РЕШЕНИЕ
гр. София, 24 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7854 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата И.В.В. твърди, че пострадала при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16/10/2014 год. в с.Мещица, общ.Перник.
Тя пътувала в лек автомобил Рено Меган, управляван от В.А. с поставен предпазен
колан, когато били застигнати и ударени
силно в задната част от попътно движещ се в същата лента за движение автомобил
Ауди А3, с рег. № *********, управляван от М.М.. Произшествието било причинено
виновно от водача на лекия автомобил Ауди, който се движил с несъобразена
скорост, тъй като било дъждовно, а пътят бил мокър. В резултат от
произшествието, ищцата получила счупване на костите на носа, болки в гръдния
кош, мозъчно сътресение и охлузвания по лицето и тялото, тя била замаяна и
изпаднала в пълна дезориентация. Тя била приета за еднодневно болнично лечение,
след което продължила лечението си в домашни условия. От уврежданията ищцата
получила обезобразяване на лицето, движенията й били затруднени, изпитвала
болки в травмираните места. Освен това тя страдала от непрекъснато главоболие,
отпадналост и развила пост-травматичен стрес, появил се страх да се вози в МПС,
плачливост, треперене, безсъние и панически реакции при возене в МПС, все още
не можела да се отърси от преживения шок.
В допълнение, заради счупения нос, ищцата не можела да си намери работа,
което я травмирало допълнително, създавало й дискомфорт, чувство за
непълноценност. Ищцата твърди, че към момента на настъпване на произшествието
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Ауди А3 била застрахована
при ответното дружество. Ето защо тя претендира от ответника обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, заедно с лихва от датата на
произшествието до окончателното изплащане на главницата и направените по делото
разноски.
Ответникът З.А.Б. АД оспорва предявения иск. Счита
размерът на претендираното обезщетение за завишен. Оспорва ищцата да е получила
мозъчно сътресение, обезобразяване и загрозяване с траен ефект и трайна
деформация на носа, наличието на посттравматично разстройство, както и че
заради произшествието ищцата не могла да започне работа. Твърди, че ищцата
пътувала без поставен предпазен колан. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен,
като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът установи
следното:
На 16/10/2014 год. на път II-63 в
с.Мещица, по посока гр.Брезник е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
Ауди Аз, с рег. № *********, управляван от М.М. и лек автомобил Рено Меган с
рег. № *******, управляван от В.А., при което пострадала И.В.В..
Образуваното по случая досъдебно
производство е прекратено с Постановление от 24/3/2015 год. на РП-гр.Перник,
поради липса на съставомерни телесни повреди у пострадалите лица.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че от претърпяното произшествие И.В.
получила счупване на костите на носа, без изкривяване на носната пирамида,
болки в гръдния кош, охлузвания по лицето и тялото. Вещото лице е констатирало
малка костно-хрущялна гърбица с разширяване на костната пирамида, деформация на
носната преграда и изкривяване на хрущяла на ляво със затруднено носно дишане.
Вещото лице е констатирало също така и пигментирано петно по вътрешната
повърхност на дясната подбедрица с уплътнения по хода на кръвоносните съдове –
това било резултат от травматичен хематом, тромбозиране и уплътняване на
съдовете в областта на разслояването на кожата. Според вещото лице всички тези
увреждания се намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Вещото
лице освен това счита, че е необходима оперативна корекция на деформацията на
носната преграда за отстраняване на затрудненото носно дишане. Счупването на
носните кости причинило на ищцата интензивни болки и постоянно страдание от
нарушеното носно дишане, което било до живот. Това обаче можело да се коригира
с операция. Вещото лице е констатирало наличието на документи за получено от
ищцата и посттравматично стресово разстройство, но не може да заяви категорично
дали го има или не. Според вещото лице ищцата е била без поставен предпазен
колан, тъй като в противен случай не би се счупила носната пирамида.
