Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260713 13.05.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ТИ граждански състав
На двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 4052 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав
Бориславов Янакиев, в качеството си на Управители, Чрез процесуален
представител: юрк. Ивайло Колев Терзиев, съдебен адрес за получаване на книжа:
гр. София, ул. „Панайот Волов” 29, етаж 3, e-mail: *****@**********.** срещу Р.Т.К.,ЕГН:**********
***.
От съда се иска постановяване на
решение възоснова на което да се приеме за установено, че ответника Р.Т.К. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК: 202527341следните суми: 715.59 лв. главница; 87.5
лева договорна лихва за периода от 11 септември 2018 г. до 07 май 2019 г.;
274.65 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 26.84 лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 08 май 2019 г. г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 13 декември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендират се разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски в настоящото
производство, както и юрисконсулстско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Отправя се особено искане за връчване
на цесия, заедно с исковата молба.
В исковата молба се твърди, че
задължението произхожда от Договор за паричен заем № 5464636 от 28 август 2018
г. между „Бива Кредит“ ООД като Заемодател и Р.Т.К. като Заемател за 800 лева.
Заемателят се е задължил да върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 922.86 лева, ведно с
договорната лихва на 18 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 122,86
лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане).
Твърди се, че по договора за паричен
заем, Р.Т.К. е извършвала плащания в общ размер на 174.7 лв.Като към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 715.59 лв.Начислени са договорни и
мораторни лихви.Претендират се такси за
експресно разглеждане на документите и разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
Ищеца се легитимира като такъв по силата
на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2019 г. г.
между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответната страна.
В отговора си твърди, че иска е
недопустим, неоснователен и недоказан.Заявява се нищожност на договора поради
противоречие със Закона за защита на потребителите.
Твърди се нищожност и на клаузите
за възнаградителна лихва от 40,28%. Излагат се подробни и изчерпателни
съображения.
Исковете са предявени по реда на чл.
422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския
кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Настоящият
състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаването на исковата молба от особения предсатвител.
Не
е спорно между страните, че ответницата
е следвало да изплаща кредита на анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 69.58
/а не както се твърди в ИМ 122.86 лева/ лева за срок от тридесет и шест седмици.
В седмичните вноски са инкорпорирани освен главница, лихви и такса за експресно
разглеждане.Факт е, че ответницата се е задължила да върне сума в размер на 1252.44
лева, като е извършила плащания в общ размер на 174.70 лева, при заети 800 лева
кредит.
Вписаният в договора фиксиран
годишен лихвен процент е 40.30%.Договорен бил и лихвен процент на ден, приложим
при отказ на заемателя от договора до 14-тия ден-0.11% и ГПР-49.30 %
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е
посочено как е формиран той. В
конкретния случай като не е конкретизирано
кои компоненти точно са включени в ГПР и как се формира 49.30 %. е допусната
неравноправност на клаузата.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Макар
по делото да се установява, че ГПР не надвишава петкратния размер на законовата
лихва в лева и възнаградителната месечна лихва не надвишава повече от трикратно
законовата лихва, факта, че към анюитетните вноски по неясен начин са
предварително инккорпорирани неустоечни клаузи и при липсата на представен
погасителен план, съдът приема тези суми като недължими и претендирани и
начислени в противоречие на Закона. Договорната лихва в размер на 40,28 % - фиксиран годишен процент по заема противоречи на
добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1
предложение второ от ЗЗД.
Уговорката
за неустойка е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън обезпечителната
си функция.
Претенцията
за такси за извънсъдебно събиране на задълженията и за такса за експресно
разглеждане на документи противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита, в случая заемната
сума е в размер на 800 лева. Ответницата е върнала сума в размер на 174.70
лева, поради което иска в частта на главницата над този размер се явява
неоснователен и недоказан.
При
този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК разноски на ищеца са дължими
съразмерна на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношения между страните, че Р.Т.К., ЕГН: ********** ***, ДЪЛЖИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството си на Управители с
пълномощник юрк. Ивайло Колев Терзиев сумата: 540.89 лева – главница като
ОТХЪВРЛЯ иска в частта над този размер до претендирания 715.59 лв. главница; за
87.50 лева договорна лихва за периода от 11 септември 2018 г. до 07 май 2019
г.; за 274.65 лв. такса за експресно разглеждане на документите;за 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране; за 26.84 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, от 08 май 2019 г. г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 13
декември 2019 г., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед №271/31.01.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №9430/2020г.
по описа на Районен съд - гр. Бургас до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Р.Т.К., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* сума
в размер на 33.55 лева разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска
за исковото производство и 17.19 лева-съразмерна част от разноските в
заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: