МОТИВИ ПО
НОХД 859/2015Г. ПО ОПИСА НА СпНС
Специализирана прокуратура
е внесла в Специализиран наказателен съд обвинителен акт срещу А.Ц.А., А.Е.Д., А.С.С.,
Г.С.И., К.Р.М. и К.М.Н. за това, че за времето от неустановена дата на месец юни
2009г. до 25.02.2010г. (за подсъдимия Д.- от юли
2009г., за подсъдимия А. и подсъдимия Н.
– от септември 2009г.) в гр. Г., са участвали в организирана престъпна група,
ръководена от Т.Ц.А. и Х.К.П. и с още един участник- И.Г.Х., като групата е
създадена с користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност и с цел
извършване на престъпления по чл. 354а от НК- престъпление по чл. 321, ал.З, т.2, вр.ал.2 от НК.
На А. С. е повдигнато обвинение и за това, че на 25.02.2010 г, в апартамент № **,
находят се в гр. Г., ул. Х. № *,
ет. * без
надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество:
коноп/марихуана/ с процентно съдържание на
активен наркодеайстващ компонент тетрахидроканабинол 2,5 % с общо нетно тегло 1.0835
грама, на стойност 6,50 лв.;
хлор-фенилпиперазин /СРР/ - 25 броя таблетки
с обща нетна маса 5,729 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент хлор- фенилпиперазин /СРР/;
метамфетамин с процентно съдържание на
активен наркодействащ компонент 2 % с нетна маса 26,573 грама, на стойност
664,33лв.
амфетамин
с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент 1% с нетна маса
27.146 грама, на стойност 814.38 лв. като деянието е извършено от лице, което
действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1 от НК;
На К.Р.М. е повдигнато обвинение и за това, че на
25.02.2010 г., в апартамент № *, находящ се в гр. Г.,
ул. Х. № **, вх. *, ет. **, без надлежно разрешително,
каквото се изисква по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество:
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 1.6750
грама, с процентно съдържание на активен иаркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,3 % на стойност 10,05 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 3.9176
грама, с процентно съдържание на активен иаркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 2,7 % на стойност 23,51 лв.;
или всички обекти, представляващи
коноп/марихуана/ са с общо нетно тегло 5,5926 грама на обща стойност 33,56 лева
и деянието е извършено от лице което действа в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление
по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1 от НК.
На К.М.Н. е повдигнато обвинение и за
това, че на 25.02.2010 г., в апартамент
№ *, находящ се в гр. Г., ул. А. А. Д. № *, вх. *, ет. * без надлежно разрешително,
каквото се изисква по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество:
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 0.3375
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,4 % на стойност 2,03 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 1.8793
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,4 % на стойност 11,28 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 1.3262
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,3 % на стойност 7,96 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 0.3084
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 3,2 % на стойност 1,85 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 7.7806
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,5 % на стойност 46,68 лв.;
коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 126.6681 грама, с
процентно съдържание на активен наркодействащ компонент тетрахидроканабинол 0,8
% на стойност 760,01 лв.;
или всички обекти, представляващи коноп/марихуана/
са с общо нетно тегло 138,3001 грама на обща стойност 829,81 лева и деянието е
извършено от лице което действа в изпълнение на решение на организирана
престъпна група -престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство,
с определение от 29.07.2016г. по НЧД
№522/2016г. на СпНС наказателното
производство спрямо Т.Ц.А., Х.К.П. и И.Г.Х.
е прекратено на основание чл.369, ал.3 от НПК (в редакция преди изм.
Дв.бр.63/2017г.).
За подсъдимия А.Е.Д. съдебната
фаза на производството е проведена при
условията на чл.269, ал.3, т.4,б.А от НПК, тъй като е установено, че при
определена му мярка за неотклонение „подписка“, търпима на адреса му в гр.Г. ,
той е напуснал трайно пределите на страната, без да уведоми съда, и адресът му
в чужбина е неизвестен.
В хода на делото по същество представителят на държавното обвинение
пледира за постановяване на осъдителни присъди по всички обвинения. Счита, че
събраните гласни и писмени доказателства безспорно установяват наличието на организирано
престъпно сдружение с участници подсъдимите, както и извършването на вторични
престъпления по чл.354а от НК от страна на подсъдимите С., М. и Н. . Извършва анализ на събраната
гласна доказателствена съвкупност и писмени доказателства, както и двукратно
акцентира на резултати от експлоатирани СРС ( ВДС няма представени на
съда).
Намира, че при определяне на наказателната
отговорност на подсъдимите като смекчаващи
обстоятелства следва да се съобразят
изминалият близо десетгодишен период от осъществяване на деянията,
младата им възраст и чистото съдебно минало тогава , както и начинът, по който
те са били мотивирани да извършат престъпленията- чрез употребен спрямо тях
физически и психически натиск. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се
сочат високата степен на опасност на
осъществените деяния. В заключение се пледира за налагането на наказание от
около две години „лишаване от свобода“ за всеки един от подсъдимите за извършеното
престъпление по чл.321, ал.3,т.2 вр.ал.2 от НК и наказание от една година „лишаване от свобода“ за
престъпленията по чл.354а, ал.2 вр.ал.1 от НК, както и се посочва там където е
възможно, да се приложи чл.66 от НК.
Защитата на подсъдимия А. в лицето на адв. Б. пледира
за постановяване на оправдателна присъда, като счита, че доказателствато по делото не установяват подзащитният му да е
участвал в ОПГ, а напротив- установяват, че той е имал стълкновение с двама от
бившите подсъдими Т.А. и Х.К. и е
отказал да продава наркотици за тях.
Сходно становище застъпва адв. Б., който е назначен служебен защитник на
подсъдимият А.Д.. Подчертава, че подзащитният му няма обвинение за разпространение на наркотични вещества ,
както и че нито от свидетелски
показания, нито от обяснения на подсъдимите се установява той да е участвал в престъпно сдружение, занимаващо се
с разпространение на наркотични вещества.
Идентична е защитната позиция на адв. П., защитник на подсъдимия А. С., която също подчертава, че липсват
доказателства за субективната страна на деянието, що се отнася за обвинението
за участие в организирана престъпна група. По отношение на обвинението по
чл.354а ал.2 вр.ал.1 от НК намира, че трябва да се ползват с доверие
обясненията на подсъдимия С., че той е
употребявал наркотици през онзи период, но
не е действал като дилър и разпространител на наркотици и в изпълнение
на решетние на ОПГ. Алтернативно се пледира за
постановяването на присъда, която да
бъде под минимума за съответното престъпление и при прилагането на чл.66 от НК,
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия С. тогава , младата му възраст и
обстоятелството, че се касае за деяние отпреди 9-10 години.
Адвокат Ц. като защитник на подсъдимия Г.И. също счита, че установената в
хода на съдебното следствие фактическа обстановка не кореспондира с твърдяните
в обвинителния акт обстоятелства. Счита, че от страна на бившите подсъдими Х.К.
и Т.А. е била осъществена репресия спрямо настоящите подсъдими и че всъщност
първите двама се явяват извършители на престъпления. Подчертава, че за
участието в ОПГ следва участникът да вземе свободно, неповлияно решение, а в
случая подсъдимите са били бити и принудени да откупят правото си на живот. В
тази връзка се пледира Г.И. да бъде оправдан изцяло.
Адвокат Д., защитник на подсъдимия К.М., също счита, че доказателствата по делото не установяват подзащитният му да е
участник в организирано престъпно сдружение и да е държал с цел разпространение
наркотични вещества. Намира, че откритите наркотици в дома на подсъдимия М. обосновават извършено престъпление по чл.354а,
ал.5 вр.ал.3 от НК, предвид малкото им количество и стойност, чистото съдебно минало и млада
възраст на същия към онзи момент.
Адвокат С., защитник на подсъдимия Н., пледира за постановяване на
оправдателна присъда спрямо подзащитния му. Счита, че действително е
съществувала организирана престъпна група, но нейни участници са били Х.К., Т.А.
и И.Х., както и че тези лица по
насилствен начин са се опитали да мотивират Н. да участва в престъпното
сдружение. Намира, че упражнената принуда прави Н. не извършител, а постарадал,
както и не е установено той да е разпространявал наркотични вещества в
изпълнение на решение на същата ОПГ. Алтернативно се пледира за постановяване
на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се съобрази младата възраст на подзащитния
му, отрицателните социални фактури в живота му, както и че вече той е търпял ефективно наказание
„лишаване от свобода“ за разпространение на наркотици, което е изиграло своето
превъзпитателно въздействие върху него.
Подсъдимите не вземат становище по
същество на делото. При даването на последна дума молят да бъдат оправдани, като всеки един от
тях акцентира върху правомерния си начин на живот към момента.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и изслуша становищата на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка по делото :
Подсъдимият А.Ц.А., ЕГН **********, е род. на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, работи в сферата на транспорта, с адрес: гр, Г., ул. Х. №**;
Подсъдимият А.Е.Д., ЕГН **********, е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, с последен
известен адрес: гр. Г., ул. С.
