Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от
съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 13654 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 2184/
03.04.2020 г., подадена от С.О. с адрес гр. София, ул. „******, чрез
процесуалния и представител, против постановление от 27.03.2020 г. на ЧСИ М.К.,
с рег. № 788 на КЧСИ, по изп. д. № 20207880400180, с което е било оставено без
уважение искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, без конкретни мотиви за това.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, адвокатското възнаграждение било
прекомерно, тъй като субсумирало в себе си възнаграждение както за образуване
на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство по него. От
доказателствата по делото било видно, че единственото процесуално действие на
пълномощника на взискателя било депозирането на молба за образуване на
изпълнителното производство, поради което адвокатското възнаграждение следвало
да бъде намалено до минималния предвиден за образуване на изпълнително дело
хонорар от 200 лв. Не били представени доказателства възнаграждението да е
платено, поради което въззивният съд следвало да отмени разпореждането на
съдебния изпълнител и да намали поради прекомерност адвокатския хонорар.
По реда на чл. 436 ал. 2
от ГПК взискателят М.Ф.М., уведомена чрез процесуалния си представител, не е
депозирала писмено становище по жалба.
От приложените мотиви на
ЧСИ с рег. № 788 на КЧСИ е видно, че намира жалбата за процесуално допустима,
но неоснователна.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу
подлежащо на съдебен контрол действие на съдебния изпълнител, предвид което е
процесуално допустима.
Относно основателността
и Градският съд намира следното:
Изп. д. № 20207880400180
по описа на ЧСИ М.К. е образувано по молба от М.Ф.М. и приложен изпълнителен
лист от 25.02.2020 г., издаден по адм. д. № 13320/ 2017 г. по описа на АССГ. В
молбата се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по изп.
производство в размер на 500 лв., както и сторените разноски. С допълнителна
молба от същата дата, подадена от процесуалния представител на кредитора е
отправено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и ведно
със запора да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Към молбата е
приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в което е
посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 500 лв., платено изцяло.
На 09.03.2030 г. съдебният изпълнител изпратил на длъжника покана за доброволно
изпълнение, в която посочил, че дължи 500 лв. разноски по изпълнителното дело и
198.48 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 17.03.2020 г. бил наложен запор върху
сметките на длъжника, независимо, че още на 16.03.2020 г. длъжникът изпълнил
задължението си.
На 11.03.2030 г.
длъжникът С.О., чрез процесуалния си представител, е депозирал възражение
против определените с поканата за доброволно изпълнение разноски за всискателя,
като е наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоява се за намаляването му до размера на дължимото такова за образуване на
изпълнителното производство. Релевирани са твърдения за процесуалното поведение
на длъжника, което препятства възможността задължението да остане неплатено,
освен това е извършено пълно плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение.
При така изложените
фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 10
т. 1 и т 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване
на изпълнително дело - 200 лв. и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв.
Процесуалните действия
на взискателя се изчерпват с молбата за образуване на изпълнителното
производство, в която и на основание чл. 426 ал. 2 от ГПК следва да се съдържа
и способ за удовлетворяване на вземането му, в което се включва и налагането на
обезпечителна мярка „Запор“ върху банковите сметки на длъжника. Депозирането на
нова молба от процесуалния представител на взискателя не съставлява
самостоятелно процесуално действие, тъй като подадената молба за образуване на
изпълнителното производство е била нередовна и с новата молба от същата дата,
на която изпълнителното производство е образувано, се отстраняват
нередовностите в същата, като се посочва и изпълнителния спокоб.
Плащането на дълга от
страна на длъжника е изпълнено в срока за доброволно изпълнение, действия по
принудително събиране на дълга не са били извършвани.
Следователно на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10 т. 1
от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., в размер на 200 лв., за образуване на
изпълнително производство. Възнаграждение за процесуално представителство и
защита по изпълнителното производство не му се следва, поради което в тази му
част постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
Като последица от
намаляването на дълга за събиране от 1130 лв. на 830 лв., то следва да бъде
редуцирана и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до
размер от 168,48 лв.
В този смисъл жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на
основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от
27.03.2020 г. на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, по изп. д. № 20207880400180, с
което е било оставено без уважение искането на длъжника С.О. с адрес гр. София,
ул. „******, чрез процесуалния и представител, за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя М.Ф.М.
от гр. Банкя, ул. „******, с ЕГН **********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
дължимите на М.Ф.М. от гр. Банкя, ул. „******, с ЕГН **********, взискател по
изп. д. № 20207880400180 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ разноски за
адвокатско възнаграждение от 500 лв. /петстотин лева/ на 200 лв./двеста лева/.
НАМАЛЯВА размера на
дължимата от длъжника С.О. с адрес гр. София, ул. „****** такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 198,48 лв. /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/ на 168,48 лв. /сто шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.