№ 145
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100108860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 8371/13.07.2021 г., предявена от Л. С.
М., с ЕГН: **********, Р. К. М., с ЕГН: **********, и С. К. Б., с ЕГН: **********, и
трите с адрес: с. Герман, ул. ****, против ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****.
Ищците твърдят, че на 29.01.2021 г., около 16.40 часа, на път І-6, км. 141+400
м., Е. Г. Г., при управление на лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА,
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-
транспортно произшествие (ПТП) с предприемащия маневра „завиване на ляво“ лек
автомобил „Пежо 206“, с рег. № ****, управляван от К.Р.М..
В резултат на произшествието, К.Р.М. получил тежки травми, несъвместими с
жИ.та, които са довели до неговата смърт, настъпила на 25.02.2021 г.
По случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 14/2021 г. по
описа на РУ на МВР – Елин Пелин.
В исковата молба се твърди, че ищците са съответно съпруга и деца на
починалия К.Р.М.. Те били изключително близки с починалия, отношенията им се
крепели на задружие, разбирателство, обич и уважение, взаимопощ, поради което и
ищците приели настъпилата трагедия изключително тежко. Ищците и техния
наследодател живеели в едно домакинство, били сплотено семейство. Ищците
разчитали на грижите и помощта на своя съпруг и баща, който бил в трудоспособна
1
възраст, изключително активен и ангажиран човек, който поемал цялостната издръжка
на дъщерите си по времето, през което били ученички и студентки. Загубата на
любимия човек предизвикала депресия в ищците, те не спирали да плачат, споделяли,
че са загубили смисъла на жИ.та. Продължавали да изпитват тревожност и уплаха.
В исковата молба се твърди, че ищците са претърпели и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за закупуване на медицински изделия, и за организиране на
погребение, в общ размер на 2 864 лева.
Ищците твърдят, че към датата на увреждането, по силата на застрахователната
полица № /23/ 20002512007, валидна от 04.09.2020 г. до 03.09.2021 г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА, включително и на водача Е. Г. Г..
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да им заплати:
- по 200 000 лева – обезщетения за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на К.Р.М., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до
окончателното плащане;
- по 954.66 лева – обезщетения за претърпените имуществени вреди от смъртта
на К.Р.М., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД, е депозирал отговор
на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска
отговорност на водача на лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА - Е. Г. Г.,
както и че ищците са съответно съпруга и деца на починалия К.Р.М.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално –
неоснователни. Сочи, че по делото не са представени доказателства за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като заявява, че не
отговаря на действително развилия се. Излага съображения, че не става ясно при какви
условия е настъпило процесното ПТП, както и какви са причините, довели до
възникването му.
Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на застрахования
при ответника водач. Излага съображения, че твърдените неимуществени вреди, са
недоказани.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
2
С молба от 25.02.2022 г. (л. 66), ответникът уточнява възражението си, като
твърди, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като в нарушение на
чл. 137а ЗДвП, е управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан. Твърди, че
нараняванията на пострадалия са резултат от свободното движение на тялото на
пострадалия в автомобила и вследствие на ударите в предметите и частите на
автомобила, като това е основната причина за телесните наранявания на пострадалия.
В случай, че последният е използвал предпазен колан, уврежданията му е нямало да
настъпят.
Ответникът твърди и че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй
като е предприел неразрешена и с несъобразена скорост, маневра на забранено за
извършване място, без да подаде светлинен сигнал и управлявайки автомобил с
неработещи светлини.
Ответникът твърди, че с поведението си К.Р.М. в значителна степен е
допринесъл за настъпване на вреденосния резултат.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД /деяние, вреди, протИ.правност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 29.01.2021 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № /23/120002512007,
валидна от 04.09.2020 г. до 03.09.2021 г., ЗАД „ОЗК – З.“ е застраховало гражданската
3
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег.
№ СВ **** ВА, включително и на водача Е. Г. Г.. Този факт е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението
от 09.02.2022 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 21).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 29.01.2021 г., около 16.40 часа, на
път І-6, км. 141+400 м., е реализирано пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА, управляван от Е. Г. Г., и лек автомобил
„Пежо 206“, с рег. № ****, управляван от К.Р.М..
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения поделото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/2021 г., съставен от дежурен
ПТП при ОД на МВР (л. 9 и сл.).
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото
Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 29.01.2021 г. от разследващ
полицай при РУ „Полиция“ – гр. Елин Пелин, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл.
128-130 НПК (л. 77 и сл.). Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По случая е било образувано досъдебно производство № 14/2021 г. по описа на
РУ – Елин Пелин, пр.пр. № 658/2021 г. по описа на ОП – София (видно от
Констативния протокол, Постановление от 09.03.2022 г. – л. 73 и писмо от РУ – Елин
Пелин – л. 74).
Видно от писмо с изх. № 94-00-260/11.11.2022 г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“, ОПУ-София (л. 163), съгласно Постоянна организация на
движението (ПОД), по нарастващия километър посока от гр. София, към гр. Бургас, на
км. 141+354 на републикански път І-6 София-Бургас, има заустване на ведомствен
път, водещ към предприятие „Dhollandia“. На км. 141+354 няма регламентирано
кръстовище. На път І-6, в участъка при км. 141+354, няма ограничение на скоростта и
съгласно Закона за пътищата максимално допустимата скорост е 90 км./ч. Съгласно
ПОД, за участъка, вертикалната сигнализация – знаково стопанство е, както следва: на
км. 141+354 дясно – пътен знак А28 „път без предимство отляво“; На км. 141+450 ляво
– пътен знак А27 „път без предимство дясно“;
Относно механизма на процесното ПТП, по делото са събрани и гласни
4
доказателства чрез разпита на свидетелите, Е. Г. Г., А. С. С., и И. Й. И..
Тези свидетели са присъствали на процесното ПТП. Всички те сочат, че
времето е било слънчево, топло, с добра видимост, суха пътна настилка. Било петък,
следобед. Карали по „подбалканския път“.
Свидетелят Е. Г. Г. е управлявал лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ
**** ВА. Свидетелят сочи, че преди предприемане на маневрата, е карал с около 60
км.ч., колкото било ограничението на кръстовището, а след кръстовището - с около 85
км.ч. Свидетелят предприел маневра изпреварване, за да изпревари автомобила пред
него. Пред него били два автомобила. След маневрата, след като се уверил, че пред
него и след него няма автомобили, подал сигнал за изпреварване. Докато изпреварвал,
рязко пред него, един автомобил му отнел предимството. Сочи, че вече се бил изнесъл
с включен сигнал за изпреварване, а другият автомобил навлязъл в платното за
насрещно движение, в което се движел автомобилът на Г., който бил на не повече от 40
метра. Свидетелят нямал време за реакция и за да избегне ПТП завил в дясно, но не
успял да го избегна. Маркировката на това място била пресечена бяла линия.
Свидетелят не помни дали водачът на другия автомобил е подал мигач, не
може да каже и какво е искал да направи, предполага - да завие наляво. Ударът
настъпил в лентата, насрещна на посоката на движение на автомобила на свидетеля.
По време на удара другият автомобил бил разположен в същата лента.
Според свидетеля, ограничението от 60 км.ч. е било до кръстовището, а след
него е 90 км.м. На мястото на удара не било кръстовище, а имало отбивка, но пътят, по
който се движели бил с предимство. На това място имало прекъсната линията за
отбивката. Между двете кръстовища линията била изцяло прекъсната.
Свидетелят А. С. С. е карал непосредствено зад л.а. „Пежо“, управляван от
К.Р.М.. След него били пет - шест автомобила в колона. Свидетелят сочи, че водачът
на л.а. „Пежо“ дал мигач, за да завие наляво. В този момент, л.а. „БМВ“, „карайки
доста бързо“, и „изпреварвайки цялата колона“, го ударил.
При удара, Пежото се изтласнало напред, а л.а. БМВ се изнесъл надясно към
банкета. Л.а. „БМВ“ ударил с предницата си л.а. „Пежо“, според свидетеля точно
отзад. В момента на удара, Пежото вече било в лявата – насрещната лента, за да завие,
„може би“ по средата й.
Според свидетеля, водачът на л.а. БМВ е имал видимост към л.а. „Пежо“.
Скоростта на л.а. БМВ била над 100 км.ч., а това място имало ограничение за 60 км.ч.
Ударът бил доста силен, поне три - четири метра напред се изнесло Пежото от
удара. Смачкала се цялата задница.
Според свидетеля, линията там не била прекъсната. Имало знак, че може да се
завива наляво. На самото кръстовище, линията била прекъсната, „иначе“ било
5
забранено изпреварването.
Този свидетел сочи и че л.а. „Пежо“ е тръгна да завива 7 -10 секунди след като
е подал. Свидетелят се движел с около 60 км.ч. Л.а. БМВ изпреварил поне 5
автомобила.
Пежото било видимо, с мигач, намалявало, с около 40-50 км.ч., защото самият
завой не позволял да се завие с по голяма скорост.
При настъпване на процесното ПТП, свидетелят И. Й. И. е управлявал л.а.
Ауди А6. Свидетелят сочи, че са се движели в колона, като неговият автомобил е бил
четвърта или пета кола преди произшествието. Карали с около 50 – 60 км.ч. цялата
колона.
Свидетелят видял, че една кола е застанала с ляв мигач да прави ляв завой. В
огледалото (за обратно виждане), в последния момент, свидетелят видял една кола -
БМВ, че изпреварва цялата колона. Тази кола ударила автомобила, който бил застанал
на кръстовището. Според свидетеля, тази кола се движела с доста голяма скорост.
Св. И. сочи, че Пежото било доста време с подаден мигащ мигач. Не завил
бързо, просто тръгнал и л.а. БМВ го ударил. Бил застанал на осевата линия. Според
свидетеля линията там била прекъсната защото имало знак за завиване наляво. Около
два метра била прекъсната линията, колкото да може да завие колата. Назад не била
прекъсната линията.
И. предполага, че човекът не е видял (Пежото). Можели да се разминат по
някакъв начин, но заради голямата скорост на БМВ-то, ударът не могъл да се избеге.
След удара, Пежото се сплескало и „едвам“ извадили човека. БМВ-то било на
10 метра в дясно, извън пътя, в банкета. Другият автомобил се бил завъртял,
предницата му сочела към другата лента. Ударът бил доста жесток, на Пежото
задницата му почти липсвала.
Свидетелят сочи, че той е извадил човека от Пежото и е имал колан. Друг човек
дошъл да помага, той му свалил колана. Седалката се била счупила и шофьорът бил
полегнал назад. Човекът казал да не го пипат. След това дошли линейката и полицията.
По делото е прието заключението по извършената комплексна медико -
автотехническа експертиза (КМАТЕ), което не е оспорено от страните, и което съдът
кредитира, като обективно и компетентно. Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, в КМАТЕ е прието, че процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм:
На 29.01.2021 г., около 16.40 часа, на първокласен път І-6, км.141+400, след
кръстовището с пътя за с. Григорево (на което скоростта е била ограничена до 60
км/ч.), в посока от гр. София към гр. Бургас, се е оформила колона от движещи се в
дясната пътна лента няколко автомобила, поне 4-5 (без л.а. „БМВ“), която се е
6
движила със скорост около 60 км/ч.
Най-отпред или на известно разстояние пред тези автомобили се е движил
процесният л.а.„Пежо 206“, с peг. № ****, управляван от К.Р.М., вероятно със същата
скорост.
Времето е било дневно в светлата част на денонощието, с добра видимост.
Било е петък, когато движението е било по-интензивно. Зимно време, суха пътна
настилка с широчина около 9 метра с 2 пътни ленти по 4,00 м, достатъчно широки.
След преминаване през кръстовището с пътя за с. Григорене, движещият се в
същата посока към гр. Бургас, л.а. „БМВ 320Д“, с peг. № СВ **** ВА, управляван от Е.
Г. Г., е подал ляв мигач и е предприел изпреварване на цялата колона от минимум 4-5
автомобила, като е ускорил автомобила си от 60 до около 85 км/ч.
Водачът на л.а. „Пежо 206“ - К.М., наближавайки кръстовище с
второстепенен път вляво от платното, което е сигнализирано с пътен знак А28
„Кръстовище с път без предимство отляво“, предварително е подал продължителен
ляв пътепоказател, 7 -10 сек, което е направило впечатление на двамата разпитани
свидетели С. и И., а когато е наближил второстепенния път, водещ до неизвестна
складова база, е предприел и намаляване на скоростта си, за да извърши левия за него
завой.