№ **;
Подсъдимият А.С.С., ЕГН **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, във
фактическо съжителство, със средно образование, осъждан, работи в „**“
като оператор на машини, садрес: гр. Г., ул. Х. №**,ет.*,
ап.**;
Подсъдимият Г.С.И., ЕГН **********, е род. на ***г. в гр. Г., българин, български
гражданин, във фактическо съжителство, със средно образование, осъждан, не
работи, с адрес: гр. Г., ул. Н. Г.
№ **, вх. *,
ет.
*, ап. *;
Подсъдимият К.Р.М., ЕГН **********, е род.
на ***г. в гр. Г., българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, работи в строителството, с
адрес: гр. Г., ул. Х. № **, вх. *,
ет.
*, ап. **;
Подсъдимият К.М.Н.,
ЕГН **********,
е род. на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, работи в „***“ООД
като оператор на шевни машини, с адрес: гр. Г., ул. А. А. Д. № *,
ет. *, an. *;
През месец ноември 2009г. свидетелите Т.Ц.А. и Х.К.П. (обвиняемите, за които производството е прекратено
по реда на чл.369, ал.3 от НПК-ред.
преди изм. Дв.бр.63/2017г.) решили да сформират престъпно сдружение, което монополно да държи разпространението на наркотични вещества на територията на гр. Г.. За да
могат да постигнат това им трябвали хора, които да
се снабдяват с марихуана, амфетамини и други наркотични вещества, да работят като „дилъри"
на наркотичните вещества за тях и ги продават на
други лица - крайните клиенти.
Замислена за постигане на целта била тактиката да проучат кои са
пристрастените, какви наркотици употребяват и кои са техните дилъри на дребно. За да
завладеят пазара или по-голямата му част, решили да използват интензивни форми
на насилие, чрез които да приобщят с въздействието им отделни дилъри на дребно
да работят за тях или създадат нови
дилари. Друг паралелен
използван от двамата подход бил
по-насилствен начин да вменят парично задължение на евентуалните бъдещи
„дилъри“, скрепено с подписана от последните запис на заповед, като по този
начин и в случай, че лицето демонстрира нежелание да им сътрудничи, да извлекат
от него имотна облага. Двамата се приемали и налагали
мнение, че са „монополисти" на разпространението на наркотиците в град Г.
и съответно организатори на най-високото ниво.
Така в диапазона
от време ноември 2009- февруари
2010г. А. и К. проучили лицата, които били консуматори на наркотични вещества в гр.Г. и
за които събрали данни, че самостоятелно разпростарянавт такива. В тази връзка
вниманието им било насочено към подсъдимите А. С., К.Н., Г.И., А.А., както и свидетелите А.М.
и К.П..
Едно от лицата, към което Х.К. и Т.А. насочили действията си
бил свидетелят К.П.. За него им било известно , че взема наркотични
вещества и може да осигурява такива при
нужда. П. бил заблуден да се качи в джипа им, при което бил откаран на безлюдно място извън града.
Двамата го заплашили с пистолет и нож и
му казали, че трябва да продава наркотици за тях. След отправените му
закани и под стрес свидетелят подписал
запис на заповед за сумата 2000 лева и
приел отправеното му предложение.
Впоследствие П. получил от тях
наркотичен материал, който следвало да продаде, но той „издрусал“ материала.
След стореното се изплашил от отмъщение
и на 01.12.2009г. подал жалба до
полицейските органи (послужила за образуване на
настоящото наказателно производство и последващата полицейска акция от 25.02.2010г.)
В края на 2009г.
А. и К. си уговорили среща с подсъдимия К.Н. в центъра на града, откъдето го
взели с ползвания от тях джип. Извели го в края на града , където Т.А. започнал да му обяснява,
че те са „монопола“ на наркотиците в града и че за него има два варианта в ситуацията, в която се намира- или да
продава за тях наркотици или ще го „елиминират“. След това подсъдимият Н. ***.
Започнал да търси решения как да се
отърве от двамата и силовото им предложение, като включителлно замислял да избяга в Г.. След известно време Н. бил
намерен отново от К. и А. и откаран на пусто място извън града, където го
свалили и започнали да го бият. К. извадил голям нож, тип“мачете“ и го
заплашил, че ще му реше части от тялото. Върху него били извършени и други
неприлични издеватлества, като през това време А. снимал клип с телефона си .
Нанесли му още няколко удара, след което
поискали да изброи всички свои приятели, за които знае че употребяват и
продават наркотици. Така подсъдимият Н. им уредил среща със своя приятел
свидетеля А.М., както и самият той започнал да разпространява, изпълнявайки
въведената схема за това от А. и К.. От последните двама му била наложена и
„глоба“ в размер на 1000 лева, заради
това, че не им съобщава и други лица, към които те да се насочат.
Друго лице, за
което К. и А. получили информация, че копува по-големи от обичайните количества
наркотици (откъдето направили извод, че продава) бил подсъдимият Г.И.. В края на 2009г. ( малко преди Коледа по негово сведение) те успели да срещнат Г.И., когото принудили да се
качи в автомобила им и изкарали извън града. Съблекли гол И., след което К. му нанесъл няколко порезни рани с ножа тип“мачете“,
както и няколко удара . Казали му, че
трябва да продава наркотици за тях, както и че наркотиците ще ги взема от места,
съобщени му от „Б.“(И. Х.) Принудили го да подпише запис на
заповед за сумата от 1520 лева.
Случилото се убедило подсъдимият И. да
са съобрази с уговорките на К. и А. и продава наркотици за тях. Това продължило
до момента, до който майката на
подсъдимия И. успяла да събере сумата по
записа на заповед, която И. предал на двамата
и бил оставен на мира. След задържането
на К. и А. в хода на образуваното
досъдебно производство подсъдимият И.
бил медицински освидетелстван за причиненото му физическо посегателство.
Пак в този
период (ноември-декември 2009г.) подсъдимият А.
С. също бил изведен на безлюдно място извън града от К. и А.,
където бил събличан, удрян, както и
заплашен с нож, че ако не продава наркотици за тях, ще му
режат части от тялото. С. се съгласил и
за известно време изпълнявал уговорките им. Паралелно с отчитаните пари от
продажбите, от К. и А. му била наложена
„глоба“ от 1500 лева, като условие да се
откаже от съвместния им бизнес. Безизходицата накарала подсъдимия С. да сподели случващото се с майка си (св.К.), която чрез заеми подсигурила
поисканата сума. След предаването й на К. и А., свидетелката К. разбрала, че синът й е приключил
взаимоотношенията си с въпросните двама.
Друго лице, към
което К. и А. насочили вниманието си, бил подсъдимият А.А.. В края на 2009г. Т. А.
се обадил на подсъдимия А., искайки от
него да започне да разпространява наркотици. Имало и второ обаждане, при
което А. отново отказал. В неустановен ден след това бил принуден да се качи в
джипа на К. и А., където имало и трето неустановено по делото лице, откаран
извън града, където двамата му нанесли побой.
Чрез побоя бил принуден да подпише запис на заповед за сумата от 1500 лева,
обяснен от двамата с отказа му да продава наркотици за тях. За заплащането на
сумата бил определен срок около една
седмица. Тъй като подсъдимият А. не платил, някъде около 12.12.2009 /рожденния
ден на приятелката м/ последвала нова „разходка“ в безлюдна местност, където
бил съблечен чисто гол, бит от К. и А., а дължимата сума била увеличена на 3000
лева, заради наложена му „глоба“. Тъй като А. вече не можел да крие от близките
си, съ общил за случилото се на майка си и приятелката си , след което майка му
успяла да изтегли сумата и тя била предадена на двамата.
Насилствени
опити да мотивират лица да
разпространяват наркотици за тях били приложени и спрямо свидетелите И.Д. и Е.А..
Прилаганият метод бил същият- свидетелите били откорвани от К. и А.
извън града, където следвали издевателства- нанасяне на удари, заплашване с нож
тип „мачете“ за рязане на части от тялото, събличане, нанасяне на удари на голо.
Издевателствата приключвали с определяне на дължима парична сума (при свидетеля Д. -1100 лева, при свидетеля А.- 1000 лева), които суми трябвало да бъдат платени в най-кратък
срок.
По същото време-
месец декември 2009г. свидетелят И.Х. (обвиняем, за когото производството е прекратено по реда на чл.369, ал.3
от НПК) изпитвал финансови затруднени, които споделил с Х.К.. От своя страна К. му обяснил за намереният им
с Т.А. да създадат „монопол“ и конторилират разпространението на наркотиците в Г.,
както и му предложил участие. След време на размисъл, свидетелят И.Х. се съгласил
да участва. Неговата задача била да
показва на подсъдимите Г.И., А. С. и К.Н.
къде са местата, където преди това Т.А. и Х.К. са им оставили наркотиците за
разпространение. Съответно, Т.А. се обажал по телефона на И.Х. и му
съобщавал какво количество и какъв вид
наркотик ще трябва да вземе съответното лице (в телефонните разговори се използвали кодирани
думи- за марихуана- „слама“, а за
амфетамини „вар“) След това свидетелят Х. откарвал Г.И., А. С. и К.Н. до предварително
определеното място за всеки един от тях.
На всяка среща те му отчитали спечелените пари, които той предавал на Т.А..
Общо за периода на съвместната им дейност свидетелят Х. водил подсъдимите до
местата четири- пет пъти, като за целия
период отчел на Т.А. сумата между 2000 и
3000 лева.
Извън действията
да мотивират лица да разпространяват
наркотици за тях, Х.К. и Т.А. добили смелост да разрешават по насилствен
начин всякакви спорове между трети лица,
като се опитвали да извлекат финансова облага
и от тези ситуации.
Така свидетелят Д.Д. имал епизодичен вербален конфликт с подсъдимия
А. С. заради приятелката си (свидетелката Х.П. ). Съзнавайки възможностите на К.
и А. да установяват техен ред по силов
начин, С. им се оплакал. В края на
ноември 2009г. К. и А. пресрещнали свидетеля Д. пред жилището му, накарали го
да се качи в автомобила им и откарали извън града (придружавало ги и трето, неустановено лице) По пътя били отправени заплахи към св.Д., включително и
демонстративно размахван нож „мачете“. След
приложено издевателство (накарали го да коленичи и опре
ръцете си в зеямата, изпънати напред, след което К. рязко забил острието на
ножа между пръстите, последвали и заплахи
за рязане части на тялото) свидетелят Д. подписал запис на
заповед за сумата от 1500 лева с падеж 27.11.2009г.
Свидетелят Ц.Н. имал невърнат заем към трето лице в гр.Г.. Във връзка с този заем бил потърсен
от К. и А.. Както и в другите случаи, св. Н. бил откаран от двамата извън
града, заплашван и бит, при което се стигнало до предаване на пари на двамата (чрез съпругата на Н.- свидетелката Ц.Н. ). Тъй като и след това предаване на пари К. и А. продължили да изнудват св.
Н., последният се обърнал за съдействие
към полицейските органи.
Престрашилите се да подадат жалби срещу Х.К. и Т.А. били и свидетелите К.П. и Д.Д.. На 30.11.2009г. с постановление на
прокурор при ОП Г. било образувано
досъдебно производство по чл.213, ал.3,т.3 от НК с оглед осъществено спряво Д.Ц.Д.
посегателство. На 02.12.2009г. отново с постановление на прокурор при ОП Г.
било образувано досъдебно производство по чл.213а, ал.3,т.3 от НК с оглед
осъществено спрямо К.П. К. посегателство (с постановление от
15.03.2010 г. двете производства били обединени).
В хода на досъдебното производство на 25.02.2010г. била предприета
полицейска акция по претърсване и
изземване на жилища с предположение за държани наркотични вещества и други вещи
от значение за делото.
При извършено претърсване в дома на подсъдимия А. С.,***, от шкаф в бюро в спалнята е открита и иззета цигарена кутия „***“, съдържаща полиетиленово пликче с 25 бр. таблетки екстази
и полиетиленово пликче с бледооранжево прахообразно вещество (метамфетамин). В същия шкаф се
намерило полиетиленово пликче с бучка бяло вещество (амфетамин) и полиетиленово пликче с
пет броя свивки със зелена тревиста маса (марихуана). С. предал за нуждите на разследването и един
брой везна MICO, която
заявил, че ползва за наркотиците.
При претърсване на дома на подсъдимия К.Н.,***. А. Д. № 4, вх. Б, ет. 1 , от различни места в
спалнята са открити и иззети: кибритена
кутия с три броя топчета, увити с черен полиетилен и 1 бр. прозрачно
полиетиленово пликче със суха зелена тревиста маса; кутия от червило с 2 бр. топчета , увити в черен полиетилен; картонена кутия от презервативи с 1 бр. полиетиленово на
цвят топче, полиетиленови пликчета, пъхнати едно в друго, със зелена тревиста
маса. В таванското помещение на жилището
е открита и иззета картонена кутия със зелена тревиста маса. При извършения наркополеви тест на веществата
в горните обекти се проявила реакция на
канабис (марихуана), което било потвърдено и
от проведената впоследствие експертиза.
Същия ден било извършено и претърсване и изземване в дома на подсъдимия К.М.,***, като били открити и иззети прозрачно политиленово
пликче с растителна маса, полиетиленов плик с растителна маса, прозрачен
политиленов плик, съдържащ 19 бр. малки
разноцветни полиетиленови пликчета с растителна маса, полиетиленов плик с 36
броя семенца. Изследваната на място с наркополеви тест растителна маса от различните
обекти и семенцата дали реакция на
канабис (марихуана),
потвърдено при последващото експертно изследване.
От домовете и ползвани коли на подсъдимите, както и на
свидетелите към момента Т.А., Х.К. и И.Х.
били иззети различни на брой и модел мобилни телефони.
В автомобил Б. с № ****, ползван от Т.А. са открити запис на заповед от името на подсъдимия Г.И. за сумата от 1520
лева и запис на заповед от името на подсъдимия
А.А. за сумата от 1500 лева, както и в багажника на
автомобила са открити пила с дървена
дръжка и обвита в тиксо работна площ и
дървена бухалка. В автомобила, ползван от Х.К. (М. с № ****) са открити запис на заповед от името на св.Д.Д. за сумата
от 1500 лева и запис на заповед от името
на св.К.П. за сумата от 2000 лева.
В хода на воденото досъдебно производство на Т.Ц.А. и Х.К.П.
са повдигнати обвинения за множество престъпления, сред които организирането и ръководенето на престъпна
група, както и осъществени деяния- изнудване спрямо подсъдимите по делото- А. С., К.Н., А.Д., Г.И. и
А.А.. Същите подсъдими (както и К.Р.М.) са били привлечени и като обвиняеми в производството, което ги
поставило в процесуалната несъвместимост и на пострадали, и на лица с търсена
наказателна отговорност.
С определение от 28.02.2010г. на Специализиран наказателен съд Т.А. и Х.К. са задържани с постоянна мярка за неотклонение,
която мярка търпели до 11.02.2011г.
Описаната фактическа обстановка се установява
от следните доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване : обясненията на подсъдимите А.А., К.М., Г.И., К.Н.
и А. С. /л.511-513 от СД/, показанията на свидетеля Д.Д. /л.1,т.4 от ДП/, св. Х.П. /л.422 от СД, л.6,т.4 от ДП/, св. И.Д. /л.226 от СД, л.11,т.4 от ДП/, св.Х.П.
/л.179 от СД/, св. Т.А. /л.422 от СД/, св. Ц.Н. /л.180 от СД/, св. А.М. /л.181 от СД
и чл.58,т.4 от ДП/, св. А.Ш. /л.182 от
СД/, св. М.К. /л.182 от СД/, св.С.П. / л.183 от СД/, св. Н.Н. /л.347 от СД/,
св. С.И. /л.347 от СД/,св. Р.Р. /л.349 от СД и л.48,т.4 от ДП/, обяснения на свидетеля И.Х. от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.2 от НПК /л.118,т.3 от ДП/, св. К.П. /л.348 от СД, л.16,л.18 т.4 от ДП/, св. Ц.Н. /л.346
от СД,л.37,т.4 от ДП/, св. Ц.Н. /л.40,т.4/ , св. Л.С. /л.508 от СД, л.50,т.4 от ДП/, св. М.Д. /л.348
от СД, л.55,т.4 от ДП/, св. К.Ц. /л.424
от СД,л.61,т.4 от ДП/, св.К.Д. /л.425 от СД и частично показанията от ДП л.14,т.4/,св. Е.А. /л.449 от СД, л.64,т.4
от ДП/, св. Л.К. /л.225 от СД, л.82,т.4 от ДП/ , св. С. К. / л.470 от СД/, св. Е.С. /л.67, т.4
от ДП/, съдебно-медицински експертизи /л.109, л.116, т.5 от ДП/, трасологическа
експертиза /л.130,т.5 от ДП/, физико-
химични експертизи /л.140-153,т.5 от ДП/, фармако-оценителна експертиза /л.157,т.5/
протокол за освидетелстване на лице /л.120,т.5 от ДП/, протокол за освидетелстване
от 09.03.2010г. /л.120,т.5/, протокол за оглед на местопроизшествие от
11.02.2010г. /л.122,т.5 от ДП/ протоколи за претърсване и изземване от
25.02.2010г. и 26.02.2010г. с прилежащи фотоалбуми / л.2-107,т.5 от ДП/,
приемо-предавателен протокол №17700826.05.2010г. /л.154,т.5/,
приемо-предавателен протокол № 17720/28.05.2010г. /л.155,т.5 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства от `12.08.2010г. с фотоалбум /л.171 и сл., т. 5 от ДП/, споразумения
към трудов договор за подс. С. –л502-503 от СД/ жалба вх.№ ЗМ 207/01.12.2009г. записи на
заповед от 27.07.2007г. и 08.09.2008г.
/л.7 и л.8,т.3 от ДП/, запис на заповед от 05.11.2009г. /л.13,т.4 от ДП/, писмо
на ЦКБ с приложения , изх.№ от 10.06.2010г. /л.93 и сл., т.8 от ДП/, справки от
мобилни оператори /т.6 от ДП/, справки за съдимост /л.243-254 от СД/.
Съдът
е заличил от списъка за призоваване свидетелите
М.Н., П.К. /л.427 от СД/, Д.Д., К.Т. и В.С. /л.511 от СД/. Свидетелите Н. и К. са дали показания
относно налична тяхна принадлежност на
СИМ-карти, открити в домовете на
обвиняемите лица. Показанията им нямат съществено значение за разкриване на
обстоятелствата по делото и в частност-
ползваните СИМ карти, тъй като наличието
на познанство и комуникация между обвиняемите лица не са спорни по делото и са
установени от останалите доказателствени източници. Отделно от това, по делото
не са експлоатирани специални
разузнавателни средства с оперативен способ „подслушване“, за да се счита, че
свидетелските показания ще имат принос към изяснямане на такъв вид комуникация.
Поради същата причина съдът намира, че за обстоятелствата по делото са с
отсъстващо материалноправно значение писмените доказателства- справки от
мобилни оператори (т.6 от ДП).
Относно
свидетелите Д., Т. и С. съдът съобрази обстоятелството, че за дълъг период от
време са полагани безрезултатни усИ.за тяхното установяване и осигуряване в
зала и че са изчерпани процесуалните способи да бъдат разпитани- и за тримата е
установено, че трайно пребивават в чужбина , като не са постъпили данни за
адресите им по местоживеене там ( на св. С. е била връчена
призовка за с.з. при влизане в пределите на страната, но той не се е явил, а
след това е напуснал страната отново- л.488 от СД).
Съдът е пропуснал да предложи на обсъждане ( и
евентуално заличи) възможността да бъде осигурен в зала и
разпитан свидетелят С.Х. ( обявен за ОДИ за
установяване на актуално местоживеене- л.440
от СД).
За
всички горепосочени свидетели се съобрази обстоятелството, че не са били налице
предпоставките за приобщаване на техни показания от ДП , нито в хиротезата на
чл.281,ал.1, т.4 от НПК, нито в
хипотезата на чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.4 от НПк.
Извън обсъжданата доказателствената съвкупност
съдът остави заключението на фармако-
оценителна експертиза от 25.07.2010г.
/л.165,т.5 от ДП/, намирайки я за неотносима към обвинителната теза.
Експертизата е била с поставена задача да оцени стойността на различни видове
наркотични вещества, за които различни свидетели и обвиняеми по делото са разказали в своите
показания (респ. обяснения).
За така оценените наркотични вещества няма повдигнати обвинения в някоя от хипотезите на чл.354а от НК, а за
обвинението по чл.321 от НК подобен процесуален
подход е ненужен. Отделно от това,
вещото лице се е позовавало на доказателствени източници, част от които не могат да се кредитират (напр. свидетелстване на лица, които впоследствие са станали обвиняеми,
респ. подсъдими по делото).
Част
от разпитаните по делото свидетели са такива, които в периода 2009-2010г. са употребявали наркотици и в тази връзка в хода
на досъдебното производство са дали
показания за обстоятелствата, при които и от кого са ги закупували. От
друга страна, частично от тези показания,
както и от други, се изяснява участието на част от подсъдимите лица при
продажбата на наркотици, но същевременно се въвеждат и факти, че участието им е било под натиск и упражнена физическа и
психическа репресия от Х.К.П. и Т.Ц.А..
От
показанията на свидетелката М.К. (жената, с която подсъдимият
А.А. се намира във факт.съжителство) и свидетелката С.П.
( майка на А.) се въвежда конкретен случай, в който
подсъдимия А. е бил пребит от Х.К. и Т.А. и след посегателството му е било „приписано“
задължение в размер на 1500 лева,
увеличено на 3000 лева заради несвоевременно плащане. За да приеме случая за достоверен, съдът
съобрази начина, по който свидетелките
споделят фактите, демонстрирайки своя страх от К. и А. и дори след толкова години, както и че
твърденията са им доказателствено обезпечени- запис на заповед от името на Ал.А.
за сумата от 1500 лева е намерен в автомобила, управляван от Т.А., както и самият подсъдим А. дава
обяснения по въпросния случай, кореспондиращи с горните свидетелски
показания. Дори и при наличието на
близка връзка между свидетелстващите и подсъдимия, съдът не намери основание да
не възприеме за достоверно твърдението
за упражнено насилие, имайки предвид последователността и еднопосочността на разказите им.
Сходен
случай на упражнено насилие спрямо подсъдимия А. С. съобщава в показанията си свидетелката
Л.К. (неговата
майка), като конкретното посегателство спрямо С. се
свързва с намерението на Х.К. и Т.А. да го принудят на продава наркотици за тях.
За упражнената принуда спрямо С.
съобщава и друг негов родственик- свидетелят Н.Н., уточнявайки, че това
се е случило през 2010г. без да може да уточни месец, както и че той е
предоставил заема, с който подсъдимият С.
се е опитал да уреди отношенията си с К. и А..
При
разпита си пред съда свидетелката К. първоначално е отрекла факта на намиране на наркотици в
стаята на сина й, при извършеното в дома им претърсване от 25.02.2010г. , но
това спестено обстоятелство не се отразява върху убедителността на цялостното й
свидетелстване, което има доказателствена подкрепа, както в свидетелските
показания на св. Н., така и в обясненията на подсъдимия С. в съответстващата им
част. Освен това, след прочитане на показанията й от досъдебното
производство (по реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1,т.1 от НПК)
свидетелката е потвърдила и факта на намерените наркотични вещества, както и е
заявила, че тогава е говорила със сина си да не се занимава с наркотици.
С
доверие съдът ползва показанията на св. С.
И. (майка на подсъдимия Г.И.), които разкриват сходна възникнала
ситуация между сина й и Х.К. и Т.А. по принуждаването му (на свидетелката не е била
известна причината за това) да им заплати определена сума пари. Свидетелката не си спомня подробности по
конкретния случай, нито датата на осъществяването му, което добре се обяснява с изминалия продължителен период от време, но разказаното
от нея съдът свързва с обясненията на нейния син в
качеството му на подсъдим, както и с
намерения в автомобила на Т.А. запис на
заповед от името на Г.И., тъй като въведеният по делото факт на насилие спрямо И.
и „вменяването“ на задължение е само един такъв по делото.
Отделно
от това, показанията на тази свидетелка намират доказателствена подкрепа в заключението
на съдебно-медицинската експертиза, проведена в хода на ДП по повод телесни увреждания
на подсъдимия Г.И., която установява такива причинени му и кореспондиращи с
неговите обяснения за упражнено насилие.
Дали подсъдимият Г.И. е разпространявал
наркотици и от кой момент това е правил по собствена воля, и от кой – по
принуда на лицата, кръстили себе си „монопола“, съдът изведе от показанията на
свидетеля Р. . Първоначално пред съда
свидетелят Р. е бил пестелив по отношение на закупуваните наркотици от И. (по
отношение на броя пъти, периода и други факти),
макар и да не
e отрекъл този факт. След прочитане на показанията му от ДП
по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 т.2 от НП К , свидетелят е потвърдил изложеното
там, от което всъщност се установява , че е закупувал наркотици от И. още от
септември 2009г., регулярно до месец
януари 2010г. Съобразявайки показанията
на майката на И.- св. С.И.
и собствените му обяснения кога е бил принуден от К. и А. да разпространява
за тях, може да се изведе, че преди декември 2009г. подсъдимият И. е
разпространявал самостоятелно , което е косвен факт от кога датират
намеренията на К. и А. за съдванане на
престъпно сдружение с тази цел.
В
обобщен анализ, от показанията на
свидетелите М.Д., Р.Р., К.Ц. и Е.А.
(преценени комплексно с показанията им от досъдебното производство, прочетени
в хиротезите на чл.281 от НПК ) съдът въведе факти, че
подсъдимите Г.И., А. С. и К.Н. са се
занимавали с продажбата на наркотични вещества
и преди спрямо тях да бъде осъществена принуда от А. и К.. Посочените
двама свидетели Р. и Д. са потвърдили показанията си от досъдебното
производство, че закупуват регулярно наркотици от подсъдимите Г.И. и А. С. още
от лятото (юни-
септември) 2009г.
Съответно,
свидетелят Е.А. първоначално е спестил
този факт пред съда, както и след прочитане на показанията му от ДП е отрекъл
да е вярно закупуването на наркотици от подсъдимия Н.. Анализът на тези му показания обаче (прочетени в хипотезата на чл.281, ал.1 ,т.1 и т.2 от НК ) доведе съда до извод, че тези показания са изцяло правдиви и последователни, имайки предвид наличната им
доказателствена подкрепа в други техни части (що
се отнася до упражнената спрямо свидетеля принуда през 2008г. са налични и писмени доказателства- приложените
документи към писмо на ЦКБ- л.93 и сл.
Т.8 от ДП) Версията на този свидетел, че полицаите са му казвали какво да говори е изолирана
и неубедителна , поради което съдът изцяло я отхвърли.
Косвен
извод за самостоятелно развивана от част
от подсъдимите дейност по разпространение
на наркотични вещества (без силово вмешателство от
страна на К. и А.) съдът направи от показанията на свидетелката С. К. (извършен
разпит по делегация, приобщен при условията на чл.283 от НК) . В същте св.К. е
посочила , че често се е случвало и за дълъг период от време да си купува
марихуана от А. С., Г.И., К.Н. и А.Д..
Действително, свидетелката не може да посочи точния период, за който се отнася
нейното свидетелстване, но от друга страна
е посочила че за този период вече
е свидетелствала в хода на досъдебното производство и макар и показанията й оттогава да не са
приобщавани в хипотеза на чл.281 от НК , фактът, че са снемани на 18.05.2010г.
индиректно ги прави относими към процесния казус. От друга страна- за да счита, че от показанията й може да се изведе
самостоятелно развивана престъпна дейност на горните подсъдими в предходен на
заплашването им от К. и А. период съдът
съобрази собствените им обяснения (на И. и Н.-обсъдени по-долу и частично кредитирани),
както и подкрепящите ги свидетелски показания, че противорправните мотивиращи
ги действия от К. и А. са били осъществявани
на конкретни дати и с оглед създалата се ситуация по заплащане на
суми, не са довели до ангажиращо ги с дейност в полза на престъпното сдружение
за дълъг период от време и регулярно разспространение на наркотици.
С
убедително доказателствено значение съдът възприе и показанията на
свидетелката Л.С., снети в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл.281, ал.1,т.2 от НПК, поради заявената от нея липса на спомен, както и
потвърдени след прочитането им. Действително,
при снемането на тези показания свидетелката
е била непълнолетна (на 16г.), но разпитът и притежава нужната последователност и конкретика , за да бъде възприет. Съдът не сподели
възражението на защитата , че този разпит
следва да се изключи от доказателствената съвкупност, тъй като на него не е
присъствал педагог, психолог или родител.
Разпоредбата на чл.140, ал.2 от НПк
(на която защитата се позовава)повелява непълнолетният свидетел да се разпитва в присъствието на родител и/или
педагог, ако разследващият орган намери това за необходимо. Преценката е
оставена от законодателя в правомощията на разследващия орган, без да му
вменява задължение разпитът на непълнолетен свидетел да бъде извършен в
присъствие на посочените лица. Ето защо съобразявайки съдържанието му и
потвърждението му от страна на св. С. в съдебно заседание, този разпит извежда,
че тя е закупувала регулярно
марихуана от подсъдимите Г.И., А. С. от
месец септември 2009 до януари 2010г. ( за лицето Сашо Банана съдът не може да застъпи становище дали е подсъдимия Д.,
тъй като липсва разпознаване, както и конкретика за посоченото лице; от изявлението на свидетелката след прочитане на разпита й става ясно, че
това не е подсъдимият А.)
От
показанията на св. А.М. (преценени комплексно с тези
от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК) става ясно, че спрямо него е осъществена тежка физическа
принуда от Х.К. и Т.А. през зимата на
2010г., които, знаейки че М. е чест
ползвател на марихуана, са се опитали да го накарат да продава за тях, както и са го
принудили да им плати сумата от 1000
лева. Показанията са убедителни, имайки предвид хронологичното им проследяване
и обстоятелството, че свидетелят не спестява и собственото си укоримо поведение
(това, че е потребявал марихуана, купувайки я преимуществено от обв. К.Н. ).
За
отвличане, извършено му от К. и А. във
връзка с натиск върху него да продава наркотици, разказва и свидетелят К.П..
Показанията му съдът прецени като
достоверни и последователни, преценявайки ги заедно с тези, дадени в хода на
досъдебното производство , между които
съдът откри само едно значимо противоречие- в хода на ДП свидетелят е
спестил факта на мотива, накарал К. и А.
да упражнят принуда към него, както и
обстоятелството, че той все пак се е съгласил да продава наркотици за тях и е
взел първато количество съобразно договорката им. Този факт съдът обяснява с желанието
на свидетеля да спести собствените си укорими от правна страна дейстия.
Сходна
ситуация разкрива да е попаднал и свидетелят И.Д., който разказва за опит на Х.К.
и Т.А. да го принудят да им плати пари и
подписан от него насилствено запис на заповед. Както и при всички предходно
обсъдени показания и обяснения на подсъдимите
отново става въпрос за целенасочена противозаконна дейност на последните
двама. В подкрепа на показанията на свидетеля Илия Д. и разказаната от него ситуация са й
показанията на свидетеля К.Д. – негов баща
(в това число и частично приобщените от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 ,т.2 от НК относно датата и времето на предаване на
парите).
Съдът
възприе с доверие обясненията на свидетеля И.Х. от ДП, прочетени по реда на
чл.282, ал.2 от НПК, предвид категорично заявената липса на спомен у свидетеля в хода на съдебното следствие. Формалното
твърдение за липсващ спомен съдът добре обяснява с нежеланието на Х. да
свидетелства за обстоятелства, които
вменяват престъпление на самия него
и че в случая обстоятелството, че производството спрямо него за
вмененото престъпление е прекратено, не
е достатъчен аргумент за него да промени позицията си. От обясненията му в хода
на ДП се въвеждат обстоятелства по съществуването на организирана престъпна група, ръководена
от свидетелите А. и К., която се е
занимавала с разпространение на наркотични вещества и вероятно събиране на дългове по насилствен
начин. Х. разказва за собственото си
участие, както и за участието на
подсъдимите Г.И., К. Н., А. С. и лице с малко име Сашо .
Съобщава и че е бил свидетел как А. и К.
са извели подсъдимия Н. извън града ( през месец ноември 2009г.), останали са насаме с
последния, след което той е бил уплашен и треперещ и след случилото се от К. и А.
му е било вменено задължение в размер на 1000 лева. Покозанията на Х. от този
период са подробни и последователни, както и кореспондират и с останалите
доказателствени източници- обясненията на подсъдимият Н. и И. за взаимоотношенията им с А. и К.. От
обясненията на Х. съдът изведе и обстоятелствата по участие на И., Н. и С. в създадения от първите двама
„монопол“, както и периода от време, в който тази дейност се е развивала ( от ноември-декември 2009г.)
От
показанията на свидетелите Ц.Н. и Ц.Н. съдът
направи извод относно други противозаконни дейности, с които са се били
ангажирали Х.К. и Т.А. (събиране на заеми по
насилствен начин), както и подходът на последните двама при
упражняване на физическа и психическа саморазправа. Показанията на свидетелите
Н. са
последователни, взаимоподкрепящи се и
намират своята подкрепа и от други
доказателствени източници. Те нямат пряко отношение към обвинителната теза (дори съдът допуска, че те са останали в списъка към него заради предходното
им посочване в предходния обвинителен акт, легитимиращ ги като пострадали
лица по повдигнато обвинение за
изнудване), но тези свидетели разкриват данни за личността на К. и А. , което е от
значение за съществуването на престъпно сдружение , чиито ръководители са
последните двама. От значение е и обстоятелството, че жалбата на св.Н. до
полицейските органи в гр.Г. с оглед
извършеното спрямо него посегателство е поставила началото на настоящото
наказателно производство.
Сходен
извод съдът прави и за показанията на свидетеля
Д. Д., който също е
пострадал от действия на К. и А. и обективираните им намерения да решават
със сила всякакви спорове, попаднали в полезрението им. И от тези свидетелски
показания, които съдът намира за обективно и добросъвестно поднесени, се заключи за последователността в действията
на двамата, използваният от тях механизъм за саморазправа и извличане на облага. В подкрепа на дадените
показания е и намереният документ в автомобила на Х.К. - запис на заповед от името на свидетеля Д..
Частична подкрепа тези показания намират
и в свидетелстването на св. Х. П., която по това време е била приятелка на Д.
(частична, заради обстоятелството, че П. се изразява
негативно за бившия си приятел и демонстрира нежелание да потвърди фактите от
ДП, които всъщност последователно и
логично подредено е изложила там).
Към гласните доказателствени
средства бяха добавени и обясненията на подсъдимите А.А., К.М.,
Г.И., К.Н. и А. С.. Съдът
прецени обстоятелството, че в процесуалното
положение, в
което се намират, са най-заинтересовани от благоприятен за тях изход на делото. Едновременно с това съдът отчете,
че обясненията на подсъдимите са основно доказателствено
средство в процеса
и ги прецени
внимателно с оглед
вътрешната им безпротиворечивост
и при съпоставката им с останалия доказателствен материал. На плоскостта на
горното, съдът кредитира
обясненията, дадени от подсъдимите А., И., Н. и С. по
отношение на осъществената спрямо тях принуда
от Т.А. и Х.К., тъй като съобщеното от тях намира своята доказателствена
подкрепа и в множество други гласни доказателствени средства – свидетелски показания,
както и писмени доказателсдтва по делото. Принос има и изготвената СМЕ досежно
телесни увреждания на подс.И..
Съдът обаче не възприема тезата
на петтимата подсъдими, че никога не са се занимавали с разпространение на
наркотични вещества, имайки предвид отново останалата доказателствена
съвкупност установяваща техни действия в
тази посока и за период от време,
различен от периода на взаимоотношенията иа с Х.К. и Т.А., както и обясненията
на И.Х., приобщени по реда на чл.282, ал.2 от НПК, установяващи техни действия в полза на К. и А. (що се отнася до подсъдимите С., Н.
и И.)
По
отношение на подсъдимия С. не се възприе тезата му, че е бил принуден да работи
за К. и А. още от завършване на училище
2009г. (т.е. от лятото
на 2009г.), поради вече посочените множествено доказателствени
източници, че обективираните намерения на последните двама за създаване на престъпно сдружение са от
месец ноември- декември 2009г.
Не бе
възприето и твърдението на подсъдимия К.М., че намерените в дома му наркотици
са били за лична употреба, имайки предвид протокола за претърсване и
иизземване, удостоверяващ извършеното следствено действие, в който е отразено
разнородното разпределяне на наркотичното вещество (марихуана) в множество еднотипни полиетиленови пликчета,
както и наличието на неразпределена растителна маса.
Без
доказателствен принос са показанията на свидетелите Х.П. и Т.А., които твърдят липса на спомен за събитията по обвинителния акт. В случая отново става
въпрос за нежелание за свидетелстване относно обстоятелства, които евентуално
биха уличили самите свидетелстващи в извършване на престъпление, като
прекратеното наказателно производство не е достатъчен аргумент в полза на
обратната теза.
Без
принос за обективната истина са и показанията
на св. А.Ш., разкриващи възможността от притежаван от него магазин за мобилни
телефони, Т.А. и Х.П. да са купували такива, както и показанията на свидетеля Е.С.
от ДП (приобщени по реда на чл.281,ал.5 вр.ал.1т.4 от НПК), в
които той декларативно заявява, че не употребява наркотични вещества и не се
снабдява от никого с такива.
От
заключенията на физико-химичните експертизи
(експертиза № … от 14.05.2010г.- в
частите, относими към обнинението и експертиза- протокол №…./10.05.2010г.) съдът изведе вида, тегловия и
качествен компонент на иззети от домовете на подсъдимите С., Н. и М. наркотични вещества.
Съдът
възприе заключението по изготвената в
хода на ДП съдебно-медицинска експертиза от 15.03.2010г. като правилно и обосновано.
От същото се установява, че на подсъдимия Г.И. са причинени телесни увреждания,
отговарящи по механизъм на причиняване на неговите обяснения за телесно
посегателство от страна на Х.К. и Т.А.. Увредата се извежда и от писменото
доказателствено средство- протокол за освидетелстване на лице от 09.03.2010г.
Съдът възприе
заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.109, т.5 от ДП/ установяваща телесни увреди на свидетеля К.П. . Макар
и това експертно заключение да няма пряко отношение към вменените на
подсъдимите обвинения, в контекста на депозирана от същото лице (К.П.) жалба до полицейските органи в Г. е в подкрепа на тезата за начина, по който К. и А. са възнамерявали
да създадат „монопол“ върху разпространението на наркотиците в град Г..
Писмените
доказателства и писмени доказателствени средства бяха въприети като
законосъобразно приобщени и способстващи за изясняване на обстоятелствата по
делото.
За
пълнота на произнасянето съдът посочва, че извън посочените шест тома досъдебно производство, по делото
няма постъпили материали, представляващи класифицирана информация (в обратната насока е посочването към обвинителния акт), както и веществени доказателства, както и че
при изрично дадено указания на прокурора в тази насока, класифицирани
материали и веществени доказателства не са постъпили (л.228
от СД).
Съобразявайки престъпленията,
за които е внесен обвинителен акт, и събраните
доказателства за това, съдът счита, че подсъдимите А.Ц.А., А.Е.Д., А. С.С.,
Г. Светозаров И., К.Р.М. и К.М.Н. следва да бъдат оправдани за престъплението по чл.321, ал.3 т.2 вр.ал.2
от НК. По своята
правна същност членуването в организирана престъпна група представлява
предварителна престъпна дейност, инкриминирана като самостоятелен състав на
общоопасно престъпление. Формите на изпълнителното деяние се осъществяват само чрез действие, а самото
престъпление е на формално извършване. От субективна страна деянието се
осъществява само при пряк умисъл, като специалната цел на това сдружение е предвидена в пояснителния текст на
чл. 93, т. 20 от НК – извършването на други
престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода. От
своя страна прекият умисъл означава деецът да съзнава общественоопасният
характер на деянието и предвижда общественоопасните му последици, както и да иска тяхното настъпване.
Доказателствата по делото
установяват, че подсъдимите А., С., И. и Н. са съзнавали какво предложение им
се отправя от А. и К. чрез провежданите срещи и/или отвеждането им извън града
с осъществяване на психически и физическо насилие- да участват в група, която
ще разпространява наркотици на територията на град Г.. При контактите си с К. и
А. тези четирима подсъдими формално или
не са изразили съгласие за подобна дейност, но в случая това съгласие е
продиктувано от оказаното въздействие върху волята им чрез принуда, което изключва възможността те да са искали и
съзнателно да са се стремели към участието си в ОПГ. Именно липсата на съгласие
по отношение на принадлежността към организираното престъпно сдружение е
основание да се приеме, че пристъплението по чл.321, ал.3,т.2 вр.ал.2 от НК не
е осъществено от субективна страна.
При предходно внесеният по делото обвинителен акт и наред със сега съществуващи обвинения, Х.К. и Т.А. са
имали обвинения за различна по
съставомерност принуда, упражнена по
отношение на настоящите подсъдими. Тази принуда фактологично е била обяснена с
обстоятелствата, че подсъдимите А. С., К.Н.,
А.А., А.Д. и Г.И.
всъщност са били участници в организираното престъпно сдружение и принудата
спрямо тях е осъществена, когато са демонстрирали пред ръководителите на ОПГ
намерението си да я напуснат.
В тази връзка съдът счита, че не са налични доказателства подсъдимите да са принадлежали към посоченото престъпно
сдружение при изискуемата от закона доброволно изградена
трайна връзка между лицата и неповлияно
от други външни въздействия съгласие за
извършване на обща дейност по
разпространение на наркотични вещества. Напротив-
наличните доказателства установяват, че подсъдимите С., Н., И. и А. са били принудени чрез осъществена им
физическа и вербална принуда да участват в престъпното сдружение и към момента на осъществяване на тази принуда
са били принуждавани и да подписват записи на заповед за дължими от тях суми с оглед бъдещата им евентуална ангажираност с
престъпната дейност. Аргумент, че подходът на Х.К. и Т.А. е бил чрез силови методи да принудят
лица да разпространяват наркотици за тях, а не след трайно и структурирана
сдружена дейност да създадат механизъм да не допуснат участниците в сдружението
да го напуснат, са и показанията на свидетелите К.П. и А.М., от които,
самостоятелно от обясненията на подсъдимите по делото, се установява именно
такава последователност в действията на първите двама. Аргумент за този подход
на двамата са и обясненията на свидетеля
И.Х. (приобщени по чл.282, ал.2 от НПК ), че от месец декември 2009г. е декларираното от него участие с разпределени
роли на подсъдимите лица, а от месец ноември 2009г е случаят с оказано
въздействие върху подсъдимия Н. и
оределено му парично задължение.
