№ 3428
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110142807 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен и са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.86,ал. 1 ЗЗД и осъдителен, с правно основание чл.99 ЗЗД.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права въз основа издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, против която е подадено възражение, за
сумата от 56,77 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
електронни съобщителни услуги от 19.3.2015г. № 15040576001, и допълнително
споразумение от 15.3.2017г-, като твърди, че между ответника и ..... е сключен договор за
електронни съобщителни услуги от 19.3.2015г. № 15040576001, и допълнително
споразумение от 15.3.2017г., по които се сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати издадените му фактури и потребените електронни съобщителни услуги.
Твърди се, че в договора е предвидено право на мобилния оператор, когато договорът е
прекратен предсрочно по вина на потребителя, да начисли неустойка в размер на месечните
абонаменти за услугите до края на срока на договора,, но не по - голяма от трикратния
размер, по стандартен размер без отстъпка . Неустойката е начислена по фактура № 1
**********/22.10.2017г., като с договор за цесия от 16.10.2018г., вземането е прехвърлено
на ..... , който от своя страна с договор за цесия от 1.10.2019г. го е прехвърлил на заявителя.
Предявява установителен иск за сочената сума.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че разпоредбата,
предвиждаща правото на ..... да начисли неустойка, е неравноправна, тъй като договорът е
1
сключен с потребител. Счита, че само кредиторът има правото да уведоми длъжника си за
прехвърлянето на вземането, в противен случай прехвърлянето няма действие по отношение
на длъжника, поради което и цесиите не могат да му се противопоставят. Счита, че липсват
доказателства преди делата, ответникът да е уведомен за цесиите, както и липсват
уведомления, които да са му връчени. Сочи, че в цесията, сключена с ищеца, липсва
упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника, поради което и получаването на препис от
исковата молба не съставлява надлежно съобщаване за прехвърлянията. Счита, че липсват
доказателства за предсрочното прекратяване на договорите и размера на неустойката, а
клауза за неустойка липсва в договорите, както и доказателства,че ответникът е запознат с
ОУ. Прави възражение за погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че ответникът и ..... са сключили договор за електронни
съобщителни услуги от 19.3.2015г. № 15040576001, и допълнително споразумение от
15.3.2017г.
От представеното към заповедното производство допълнително споразумение към
договор, с който се продължава абонаментът на ответника, се установява, че е договорена
месечна такса от 22,49 лева с отстъпка, при такса без отстъпка 29,99лева. Срокът на
споразумението е 24 месеца, считано от 13.3.2017г.
В текста на договора се съдържа изявление, че ако договорът се прекрати по вина на
клиента, включително поради неплащане на месечни задължения, мобилният оператор има
право да начисли неустойка в размер на оставащите месечни такси до края на срока на
договора, но не повече от 3 месечни такси, без отстъпка. Под споразумението е положен
подпис на клиент, неоспорен от ответника.
Представена е декларация с положен за потребител подпис, че получава копие на ОУ.
В исковата молба се съдържа изявление на ищеца, което следва да се цени, на
основание чл.175 ГПК, че ответникът не е платил вземания по фактури от 9.2017г. и
10.2017г. Сочи се, че фактура № **********/22.10.2017г. съдържа вземане от 56,22 лева –
неустойка, формирана от 3 месечни такси, без отстъпка. Сочи се, че падежът на тази
фактура е 8.11.2017г.
Представени са договори за цесия – от 16.10.2018г., с който ..... прехвърля вземания
към свои длъжници на ....., като в договора е посочено, че конкретните вземания се
индивидуализират по списък – приложение към договора, който не е представен по делото.
Представено е потвърждение от ....., че вземането й против ответника е прехвърлено на ......
Представен е договор за цесия от 1.10.2019г., с който вземането на ..... се прехвърля на
ищеца, както и потвъждение на същото. ..... е издал пълномощно на неясно лице / не са
вписани имена/, да уведоми длъжниците за прехвърлянето.
Искът за неустойка следва да се отхвърли изцяло, първо защото недоказана остана
претенцията на ищеца. Действително, претенцията на ..... не произтича от издаването на
фактура за нея, поради което и непредставянето на фактура, посочена като издадена в
исковата молба,не е пречка за присъждането на неустойка. Вземането възниква при
попълване на фактическия състав на вземането – прекратяване на договора, по причина
поведението на потребителя, който не заплаща месечни сметки, както е предвидено в ОУ –
чл.43,1. Противно на изложеното в отговора, налице е декларация на потребителя, че е
получил ОУ, а правото на мобилния оператор се съдържа в самото допълнително
2
споразумение, подписано от него.
Липсват доказателства за прехвърленото на ..... – основание, размер, както и друг
индивидуализиращ белег на вземането. Представените договор за цесия от 16.10.2018г. и
потвърждение за прехвърлянето на вземането са бланкетни – в тях не фигурира самото
вземане. Оттам, недоказано остава и прехвърленото на настоящия ищец вземане, тъй като
претенцията му произтича от праводателя му ......
С оглед изложеното, безпредметно е обсъждането на твърденията за нищожност на
неустойката.
Тук е моментът да се посочи, че вземането е и в погасителна давност – заявлението е
подадено на 5.2.2021г., от която дата, съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, давността би
била прекъсната. Вземането за неустойка се изсрочва с 3 – годишна давност, съгласно
чл.111,б.б ЗЗД, която тече от изискуемостта му. Изискуемостта, съгласно приетото по –
горе, по реда на чл.175 ГПК, на вземането за неустойка, настъпва на 9.11.2017г.- денят,
следващ крайния срок за плащане на фактура № **********/22.10.2017г. / непредставена по
делото/, която всъщност съставлява покана за плащане, с определен в нея срок. На
9.11.2020г. е изтекла погасителната давност на вземането, поради което искът следва да се
отхвърли, тъй като не са представени доказателства давността да е спирана или прекъсвана.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, който доказва
сторени разноски от 150 лева за заповедното производство. Възражението на ищеца за
прекомерността им, направено в нарочна молба по исковото производство, е неоснователно,
тъй като възнагражението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. За
исковото производство е представено пълномощно, но не и договор за правна защита и
съдействие или друго доказателство, че за защита по исковото производство, ответникът е
заплатил разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..... ЕИК ....., с адрес ..... против Г. ЕМ. Н. ЕГН ********** с
адрес ....., за признаване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№
7407/2021г. от СРС, 125- ти състав за сумата 56,77 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги от 19.3.2015г., № 15040576001,
допълнително споразумение от 15.3.2017г., сключен с ....., начислено по фактура №
**********/22.10.2017г., вземането по което е прехвърлено на ..... ООД с договор за цесия
от 16.10.2018г., който от своя страна го е прехвърлил на ищеца с договор за цесия от
1.10.2019г.
ОСЪЖДА ..... ЕИК ....., с адрес ..... да заплати на Г. ЕМ. Н. ЕГН ********** с адрес
..... сторените по гр.д.№ 7407/2021г. от СРС, 125- ти състав разноски от 150 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4