В определен момент, преди мястото на удара, л.а. Пежо 206, е започнал да
завива наляво и когато е навлязъл с предния се ляв ъгъл в лентата за насрещното му
движение, с не повече от 1 метра, е настъпил удара в задната му дясна част от
предната лява част на л.а. БМВ. По този начин е поставил и себе си и водачът на
изпреварващия колоната л.а. БМВ да не може да спре и да не може да
предотврати удара и ПТП.
За 7 сек, л.а БМВ изминава път 165 метра (S =7,0.85 / 3,6 = 165 метра), който е
много по-голямо от опасната му зона за спиране 54 метра. Тъй като се е движил в
лявата за него лента, която е за насрещното му движение, е имал пряка оптична
видимост и е могъл за види включения ляв пътепоказател на л.а. Пежо 206, имал е
възможност да види и пътния знак А28 и да предвиди, че намаляващия скоростта си
л.а. Пежо 206 може да предприеме ляв завой, разчитайки на подадения предварително
от него ляв пътепоказател. Водачът на БМВ е имал възможност да намали скоростта
си и да се върне в дясната лента зад л.а. Пежо.
Когато л.а. Пежо е започнал да навлиза в лентата за насрещното си движение
до удара е изминал около 3,3 метра, в този момент л.а. БМВ се е намирал на 16 метра
и при опасна зона за спиране 40 метра не е имал възможност да спре преди мястото на
удара и не е могъл да предотврати ПТП. Водачът на л.а. БМВ, най-вероятно в
определен момент на около 30 + (0,8+0,2).75 /3,6 = 50 м преди удара е възприел левия
мигач и насочването на л.а. Пежо към напречния път и преди да навлезе в лента за
7
насрещното движение, водачът на БМВ реагирал като е завил рязко на дясно и е
предприел спиране, но вече не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Така със скорост около 60 км/ч л.а. БМВ е ударил с предната си лява част основно
задната дясна част на л.а. Пежо, като го е отблъснал напред на около 14 м със скорост
около 33 км/ч, а л.а. БММ е продължил също напред около 18 м и надясно също с
около 48 км/ч
Водачът на БМВ е имал възможност вместо да завие надясно да завие наляво и
да заобиколи л.а. Пежо, разполагал е със свободно пространство 3,0 м
Скоростта на л.а. БМВ по време на изпреварването на колоната от движещи се
попътно автомобили е било около 85 км/ч, а при удара водачът му е успял да я намали
до 60 км/ч.
Скоростта на л.а. Пежо 206 преди ПТП е била около скоростта на колоната не
повече от 60 км/ч, но при приближаване на кръстовището с пътя вляво до складова
база е намалена, като при удара е било около 13 км/ч.
Относно причините за настъпване на процесното ПТП, в заключението е
прието, че първата причина за настъпване на произшествието, от техническа гледна
точка, е действието на водача на БМВ, предприел изпреварване на колона от по
няколко движещи се пред него автомобили. След кръстовище с пътя за с. Григорево, на
което е била намалена скоростта до 60 км/ч, той без да прецени правилно опасността на
такава ситуация, без да предвиди какви опасности го очакват в това рисковано
изпреварване, не е предвидил, че в колоната пред него също може да се окаже и друг
водач със същите намерения, който да го засече. Най-отпред в колоната се е движил
л.а. Пежо 206, водачът на който е подал предварително и продължително време ляв
пътепоказател, защото е трябвало да завие наляво, а това вече е сигурна опасност, на
която водачът на БМВ е трябвало да се съобрази и да реагира своевременно. Освен
това напречният път е сигнализиран с предупредителен пътен знак А28- „Кръстовище
с път без предимство отляво“.
Имало е само надлъжна пътната маркировка, единична прекъсната средна
разделителна линия и в края на платното вляво и дясно бели ограничителни
прекъснати линии.
Процесното кръстовище е сигнализирано с предупредителен знак А28, че
следва път без предимство отляво
Видно от КМАТЕ, непосредствено след процесното ПТП, К.Р.М. е изпаднал в
кома от получена тежка закрита черепно-мозъчна травма изразяваща се в дифузна
аксонална увреда на мозъка с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и данни за
контузия на мозъчния ствол, като несъмнено е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и регистрираната веднага след него черепно-мозъчната травма
8
на М. е налице.