По отношение на подсъдимите А.Д. и К.М. не се събра нито едно
доказателство същите да са принадлежали към посоченото престъпно сдружение. За
тези двама подсъдими не се въведоха такива
да са изнудвани от А. и К. или свободно да са изразили воля и принадлежат
към престъпно сдружение, поставило си за цел разпространението на наркотични
вещества на територията на гр. Г.. Нито един от разпитаните по делото
свидетели, обясненията на самите подсъдими или други доказателствени способи не
въведоха обстоятелства подсъдимите да са развивали целяната вторична престъпна
дейност (да са разпространявали наркотични
вещества), постигайки преди това съгласие
помежду си от поне три лица със
съответстващите трайни структурни и организационни връзки. Лице с имена „С.“ е споменато в обясненията на свидетеля И.Х. и показанията на
свидетелката Л.С., но данните са недостатъчни, за да се свърже с подсъдимия Д. (респ. подсъдимия А.). Отделно от това А.Д. е споменат от подсъдимия С., като лицето
запознало го с К. и А., и от подсъдимия М.
като лицето, с което заедно са пушили трева, които обстоятелства нямат значим
принос за обвинение.
С оглед гореизложеното, съдът макар и да приема, че е съществувало
организирано престъпно сдружение с цел извършване на престъпления по чл. 354а
от НК (имайки предвид взаимоотношенията
между А., К. и Х.) счита, че подсъдимите А.А., А.Д., Г.И., А. С.,
К.Н. и К.М. трябва да бъдат оправдани за обвинението по чл.321, ал.3,т.2
вр.ал.2 от НК
Счита, че подсъдимите С., Н. и М. следва да бъдат признати за
виновни по вменените им престъпления по
чл.354а от НК, както следва:
На А. С. е повдигнато обвинение за това, че на
25.02.2010 г, в апартамент № **,
находят се в гр. Г., ул. Х. № **,
ет. * без
надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество:
коноп/марихуана/ с процентно съдържание на
активен наркодеайстващ компонент тетрахидроканабинол 2,5 % с общо нетно тегло
1.0835 грама, на стойност 6,50 лв.;
хлор-фенилпиперазин /СРР/ - 25 броя таблетки
с обща нетна маса 5,729 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент хлор- фенилпиперазин /СРР/;
метамфетамин с процентно съдържание на
активен наркодействащ компонент 2 % с нетна маса 26,573 грама, на стойност
664,33лв.
амфетамин
с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент 1% с нетна маса
27.146 грама, на стойност 814.38 лв. като деянието е извършено от лице което
действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
На К.Р.М. е повдигнато и обвинение за това, че на
25.02.2010 г., в апартамент № *, находящ се в гр. Г., ул. Х. № *, вх. *, ет. *, без
надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество:
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 1.6750
грама, с процентно съдържание на активен иаркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,3 % на стойност 10,05 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 3.9176
грама, с процентно съдържание на активен иаркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 2,7 % на стойност 23,51 лв.;
или всички обекти,
представляващи коноп/марихуана/ са с общо нетно тегло 5,5926 грама на обща
стойност 33,56 лева и деянието е извършено от лице което действа в изпълнение
на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1 от НК.
На К.М.Н. е повдигнато обвинение за това, че
на 25.02.2010
г., в апартамент № *, находящ се в гр. Г., ул. А.. А. Д. № *, вх. *, ет. * без надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество:
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 0.3375
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,4 % на стойност 2,03 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 1.8793
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,4 % на стойност 11,28 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 1.3262
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,3 % на стойност 7,96 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 0.3084
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 3,2 % на стойност 1,85 лв.;
коноп/марихуана/ с общо нетно тегло 7.7806
грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,5 % на стойност 46,68 лв.;
коноп/марихуана/ с общо
нетно тегло 126.6681 грама, с процентно съдържание на активен наркодействащ
компонент тетрахидроканабинол 0,8 % на стойност 760,01 лв.;
или всички обекти,
представляващи коноп/марихуана/ са с общо нетно тегло 138,3001 грама на обща
стойност 829,81 лева и деянието е извършено от лице което действа в изпълнение
на решение на организирана престъпна група -престъпление по чл. 354а, ал.2,т.1 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимите А. С., К.Н. и К.М. следва
да понесат отговорност за извършено
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК за държаните в домовете им наркотични
вещества с цел разпространение, като съдът счита, че тази престъпна дейносте е
била осъществявана без психическо и физическо въздействие върху волята им,
доколкото принудата осъществена спрямо тях от Х.К. и Т.А. е относно
разпространението на наркотичните вещества в полза и под контрола на последните двама. Счита, се
събраните доказателства чрез гласни доказателствени средства установяват интелектуална и волева независимост при осъществяване на
изпълнителното деяние, както заради наличните доказателства, че С. и Н. преди
сблъсъка си с К. и А. са продавали наркотични вещества, така и от свидетелските показания на св. К. и
обясненията на самия Н., че след
заплащане на съответните суми към К. и А. те са били оставени на мира.
Касае се за самостоятелно извършено от
подсъдимите престъпление, без то да е следствие на информиран техен избор и съзнавана и доброволна принадлежност към
престъпно сдружение , носещо белезите по чл.93, т.20 от НК.
За подсъдимият К.М. изводът, че е автор
на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК съдът изведе от писменото доказателствено
средство- протокола за претърсване и изземване и
от и доказателствения способ- физико- химична
експертиза /л.140-153,т.5 от ДП/ и фармако-оценителна експертиза /л.157,т.5/. На 25.02.2010г. е извършено претърсване в дома
на М.,*** което същият е живеел сам. В шкаф във всекидневната е открито прозрачно полиетиленово пликче със суха
растителна маса, а в срещуположен шкаф - прозрачно полиетиленово пликче,
съдържако 19 бр. малки разноцветни найлонови пликчета с поставена в тях суха
тревиста маса. От изготвената физико-
химична експертиза /протокол I-69/14.05.2010г.-
обекти 2 и 3/ се установява, че зелената
тревиста маса е коноп /марихуана/. С последваща фармако- оценителна експертиза е
установена стойността на така посоченото
наркотично вещество. Макар и тази стойност формално да е малка, съдът счита, че
е налице съставомерното обстоятелство „с цел разпространение“, извеждайки го от начина на поставяне на
обекта на престъплението. От една страна
е открита марихуана в неразфасован вид,
а от друга страна – марихуана, разпределена в 19 обекта, приблизително равнопоставени като количество и поставена в еднакви полиетиленови пликчета. Това води до извод, че наркотикът е бил
предназначен за други лица, тъй като личната употреба не налага такъв вид
разпределение и предварително обезпечени значителни количества.
Със
същото доказателствено значение са и протоколите от претърсване и изземване в
обитаваните от А. С. и К.Н. жилища и същите експертни заключения, отнасящи се до
иззетите от домовете им обекти. От спалнята в жилището на подсъдимия С.,***, в
кутия цигари „.“ са открити полиетиленово пликче с 25 бр.
таблетки и полиетиленово пликче с прахообразно вещество. Отделно е открито
полиетиленово пликче с твърда , бяла на цвят бучка, както и пет броя свивки със
зелена растителна маса, които вещества са установени чрез експертното
обследване като наркотични такива- хлор-фенилпиперазин, метамфетамин, амфетамин
и коноп.
От дома на К.Н.,*** от
спалнята на апартамента е иззета кибритена кутия в пластмасова купичка с 3
бр. Топчета и полиетиленово пликче със
зелена тревиста маса; кутия от червило с намиращи се в нея две топчета, увити в полиетилен; картонена
кутия от презервативи с намиращо се в нея 1 бр. полиетиленово черно на цвят
топче; от дюшек в спалнята са открити и иззети 3 бр. полиетиленови пликчета
едно в друго със зелена тревиста маса, както и от таванска стая е иззета
картонена кутия със зелена тревиста маса.
Всички съдържащи се в горните обекти вещества експертното
изследване е установило като /коноп/ марихуана с различно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент тетрахидрокарабинол.
Предметът на престъплението,
извършено от посочените трима подсъдими, се
свежда до държане на високорискови наркотични вещества.
Високорисковите
наркотични вещества- марихуана /коноп/, амфетамин, метамфетамин и хлор-
фенилпихепазин са поставено под контрол
съгласно Приложение I към чл.3, ал.2 на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите : „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредният ефект на злоупотребата с тях , забранени за
приложение в хуманитарната и ветиринарната медицина“.
Деянието е осъществено от всеки от подсъдимите при пряк умисъл,
тъй като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е
целял тяхното настъпване.
Налице
е и квалифициращата престъплението специална цел- „с цел разпространение“,
изведена от количествата и начина на
поставяне на наркотичните вещества, открити в домовете на подсъдимите, а при
подсъдимите С. и Н.- изводима и от свидетелските показания за осъществени
действия от тяхната страна по разпространение на такива вещества на крайни
клиенти.
За съда не са без значение и изводимите
обстоятелства от съдимостта на тези трима подсъдими, относно осъждането им за
последващи деяния, свързани с разпространение на наркотици, в период, в
който Х.К. и Т.А. са били задържани по настоящото
производство, които деяния не биха могли да бъдат обяснение с упражнена принуда
от последните двама. С присъда по НОХД
26/12г. по описа на ОС Г., влязла в сила на 01.10.2012г. К.Н. е осъден за престъпление по чл.354а,
ал.1 от НК, извършено в периода март.
