№ 633
гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500347 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по частна жалба вх. № при ВРС 287612/02.12.2020 г., депозирана от
«МАКС КОЛЕКТ» ООД гр. София против Определение № 263523/19.11.2020 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 5317/2020 г., с което е отхвърлена молба на жалбоподателя с правно основание чл.
248 ал.1 от ГПК за изменение на Разпореждане № 265893/07.10.2020 г. по същото дело, с
което е осъден да заплати на С. М. И. от гр. Варна сумата от 300 лева за процесуално
представителство по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК против издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК следствие обезсилване на заповедта за изпълнение поради
непредявен иск в срока по чл. 415 от ГПК.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение, защото счита че за
депозираното от длъжника И. възражение в заповедното производство размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение с оглед дейността, която извършва адвоката следва
да се определи по правилата на чл. 6 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения в размер от 50 лева, до който присъденото от ВРС трябва да се редуцира.
Позовава се на практика на съдилищата в тази насока.
Становището на ответната страна е за неоснователност на частната жалба. Поддържа,
че възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал.7 от Наредбата и същото е
минимален размер
Съдът, като взе предвид, че частната жалба е допустима за разглеждане, подадена от
лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване на акта на ВРС, по същество намира
същата неоснователна по следните аргументи:
1
В производството по ч.гр.д. № 5317/2020 г. ВРС е уважил депозирано от «МАКС
КОЛЕКТ» ЕООД гр. София заявление и издал Заповед № 2232/01.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. М. И. от гр. Варна за суми по
договор за предоставяне на интернет, както и за неустойка поради невръщане на устройство
за достъп до интернет след прекратяване на договора, който е сключен между «Макс
Телеком» ООД и С.И., вземането по който е цедирано на заявителя.
Длъжникът на 14.08.2020 г. е отправил в срока по чл. 414 от ГПК мотивирано
възражение за недължимост на сумите, основано на правоизключващи и правопогасяващи
твърдения, към което е представил договор за защита и съдействие с уговорено
възнаграждение 300 лева и представени доказателства за банков превод в полза на адвоката.
След указания към заявителя «МАКС КОЛЕКТ» ООД за предявяване на иск за
установяване на вземането, е постъпила от кредитора молба на 30.09.2020 г. В същата е
заявил, че няма да предяви иск по чл. 422 от ГПК, което като последица е довело и до
постановеното Разпореждане от 07.10.2020 г. за обезсилване на заповедта, респективно
присъждане на разноски в полза на длъжника, а молбата на заявителя по чл. 248 ал.1 от ГПК
е оставена без уважение с атакуваното пред ВОС определение.
Спорът се свежда до това по кой текст на Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения следва да се определи настоящото, за депозиране на възражение
по чл. 414 от ГПК.
Принципно съставът на съда възприема, че при бланкетно възражение следва да се
присъди възнаграждение в размер, съобразен с посочения в чл. 6 т.5 от Наредбата предвид
утвърдения образец на възражение и очевидно по-скоро техническите действия на
процесуалния представител по депозиране на възражението по делото.
В случая обаче възражението е мотивирано. Като се има предвид, че най-вероятно
именно следствие на аргументите в него кредиторът е преценил да не упражнява права по
чл. 422 от ГПК, съдът по конкретния казус намира, че приложимата разпоредба на
Наредбата, по която следва да се определи възнаграждението е тази по чл. 6 т.3.
Депозирането на мотивирано възражение предполага проучване на делото, а за този обем
работа на адвоката, минималният размер на възнаграждение, който предвижда Наредбата
съгласно чл. 6 т.3 е отново 300 лева. Прочитът на текста на възражението в конкретика сочи,
че аргументите против дължимостта на вземането съвсем не са бланкетни, а съответни на
отправеното от заявителя искане, на издадената заповед за изпълнение и на вземането по
пера.
Т.е. съдът възприема, че преценката за това коя е правилната разпоредба на
Наредбата относно възнаграждението и респективно размера в полза на адвоката,
упълномощен от длъжника да депозира възражение е винаги конкретна и съобразена с
доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните.
2
В контекста на изложеното съдът счита, че определението на ВРС не страда от
визираните в частната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. При този изход от спора
на въззиваемата страна се присъждат за настояща инстанция разноски за адвокатска защита
в размер на 200 лева, съответен на минималния по чл. 11 от Наредба № 1/2004 г., при
отправено своевременно искане за присъждането им и представени доказателства за
извършени разходи.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263523/19.11.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. №
5317/2020 г., с което е отхвърлена молба на «МАКС КОЛЕКТ» ООД, ЕИК175332042, гр.
София с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на Разпореждане №
265893/07.10.2020 г. по същото дело в частта за разноските.
ОСЪЖДА «МАКС КОЛЕКТ» ООД, ЕИК175332042, гр. София да заплати на С. М.
И., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 200.00 /двеста/ лева за процесуална защита във
въззивното производство, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3