Вещото лице по втората медицинска
експертиза дава заключение, че счупването на носните кости се намира в
причинно-следствена връзка с произшествието. Вещото лице обаче не може да
отговори, без съдействие от страна на ищцата, каквото не й е било оказано, дали
статуса на носа отпреди и след произшествието е бил променен - дали е
съществувала гърбица на носа и изкривяване на носната преграда преди инцидента.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че преди произшествието лекият автомобил Рено Меган
е бил паркиран на десния тротоар на улицата. Той предприел S образна маневра,
за да свали автомобила от тротоара и да се включи в дясната лента за движение,
като завил наляво и свалил първо предното ляво, а впоследствие предното дясно
колело. След като задното дясно колело стъпило на платното за движение, водачът
на лекия автомобил започнал да изравнява автомобила успоредно на пътя. Преди
още да застане успоредно на оста на пътя, лекият автомобил бил застигнат и
ударен в задната лява част от предната дясна част на лекия автомобил Ауди А3,
който се движил със скорост от около 72 км/час. Лекият автомобил Рено Меган се
е движил със скорост от 16 км/час към момента на удара, а след него е била
ускорена до около 44 км/час и отклонен под ъгъл от около 5 градуса, той изминал
още 29.3 метра, като спрял с десните си колела върху тротоара. Този автомобил е
бил върху пътното платно с насоченост от около 2-3 градуса наляво. Вещото лице
допуска, че водачът на лекия автомобил Ауди А3 не е предприел аварийно спиране.
В зоната на ПТП пътят бил прав. Според вещото лице причината за настъпване на
произшествието е движението на лек автомобил Ауди А3 със скорост, която не му е
позволила да спре и слизането на лекия автомобил Рено Меган от тротоара в
близост до приближаващия лек автомобил Ауди А3. Според вещото лице лекият
автомобил Ауди А3 е могъл да спре и избегне удара, ако се е движил със скорост
от 50 км/час, а лекият автомобил Рено е могъл да избегне удара, ако е прекратил
извършването на маневрата щом е възприел приближаващия друг автомобил.
Вещото лице по втората
автотехническа експертиза потвърждава механизма на ПТП, установен от първата
експертиза, като в допълнение посочва, че лекият автомобил Рено е изминал около
10 метра преди настъпването на удара, а лекият автомобил Ауди А3 се е движил
със скорост от около 76 км/час. Вещото лице потвърждава, че ударът е настъпил
преди лекият автомобил Рено да се изравни успоредно с пътя и че със сигурност
водачът на Ауди А3 не е предприел аварийно спиране. Произшествието настъпило в
светлата част на денонощието, на мокър път, в населено място. Според вещото
лице действията на водачите и на двата автомобила са допринесли за настъпване
на произшествието, като произшествието нямало да настъпи, ако водачът на Ауди
се е движил със скорост от 50 км/час, а водачът на Рено е изчакал преминаването
на лекия автомобил Ауди А3.
Вещото лице по допълнителната
автотехническа експертиза дава заключение, че опасната зона за спиране на лек
автомобил Ауди А3 при скорост от 50 км/час е 38 метра, а след излизане от
близкия завой до мястото на произшествието имало около 70 метра. Според вещото
лице този автомобил се движил със скорост от около 71 км/час. Преди удара двата
автомобила се намирали на около 53 метра един от друг.
Свидетелят М.Д.М. – водач на лекия
автомобил Ауди А3, заявява, че при спускане на пътя в с.Мещица в посока
гр.Перник, след десен завой, на около 80-100 метра видял спрял автомобил.
Колата била на тротоара и слязла на пътя пред него. Той натиснал спирачките,
завил на ляво не успял да спре и ударил колата отзад. Според него той се е
движил с около 40-50 км/час. Когато настъпил ударът другият автомобил бил вече
на пътното платно под лек ъгъл, но се движил с много ниска скорост.