2010г.- 20.09.2011г.
С влязло в сила на 20.05.2013г.
споразумение, одобрено по НОХД 75/2013г. на ОС Г. А. С. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК за извършено
престъпление в периода 06.2010г.-09.12.2010г.
Вярно е, че осъждането за деяния от
вида на настоящите обсъждани, представлява „сходни факти“, а „сходните факти“
не могат да служат като доказателство за вината или невинността на подсъдимите,
но в случая настоящите обсъждани деяния
са доказани от други доказателствени източници, спомената по- горе и съдимостта
на подсъдимите има отношение единствено
към въпроса дали те са съзнавали неправомерния характер на действията
си.
В резултат на всичко гореизложено съдът
счита, че А. С., К.Н. и К.М. следва да бъдат признати за виновни в
извършването на престъпление по чл.354а,
ал.1 от НК, като следва да бъдат оправдани в частта на повдигнатото
обвинение по чл.354а, ал.2, т.1 от НК-
че деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на
организирана престъпна група. За оправдателната си част съдът съобрази вече
установените доказателства за отсъствие на принадлежност към престъпно сдружение.
По наказанието :
За извършеното престъпление по чл.354а,
ал.1 от НК Наказателният кодекс предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от две до осем години и глоба от пет до двадесет
хиляди лева. При определяне размера
на наказателната отговорност на подсъдимите А. С., К.Н. и К.М. съдът
съобрази като изключително смекаващо обстоятелство нарушаване на принципа за
разглеждане на делото в разумен срок. В случая наказателното производство е
протекло в прекомерно дълъг срок- осем години. Константна е съдебна практика и практиката на ЕСПЧ по чл. 6 от
ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е
основание подсъдимият да се ползва от правото на изключително смекчаващо вината
му обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Разумният характер на продължителността на производството се
преценява според конкретните обстоятелства по делото и съгласно установените в
практиката му критерии, а именно - сложността
на делото, поведението на подсъдимия и на органите на досъдебната фаза и на
съда. Формално
погледнато, делото има правна и фактическа сложност, имайки предвид броя на обвиняемите лица и
множеството престъпления, които първоначално са им били вменени в хода на
досъдебното производство. От друга
страна обаче са допуснати ненужни забавяния в производството, дължащи се изцяло
на разследващите органи и наблюдаващия
прокурор. Досъдебното производство е приключило през месец февруари 2012г.,
съдейки от последните следствени действия- предявяване на разследването на
обвиняемите лица по досъдебно
производство №206/2009г. по описа на
ОДМВР Г. /т.7 от ДП/. Обвинителен
акт е внесен в Специализиран наказателен съд на 30.11.2015г., като за тези около четири години не е известно какво се е
случвало с делото и няма никаква разумна
причина за забавянето. Внесеният от Окръжна прокуратура Г. обвинителен акт е страдал от съществени процесуални пороци,
правещи го негоден да доведе до провеждане на съдебно следствие, тъй като в него подсъдимите А. С., К.Н., А.Д., Г.И. и А.А. са били както
подсъдими, така и пострадали лица от
упражнена спрямо тях принуда /изнудване/ от Т.А. и Х.К.. Поради този процесуален порок и
заради други с разпореждане от
12.12.2015г. съдията докладчик е прекратил съдебното производство и върнал
делото на Специализирана прокуратура (разпореждането потвърдено с определение
№15/19.02.2015г. по ВНЧД №37/2016г. на АПСпНС) .
Междувременно
подсъдимите Т.А., Х.К. и И. Х. са подали
молби в производство по чл.368, ал.1 от НПК /отм./, като с определение от
29.07.2016г. по НЧД 522/2016г. на СпНС се
е стигнало до прекратяване на наказателното производство спрямо тях.
Всички горни
процесуални дейности (респ. несвоевременно произносяне по делото ) са довели до
значително забавяне на производството, което е извън волята на настоящите трима
подсъдими А. С., К.Н. и К.М., чието процесуално поведение съдът оценява като
изрядно и съобразявано със задълженията им на страна в процеса. Нарушаване
принципа на разумния срок следва да се съобрази като изключетелно смекчаващо
обстоятелство по смисъла на чл.55,
ал.1,т.1 от НК и подсъдимите да бъдат компенсирани заради дългото очакване на
справедливост.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство при тях
съдът прецени и липсата на предходни
осъждания към онзи момент.
С оглед горните предпоставки
намери, че на всеки от подсъдимите
трябва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една
година.
В свидетелството за
съдимост на подсъдимия С. присъства
наложено наказание по НОХД
№75/2013г. по описа на ОС Г., когато с
одобрено на 20.05.2013г. споразумение му
е наложено наказание в размер на две
години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок в размер на четири години.
Отбелязано е, че на 22.05.2017г. С. е реабилитиран по чл.86, ал.1,т.1 от НК.
При това положение съдът не следва да прилага чл.23, ал.1 от НК , извършвайки
групиране с настоящото определено наказания, тъй като реабилитацията е заличила
последиците, които законите свързват със самото осъждане.
За подсъдимия А. С. счете, че не е нужно ефективното търпене на наложеното наказание една година
„лишаване от свобода“, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението с
изпитателен срок в размер на три години. Освен формалните предпоставки на
посоченената разпоредба за условно осъждане- лицето не е осъждано за
престъпление от общ характер на лишаване от свобода и настоящото наложено наказание
е под три години, счете, че с оглед
събраните характеристични данни за този подсъдим превъзпитателен и възпиращ
ефект би постигнат с потенциала на условното осъждане.
За подсъдимия К.М. така определеното наказание от една година
„лишаване от свобода“ на основание
чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК бе групирано с наказанията, наложени му по НОХД 649/2014г. на РС Г. (пробация с
продължителност на пробационните мерки от една година и шест месец) и НОХД 1239/2014г.
на РС Г. (три години
„лишаване от свобода“), като бе определено едно общо, най-тежко
наказание – три години „лишаване от свобода“, което следва да се търпи при
първоначален строг режим (чл.57,ал.1,т.2, б.Б
от ЗИНЗС) От така
определеното общо, най-тежко наказание се приспадна времето, през което
подсъдимият М. е търпял наказия по включените в съвкупността дела.
В съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.3
от НК към така определеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ бе
присъединено наказанието глоба в размер на 200 лева, наложено на М. по НОХД
649/2014г. по описа на РС Г..
За наказанието,
наложено на М. по НОХД 1224/2012г. на РС Г.
(три месеца „лишаване
от свобода“, отложено с изпитателен срок от три години и приведено за ефективно
изтърпяване с определние по НОХД 1239/2014г.-
по описа на РС Г.) съдът счете, че
следва да се търпи отделно, като съобразно отбелязването в справката за
съдимост на М. /л.244от СД/, следва да се счита за изцяло изтърпяно.
Наложеното на
подсъдимия К.Н. наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година съдът
групира с наказанието му по НОХД 26/2016 по описа на ОС Г. в размер на две години „лишаване от свобода“,
определяйки общо най-тежко наказание в размер на две години „лишаване от
свобода“ с оглед основанията на чл.23, ал.1 от НК.
Към така определеното общо, най-тежко наказание съдът присъедини
наказаниего глоба в размер на 5000 лева, наложено на Н. по същото НОХД 26/2012г. по описа на ОС Г..
Наказанието, наложено на Н. по НОХД 264/2014г. по описа на
РС Г. (пет месеца лишаване
от свобода) не попада в
горната съвкупност и следва да се търпи отделно.
Съобразно
отбелязването в справката за съдимост на Н. /л.253 от СД/, както определеното
му общо най- тежко наказание, така и наказанието по НОХД 264/2014г. следва да
се считат за изцяло изтърпяни.
По отношение на иззетите наркотични вещества, иззети от домовете на тримата подсъдими съдът приложи
разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НК, като постанови същите като предмет на престъплението по чл.354а,
ал.1 от НК (описани в писма
рег.№206/27.05.2010г. и рег.№
206/21.05.2010г. /рег.№ 19641/21.05.2010г. на ОД на МВР Г. на водещия
разследването по досъдебно производство №206/2010г. по описа на ОДМВР Г.) да се отнемат в
полза на държавата.
На
същото законово основание и като средство за извършване на престъплението съдът отне в полза на държавата 1 бр.
електронна везна марка MICO,
иззета от дома на подсъдимия А. С..
С
оглед характера на постановената присъда спрямо А. С.С., К.Р.М. и К.М.Н. съдът
ги осъди да заплатят направените по делото разноски – 505.38 лева всеки един от
тях (при общ размер на разноските от ДП- 777.98 и
размер на разноските по съдебното дело- 738.16 лв.)
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
Съдия
при СпНС: