира като „средна телесна повреда” по смисъла на дефиницята в чл. 129, ал. 2 от НК, предвид установеното от в. л. „трайно затруднение на дъвченето” и „трайно затруднение на говоренето”. При това положение са налице данни за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, което е от общ характер, поради което образуваното съдебно производство по този ред /от частен характер/ следва да бъде прекратено и наказателното дело да бъде изпратено на прокурора за провеждане на разследване за престъпление от общ характер.

Така мотивиран,  съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 287, ал. 7 от НПК съдебното производство по НЧХД №141/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Средец и ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура – гр. Средец.

Определението е окончателно.

Протоколът изготвен в с.з., което приключи в 15.10 часа.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                       СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: