Р Е Ш Е Н И Е
№ 363/5.6.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на 04.05.2023г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Златева адм.дело №52 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано
е по предявен иск от Д.Г.А., ЕГН**********, понастоящем в Затвора-гр.Пазарджик
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за периода от 14.12.2022г. до 15.01.2023г.
Твърди,
че с разпореждане №2662 от 14.12.2022г. по адм.д.№1140/22г. по описа на
АдмС-Пазарджик бил задължен Началника на Затвора – Пазарджик в 1-седмичен срок
да му осигури консултация с предварително посочен от него медицински специалист
– дерматолог. Към 15.01.2023г. това не било сторено. С тези си действия и
бездействия началникът на Затвора отказвал да изпълни съдебен акт, съответно
нанасял неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се във физически болки,
сърбежи и безсъние от кожен проблем, чувство за малоценност, безсилие и
незащитеност.
С
допълнителна молба в изпълнение указанията на съда ищецът уточнява, че искането му е да бъде
консултиран от посочен от ищеца специалист, за своя сметка, за което подал
писмена молба.
В
указания от съда срок е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез юк.Р.. Оспорва иска. Излага съображения. Моли
да бъде отхвърлен. В с.з. поддържа становището в отговора.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик излага съображения за
неоснователност на исковата претенция, моли да бъде отхвърлена,
алтернативно – да бъде определен по-нисък размер на обезщетение.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Искът за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от затворническата
администрация в Затвора - гр.Пловдив в периода 14.12.2022г. - 15.01.2023г.
е предявен от лице, имащо правен интерес и срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода и в този смисъл е допустим.
Разгледан по
същество искът е частично основателен. Предмет на исковата претенция е
обезщетяване на претърпените от Д.А. неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки, сърбежи и безсъние от кожен проблем,
чувство за малоценност, безсилие и незащитеност като последица от
проявните форми на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.3 КЗПЧОС – неосигуряване от страна на затворническата администрация на консултация с предварително посочен от него медицински
специалист – дерматолог за негова сметка.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В чл.3 от КЗПЧОС също е
регламентирано никой да не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение.
На посочените права
на лишените от свобода или задържаните под стража кореспондира предвиденото в чл.2, т.3 от ЗИНЗС задължение за административния орган - при изпълнение на наказанията
да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Основателността
на предявения иск предполага кумулативно наличието на следните материалноправни
предпоставки: незаконосъобразен акт - действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между
двете. Законодателят е въвел в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на неимуществени вреди да се
предполага до доказване на противното.
Не
се спори между страните, че с молба от 30.11.2022г. лишеният от свобода А. е
подал молба до Началника на Затвора- гр.Пазарджик с искане да бъде изведен за
консултация с посочен специалист- дерматолог за негова сметка. С резолюция /не
е изписано име/ е разпоредено консултация със специалист за сметка на лицето да
се извърши в медицинския център на затвора. Поради неизпълнение на указанието
на 08.12.2022г. ищецът е подал жалба до АдмС-Пазарджик, по повод на която е
образувано адм.д.№1140/22г., като с разпореждане №2662 от 14.12.2022г. съдът е задължил на основание чл.280 от ЗИНЗС
Началника на Затвора – гр.Пазарджик в 1-седмичен срок да осигури на А.
консултация с посочен от него специалист при условията на чл.137, ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС.
На
22.12.2022г. Началникът на Затвора – гр.Пазарджик е поискал разрешение от
Апелативен съд – Пловдив да изведе Д.А. за извършване на консултативен преглед
при дерматолог при условията на чл.137, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
С
определение №260012 от 23.12.2022г. съдът е оставил искането без разглеждане,
като в мотивите е указал, че същото следва да се реши от съда, контролиращ мярката
за неотклонение по висящо дело, който не е бил сезиран до момента.
Съгласно
разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗИНЗС при несъгласие с определената
диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да
поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като на
консултанта се осигурява достъп до молителя. В настоящия случай съдът е
задължил Началника на Затвора – гр.Пазарджик да осигури на А.
консултация с посочен от него специалист. Законодателят е уредил в чл.250, ал.3
реда за осъществяване на процедурата – обвиняемите и подсъдимите
се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд
по предложение на началника на затвора, началника на областната служба
"Изпълнение на наказанията" или началника на арестите в съответната
териториална служба. Началникът на Затвора-гр.Пазарджик е сезирал некомпетентен
съд и искането е оставено без разглеждане, като е указано кой е надлежният
орган – в случая това е окръжният съд, пред който делото, по което
А. е подсъдим, е висящо. Именно до него следва да се отправи искането от страна
на администрацията на затвора. Такова, обаче, не е изпратено.
Несъстоятелни
са твърденията на процесуалния представител на ответника, че след като
Апелативен съд – Пловдив е оставил искането без разглеждане, то е следвало А.
да отправи искане до Апелативен съд, а не до АдмС – Пазарджик – в мотивите на
Апелативен съд – Пловдив изобщо липсват такива указания, напротив – указано е
на Началника на Затвора – гр.Пазарджик, а не на лишения от свобода А., да
отправи искане пред компетентен съд - в изпълнение на задълженията по чл.250,
ал.3 от ЗИНЗС.
Неоснователно
е и възражението, че през годините престой в затвора на същия е била
осигурявана медицинска помощ от различни специалисти за различни негови
заболявания, следователно молбата му е неоснователна. Вярно е с оглед приетите
писмени доказателства, че от 2017г. насам на А. е осигурявана медицинска помощ,
но този факт по никакъв начин не налага извод за неоснователност на искането му
в процесния случай. Още повече, че през годините неколкократно се е налагало да
бъде преглеждан от дерматолог и са му изписвани различни медикаменти – т.е.
касае се за заболяване, което не е било/ не е могло да бъде излекувано във
времето и периодично се е налагало повтаряне на лечебния процес, вкл. и
понастоящем.
Затова съдът приема, че в случая е налице
бездействие от страна на затворническата администрация във връзка с изпълнение
на задълженията по чл.250 от ЗИНЗС и в този смисъл е налице неизпълнение на
изискването за хуманно и неунизително отношение, изразяващо се неосигуряване на
медицинско обслужване, дължимо съгласно чл.284, ал.1 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС.
Безспорно е налице и причинна връзка между
бездействието и неимуществените вреди – причиняване на физически болки, сърбежи
и безсъние в резултат на дерматологичния проблем – установен по категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства -, чувство за безсилие и
незащитеност.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да се определят при спазване на
принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и съобразно практиката на ЕСПЧ
– обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде в разумен
размер - спрямо присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ -,
като се съобразят освен правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко
или унизително отношение, така също и времето, през което лишеният от свобода е
бил поставен в такива условия по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. В случая като
съобрази гореизложеното - съдът приема, че следва на ищеца да се присъди
обезщетение в размер на по 20 лв на ден – за период от 32 дни – или общо 640лв.
За разликата до претендираната сума от 6 000лв искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Разноски от страна на ищецът не са
претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Затова съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" да заплати на Д.Г.А., ЕГН**********, понастоящем в Затвора -гр.Пазарджик,
сумата от 640лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
14.12.2022г. - 15.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 6 000лв
претендирано обезщетение.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/