ВЛ (част медицинска) е констатирало също, че след получаване на травмата от
ПТП, пострадалият е изпаднал в кома, като в такава е бил до настъпване на смъртта му
на 25.02.2021 г. Продължително обездвижване и залежаване е предпоставка за
настъпване на хипосгатична пневмония и развитие на непреодолима сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност. Това е най-вероятното развитие на патологичните процеси
при М. довело до смъртен изход и ако от аутопсията е установено такова то може да
изведе наличие на непрекъсваща се причинно следствена връзка между настъпване на
смъртта и получената травма от ПТП.
На 25.02.2021 г., К.Р.М. е починал (видно от препис-извлечение то Акт за
смърт, л. 16).
Не се спори по делото, че Л. С. М. е била съпруга на К.Р.М., а Р. К. М. и С. К.
Б. – негови деца. Тези факти са отделени като безспорни (с определението от
09.02.2022 г.), а и се установяват от представеното удостоверение за наследници от
02.03.2021 г. (л. 17).
Относно претърпените от ищците неимуществени вреди, по делото са събрани
доказателства чрез разпита на свидетелката С.К.В. и е извършената съдебно-
психологическа експертиза.
Свидетелката В. заявява, че ищцата Л. й е леля (сестра на майка й) и че живее в
къща, която се намира в един двор с къщата на ищците. Сочи, че след инцидента, К. е
бил приет за лечение в Окръжна болница. Лекарите направили всичко възможно, но
след един месец страдания и очакване, не успели да се преборят за жИ.та му.
Свидетелката била заедно с ищцата Р., когато й се обадили от болницата, за да
й съобщят за настъпилата смърт. Р. изпаднала в неадекватно състояние, започнала да
плаче, „разпадала“ Тя имала сериозно заболяване и свидетелката се притеснила какво
ще се случи и с нея. Л. също била в неадекватно състояние, говорела едно и също,
какво ще прави, как се е случило. Р. и С. също били в много тежко състояние.
Отношенията между ищците и К.М. били много добри. Те били задружно, сплотено
семейство, помагали си. Загубата му преобърнала съдбата на ищците, било им много
тежко.
От заключението по съдебно-психологическата експертиза се установява, че и
трите ищци преживяват смъртта на своя близък като загуба поради тяхната близка
емоционална връзка. Между тях е съществувала близка емоционална привързаност.
Реакцията на неговата смърт е била типична реакция на загуба (траурна реакция). Р. М.
и Л. М. преминават през този процес с известно усложнение. Тревожно-депресивното
състояние на Л. М. е продължително във времето (надскача обичайния срок за
възстановяване), с отчетлива загуба на тегло (симптом, който може да се мисли като
усложнена реакция на травматичното събитие) и трайна промяна в съня и
9
настроението. Траурната реакция на Р. М. е по-удължена от обичайната, но е с добра
прогноза за възстановяване и отшумяване, въпреки наличието на усложнена реакция
(свързана с активно сънуване, което често нарушавало ежедневното функциониране за
продължителен период от време - около 1 г.). При Л. М. реакцията е тревожно-
депресивна, с психосоматични симптоми (загуба на тегло), с удължено време (и към
настоящия момент няма възстановяване), с налични симптоми на промяна в
настроението, храненето и съня. При Р. М. реакцията е депресивна, с удължен период
на протичане, с нарушение на функционирането и настроението за продължителен
период от време (около 1 г.), но с добра прогноза. При С. Б. реакцията е тревожно-
депресивна, с нарушения на съня, храненето, настроението, но в обичайни срокове (за
около половин година) се постига възстановяване и нИ. на функциониране, характерно
за периода преди загубата. Описаните реакции и състояния могат да се свържат пряко с
процесното събитие.
Относно възстановяването на ищците, ВЛ е посочило, че при С. Б. по-скоро е
налице възстановяване от травматичното събитие на загуба на близък (освен
преживяването на липса, което може да продължи да съпътства човека, но без да
нарушава трайно функционирането му). При Р. М. прогнозата за възстановяване е
добра, въпреки че към момента все още е налице известно депресивно настроение. При
Л. М. и към момента е налице тревожно-депресивно състояние, като прогнозата е за
подобряване на състоянието, но възрастта й може да бъде негативен фактор относно
прогнозата за пълно възстановяване.
При установените по делото факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергана. Видно от АТЕ, причина за настъпване на ПТП са в действията на
водача Е. Г. Г., който е предприел изпреварване на колона от няколко движещи се пред
него автомобили, не е предвидил опасността - възможността в колоната пред него са
има водач, който да има намерение да предприеме маневра завиване на ляво, при
положение, че пътят е бил сигнализиран с предупредителен пътен знак А28-
„Кръстовище с път без предимство отляво“. Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗДвП, при
изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се
движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай
движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата
лента. Водачът Г. е нарушил тази разпоредбата, тъй като след изпреварване на първия
лек автомобил не се е върнал в напусната лента, а е предприел изпреварване на цялата
колона. Водачът Г. е допуснал нарушение и на чл. 42, ал. 2, т. 2 и т.3 ЗДвП,
предвиждащи, че водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по нея (т. 2) и да се убеди, че като се
движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време (т. 3).
10
Събраните по делото писмени и доказателства и доказателствени средства установяват
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „ОЗК – З.“ дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица,
каквито се явяват ищците. Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС №
5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга на
лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта, съответно на своя съпруг и баща К.Р.М..
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Както беше посочено, ищците Л. С. М., Р. К. М. и С. К. Б. са единствени
наследници по закон на К.Р.М., като Р. К. М. е била негова съпруга, а останалите две
ищци – негови деца.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания
от ищците от смъртта на К.Р.М., и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредените да претендират парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и
тежестта на причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които
е настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците;
възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и
емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях;
отражението върху психиката и начина им на жИ.т, общовъзприетото понятие за
справедлИ.ст и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от
ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на жИ.т в страната и средностатистическите показатели за доходи по време
на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по
отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата
11
конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на
обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I
ТО, решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 207/-
3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т. д. №
795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II
ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 1948/2013 г. н
ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. №
2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на
К.Р.М., с ЕГН: **********, съдът съобрази всички посочени по-горе обстоятелства,
както и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в
страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества,
както и съдебната практика по аналогични случаи. Съобразявайки всичко изложено,
както и принципа на справедлИ.ст, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез
парично обезщетение в размер на по 130 000 лева.
Неимуществените вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто
и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът
на обезщетението не е стойността на човешкия жИ.т, нито оценява загубата на ищците.
За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедлИ.ст, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Относно исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществените
вреди:
По делото е представена фактура № **********/08.02.2021 г., издадена от
МБАЛ „Св. Анна“ АД – София, както доставчик на описаната стока – медицинско
изделие, с получател К.Р.М., за сумата от 456 лева, с вкл. ДДС. Видно от фискален бон
от същата дата (л. 18), сумата по фактурата е била заплатена.
Представена е и фактура № **********/17.02.2021 г., издадена от „К.****“
ООД, както доставчик на описаната стока – МЕРЦ, с получател К.Р.М., за сумата от
203 лева, с вкл. ДДС. Видно от фискален бон от същата дата (л. 19), сумата по
фактурата е била заплатена.
От заключението по КМАТЕ се установява, че тези разходи са били
необходими за лечението на К.Р.М..
Видно от фактура от 03.03.2021 г. и фискален бон от същата дата, за
погребални услуги е била заплатена сумата от 2205 лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, както настъпването на
имуществените вреди в общ размер на 2864 лева, така и причинната им връзка с
12
процесното ПТП.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т.
д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.,
решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
13
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по
реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II
т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието,
че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответното дружество твърди, че К.Р.М. е съпричинил
вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 137а ЗДвП, е управлявал лекия
автомобил без поставен предпазен колан. Твърди, че нараняванията на пострадалия
са резултат от свободното движение на тялото на пострадалия в автомобила и
вследствие на ударите в предметите и частите на автомобила, като това е основната
причина за телесните наранявания на пострадалия. В случай, че последният е изпалвал
предпазен колан, уврежданията му е нямало да настъпят.
Ответникът твърди и че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй
като е предприел неразрешена и с несъобразена скорост, маневра на забранено за
извършване място, без да подаде светлинен сигнал и управлявайки автомобил с
неработещи светлини.
След настъпване на процесното ПТП, свидетелят И. И. е отишъл до л.а.
„Пежо“. Свидетелят сочи, че водачът на л.а. „Пежо“ (К.Р.М.) е имал поставен
предпазен колан, който е бил свален от друг човек, който е дошъл да помага. Така или
иначе, видно от заключението по КСМАТЕ, черепно-мозъчната травма на К.Р.М. е
причинена от рязко, високо енергийно линейно ускорение/забавян или ротационно
ускорение. При такова движение коланът не може да протектира получаването на
установената черепно-мозъчна травма. Травмата може да се причини при поставен
предпазен колан от полученото високо енергийно ускорение и последвало рязко
спиране движението на главата независимо дали от удар в полутвърдата вертикална
14
част на седалката или безконтактно. С оглед на изложеното, това възражение за
съпричиняване е неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че пострадалият е съпричинил вредоносния
резултат, тъй като е предприел маневра на забранено за извършване място, без да
подаде светлинен сигнал и управлявайки автомобил с неработещи светлини.
Видно от писмо с изх. № 94-00-260/11.11.2022 г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“, ОПУ-София (л. 163), съгласно Постоянна организация на
движението, на мястото на ПТП е имало пътен знак А28 „път без предимство отляво“.
Това е констатирано и в КСМАТЕ. На това място именно, водачът на л.а. „Пежо“ е
предприел завиване наляво.
От показанията на свидетелите А. С. С. и И. Й. И., водачът на л.а. „Пежо“ е
подал светлинен сигнал (мигач), за завиване наляво, около 7-10 секунди преди да
„тръгне да завива“ и е намалил плавно скоростта си. Ето защо и това възражение за
съпричиняване е неоснователно.
Видно, обаче, от КМАТЕ, втората причина за настъпване на ПТП е в
действията на водача на л.а. „Пежо“, който е имал възможност да види в лявото и
вътрешното си огледало застигащият го л.а. БМВ и да се спре пред кръстовището за да
пропусне л.а. БМВ. В заключението е посочено още, че първи в лентата за насрещното
движение е навлязъл л.а. БМВ и водачът на л.а. Пежо 206, е имал възможност в
лявото външно огледало да види изпреварващия с ляв пътепоказател колоната от
движещи се след него автомобили л.а. БМВ, също от достатъчно разстояние и е имал
възможност да прецени ситуацията, скоростта на застигащия го БМВ и да спре
автомобила си пред кръстовището, като пропусне л.а. БМВ.
По този начин, водачът на л.а. „Пежо“ е допуснал нарушение на разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждащи, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да ….. да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, …. и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В тази връзка, съдът съобрази и следното:
Както беше посочено, видно от писмото на АПИ, на мястото на ПТП е имало
пътен знак А28 „път без предимство отляво“. Съгласно чл. 90 ППЗДвП, освен в
случаите на изрична забрана изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е
забранено: 1. при ограничена или намалена видимост; 2. на кръстовище на
равнозначни пътища; 3. на железопътен прелез без бариери; 4. при използване на пътна
лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
15
безпрепятствено в напуснатата пътна лента; 5. на пешеходна пътека, когато
изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека.
В случая, не е налице нито една от предвидените хипотези, вкл. и не се касае за
„кръстовище на равнозначни пътища“. Нямало е и изрична забрана за изпреварване на
автомобили. Видно от КСМАТЕ, имало е само надлъжна пътната маркировка,
единична прекъсната средна разделителна линия и в края на платното вляво и
дясно бели ограничителни прекъснати линии. Следователно, изпреварването в този
пътен участък е било разрешено (видно и от схемата на л. 175 от делото).
Съгласно чл. 79 ППЗДвП, подаденият от водача сигнал за маневра не му
предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички
необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.
В случая, водачът на л.а. „Пежо“ не е предприел всички необходими мерки за
безопасност, тъй като когато е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение,
л.а. „БМВ“ вече се е намирал в нея – бил е на 16 метра от л.а. „Пежо“, водачът на л.а.
„Пежо“ е имал възможност да го види и да прецени ситуацията.
При така установеното, съдът приема, че водачът на л.а. „Пежо“ е допуснал
нарушение на цитираните разпоредби. Само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Видно от КМАТЕ, обаче, причина за настъпване на ПТП е и в действията на
водача на л.а. „Пежо“, който е имал възможност да види в лявото и вътрешното си
огледало застигащият го л.а. БМВ и да се спре пред кръстовището за да пропусне л.а.
БМВ. Следователно, допуснатото от пострадалия нарушение на Закона за движение по
пътищата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Както беше посочено, за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо
увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно
наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и
вредоносния резултат. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването.
16
При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването
на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Водачът на л.а. „БМВ“ е предприел изпреварване на колона от автомобили, не
е предвидил опасността (а е бил длъжен, тъй като е имало предупредителен знак А28-
„Кръстовище с път без предимство отляво“), създал е опасност за превозните средства
и се движел със скорост, която не му е давала възможност да се върне в своята лента за
движение. И двамата водачи са имали пряка видимост един към друг, но водачът на
л.а. „Пежо“ е трябвало да наблюдава и пътя пред себе си, тъй като е трябвало да
пропусне движещите се в насрещната лента автомобили. От друга страна, ако водачът
на застрахованият лек автомобил беше изпълнил задълженията си, предвидени в
цитираните по-горе разпоредби от ЗДвП, пътно-транспортното произшествие със
сигурност е щяло да бъде предотвратено.
Поради това, съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат е значително по-малък от приноса на водача на автомобила и
следва да бъде определен на 15 %, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да
бъдат намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради изложеното, исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди са основателни и доказани за сумата от по 110 500 лева (130 000 лева минус 15
%), а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
Исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са основателни и
доказани за сумата от по 811.46 лева (2864 лева минус 15 % = 2434.40 лв. делено на 3),
а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
17
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела
да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от
датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение
първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В настоящия случай, ищците са предявили претенциите си пред ответника на
22.03.2021 г. (л. 29 от делото), като не се спори, че обезщетение не е платено. Поради
това и с оглед цитираните по-горе разпоредби, обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, е дължимо от
23.06.2021 г. Претенциите за законна лихва, следва да се отхвърлят, за периода от
22.03.2021 г. до 22.06.2021 г.
Сумите за обезщетения за имуществени вреди са дължими от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. Г. Й.
Й., сумата от 7473 лева, съразмерно на уважената част от исковете (13 587.28 лв. х
0.55).
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на
16 304.76 лева, с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 11.10.2021 г. (л. 53), което е заплатено (л.
190). В съдебно заседание на 12.12.2022 г. процесуалният представител на ищците е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.
18
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва
да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В случаят, предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е
13 587.28 лева (чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.), или 16 304.74 лв., с вкл.
ДДС, доколкото процесуалният представител е регистриран по ЗДДС (л. 191). В този
размер е и заплатеното от ответника възнаграждение, поради което и същото не следва
да бъде намалявано.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
7670.13 лева от общо направените разноски в размер на 17 044.74 лева (17 044.74 лева
х 0.45), в т.ч.: адвокатско възнаграждение (16 304.74 лв.), депозит за КМАТЕ (700 лева,
л. 137) и депозит за свидетели (40 лева, л. 105).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата
от 13 942.38 лева, в т.ч. държавна такса – 13 357.38 лв. (333 934.40 лв. х 4%), депозит
за експертизи - 540 лв. (1200 лв. х 0.45), и депозит за свидетел – 45 лв. (100 лв. х 0.45),
от внасянето на които ищците са били освободени (л. 45).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на Л. С. М., с ЕГН: **********, Р. К. М., с ЕГН:
**********, и С. К. Б., с ЕГН: **********, и трите с адрес: с. Герман, ул. ****, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от по 110 500 лева на всеки от
ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди от смъртта на К.Р.М., настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 29.01.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.06.2021 г. до окончателното плащане, и сумата от по 811.46 лева на
всеки от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищците имуществени вреди от смъртта на К.Р.М., настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 29.01.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.07.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, исковете по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432,
ал.1 КЗ, за разликата над 110 500 лева до пълните предявени размери от по 200 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 811.46 лева до пълните
предявени размери от по 954.66 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и
претенциите за законна лихва, за периода от 22.03.2021 г. до 22.06.2021 г.
19
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на адвокат Г. Й. Й., с личен номер **********, с адрес
на кантората: гр. София, бул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 7473 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. С. М., с ЕГН: **********, Р. К. М., с ЕГН: **********, и С. К.
Б., с ЕГН: **********, и трите с адрес: с. Герман, ул. ****, да заплатят на ЗАД „ОЗК
– З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 7670.13 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 13 942.38 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20