РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 25.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 326/2021 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл.
Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Т.В.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.Н.Н.-Д., от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0906-000191/28.06.2021 г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР- Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП.
С процесната заповед е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* за категории „B, AM“ на водача Т.В.К. до отпадане на основанието за това.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон, доколкото визираното в нея основание по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП не е налице. В жалбата се развиват доводи, че здравословното състояние на К. по никакъв начин не се е отразило на поведението му на пътя. В жалбата се сочи, че К. полага грижи за болната си майка и изтъква аргументи, че процесната заповед го поставя в трудна житейска ситуация, доколкото го затруднява да пътува до работното си място и в грижите, които полага за болния член на семейството. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, развива доводи по съществото на спора и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява. В придружително писмо с вх. № 2853/10.09.2021 г., с което жалбата е изпратена в съда от административния орган, е направено искане за присъждане на разноски в минималните размери за този вид дела съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение № УРИ295р-16749/15.11.2021 г. /на л. 17-20 и л. 33 от делото/.
Обжалваната заповед е издадена на 28.06.2021 г., поради което и като съобрази т. 1.2 на Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 17-19 от делото/, с която са оправомощени да прилагат ПАМ служители на изчерпателно посочени в заповедта длъжности, конкретно – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, съдът намира, че издателят на заповедта е бил надлежно оправомощен към датата на издаването на обжалваната заповед по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно и от удостоверение на ОДМВР – Ловеч /на л. 33 от делото/, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и при наличие на посочване в заповедта на писмо с рег. № 1242/08.06.2021 г. на Районна прокуратура Ловеч, ТО – Троян, Решение № 25/28.05.2021 г. на РС Троян и съдебно-психиатрична експертиза № 1497/25.05.2021 г., които представляват част от административната преписка, констатациите в същата съставляват и мотиви на заповедта.
Предвид горното, заповедта отговаря на всички изисквания за
форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2
от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите
за форма, не е налице отменително основание по чл.
146, т. 2 от АПК.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата не се и релевират доводи за нарушение в тази насока.
Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед съответства на материалния закон.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 21-0906-000191/28.06.2021 г., издадена от Н.В.Н.– Началник сектор „Пътна полиция“ – Ловеч при ОД на МВР Ловеч, е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* за категории „B, AM“ на водача Т.В.К. до отпадане на основанието за това.
В мотивите на заповедта е посочено, че издателят на заповедта като е взел предвид, че във връзка с писмо рег. № 1242/08.06.2021 г. на Районна прокуратура Ловеч, ТО – Троян, с което е изпратено Решение № 25/28.05.2021 г. на РС Троян и съдебно-психиатрична експертиза № 1497/25.05.2021 г., от които е видно, че К. не отговаря на психологическите изисквания за водач на МПС, следвало да наложи на Т.В.К., ЕГН **********,***, ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача до отпадане на основанието за това на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност. По смисъла
на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за прилагането на
ПАМ се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава
по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения може да се прилага временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или
психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В
разглеждания случай,
принудителната административна мярка е наложена след извършена констатация, че
жалбоподателят в резултат на събрани по преписката доказателства, не
отговаря на психологическите изисквания за водач на МПС.
За прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на психологическата негодност от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници, Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност, годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.
От депозираното по делото заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза с вх. № 2848/15.08.2022 г. /л. 98-110/, което вещото лице поддържа и в съдебно заседание, също се установява, че К. не разполага с психическа годност да бъде водач на МПС от категория Б. При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило както психичното състояние и поведение на жалбоподателя, така и изискванията на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. В заключението си вещото лице сочи, че при К. са налице заболяванията „налудно разстройство /код F 22.0 по международната класификация на болестите Х-та ревизия/ и органична разстройство на личността /код F 07.0 по международната класификация на болестите Х-та ревизия/“. Съдът кредитира заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза като обективно, обосновано, професионално изготвено и неоспорено от страните, кореспондиращо и с останалите доказателства по делото.
Разпоредбата
на чл. 171, ал. 1, б. „а“ от ЗДвП намира приложение във
всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на
определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които
временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по
този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и
условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
При
психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите
качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към
съответната категория или професионална група. Както се посочи, с налагането на
принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление
на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в
закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за
правоспособността на водача. Именно затова законодателят е предвидил срок за
временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на
основанието.
Към момента на прилагане на принудителната административна мярка са били налице фактическите и правни основания по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП. От представените с писмо рег. № 1242/08.06.2021 г. на Районна прокуратура Ловеч, ТО – Троян, Решение № 25/28.05.2021 г. на РС Троян и съдебно-психиатрична експертиза № 1497/25.05.2021 г. видимо се установява, че лицето не отговаря на психологическите изисквания за водач на МПС. В същите ясно се сочи: „Поради заболяването си К. може да извърши престъпление и представлява опасност за околните…“ /л. 15/ и пр.
Принудителните административни мерки се
прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага
бързина и внезапност при прилагането им, поради което
е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното
правно основание. Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при видимо
установяване на несъответствие с медицинските или психологически изисквания да
отнемат свидетелство за управление на МПС.
В
заключение, преценката за пропорционалността на мярката, в хипотеза като
настоящата, следва пряко от закона и не разкрива житейски специфики, предполагащи поглед отвъд
законодателното разрешение. Успоредно с това, от данните по делото и
твърденията на жалбоподателя не се установява засягане в степен надхвърляща
необходимото за реализиране законовата цел, така, както повелява новелата на
чл. 6 АПК.
Същият
извод не следва и от описаните в жалбата неудобства. ВАС е имал възможността да
се произнесе, в аналогичен контекст, приемайки, че дори да се приеме,
възможността на жалбоподателя да се причинят вреди от невъзможността да
управлява автомобил, то тези вреди не са нито значителни, нито труднопоправими. /в под. см. напр. Определение № 6499 от
2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII
о., Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 7133/2019 г., VII о. и др. /. В този смисъл следва да се посочи, че същите
не са и несъразмерно отвъд необходимото за постигане законовата цел.
На последно място, не е налице и твърдяното несъответствие с целта на закона. Акта преследва и е годен да постигне именно законовата цел, за която е предвидено издаването му, поради което същият не разкрива превратно упражняване на власт.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки…
Съгласно чл. 22 от ЗАНН - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН - Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Съдът намира, че противоречи на целта на закона да се допусне МПС да се управляват от лице, което не отговаря на психологическите изисквания за водачи на МПС, като това представлява сериозна опасност както за неговия живот и живота на неговите близки, така и за неограничен кръг от хора.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0906-000191/28.06.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника в придружително писмо с вх. № 2853/10.09.2021 г., с което жалбата е изпратена в съда от административния орган е направено искане за присъждане на разноски в минималните размери за този вид дела съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото обаче ответникът не е представляван по делото от упълномощен адвокат, като не е представляван и от юрисконсулт, като отделно липсва и каквото и да било писмено становище от процесуален представител – юрисконсулт на ответника, то такива не се и дължат, поради което не следва да бъдат присъждани от съда.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.Н.Н.-Д., от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0906-000191/28.06.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* за категории „B, AM“ на водача Т.В.К. до отпадане на основанието за това.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: