Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1913 30.11.2016 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На шестнадесети ноември
две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При секретар: С.Д.
Прокурор Георги Попов
Като изслуша докладваното от съдия Светлана Рачева-Янева гражданско
дело № 3682/ 2016г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото
е образувано по исковата молба на В.Г.Т., ЕГН **********,***, утчонена
в съдебно заседание от 19.10.2016г. против Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул. „Витоша” № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 14 000
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от привличането на ищеца като
обвиняем по досъдебно производство № 04-687/ 2013г. по описа на РУ Бургас, ДП
1765/ 2013г. по описа на БРП и НОХД 85/ 2015г. по описа на БРС за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 първо във вр. с чл.130, ал.2 от НК от НК,
а имнно за това, че на датата 17.06.2013г.
около 8:00 - 8:30 часа, чрез нанасяне на юмручни удари по
лицето, стомаха и гърдите, е причинил на Ч Д. М. лека
телесна повреда, изразяваща се в оток с драскотина по лицето, кръвонасядане на
лява ушна мида и областта зад нея, кръвонасядане по тялото, ранички по лява
длан, вследствие на което са причинени болки и страдания, като деянието било
извършено по хулигански подбуди. Излага се, че по повдигнатото обивниение
ищецът бил и с мярка за неотклонение – задържане под стража, но същото е
приоключило с постановена опрвдателна присъда. Тъврди се, че производството е
водено без основание, ищецът е преживял значителни страдания, влошено
здравословно състояние и емоционален стрес поради нарушаване
правото му на лична свобода и непрекосновеност, правото му на зачитане на личен
и семеен живот, посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Ангажирани
са доказателства – писмени и гласни такива и се претендира лихва върху
главницата, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорват
предявените искове както по основание, така и по размер. Излага се, че
увреждането е причинено по изключителна вина на ищеца, което е видно от мотивите
на оправдателната присъда, а ищецът е бил оправдан на процесуално основание.
Твърди се, че срещу ищеца са водени и други наказателни производства за други
престъпления, а той е и с обременено съдебно минало. Тези мотиви дават
основание на ответника в условията на уважаване на иска присъденото обезщетение
да бъде в минимален размер. Ангажират се доказателства и се претендира решение
в този смисъл.
Предявеният
иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предложение първо от ЗОДОВ във вр. с
чл.52 от ЗЗД и за лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Страните не
спорят по фактите и се установява от приложеното наказателни дело – НОХД 85/ 2015г.,
че ищецът В.Г.Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 предложение първо във вр. с чл.130, ал.2 от НК за това, че на датата 17.06.2013г.
около 8:00 - 8:30 часа, чрез нанасяне на
юмручни удари по лицето, стомаха и гърдите, е причинил на Ч Д. М. ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в оток с драскотина по лицето, кръвонасядане
на лява ушна мида и областта зад нея, кръвонасядане по тялото, ранички по лява
длан, вследствие на което са причинени болки и страдания, като деянието било
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.
с чл.130, ал.2 НК.
Няма спор и
се установява от наказателното дело, че спрямо В. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” с определение от съдебно заседание от
19.06.2013г., която с определение от 09.08.2013г. е изменена в по–лека такава ‘
гаранция”.
Присъдата по
повдигнатото спрямо ищеца Т. обвинение за извършено престъпление – причиняване
на телесна повреда по хулигански подбуди, с която ищецът е оправдан, е в сила
от 20.08.2015г. след обжалване по въззивен ред.
При тези
факти съдът намира искът за доказан и основателен по своето основание:
Според текста
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на досъдебното разследване, на прокуратурата или съда при
повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано като в конкретния
казаус отговорността се търси за това, че ищецът е бил наказателно преследван
като през период от 19.06.2013г. до 09.08.2013г. или около два месеца и
десетина дни е бил с мярка за неотклонение ‘задържане под стража”, която е
изтърпяна в Следствения арест в ОСС гр.Бургас, и от продължителността и
воденето на наказателното производство - около година и осем месеца
Според
показанията на свидетелите Венцеслав Х и В.Д., който съдът кредитира като
дадени от лица без заинтересованост от изхода на спора, се установява, че
докато ищецът Т. бил в ареста през 2013 г. често бил в ‘Стационара” на втория
етаж - лечебното заведение в Затвора, а в останалото време е бил заключен
постоянно в една стая в Стационара, която била с решетка. От разговори помежду
им през решетката свидетелят сочи, че е останал с впечатление, че ищецът е бил
депресиран, най-вече, защото съпругата му била бременна във втория или трети
месец. Споделя свидетелят, че В. е искал да се самоубива, защото е бил невинен,
а свидетелят Х го успокоявал, че всичко щяло да се оправи. Отделно от това
обаче свидетелят Х излага, че двамата са лежали заедно и преди в ареста по
водени срещу него дела, когато е посягал на живота си. Докато е изтърпявал
наложената му мярка В. често бил на прегледи и в депресия като често казвал „Ето
видя ли, колко време скъсиха от живота ми? Как се скарах с жена ми? Задържаха
ме неправомерно. Накрая ще направя някоя глупост”.
В подобна
светлина, но много лаконични и бегли са и спомените на свидетеля Д., а от
приложената епикриза на Център за психично здраве гр.Бургас и от удостоверение
за сключен граждански брак от 07.02.2013г. се установява, че ищецът е бил в
брак по време на неговото задържане в ареста и с смесено
тревожно-хипердепресивно разстройство при емоционалност на изследваното лице.
При
тези доказателства и съобразявайки визираните в исковата молба вреди от
повдигнатото незаконно обвинение спрямо ищеца съдът намира, че при пълно,
главно доказване Т. успя да докаже само влошено психично здраве и емоционален
стрес от задържането му в ареста и лишаването му от личната му свобода
и непрекосновеност, без обаче да установи вреди от посегателство върху неговата
чест, достойнство и добро име. Няма показания на разпитаните свидетели в този
смисъл, а от приложената справка за съдимост на В. се установява напротив, точно
обратното – лицето е с девет осъждания по престъпления от общ характер и то за
период само на девет години, което несъмнено не води до добра репутация сред
обществото, и съответно добро име, чест и достойнство на ищеца като свободен,
принципен и спазващ обществените и законовоустановени правила и порядки и
конституционно признати права на пострадалите от неговите престъпни деяния, граждани.
И в тази светлина, на обезвреда следва да бъдат обезщетение само онези негови
страдания, причинени от незаконното му задържане под стража и от продължилото
спрямо него, но в разумен срок наказателно преследване, които несъмнено, както
се установи от доказателствата, са се
отразили негативно върху психиката му, но не в такъв интензитет и обем за
обезвреда от 14 000 лева, а се налага изводът, че сума от 2 000 лева би
била справедлива репатрация на вредите от неимуществен характер за сочените
накърнени негови блага. За разликата до пълния размер от 14 000 лева искът
като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По исковете
за лихва:
Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на
наказание по НК (ТР № 3/22.04.2005 г. на
ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК или в случая това е датата 20.08.2015г. като
крайната дата е датата на подаване на исковата молба – 27.06.2013г. Дължима е и
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Лихвата се търси в размер на законовата и така
следва да се присъди.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете ответникът дължи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, които според
списъка са в размер на 1 410 лева, от които съобразно уважената част на исковата
претенция следва да се присъдят само разноски от 202 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на В.Г.Т., ЕГН **********,***
на основание чл.2, ал.1, т.3 предложение първо от ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД сумата от 2 000 лева (две хиляди
лева) - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
привличането на ищеца като обвиняем по досъдебно производство № 04-687/2013г.
по описа на РУ Бургас, ДП 1765/ 2013г. по описа на Бургаска районна прокуратура
и НОХД 85/2015г. по описа на Бургаски районен съд за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 предложение първо във вр. с чл.130, ал.2 от НК за това, че на датата 17.06.2013г. около 8:00 - 8:30 часа, чрез
нанасяне на юмручни удари по лицето, стомаха и гърдите, е причинил на Ч Д. М.
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в оток с драскотина по лицето,
кръвонасядане на лява ушна мида и областта зад нея, кръвонасядане по тялото,
ранички по лява длан, вследствие на което са причинени болки и страдания, като
деянието било извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, пр.1, вр. с чл.130, ал.2 НК, оправдан с влязла в сила на 20.08.2015г.
присъда № 79/ 08.05.2015г. по НОХД № 85/ 2015г. по описа на РС-Бургас, изразяващи
се във влошено психично здраве и емоционален стрес от
задържането му в ареста по наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража” и лишаването му от личната
му свобода и неприкосновеност ведно
със законовата лихва за забава от датата на влизане в сила на наказателната
присъда № 79/ 08.05.2015г. по НОХД 85/ 2015г. – 20.08.2015г. до датата на
подаване на исковата молба и от подаване на исковата молба – 27.06.2016г. до
окончателното плащане в размер на законовата лихва като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 14 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошено психично
здраве и емоционален стрес от посегателство върху неговата чест, достойнство и
добро име по повод на воденото спрямо В.Г.Т. наказателно преследване по
досъдебно производство № 04-687/2013г. по описа на РУ Бургас, ДП 1765/ 2013г.
по описа на Бургаска районна прокуратура и НОХД 85/2015г. по описа на Бургаски
районен съд за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 предложение първо
във вр. с чл.130, ал.2 от НК като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до 14 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на В.Г.Т., ЕГН **********,***
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 202 лева (двеста и два лева) като сбор от разноските по делото.
Решението може
да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Янева
Вярно с оригинала!
С. Добрева