Решение по дело №165/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 196
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20217070700165
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ196

гр. Видин, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Четиринадесети септември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

Касационно АНД №

165

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от процесуалния представител на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против Решение № 183 от 27.05.2021 год., постановено по АНД № 179/2021 год. по описа на РС - Видин, с което е било отменено НП № 05-44/19.11.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр.София, с което на С.А.А. ***, на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от същия, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 1 брой риболовна лодка Вд ****, двигател, марка „Yamaha“ – 5 к.с., хрилни мрежи 3 броя с обща дължина 100 м. и риба от вида „морунаш“ – 5,7 кг., „толстолоб“ – 2,5 кг. и „бял амур“ – 3,1 кг. и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено А. да заплати парично обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева.

Поддържа се в жалбата, че постановеното от Районен съд - Видин решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че ВРС не тълкува и не прилага правилно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН и не отчита вярно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи се, че деянието безспорно е изяснено от обективна и субективна страна и в НП се съдържа подробно описание, а именно: извършване на стопански риболов във водите на р.Дунав без разрешително за стопански риболов. Излагат се съображения, че както в АУАН, така и в НП е посочена нарушената норма – чл.17, ал.1 от ЗРА, като разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗРА определя вида и размера на административното наказание, което се следва от нарушението на чл.17 от ЗРА. Обобщава се, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, който извод се подкрепя от събраните по делото доказателства, безспорно е осъществен състава на нарушението по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, като отразените от АНО факти предопределят извършеното нарушение, в т.ч. наличието и на двете предпоставки на §1, т.28, пред.2 от ДР на ЗРА, правилно е приложена и относимата санкционна разпоредба, като административното наказание е определено в минимален размер, с оглед целите на индивидуалната и генерална превенция.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС - Видин и потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С.А.А. ***, редовно призован, чрез процесуалния си представител излага съображения за правилност на атакуваното решение. Посочва че в случая се касае за маловажен случай, като и ВРС правилно е приел, че улова на риба в посоченото количество не представлява стопански риболов.

Представителят на ОП Видин посочва, че жалбата е основателна, с оглед изложените аргументи за липса на съществено процесуално нарушение в АНП и липсата на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Безспорно се установява, че при извършена на 29.10.2020 г., около 17,10 часа в река Дунав, в участъка на къмпинг с.Антимово проверка от главен инспектор „Рибарство и контрол ” сектор Монтана, в присъствието на един свидетел е установено, че ответникът А., който не представил и не притежавал разрешително за стопански риболов за р.Дунав и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба за 2020г., извършва стопански риболов с три броя хрилни мрежи от риболовна лодка с рег.№ Вд ****. При проверката е констатиран и улов на риба от вида: бял амур, толстолоб и морунаш, в количества съответно: 3,1 кг., 2,5 кг. и 5,7 кг..

Констатирайки горното свидетелят М. счел че А. е извършил нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА и съставил АУАН № В от 29.10.2020 г., подписан от последния без възражения.

Въз основа на съставеният АУАН и при описаната в него фактическа обстановка Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр.София към Главна дирекция „ Рибарство и контрол“ при ИАРА, оправомощен да издава НП, съгласно Заповед № РД 09-25/21.01.2014г. и Заповед № РД-1177/20.12.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите / приложени към АНП/ издал атакуваното наказателно постановление.

В показанията си пред ВРС актосъставителят разяснил каква е процедурата за снабдяване с удостоверение по чл.17 от ЗРА и посочил, че А. предходни години е притежавал такива документи, поради което извършването на улов през процесната 2020г. при липса на разрешително се явява безотговорно отношение от негова страна.

Първоинстанционният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като в АУАН и НП липсва пълно фактическо описание на нарушението и единствено цифровото изписване на нормата на чл.17, ал.1 от ЗРА и израза „извършва стопански риболов“ инициира извод, че акта е съставен за стопански риболов. Съдът посочва че в АУАН и в НП няма описание на фактите, визирани в §1, т.28, предл.2 от ДР на ЗРА, поради което фактическата обстановка е останала неизяснена, поради които съображения отменил атакуваното НП.

Касационната инстанция намира решението за неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Не се възприема изводът на районния съд, че нарушението не е описано пълно, ясно и точно, с което при съставяне на АУАН и издаване на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Вмененото на А. нарушение, както в АУАН, така и в НП, е описано по следния начин:

„ На 29.10.2020 г., около 17,10 часа в река Дунав, в участъка на къмпинг с.Антимово лицето С.А.А., извършва стопански риболов с три броя хрилни мрежи от риболовна лодка с рег.№ Вд ****. Установен е улов на риба от вида: бял амур, толстолоб и морунаш. При проверката лицето е започнало да освобождава улова от мрежите, без да представи и притежава разрешително за стопански риболов за р.Дунав и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба за 2020 г.“ В АУАН и НП е посочено и количеството на уловената риба.

В случая е налице достатъчно подробно описание на деяние, представляващо стопански риболов.

Легалното определение на риболов е дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 във връзка с т. 26 от ДР на ЗРА е не само дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

В случая е установено и отразено в АУАН и НП, че А., извършва риболов с три броя хрилни мрежи, които уреди са различни от тези по чл. 24, ал. 1 и уловената риба е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества, което обстоятелство не се и оспорва от последния.

Безспорно се налага извода, че А. е извършвал стопански риболов, защото е извършвал риболовна дейност, използвайки хрилни мрежи и тъй като риболовните мрежи не са сред изброените в чл. 24, ал.1 от ЗРА, то същият е осъществил именно хипотезата на осъществяване на стопански риболов посредством риболовни уреди, непосочени в чл. 24, ал.1. Самото използване на мрежа за риболов, а не на уред /уреди/ за любителски риболов (изчерпателно посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и в чл. 35, ал. 2 от ЗРА /чл. 35, ал. 3 от ЗРА/), показва намерението на А. да извърши стопански риболов, което доказва и субективна страна, че лицето е действало виновно. Без значение е обстоятелството дали има или не констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не се изисква по смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА – достатъчно е поставянето на мрежата във водата.

В случая обаче има и улов, в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 от ЗРА количества.

Ето защо, настоящата инстанция приема за доказано, че на посочената дата и място, А. е извършвал стопански риболов и тъй като не е представил и не е притежавал разрешително за стопански риболов за р.Дунав и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба за 2020г., с тези си действия последния от обективна и субективна страна е извършил нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност по чл.56, ал.1 от ЗРА.

Настоящият състав приема, че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Деянието е описано ясно и конкретно, а именно че А. извършва стопански риболов, без да представя и да притежава разрешително за стопански риболов за р.Дунав и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба за 2020г., посочена е нарушената правна норма и същата е доведена до знанието на нарушителя. Ето защо Съдът счита, че административно наказващия орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването му, административно отговорното лице, както и правната норма, която е нарушена.

Последният правилно е определил и наказанието „глоба” в минимален размер, съобразявайки разпоредбата на чл.27 ЗАНН, тежестта на извършеното нарушение, значимостта на нарушените обществени отношения, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя.

Законосъобразното реализиране на отговорността по чл.56 от ЗРА обуславя и отнемането в полза на държавата на 1 брой риболовна лодка Вд ****, двигател, марка „Yamaha“ – 5 к.с., хрилни мрежи 3 броя с обща дължина 100 м. и риба от вида „морунаш“ – 5,7 кг., „толстолоб“ – 2,5 кг. и „бял амур“ – 3,1 кг., в изпълнение разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА.

Следва да се има предвид, че съотношението между ЗАНН и ЗРА е такова между общ и специален закон, при което следва да се прилагат правилата на специалния закон и едва при липса на такива - тези на общия закон. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗРА не препраща към тази на чл. 20 ЗАНН, а дава самостоятелна уредба на предпоставките за отнемане на вещите. Текстът на закона е ясно формулиран и не дава основание за извод, според който предпоставките за отнемането не са посочени изчерпателно и допълнителни такива следва да се търсят в нормите на общия закон – ЗАНН. От разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗРА става ясно, че целите на закона, респективно обектът на защита на административнонаказателните му норми, значително надхвърля материалния субстрат на отделното административното нарушение. Именно затова законодателят, чрез правилото на чл. 90, ал. 1 ЗРА е предвидил, че отнемането се постановява във всички случаи на административно нарушение по посочените текстове. Тази правна регламентация предписва императивно на АНО след налагането на административно наказание да се произнесе за отнемане в полза на държавата на улова и средствата, послужили за реализиране на нарушението, и то в условията на обвързана компетентност.

По делото не се твърди и не са събрани доказателства някой от уредите, средствата и приспособленията, с които е извършван стопанския риболов да е на трети лица, за да се преценява законосъобразността на отнемането в този случай.

Законосъобразно АНО, като последица от реализирането на отговорността по чл.56, ал.1 от ЗРА е приложил и разпоредбата на чл.90, ал.2 от ЗРА.

С оглед горното решението на РС-Видин като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него по съществото на спора ще следва да се постанови друго, с което да се потвърди атакуваното Наказателно постановление.

При този изход на делото ответника по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 183 от 27.05.2021 год., постановено по АНД № 179/2021 год. по описа на РС - Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-44/19.11.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр.София, с което на С.А.А. ***, на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от същия, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 1 брой риболовна лодка Вд ****, двигател, марка „Yamaha“ – 5 к.с., хрилни мрежи 3 броя с обща дължина 100 м. и риба от вида „морунаш“ – 5,7 кг., „толстолоб“ – 2,5 кг. и „бял амур“ – 3,1 кг. и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено А. да заплати парично обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА С.А.А. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                      /Н.Дончева/                                         /Н.Витков/

 

                                                                                               2.

                                                                                                  /Б.Борисов/