Р
Е Ш Е Н
И Е
№102
Бургас, 01/02/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито
заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина
Радикова ЧЛЕНОВЕ:1.Златина Бъчварова
2. Атанаска Атанасова
Секретар
И. Г.
Прокурор Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова касационно
административнонаказателно дело номер 2734 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Комисията
за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, против решение № 640 от 14.10.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 3485/2021 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №
11/01.03.2021 г. на председателя на КЕВР, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги/ЗРВКУ/ и
на основание чл. 36, ал. 2 с.з. на Г.Й.Т. като изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация“/ „ВиК“/ЕАД Бургас, ЕИК/Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.Владимир
Вазов“ №3, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00/две
хиляди/ лева.
Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита, че решението на районния
съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага подробни
съображения. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.
Представени са писмени бележки.
Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в
сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК,
от надлежна страна, е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
Районен съд Бургас, с решение № 640 от 14.10.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 3485/2021 г. е отменил наказателно
постановление/НП/ № 11/01.03.2021 г. на председателя на КЕВР, с което за
нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги/ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 с.з. на Г.Й.Т. като
изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД Бургас, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, кв. „Победа“, ул.
„Ген.Владимир Вазов“ №3, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000.00/две хиляди/ лева.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че
е в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен след изтичане на
тримесечния давностен срок, установен в чл.34, ал.1 ЗАНН, който е започнал да
тече от 16.06.2020 г., когато в
администрацията на КЕВР са постъпили всички данни въз основа на които
впоследствие е прието, че е извършено нарушение.
Административнонаказателната отговорност на Г.Й.Т. като изпълнителен
директор на „ВиК“ЕАД Бургас е ангажирана за това, че е бил длъжен да осигури
прилагането на цени, утвърдени за ВиК оператора с решения № Ц-20 от 28.12.2018
г. и № Ц-37 от 23.12.2019 г. на КЕВР, но е допуснал дружеството да предостави
услуга „пречистване на отпадъчни води“ на
„Епраксия 96“ООД по цени, по-високи от утвърдените, с което е извършил
нарушение по чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ.
Установява се, че „ВиК“ ЕАД Бургас е издало фактура №
**********/24.02.2020 г. на потребителя
„Епраксия 96“ООД по цени, по-високи от утвърдените за предоставени ВиК
услуги за периода 26.11.2019 г.-31.12.2019 г. и 01.01.2020 г.- 22.01.2020 г., в
която неправилно фактурирало услугата „пречистване на отпадъчни води“ по цени 0.805
лв./куб.м за първия период и 0.847 лв./куб.м за втория период, утвърдени „за промишлени и други стопански
потребители - степен на замърсеност 1“, а не по цени 0.619 лв./куб.м и 0, 652
лв/куб.м - утвърдена „за битови потребители и приравнени на тях потребители“,
съгласно решения № Ц-20 от 28.12.2018 г. и № Ц-37 от 23.12.2019 г. на КЕВР, без
да е доказало, че потребителят реално попада в категорията „потребители, на
които се предоставят водоснабдителни и/или канализационни услуги за промишлени
и други стопански нужди“ и без да е доказало и обосновало генерирането от него
на „производствени отпадъчни води“ по смисъла на § 1, т.1 ДР Наредба № 7/2000
г., които са със степен на замърсеност 1/ не е сключен договор за заустване на
отпадъчни води, изпускани в резултат на дейността на потребителя, съгласно
изискването на чл.4, ал.3 от Наредба №7 от
14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води
в канализационните системи на населените места/обн.ДВ, бр.98/2000 г., Наредба
№7/2000 г./; не е доказано извършването на контролни пробонабирания от пункт на
заустване на отпадъчните води от дейността на този потребител в градска
канализация, както и съставянето от оператора на протоколи за извършени анализи
за този потребител; не е установено и не е доказано от оператора, че в резултат
от дейността на потребителя се генерират отпадъчни води, които могат да се
квалифицират като „производствени отпадъчни води“ по смисъла на § 1, т.1 ДР
Наредба № 7/2000 г./. За извършеното на Г.Т. е съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/№ ВК-23 от 01.10.2020 г., въз основа на който е
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на районния съд, че АУАН е съставен извън
срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Административнонаказателно производство не се образува ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, постановява чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН. Този срок започва
да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за
нарушението и бездействието му повече от 3 месеца от откриване на нарушението
изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставянето му.
Началото на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално
дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има тогава, когато компетентният орган разполага с
данните да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е
моментът, в който необходимите за това материали и информация са налични в
неговата администрация, защото от този момент фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му със съществените негови
признаци по определен състав. Затова и 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия
за такава преценка от длъжностните лица на КЕВР на база получени достатъчно
данни за нарушението и авторството му. Както правилно е приел районният съд
релевантна е първата дата, след която в КЕВР е била налична цялата необходимата
информация относно извършеното нарушение, за което е санкциониран Т., а именно
16.06.2020 г. На тази дата с писмо, изх. № К-1380- 3/15.06.2020 г.,
изпълнителният директор на „ВиК“ ЕАД Бургас, вх.№В-17-14-10, КЕВР, е представил
договор сключен с „ВиК - Сливен“ ООД и изявление, че не може да представи
допълнително изисканите от него документи от контролния орган с писмо изх.№
В-17-14-10/11.06.2020 г., а именно сключени договори по Наредба № 7/2000 г. и
протоколи от извършени пробонабирания за потребителите. В писмото се сочи, че
на последните е фактурирано по цена за „промишлени и други стопански потребители
- степен на замърсеност 1”, във връзка с което е направено обстойно ежемесечно
изследване на отпадъчни води от големи групи потребители /юридически лица/,
отразяващо средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Това
представително обследване показвало, че изследваните води могат да бъдат
причислени към 1-ва степен на замърсяване. Индивидуално пробонабиране от всички
обекти било физически невъзможно, поради специфични характеристики на
канализационната система: обща за няколко обекта; неосигуряване на достъп или
законен представител на обекта. Същите обстоятелства са изложени и в писмените
възражения на изп.директор срещу съставения констативен протокол за резултатите
от проверката. Следователно допълнителни доказателства относно релевантни факти
и обстоятелства не са били представени от дружеството пред КЕВР след 16.06.2020
г. Ето защо е неоснователно възражението на касатора, че преди съставяне на
констативния протокол не са му били известни редица съществени признаци от
обективна и субективна страна на нарушението. Напротив още към 16.06.2020 г. на
касатора е било известно, че няма как да му бъдат представени изисканите
документи, тъй като „ВиК“ ЕАД не разполага с тях, предвид обяснението на
изпълнителния директор на дружеството в писмо с изх. № К-1380- 3/15.06.2020г.,
вх № В-17-14-10/16.06.2020 г., КЕВР,
съгласно констативен протокол от 27.07.2020 г. Затова още на 16.06.2020 г.,
когато това писмо е постъпило в КЕВР, въз основа на информацията, предоставена
от изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД,
е съществувала фактическата и юридическата възможност да се установи
нарушението и извършителя. Към тази дата контролните органи на КЕВР са
разполагали с цялата налична информация и документация за осъществено нарушение
по чл.14, ал.4 ЗРВКУ, както и с данни за нарушителя. Това е предполагало АУАН
за посоченото нарушение да бъде съставен в тримесечен срок, считано от
16.06.2020 г. или най-късно на
16.09.2020 г.
Приключването на разпоредената проверка и съставяне на
констативен протокол, обективиращ резултатите от тази проверка не предпоставя
образуването на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя.
То започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
което обективно е било възможно считано от 16.06.2020 г., без да е необходимо
нарушението да бъде предварително обективирано в констативен протокол.
Обратното разбиране, че тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН започва да тече от датата на извършената проверка би означавало
неопределеност във времето, органът да стори това, какъвто не е смисълът на
закона.
В случая АУАН е съставен след 16.09.2020 г. на 01.10.2020
г., когато е изтекъл срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, което е абсолютна отрицателна
предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателно производство.
По изложените съображения и при липса на касационни
основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, четиринадесети състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 640 от 14.10.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело № 3485/2021 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: