№ 10 от 17.01.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 253 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл.
118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от Е.З.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № 2153-09-14/07.07.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/02.03.2021 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил. С посоченото разпореждане на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на решението поради неправилно категоризиране (трета вместо втора категория) на положения от М. трудов стаж на длъжност „шофьор” в СП „БКС” – гр. Дупница, за периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г., и незачитане на осигурителния му стаж за периода от 01.10.1994 г. до 02.06.2000 г. при МНО, Поделение 5970 – К. Иска се отмяна на решението. Претендират се направените разноски по делото.
В съдебните заседания жалбата се поддържа от жалбоподателя и процесуалния му представител по пълномощие адвокат Й.Б..
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт И М., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 2113-09-29/14.01.2021 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил Е.М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. По заявлението е постановено Разпореждане № **********/02.03.2021 г. г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че макар и към датата на подаване на заявлението жалбоподателят да е на възраст 60 години, 5 месеца и 21 дни, т.е. да има необходимата съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст от 58 години и 8 месеца, изисквана през 2021 г., същият няма необходимия осигурителен стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд, съгласно същата разпоредба. В разпореждането е зачетен осигурителен стаж на Е.М., както следва: от първа категория труд – 2 години, 4 месеца и 17 дни, от втора категория труд – 11 години, 2 месеца и 20 дни, и от трета категория труд – 17 години, 6 месеца и 23 дни. Разпореждането е потвърдено при обжалването му по административен ред (жалбата е подадена в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО) с Решение № 2153-09-14/07.07.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил. В мотивите на решението е посочено, че при проверката, извършена в „Обединен осигурителен архив” – с. Невестино, във връзка с категоризирането на труда, положен от М. на длъжността „шофьор” в СП „БКС” – гр. Дупница, за периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г., е установено, че той е работил в звено „Автотранспорт – строителни машини, ремонтни, ДФЖ”, но в разплащателните ведомости липсва записване на длъжност, вид и тонаж на автомобила. Посочено е, че съгласно чл. 26 от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП) (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г., отм., бр. 39 от 1998 г., в сила от 01.01.2000 г.) трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини се категоризира от втора категория, но в разплащателните ведомости не е посочен положен от М. труд на такава длъжност. От представените от него документи, както и от разплащателните ведомости не се установява той да е полагал труд на длъжността „шофьор” на товарни автомобили „Шкода” и „Роман” с товароносимост 12 и повече тона, за да се приложи чл. 53а от ПКТП (отм.). Посочено е и че осигурителният му стаж за периода от 01.10.1994 г. до 02.06.2000 г. на длъжността „шофьор” при МНО, Поделение 5970 – К, не е оформен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обн., ДВ, бр. 102 от 1993 г.), поради което не следва да бъде зачетен.
Не се спори по делото, а и видно от трудовата книжка на Е.М., през периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г. той е работил на длъжността „шофьор” в СП „БКС” – гр. Дупница, с вид дейност „строителство и комунална дейност”.
В заключението на вещото лице по назначената по делото съдебна икономическа експертиза е посочено, че съгласно ведомостите за заплати от постъпването му на работа до края на 1989 г. М. е управлявал автомобил с рег. № *** в звено „Автотранспорт – строителни машини, ремонтни, ДЖВ” към СП „БКС” – гр. Дупница, през 1990 г. е управлявал автомобил с рег. № ***, а през периода от 1991 г. до 1994 г. – автомобил с рег. № ***, марка „Шкода”, в същото звено, като няма записвания за вида на автомобилите, и винаги са му изплащани суми за безплатна храна. Посочено е и че в „Обединен осигурителен архив” – с. Невестино, са предадени само разплащателни ведомости и същите не съдържат информация за вида на извършваната дейност. При изслушването му в съдебното заседание вещото лице сочи, че няма данни за товароподемността на управляваните от жалбоподателя автомобили през процесния период, както и че няма товарни автомобили марка „Роман” с товароподемност под 12 тона.
С оглед изясняване на условията на труд на длъжността „шофьор” в СП „БКС” – гр. Дупница, през периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г., и в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО по делото са допуснати до разпит като свидетели И.С.С. и К.Б.С. (работили през процесния период в СП „БКС” – гр. Дупница). Свидетелят С. заявява, че М. е постъпил на работа в СП „БКС” – гр. Дупница, през месец декември 1987 г., като трябвало да започне работа като шофьор на бетоновоз, но автомобилът се развалил бързо, и може би около месец след като жалбоподателят започнал работа, не бил ремонтиран. От началото на 1988 г. до 1990 г. М. управлявал бетоновоз марка „Роман”. След 1990 г. управлявал автомобил марка „Шкода” – сметосъбирачна машина, като същият бил с товароподемност над 12 тона. Сочи, че автомобилите марка „Роман” също са с товароподемност над 12 тона. Заявява, че през процесния период в СП „БКС”– гр. Дупница, имало един кран марка „Роман” и един бетоновоз марка „Роман”, с рег. № ****, а управляваният от М. сметосъбирачен автомобил марка „Шкода” бил с рег. № ***.
Свидетелят К.С. заявява, че при постъпване на работа в СП „БКС” – гр. Дупница, на шофьорите били зачислявани автомобили марка „Шкода” с товароподемност до 12 тона, които трябвало сами да ремонтират и да управляват до около месец. Жалбоподателят постъпил на работа в края на 1987 г. и около един месец бил шофьор именно на такъв автомобил. От 1988 г. до 1990 г. М. управлявал бетоновоз марка „Роман”, с товароподемност над 12 тона, а от 1990 г. – сметосъбирачна машина марка „Шкода”, с товароподемност над 12 тона. Свидетелят обобщава, че през всички години, през които жалбоподателят е работил в СП „БКС” – гр. Дупница, с изключение на първия месец след постъпването му на работа, е управлявал автомобили с товароподемност над 12 тона.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението обаче е издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Безспорни са изводите на ответника, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 14.01.2021 г., Е.М. е имал навършени 60 години, 5 месеца и 21 дни. Неправилен е обаче изводът му, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО изисква за придобИне право на пенсия през 2021 г. навършени 58 години и 8 месеца за мъжете и 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Съгласно чл. 69б, ал. 6 от КСО за преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
Приложим при определяне на категорията труд, положен от
жалбоподателя през периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г., е Правилникът за
категоризиране труда при пенсиониране (отм.). Съгласно Заключителната
разпоредба към Постановление № 235 на Министерския съвет от 20.10.1998 г. за
приемане на Наредба за категоризиране на труда при
пенсиониране в Постановление № 75 на
Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране
(обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.) се създава § 2, съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и
служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от
съответната категория по действащия до тази дата ПКТП. С оглед показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават ясно и изчерпателно описание на характера на положения
от жалбоподателя труд на длъжността „шофьор” в
СП „БКС” – гр. Дупница, през горепосочения период,
при определяне на категорията му следва да си приложат разпоредбите
на т. 53а и т. 63б от ПКТП (отм.) (вж.
в т. см. Решение №208/08.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2015 г., VI о.,
Решение № 314/12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2014 г., VI о., Решение №
3745/02.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2014 г., VI о. и Решение №
6971/29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №7032/2017
г., VI о.). Според т. 53а от ПКТП (отм.) трудът на шофьорите
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора
категория. Съгласно т. 63б от ПКТП (отм.) от втора категория се зачита и трудът
на шофьорите на комунална техника, непосредствено заети в дейностите по
поддържане на санитарно-хигиенното състояние, снегопочистването, събирането и
преработката на твърди битови и хранителни отпадъци. Под комунална техника
следва да се имат предвид сметосъбирачните машини, бордовите коли за събиране
на твърди битови и хранителни отпадъци и смет, миячните и метачните машини,
контейнеровозите, ямоканалочистачните машини, машините за снегопочистване и
машините за сметоразтоварищата (вж. в т. см. Решение № 109/06.01.2014 г. на ВАС
по адм. д. №12469/2013 г., VI о.). Видно от свидетелските показания, от 1988 г.
до 1990 г. жалбоподателят е управлявал бетоновоз с товароподемност над 12 тона,
а от 1990 г. до 16.09.1994 г. – сметосъбирачна машина, поради
което положеният от него труд през периода от 01.01.1988 г. до 16.09.1994 г. следва да се зачете от
втора категория.
Правилно административният орган не е зачел осигурителния стаж на М. за периода от 01.10.1994 г. до 02.06.2000 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В случая трудовата книжка на жалбоподателя по отношение на стажа му в МНО, Поделение 5970 – К, на длъжността „шофьор”, за периода от 01.10.1994 г. до 02.06.2000 г., не е оформена в съответствие с изискването на 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и доколкото във връзка с този стаж не са представени други документи по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, същият не може да бъде зачетен.
Независимо от изложеното във връзка със стажа за периода от 01.10.1994 г. до 02.06.2000 г., зачетеният от ответника осигурителен стаж на М. от първа категория труд – 2 години, 4 месеца и 17 дни, и от втора категория труд – 10 години, 1 месец и 3 дни, както и стажът му като в шофьор СП „БКС” – гр. Дупница, през периода от 01.01.1988 г. до 16.09.1994 г., когато е управлявал бетоновоз с товароподемност над 12 тона и сметосъбирачна машина, който стаж съдът приема за такъв от втора категория труд, са достатъчни за придобИне от него на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменено. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от Е.М. заявление с вх. № 2113-09-29/14.01.2021 г., при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.
На основание чл. 120, ал. 2 от КСО Националният осигурителен институт (юридическото лице, в структурата на което е административният орган) следва да бъде осъден да заплати на Е.М. направените от него разноски по делото в размер на 550,00 лева, в това число: 150,00 лева – внесена сума за възнаграждението на вещото лице, и 400,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-14/07.07.2021
г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена
жалбата от Е.З.М., с ЕГН **********, срещу Разпореждане № **********/02.03.2021
г., издадено от длъжностното лице
по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от Е.З.М., с ЕГН **********, заявление с вх. № 2113-09-29/14.01.2021 г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт да заплати на Е.З.М., с ЕГН **********, сумата в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: