№ 24809
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110168938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. Н.ова, чрез пълномощника адв.
Д. М., срещу „**********“ ЕООД, ЕИК **********, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в сключен между
страните договор за паричен заем №********** от 02.02.2023 г., като
неравноправна клауза, евентуално поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави, както и
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платената въз основа на нищожната клауза такса в размер на 5,00 лева,
частично предявена от общия размер на иска от 123,15 лв.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит №
********** от 02.02.2023 г., по силата на който му бил предоставен от
ответното дружество паричен заем в размер на 500 лева, при уговорен ГПР в
размер на 49,70%, годишен лихвен процент – 41,00%, и срок на кредита до
04.03.2023г. Съгласно договора ищецът следвало да заплати и такса за бързо
разглеждане на документи в размер на 123,15 лева. Излага, че е погасил
изцяло задълженията си по договора, включително и задължението за
заплащане на такса за експресно разглеждане, като е заплатил по сметка на
ответното дружество сумата в размер на 640,00 лв. Ищецът поддържа, че така
уговорената такса е нищожна, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди,
че посочената услуга, във връзка с която е заплатена процесната такса, е
1
свързана с усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното
предоставяне не се дължат такси. Счита, че сключеният между страните
договор за кредит е нищожен, тъй като не бил налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите, тъй като
действителният ГПР бил в пъти по-висок от посочения в договора. Твърди, че
процесната клауза е нищожна и предвид обстоятелството, че същата се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на
задължението за кредитополучателя да плати таксата е да се уговори
допълнително възнаграждение на ответника. Излага и доводи, че резултатът
от допълнителната такса представлява заобикаляне на законоустановения
максимален размер на ГПР, предвид обстоятелството, че нейната стойност не
била включена в ГПР, макар в тежест на ответника да било налице
задължение да стори това. Поради изложеното моли предявените искове да
бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената клауза от
договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищеца платената въз основа
на нищожната клауза сума, както и направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че исковата молба е
нередовна, а евентуално претенциите неоснователни. Счита, че договорът
отговаря на всички нормативни изисквания. Ето защо моли за отхвърляне на
предявените искове, като претендира и разноски по производството.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит № №********** от 02.02.2023 г. с
посоченото в исковата молба съдържание; че ищецът е заплатил на ответника
сумата в размер на 123,15 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: Предвид отделеното за безспорно
между страните в тежест на ищеца е да установи твърдените основания за
нищожност на процесната клауза, а ответникът следва да докаже фактите, от
които произтичат възраженията му, включително наличието на валидно
правно основание за задържане на сумата.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
2
заседание, за което да се призоват страните.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Останалите доказателствени искания на ищеца съдът намира за
неоснователни.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.07.2024г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3