Свидетелката М.А.– майка на ищцата, пострадала при
същото ПТП, за което водела дело срещу ответника, заявява, че помни
произшествието. Те се качили в колата, слезли от тротоара и поели към Перник,
след малко ищцата повикала за нещо майка си от задната седалка, свидетелката се
обърнала и тогава последвал ударът.
Непосредствено след удара от носа на ищцата шуртяла кръв, та се
оплаквала от болки в гръдния кош и главата. Когато се обърнала наЗ.при
повикването от ищцата, свидетелката видяла, че тя е с поставен предпазен колан,
въпреки че не можела да се обърне изцяло, заради собствения си предпазен колан.
Според свидетелката ищцата е посещавала психиатър, тъй като собственото й дете
се травмирало от вида на майка си. Около половин година след произшествието,
ищцата не искала да се среща с хора. Свидетелката виждала лека деформация в
носа на дъщеря си. Заявява, че дъщеря й не можела да спи и се събужда, заради
носа. След инцидента свидетелката и ищцата живели заедно 2-3 месеца. Към датата
на настъпване на инцидента ищцата била безработна.
По делото е прието за безспорно, че гражданската
отговорност на водача на лек автомобил Ауди А3 е била застрахована от ответното
дружество към датата на настъпване на произшествието.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Преди всичко, съдът няма да обсъжда
с настоящото решение възражението за съизвършителство, направено от ответника с
допълнителния отговор, като несвоевременно заявено, в нарушение на чл.373 ал.2
от ГПК. С връчване на исковата молба ищецът е получил копие от констативния
протокол за ПТП и останалите доказателства, касаещи механизма на настъпване на
произшествието. Ето защо всички възражения, касаещи механизма на произшествието
е следвало да бъдат направени с първоначалния отговор на исковата молба. Още
повече, че в допълнителната искова молба ищцата не е навела факти, които да
обусловят въвеждането за първи път на допълнително възражение за съизвършителство.
Обосновката на ответника за несвоевременното въвеждане на възражението са съизвършителство
е ирелевантна. По тази причина, това възражение няма да бъде разгледано от съда
в настоящото решение.
Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил Ауди А3. В
качеството си на застраховател е поел риска да застрахова отговорността на водача
за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно
произшествие се доказва от заключенията на трите автотехнически експертизи.
Заключенията на вещите лица, че деликвентът се е движил в населено място със
скорост от над 70 км/час, не са опровергани от други доказателства. С това си
поведение, водачът на лекия автомобил Ауди А3 е нарушил изискването на чл.21 от ЗДвП относно минималната скорост за движение в населено място. С поведението си
той е нарушил и изискването на чл.20 ал.2 от посочения закон, изискващ от него
да подбере такава скорост на движение, която да е съобразена с пътните условия.
Както се доказва по делото, произшествието е настъпило на мокър път и скорост
от над 70 км/час, освен, че е в нарушение на забраната на чл.21 от ЗДвП е и
неподходяща с оглед метеорологичните условия и състоянието на пътя. Ето защо,
съдът приема, че водачът на лекия автомобил Ауди А3 е имал противоправно
поведение, довело до настъпване на произшествието.
Вината на деликвента се предполага и при липсата на
обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е
причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла травматично
увреждане – счупване на носните кости, контузия в гръдния кош и по тялото,
охлузвания. За настъпването на тези вреди по делото са изслушани медицински
експертизи. От заключенията на вещите лице се доказва, че посочените увреждания
се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и че от тях
ищцата е изпитвала силни болки. По
делото не се доказа настъпването на другите неимуществени вреди, заявени от
ищцата в исковата молба. По-конкретно , не се доказа при условията на пълно
главно доказване, ищцата да е претърпяла пост-травматично разстройство на
здравето като пряка и непосредствена последица от произшествието. Разпитаната
по делото майка на ищцата установява, че тя посещавала психиатър, тъй като
нейното дете изпитвало страх, като я види. При тези неизгодни за ищцата
показания, съдът не може да приеме, че пост-травматичният стрес у ищцата е бил
неизбежна последица от инцидента. На следващо място, не се доказа изкривяването
на носната преграда и деформацията, под формата на гърбица на носа, да са в
причинна връзка с произшествието. Всички тези вреди не могат да бъдат
предполагани от съда, а следва да бъдат доказани от ищцата. Тя обаче е създала
пречки за събирането на доказателства за установяване на тези си твърдения,
поради което и на основание чл.161 от ГПК следва да понесе негативните
последици от поведението си, тъй като съдът приема недоказаните факти за
неосъществени.
При това положение отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от травматични увреждания.
Съдът приема за основателно
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй
като не се доказва тя да е била поставен
предпазен колан. По този въпрос по делото е изслушан един свидетел и е
изслушано експертно заключение на медицинската експертиза. Двете са дали
противоположни сведения относно ползването на колан от страна на ищцата. Според
свидетелката, ищцата е била с поставен предпазен колан, а според вещото лице тя
не е била с поставен колан. Съдът приема за достоверно и обосновано
заключението на вещото лице, тъй като според експерта травматичните увреждания
под формата на счупване на носните кости не биха се появили, ако ищцата е била
с поставен предпазен колан. Свидетелката от своя страна, освен, че е
заинтересована от изхода на спора – тя е майка на ищцата и води дело за
претърпените от нея неимуществени вреди от същото ПТП срещу ответника, дава и
неубедителни сведения. Тя заявява да е видяла дъщеря си с поставен колан, като
се обърнала към нея, след потеглянето на автомобила. В същото време обаче,
потвърждава, че, поради собствения й предпазен колан, не е могла да се обърне
изцяло назад. При създадената неяснота относно възприетите от свидетелката
факти, както и поради собствената й заинтересованост от даването на
благоприятни за ищцата показания и показания, които са неблагоприятни за
ответника, срещу когото самата свидетелка води дело, съдът не приема за
достоверни свидетелските показания в частта им относно поставения колан. Съдът
не приема и че тези показания оборват заключението на вещото лице относно
механизма на получаване на травмата счупване на носни кости. Ето защо, съдът
намира, че към момента на произшествието ищцата е била без поставен предпазен
колан. Доколкото това й поведение е допринесло за настъпване на основното
травматично увреждане от произшествието, съдът определя принос на ищцата при
причиняване на вредите в размер на 50%.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да
съобрази вида, характера и тежестта на полученото увреждане, което е пряка и
непосредствена последица от произшествието, доказаните неимуществени вреди и периодът
за лечение и възстановяване на ищца. Съдът също така взема предвид и неопровергания
по делото факт, че липсват негативни последици за здравето ищцата за в бъдеще,
които да са резултат от уврежданията, получени от ПТП. При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 10 000 лева. Като се приспадне приетият
от съда процент на съпричиняване, предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата 5000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 26 000 лева, както
и за обезщетяване на неимуществени вреди изразяващи се в изкривяване на носната
преграда, получаване на деформация на носа, невъзможност за започване на работа
и пост-травматичен стрес, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищцата трябва да се
присъди и законната лихва върху главницата от датата на произшествието.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска – 200 лв., както и разноски от 96.15 лв. съразмерно на уважената част от
иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищцата следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за 355
лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
сумата 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
отхвърлената част от иска, ищцата дължи да заплати на ответника 367.50 лева
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото не се доказа ищцата да е направила разноски
за адвокатско възнаграждение, такова не е било претендирано и на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което и не следва да бъде
присъждано.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на И.В.В., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис 7 – адв.Т.Х., на основание чл. 226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 5 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на носни кости,
нараняване на гръден кош и охлузвания па тялото, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 16/10/2014г., ведно със законната лихва от посочената
дата до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в изкривена носна преграда, деформация на носа, дискомфорт от
невъзможност за намиране на работа, пост-травматично стресово разстройство и
иска до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 296.15
лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА
И.В.В., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис 7 – адв.Т.Х. да заплати на ЗАД А.Б. АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 367.50 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: